№ 66
гр. Панагюрище, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл.
415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* срещу Г. Г. Ч., за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 470,50 лева - главница представляваща незаплатено задължение по договор за
стоков кредит № 824283 от 25.06.2022 г. сключен между „Банка ДСК” АД и ответника, и
68,44 лева п лихва за периода от 25.10.2022 г. до 07.09.2023 г., ведно със законната лихва от
дата на искована молба до окончателното изплащане на сумата, което вземане е
прехвърлено на ищеца въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения от
23.05.2023г. , за които сумите издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 633/2023 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
25.06.2022г. е сключен Договор за стоков кредит № 824283 между „Банка ДСК”АД, в
качеството на Кредитор и Г. Ч. кредитополучател, по силата на който “Банка ДСК” ЕАД е
отпуснала на ответника стоков кредит в размер на 495,17лв., като кредитополучателя се е
задължил да погаси задължението си на 42 месечни анюитети вноски, с краен срок -
25.12.2025г., като ответника е погасил част от месечните си вноски, като непогасеното
задължение по кредита е размер на 538,94 лева от които 470,50 лева главница и 68,44 лева -
договорна лихва. Сочи се, че поради допусната забава в плащане над 90 дни кредитът става
предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен с нарочно уведомление от 14.07.2023
г. ИЗлага се, че между процесния кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията уговорени в договора. Сочи се, че между „Банка ДСК” АД и “ ЕОС Маркс” ЕООД
е сключен договор за прехвърляне на парични задължения от 23.05.2023г., по силата на
1
който ищецът се легитимира като носител на процесното вземане, за което длъжникът е
уведомен, а под евентуалност се сочи, че е уведомен с ИМ. Излагат се доводи, че ищецът е
защитил правата си в производство по чл. 410 ГПК, в което от ответника е подадено
възражение по см. На чл. 414 ГПК, което обуславя правен интерес за ищеца от предявяване
на настоящия иск. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения срок
не е подал отговор на исковата молба. В подаденото възражение по чл 414 ГПК е посочено,
че няма сключени договори с дружеството за взети стоки на изплащане.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, като съобрази доводите на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Исковете са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията
по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 15.04.2024 г., а исковата молба е подадена
на 14.05.2024 г.
За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже в условията на пълно и
главно доказване, че е налице валиден писмен договор за стоков кредит № 824283 от
25.06.022 г., по който цедентът му е предоставил на ответника сума пари и нейния размер;
настъпила изискуемост на задължението за главница, валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване
на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Декларация - съгласие за
обработване на лични данни и информация към нея, която не е попълнена -л. 10 от делото,
Искане за стоков кредит № 824283, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителките кредити, общи условия по договори за стокови кредит,
Погасителен план и ГПР, Искане за кредит № 82483 от 25.06.2022 г., Договор за стоков
кредит № 824283, Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица,
Декларация по ДОПК. В заглавната част на цитираните документи е посочено, че автор на
същите е Г. Г. Ч., като липсва подпис, на която и да е от договарящите страни по договора за
кредит. По делото като писмено доказателство е приет и документ - Индивидуално
заявление за застраховане по групов застрахователен договор за застраховка на
кредитополучатели по стокови кредити, който е единственият документ подписан от само
ответника с електронен подпис.
В т. 11а на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г.
на ОСГТК, ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника
по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал
отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор,
2
какъвто е настоящия случай. Ето защо в контектения случай следва да се разгледат
възраженията на ответника в подаденото пред заповедния съд възражение, в което
длъжникът е посочил, че няма взаимоотношение с дружеството ищец и няма сключени
договори с посоченото дружество.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, т.е. следва да е налице
писмено изразена воля на двете насрещни страни по договора за неговото сключване, за да е
действителен той, доколкото в конрекретния случай не се твърди договорът за кредит да е
сключен от разстояние съобразно правилата на ЗПФУР (Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние), нито са представени в доказателства в тази насока.
В конкретния случай, не са представени на хартиен носител, нито в електронен вид
доказателства за сключването на твърдения договор за стоков кредит. Представена е
попълнена бланка за сключване на договор за стоков кредит - л. 23 от делото, като дори не са
попълнени имената на представляващия кредитодателя. Посочения документ не съдържа
подпис нито на кредитополучателя, нито на кредитодателя. Подпис на кредитополучателя
не съдържа никой от изискуемите документи предхождащи сключването на договора-
стандартен европейски формуляр, искане за отпускане на кредит. Подпис на
кредитополучателя не съдържат, нито представените по делото общи условия, нито
погасителният план към договора за кредит. Всичко изложеното следва да доведе до
единствения възможен извод, че договор за кредит между кредитодателя “Банка ДСК” АД и
кредитополучателя Г. Г. Ч. в изискуемата от закона форма за действителност не е сключен.
Не следва да се прави извод за наличие на договор за стоков кредит сключен в писмена
форма между кредитодателя “Банка ДСК” АД и кредитополучателя Г. Ч. на основание
единствения представен по делото подписан документ- индивидуално заявление за
застраховане по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели по
стокови кредити, доколкото посочения документ може да се приеме за индиция за наличие
на сключен договор за стоков кредит, но не води до категоричен извод, че именно с оглед
процесния договор за стоков кредит е сключена застраховката, нито санира нарушеното
изискване за наличие на писмен договор за кредит. Както беше посочено по-горе
представеният документ наименован договор за стоков кредит не е подписан дори от
кредитодателя. Доколкото по делото не се доказа наличие на валидно възникнала
облигационна връзка в изискуемата от закона форма между кредитодателя “Банка ДСК” АД
и кредитополучателя Г. Г. Ч., то договорът за цесия сключен между “Банка ДСК” АД и
ищецът- “ЕОС Матрикс” ЕООД от 23.03.2-23 г. - л. 39 от делото не е породил правно
действие, доколкото не са налице права, които могат да бъдат прехвърлени с него.
За пълнота на изложението следва да се добави, че с определението, с което е изготвен по
делото доклада по делото, съдът не е указал на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за твърденият от него факт за наличие на валиден договор за
потребителски кредит, тъй като това би представлявало от съда оценка на доказателствената
стойност на представените към исковата молба доказателства, което се извършва от съда
едва с постановяване на съдебното решение, поради което е и преклудирана за ищеца се
3
явява възможността за представяне на доказателства извън хипотезата на чл. 147 ГПК.
С оглед всичко гореизложено предявения главен иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли. Неоснователен се явява и акцесорния иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника, но
доколкото такива не се претендират то съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* срещу Г. Г. Ч.
ЕГН:**********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 470,50 лева - главница представляваща незаплатено
главница по договор за стоков кредит № 824283 от 25.06.2022 г. сключен между „Банка
ДСК” АД и ответника, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба -
07.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата и 68,44 лева- лихва за периода от
25.10.2022 г. до 07.09.2023 г., което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на договор за
прехвърляне на парични задължения от 23.05.2023г., за които сумите издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4