Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД
№ 1628/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Директор Дирекция
“Контрол” при Териториална дирекция /ТД/ на НАП Варна против Решение №
791/13.06.2022г., постановено по АНД № 1712/2022 година
на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/№
627571-F635362/11.03.2022 г., издадено от и. д. Директор Дирекция “Контрол” при
ТД на НАП Варна, с което на Б.Д.В. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева, на осн. чл. 183, ал. 1от Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/. С оспореното
решение Районен съд – Варна е осъдил ТД на НАП Варна да заплати на адв. М.Ц.
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че
решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Настоява се решението на ВРС да се отмени и вместо него да се постанови друго
по съществото на касационния спор, с което да се потвърди процесното НП.
В открито съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки с.д. №
14871/06.10.2022г., чрез пълномощник ст. юрисконсулт Т. А. касационната жалба
се поддържа, отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
От страна на ответникът е депозирано
възражение с подробно развити
съображения за правилността на решението, като се иска оставянето му в сила. В
съдебно заседание се представлява от адв. М.Ц.. Изразява становище, че
оспореното решение е правилно постановено при правилно приложение на
материалния закон и без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила от категорията на съществените. Относно извършената от съда проверка за
спазване на сроковете по ЗАНН се позовава на мотивите в ТР № 4/29.03.2021 г. по
ТД № 3/2019 г. на ВАС като сочи, че съдът се е съобразил с него. Сочи се,
че, за да постанови решението си, Варненският районен съд е направил
обосновани, правилни и съобразени с действащото законодателство изводи, както и
със събраните в хода на производството доказателства. Правилно първостепенният
съд е посочил наличието на съществени пороци във формата и съдържанието на
оспореното НП и на съставения преди това АУАН, поради това, че в тях изрично не
са посочени нито датата, нито мястото на извършване на административното
нарушение – задължителни реквизити съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 1,
т. 3 от ЗАНН. Намира за правилни изводите на ВРС, че при липсата на
доказателства, че актът за дерегистрация по ЗДДС е връчен на санкционираното
лице, то основателно се твърди, че този факт, който е релевантен за изхода на
спора, е останал недоказан. Оспорват се като неоснователни, недоказани и
неотговарящи на истината твърденията на касатора, че с издаването на редица
фактури, между които и описаната в процесното НП, санкционираният В. е ощетил
бюджета в особено големи размери. Във връзка с последното сочи, че при
дерегистрация по ЗДДС, дерегистрираното лице не дължи внасяне на ДДС в полза на
бюджета, съответно - не може и да го ощети. На основание изложеното настоява
решението на ВРС да се остави в сила. Претендира присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в
сила решението на ВРС.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд - Варна е
образувано по жалба на Б.Д.В., против Наказателно постановление
№627571-F635362/11.03.2022 год., на и.д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП-Варна, с което за нарушение на чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС, на
основание чл.183, ал.1 от ЗДДС на В. е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ВРС приел за установено и доказано, че с
Резолюция за възлагане на проверка /РВП/ № П-03000321098207-0РП-001/08.06.2021
г., изменяна с последващи РВП № П-03000321098207-0РП-002/ 08.09.2021г. и РВП №
П-03000321098207-0РП-003/07.10.2021 г., екип от инспектори по приходите, един
от които разпитаната като свидетел пред първата инстанция М.В., извършили
проверка на лицето Б.Д.В., който бил с прекратена на 24.01.2017г. регистрация
по ЗДДС на основание чл.106, ал.2, т.2, б"б" от ЗДДС във връзка с
чл.176, т. З и чл.176, т. 6 от ЗДДС. Обхватът на проверката включвал издадените
от лицето фактури в периода от м.01.2017г. до момента на възлагане на
проверката и в частност установяване дали по фактурите е начисляван ДДС и на
какво основание.
В хода на проверката, по искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-03000321098207-040-001 /16.06.2021г., връчено на хартиен носител лично на
лицето на 17.06.2021г., на проверяващите с Протокол КД-73
вх.№1194206/06.07.21г. от страна на В. били представени сметки/фактури за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г. От анализа на същите било констатирано,
че, считано от 25.01.2017г., т.е. след датата на прекратяване на регистрацията
по ЗДДС проверяваното лице е извършвало нотариална дейност, като за извършените
нотариални услуги е издавало сметка/фактура по чл. 89 от Закона за нотариусите
и нотариалната дейност. Същите съдържали реквизити, посочени в чл. 114 от ЗДДС.
Това обстоятелство било констатирано и за фактура № 34792/30.09.2020 г.
Фактурата съдържа реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС - данъчната основа на
доставката 902,99 лв., ставката на данъка и размера на данъка-180,60 лева. За
резултатите от проверката е изготвен Протокол №
П-03000321098207-073-001/08.11.2021г.
При тези констатации проверяващите и в
частност - В. преценила, че проверяваният Б. Д. В. в периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г. в
качеството на нерегистрирано по ЗДДС лице
е издал фактура № 34792/30.09.2020г., в която е посочило размера на ДДС.
Съобразила разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, съгласно която данъчно
задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на
основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 ЗДДС, нямат право да
посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Поради това
съставила срещу В. АУАН № F635362/03.12.2021г., в който нарушението било
квалифицирано като такова на чл. 113, ал.9 вр. чл. 183, ал. 1 от ЗДДС. На 03.12.21г. актът бил предявен и връчен на Б. В.,
който го подписал с отбелязване, че в тридневен срок ще представи възражения.
Такива действително постъпили в
законоустановения срок по ЗАНН. В тях В. посочил, че допуснатото нарушение се
дължи на софтуерна грешка при генериране на фактурата. Като изтъкнал пред
органа, че няма други нарушения на ЗДДС, поискал спрямо него да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Във възражението посочил и че АУАН е съставен
след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН.
След като се запознал с цялата
административнонаказателна преписка АНО намерил възражението за неоснователно.
Приел фактическите и правните констатации, съдържащи се в АУАН, както и
посочената в него правна квалификация за осъществен съставът на чл. 113, ал. 9,
вр. чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС издал
обжалваното НП, с което наложил на Б.В. глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. НП
било редовно връчено на посочения за нарушител, след което последвало съдебното
му оспорване.
За да отмени НП, районният съд е приел, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата
незаконосъобразност.
При проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти, настоящият състав на
Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба
за противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила се явяват касационни основания, но същите са неоснователни. Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от
тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
На ответника по касация е вменено
извършването на нарушение по чл.113, ал. 9 от ЗДДС и същият е санкциониран по
реда на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС с глоба в размер на посочения в документа данък,
но не по-малко от 1000 лв. Правилно ВРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН,
в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в относимата редакция на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвижда
императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при
които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават.
Действително не става ясно коя е датата,
на която административно наказващият орган е приел, че В. е извършил
нарушението. Наред с различни номера на документи и дати на извършване на
проверки, вкл. в масивите на НАП, че задълженото лице в периода 01.09.2020г. -
30.09.2020г. е издало фактура № 34792/30.09.2020г., в която е посочило размера
на ДДС. Доколкото обаче отговорността на лицето е ангажирана за извършено
конкретно действие, а не за бездействие, е следвало АНО изрично да посочи
конкретна дата на извършване респ. довършване на нарушението, което в разглеждания
случай не е сторено. Вписаните във
фактурата като първичен счетоводен документ данни не освобождава органа от
задължението да посочи в АУАН и НП дата на извършване и място на нарушението, а
не в евентуалност да препраща към данни от нея или друг документ в преписката
за задължителни реквизити. Неяснотата досежно тези реквизити в АУАН и НП води
като краен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
правилно констатирано от ВРС.
Посочване на точната дата и място на
извършване на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и
има съществено значение при
индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на
доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването
му, а така също и място на извършването му да се извличат от данните по
преписката. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в
АУАН и в НП. Същото императивно задължение се съдържа и за място на извършване
на нарушението. Това императивно задължение на АНО важи и за случай като
разглеждания.
Съответстващ на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН /в
редакцията към съставянето на АУАН/ е изводът на ВРС, че АУАН е бил съставен
след като е изтекъл тримесечния преклузивен срок, предвиден в цитираната норма.
Предвид изложеното като е достигнал до правилни правни изводи и е отменил
процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно,
допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение и като съобрази, че е договорена
безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
следва на адвоката да се присъди на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63в ЗАНН
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 791 от
13.06.2022 г., постановено по АНД № 1712/2022 година на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на адвокат М.Д.Ц. *** адвоката: ****, с адрес: ------------------
сумата в размер на 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.