№ 50
гр. Търговище , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530101503 по описа за 2020 година
С решение № 125/24.11.2020г. по В.гр.д. № 232/2020г. ОС-Търговище обезсилва
решение № 260020/08.07.2020г. , постановено по гр.д. № 1952/2019г. по описа на РС-
Търговище в обжалваната част, като връща делото на РС-Търговище за ново разглеждане от
друг състав, чрез произнасяне по обективно съединените искове в поредността, в която са
предявени, на осн. чл.270 ал.3 от ГПК. Видно от мотивите на въззивното решение, налице е
обективно съединяване на искове по почин на ищеца, изразяващо се в свързване на два иска
с различно основание за общо разглеждане и решаване в общо исково производство. А тъй
като основанията за нищожност взаимно се изключват, то съединяването е при условията на
евентуалност, като единият иск има положението на -главен-нищожност по чл.26 ал.1
предлож.1, от ЗЗД, поради противоречие на договора със закона –нарушения по чл.10 ал.1;
чл.11 ал.1 т.7-12, и 20; чл.12 ал.1 т.7-9 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а другият -евентуален –
нищожност по чл.26 ал.1 предлож.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, чието
разглеждане се обуславя от изхода на делото по главния иск.
Ищците – С. П. и С. С. С. от гр. Търговище твърдят в исковата си молба, че на
17.04.2018г. в гр. София първата от тях сключила договор за потребителски кредит № 5901,
в качеството и на заемополучател, с финансовата институция „Ленно“ АД-заемодател.
Втората ищца е солидарен длъжник по същия договор. Договорът за потребителският
кредит е сключен за срок от 12 и заемната сума е в размер на 740 евро; общият размер на
лихвата е 174.42 евро или в процентно изражение е 41 %; ГПР е също 174.42 евро, но в
процентно изражение е доста по-висок 49.46 %. В договора е посочено, че общия размер на
дължимата сума е 914.42 евро и тя е сбор от сумите по т.1 и т.4, но това е в противоречие с
1
т.4 , където е записана формула за смятане на общия размер на дължимата сума, а не
стойност. Макар и в договора да е описана застраховката като „допълнителна,
незадължителна услуга“, на ищците не е предоставен вариант за получаване на
потребителски кредит без тази уж „незадължителна услуга“, нито възможност за друг
вариант на застраховка от друга застрахователна компания. Клаузите в договора не са
индивидуално договорени с ищците като потребители, а им е предоставен бланкетен
формуляр. За това и на много места в договора се говори за „обезпечение“, каквото
всъщност няма. Никъде в договора не е изрично посочен размер на главницата. В договора
се говори за заета сума в общ размер от 740 евро. В т.4.4 от същия договор е написано, че
заемополучателят „избира” да сключи за своя сметка в полза на Заемодателя и да поддържа
до пълното погасяване на Заема застраховка „Живот” на кредитополучателя за размера на
Заема, като размера на застрахователната премия е в размер на 431.07 евро. В
действителност и в крайна сметка на заемополучателя С. П. са преведени и получени 308.93
евро-това е чистата сума по заема. Договорът е недействителен, поради нарушение на чл. 11,
ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не са посочени конкретните параметри на общата дължима
от потребителя сума. Не е ясен годишният процент на разходите. Не става ясно разликата от
8,46 % между ГПР и лихвения процент по заема какви разходи на кредитора покрива. В
договора е посочен цифрово годишния процент на разходите, но не става ясно какви
конкретно разходи съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК се включват в него. В общата стойност на
кредита е включена застраховка „Живот”, която обаче не е включена в изчисляването на
ГПР, а е следвало да бъде включена, тъй като съставлява разход по кредита по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗПК. Нарушен е и чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК тъй като макар и да е посочен
цифрово лихвения процент по кредита, не става ясно начинът, по който се изчислява.
Нарушени са добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното
възнаграждение в размер на 174.42 евро, на уговорената застрахователна премия в размер
на 431.07 евро, на уговореното обезщетение в размер на 2000 евро за неизпълнение от
страна на заемополучателя по т.4.4. (d) в случай, че заемът не е погасен изцяло след
определеният период от 12 месеца и заемополучателят не е сключил наново застраховка
живот при същите условия в договора. Освен това нарушена е нормата на чл.11 ал.1 т.12 от
ЗПК, тъй като от сключения между страните договор е видно, че липсва клауза с
изискваното от закона съдържание за информираността на потребителя за тази негова
възможност. Освен това ответното дружество не е уведомило по надлежния ред
длъжниците за обявяване на предсрочна изискуемост по отпуснатия кредит.
Ищците молят съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на
процесния договор по чл.26 ал.1 предлож.1, от ЗЗД, поради противоречие на договора със
закона –нарушения по чл.10 ал.1; чл.11 ал.1 т.7-12, и 20; чл.12 ал.1 т.7-9 и чл.19 ал.4 от
ЗПК и в условия на евентуалност – в случай, че главният иск е отхвърлен да прогласи
нищожност на същия договор по чл.26 ал.1 предлож.3 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави. Ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на всяка една от тях поотделно сумата от по 1250 лв., представляваща получена от
2
него без основание - по нищожния договор за потребителски кредит, на осн. чл.55 ал.1 т.1 от
ЗЗД. В условия на евентуалност, в случай, че не е прогласена нищожност на договора
изцяло като недействителен, съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност
на клаузите: за обезщетение за ответника в размер на 2000 евро, поради противоречие със
закона, респ. противоречие с добрите нрави и неравноправие съгл. чл.143 от ЗЗП; за
плащане на застрахователна премия в размер на 431,07евро, поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави. Молят да им бъдат присъдени
разноските по делото. Редовно призовани в открито заседание ищците не се явиха лично и
се представляват от пълномощника им – адв. А.С. от АК-Търговище, която поддържа
исковете така, както са предявени и моли да бъдат отхвърлени насрещните искове.
Ответникът – „Ленно“ АД-София /понастоящем „Лено“ АД/ , редовно уведомен за
исковата молба е подал в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който
оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. В случай, че
съдът приеме, че процесният договор е нищожен и ответникът дължи връщане на
заплатените от ищците суми по него, ответникът предявява в условие на евентуалност
насрещен иск: главен - за осъждане на длъжниците да му заплатят сумата от 740 евро,
представляваща чистата стойност по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК и евентуален, в случай
на отхвърляне на главния, за осъждане на длъжниците да му заплатят сумата от 740 евро, на
осн. чл.34 от ЗЗД. Моли да му се присъдят разноските по делото. Редовно призован
ответникът няма процесуален представител в открито заседание. Представено е писмено
становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, че “Ленно“ АД, като заемодател, С.П., като
заемополучател и С. С. С., като солидарен длъжник са сключили в писмена форма с
нотариална заверка на подписите договор за заем-потребителски кредит, клиентски № 5901
от дата 17.04.2018г. В чл.1.1. от договора са дадени дефиниции в т.ч. “ГПР или Годишен
процент на разходите“ означава „годишен процент на всички разходи за Заема, изчислен по
законоустановена формула и описан в таблицата на чл. Избраният от Заемополучателя вид
Заем се предоставя при основните условия, описани в следната таблица:“ , „Застраховка“
означава „допълнителна, незадължителна услуга , която заемополучателят може да избере
да получи при условията уредени в чл.4.4. от Договора“, „Лихва“ означава „Лихвата,
предложена от заемодателя и приета от Заемополучателя и изчислена на анюитетен
принцип.Лихвата се заплаща от Заемополучателя за предоставянето и ползването на заема и
се урежда подробно в чл. Заемополучателят дължи на заемодателя възнаградителна лихва в
размер на 41 % (четиридесет и едно на сто) на година върху усвоената и непогасената част
от главницата на предоставения заем, съгласно т.3 на таблицата по чл.2.2.(b) и чл.
Лихвата:“; „Общ размер на дължимата сума“ означава цялата сума включваща
предоставения заем и общите разходи, лихви и такси по заема, дължими от заемополучателя
3
в случай, че се погасява съобразно Договора и погасителния план.“ Преди сключване на
договора на заемополучателя е предоставен на 17.04.2018г. стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Съгласно чл.2.2. (b) от договора, избраният от заемополучателя вид заем се
предоставя при основните условия, описани в следната таблица: 1. Заета сума /общ размер
на заема/ 740 евро; 2. Общ размер на лихвата: 174.42 евро, представляваща 41% годишно;
3. Общ размер на разходите по заема: 174.42 евро, равняваща се на Годишен процент на
разходите /ГПР/ от 49.46%; 4. Общ размер на дължимата сума (т.1+т.4) 914 евро; 5. Срок
на договора: 12 месеца, считано от датата на сключване на настоящия договор.; 6. Размер на
месечните вноски : 76.20 евро. Срокът на договора, считано от 17.04.2018г. е изтекъл и
крайният падеж е настъпил на 17.04.2019г., а искът въз основа на който е образувано
настоящото гр.дело е предявен по-късно – на 15.11.2019г. Но от друга страна чл.6.11. от
договора „Срок на договора“ гласи: „Този договор остава в сила докато всички суми,
платими по него, бъдат напълно изплатени в съответствие с неговите разпоредби“. Общият
размер на дължимата сума от 914.42 евро може да се предполага, че се явява сбор от заетата
сума /общ размер на заема/ от 740 евро и общ размер на лихвата от 174.42 евро. Никъде не
е посочен точен размер на главницата, а дадената формулировка в т.1 „Заета сума /общ
размер на Заема/“ не означава еднозначно главница по заема, а предполага, че в нея е
включена и друга сума. Този общ размер на дължимата сума 914.42 евро отчита само сбор
на т.нар Заета сума/общ размер на заема/ и евентуално общ размер на лихвата, но не отчита
разходите по заема /ГПР/ , които разходи са формулирани неясно и противоречиво,
доколкото като абсолютна стойност са 174.42 евро т.е. толкова, колкото лихвата, а като
процент от заетата сума са 49.46 %. Не е ясно какво включва този ГПР в размер на 49.46 % и
дадената дефиниция в чл.1.1. от договора, цитирана по-горе, не внася яснота по този
въпрос. Очевидно неясно е формулиран и общия размер на дължимата сума в т.4 от
таблицата, след като е посочено, че това е сбор от т.1 + т.4, а отделно от това сумата от
914.42 евро може да бъде сбор от т.1+т.2 т.е. Заета сума/общ размер на заема/ +общ
размер на лихвата или може да бъде сбор от т.1+т.3 т.е. Заета сума/общ размер на заема/ +
общ размер на разходите по заема.
Условията за издължаване на кредита са посочени в Приложение 1-Погасителен
план, а именно главница 740 евро; срок 12 месеца; лихва 41 %; размер на месечната вноска -
76.20 евро; брой вноски – 12; периодичност – видно, че е месечна; датата на плащане –
падеж; последователност на разпределение на вноските между различните незаплатени
суми. В забележка е отбелязано, че този погасителен план отразява начина на погасяване
само в случай, че заема до момента е бил редовен и всички задължения се изпълняват
редовно, а в случай, на неизпълнение са начисляват допълнителни неустойка, такси и
разноски. Съгласно чл.2.2. (d), (e) , заемодателят отпуска заема в срок до три работни дни от
подписването на договора и след приспадане на сумите за нотариални разноски, заемът се
превежда по банкова сметка на заемополучателя.
4
По силата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания. В конкретния случай по договора в чл.2.4. (e)-(h) е прогласено, че
заемополучателят има право през целия срок на заема да погаси предсрочно част или целия
заем, като погасяването на заема и изплащането на лихвите се удостоверява с издаден от
заемодателя писмен документ (j), като това право на заемополучателя е обвързано с такса в
размер на 1% от предсрочно погасената сума, когато оставащия период е по-голям от една
година или 0.5% когато оставащия период е по-малък от една година и то е съобразено с
разпоредбата на чл.32 ал.4 от ЗПК. Но освен това, съгласно чл.2.4. (k), при пълно
изплащане или погасяване по друг начин на заема и на всички дължими лихви, неустойки,
такси и всякакви други разноски, заемодателят заличава учредените обезпечения по
настоящия договор и анексите към него, като за заличаването заемателят изплаща на
заемодателя такса в размер на 7.5 % от заема, посочен в чл.2.2. (a). т.е. 7.5% по 740 евро.
В чл.6.9. „Право на отказ“ в договора е уредена възможност заемополучателят да се
откаже от договор за заем в срок от 14 календарни дни от подписването му, като писмено
уведоми за това заемодателя.
В чл.4.2. от договора е уговорена неустойка за забава която заемополучателят дължи
в случай, че не изпълни което и да е задължение на съответната дата и падеж и тя е в размер
на законната лихва за забава, приложима към всяка просрочена сума за периода между
падежа на съответната погасителна вноска и датата на плащане. В случай, че заемодателят
възложи на трето лице да извършва извънсъдебни действия за събиране на просрочените
парични вземания срещу заемополучателя, произтичащи от договора, то тогава
заемополучателят, солидарните и ипотекарните длъжници дължат такса за възстановяване
на разноските по възлагането в размер на 20% от заема /чл.4.3.(c)/. На осн. чл.4.3. (f) в
случай, че заемополучателят избере допълнителна, незадължителна услуга „Удължаване на
срок“, той заплаща такса при удължаване на срока с 15 дни , в размер на 10 % или при
удължаване на срока с 30 дни – в размер на 20 % от сумата на отложеното плащане.
В чл.4.4. от договора за заем-потребителски кредит е регламентирано, че
заемополучателят избира да сключи за своя сметка в полза на заемодателя и да поддържа до
пълно погасяване на заема застраховка „Живот“ за размера на заема, като в изпълнение на
това заемополучателят сключва застрахователна полица със застрахователна компания
„УНИКА живот“ АД. В чл.4.4.(b) е записано, че по желание на заемополучателя, цялата
застрахователна премия в размер на 431.07 евро се заплаща от заемодателя на
застрахователната компания и се приспада от заема. За заемополучателя са въведени в
договора редица задължения, свързани със застраховката – в случай, че заема не е изцяло
погасен в 12-месечния срок от сключването на договора, той е длъжен да поддържа
застраховката до пълното погасяване на заема, като за това уведоми заемодателя в срок от 3
5
дни от изтичане на предходната застраховка. А в случай, че заемополучателят не изпълни
задължението да продължи застраховката и да уведоми за това заемодателя, независимо от
причината за това, то тогава заемополучателят дължи еднократно обезщетение за
предизвикания риск за заемодателя в размер на 2000 евро. И във всеки случай когато
заемополучателят остане без застраховка в полза на заемодателя, последният има право да
сключи такава застраховка от името на заемополучателя и има право да обяви заема,
заедно с всички дължими лихви, неустойки и други дължими плащания, за предсрочно
изискуем. Не е необходимо заемодателят да уведомява заемополучателя за настъпилата
предсрочна изискуемост, но заемополучателят се задължава да изплати всички дължими
суми в срок от 7 дни от датата, на която са станали предсрочно изискуеми.
Обезпечения в договора не са уговоряни. Декларативно е записано в чл.6.12.(d), че
договора съдържа всички договорки относно заема и е индивидуално уговорен между
страните.
С писмения отговор ответникът е представил споразумение от 12.06.2019г. с
нотариална заверка на подписите, към договор за заем, потребителски кредит, клиентски №
5901, сключен между същите заемодател, заемополучател и солидарен длъжник, като в
чл.1.2. е посочено, че заемополучателят и солидарният длъжник признават, че към датата
на подписване на споразумението дължимите и изискуеми суми по договора са: дължима
главница: 452 евро; дължима договорна лихва: 24.34 евро за период от 18.12.2018г. до
17.04.2019г.; неустойка за забава: 140.73 евро за период от 18.12.2018г. до 11.06.2019г;
такси и разноски: 2128.06 евро. Изобщо не е ясно как е формирана тази сума и за какви
такси и разноски. В чл.2.1. е уговорено първо погасително плащане от 440 евро до
17.06.2019г., а след това плащания в размер не по-малко от 220 евро на месец до 17-о число
на месеца, считано от 18.07.2019г. до окончателното изплащане. Споразумението е
сключено с оглед спорът да бъде уреден извънсъдебно.
Безспорно се установи от приложените по делото 5 бр. вноски бележки, че
ответницата С. С. С., солидарният длъжник по договора, е извършила плащане по кредита в
размер на общо: 910 лв., както следва: 150лв. на 16.05.2018г. ; 150лв. на 20.06.2018г.; 150лв.
на 25.07.2018г.; 160лв. на 04.09.2018г. и 300лв. на 28.12.2018г.
От служебно извършената справка по ч.гр.д.№ 941/2019г. на РСТ се установи, че в
полза на кредитора „Ленно“ АД е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК с която С. П. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Цанко Церковски“, № 4 и С. С. С.
ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Георги Сава Раковски“, № 65, ет.3, ап.4 са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора „Ленно“, АД ЕИК *********, седалище и адрес
гр.Пловдив 4000, бул.“Марица“, № 154, сектор А, ет.11, представляван от А.Г.Т.в, действащ
чрез пълномощника си М.В.М.- юрисконсулт сумата от 452.32 евро падежирала главница от
вноска № 6 с падеж 17.10.2018 г. до вноска № 12 с падеж 17.04.2019 г.; сумата от 24.34 евро
лихва по чл.2.3 б. а и б от договор –падежирала договорна лихва от вноски № 8 до № 12 от
6
17.12.2018 г. до 17.04.2019 г., за периода 18.12.2018 г. до 17.04.2019 г.; сумата от 91.72 евро
по чл.4.2, б. а и б от договора-неустойка за забава за периода 18.12.2018 г. до 29.05.2019 г.;
сумата от 2 000 евро, обезщетение за възникнал риск, по чл.4.4, б.с от договора, ведно със
законната лихва върху главницата от 30.05.2019 година, сумата от 100.47 лв.,
представляваща държавна такса по делото и сумата от 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
В писмо от ЧСИ приложено по делото на стр.57 е отразено, че постъпилите и
разпределени суми от наложен запор на С. С. С. за периода от 22.10.2019г. до 20.01.2020г. са
в размер на 1897.31 лв. и има постъпила сума в размер на 1097.00лв. от дата 20.02.2020г.,
като сумата не е разпределена от ЧСИ, тъй като изпълнителното дело е спряно.
От заключението по съдебна счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно и обективно, отговарящо на всички поставени въпроси, се установи, че
размерът на усвоената сума от ищците е общо 740.00евро, както следва:
Сумата от 604.21 лева /308.93 евро/ преведена по сметка на С. П. на дата 19.04.2018г.
с основание-Договор за заем кл.№5901/17.04 и още пояснения 2018г.т.2.2.Б./Е/.
Сумата от 459.38 лева на дата 21.05.2018г. превод от „Лено“ АД към ЗК „Уника“ АД
съгласно протокол/5.2.18 по договор за застрахователно агентство №2150014/06.11.2017г.
Сумата от 843.10лв. е определена на база чл.4.4 от Договора - застрахователна
премия в размер на 431.07 евро. – по таблица на прихващане по застрахователни договори-
С. П., застрахователна полица LC92017V0010.
Общо сумите са: 604.21лв.+843.10лв=1447.31лева или 740.00евро х
1.95583=1447.31лв.
Размерът на извършените плащания от ищците за периода от 17.04.2018г. до момента
на изготвяне на експертизата – 22.05.2020г. е 1577.31 евро, като в сумата са включени и
разпределени суми от ЧСИ в общ размер на 1897.31 лева.
С първите пет превода са погасени главници, договорни лихви и наказателни лихви,
онагледени в таблица към заключението.
ССчЕ е установила, че остатъкът на задължението по кредита, към момента на
изготвяне на заключението по пера е :
Непогасена главница - 452.32евро./четиристотин петдесет и два 0,32евро.
Договорна лихва - за периода от 17.01.2019г до 17.04.2019г.- 24.34евро./двадесет и
четири 0.34/.
Неустойка за забава чл.4.2 за периода 18.12.2018-11.06.2019г. в размер на 71.58евро.
Такси и разноски в размер на 1322.53 евро- представляващи:
-остатъчна стойност от такса обезщетение за предизвикан риск в размер на
7
1174.76евро
-остатъчна стойност от дължима държавна такса в размер на 142.66 евро
-остатъчна стойност от дължима сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на
5.12 евро
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ищците и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за заем –потребителски кредит, клиентски № 5901 от 17.04.2018г.,
сключен между „Ленно“ АД, в качеството на заемодател, С. П., в качеството на
заемополучател и С. С. С., в качеството на солидарен длъжник. Крайният падеж за
погасяване на целия заем – 17.04.2019г. е настъпил.
Съдът намира, че процесният договор за заем –потребителски кредит, клиентски №
5901 от 17.04.2018г. попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като
съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл.24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. По силата на чл.147 ал.1 и ал.2 от
ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин. С императивната разпоредба на чл.10 ал.1
от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, форма и размер шрифт-не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В конкретния случай договорът е
сключен в писмена форма, дори и с нотариална заверка на подписите, на хартиен носител и
страните са получили екземпляр от договора. Не е спазено обаче основното законово
изискване да е съставен по ясен и разбираем начин. Във въпросния договор за заем –
потребителски кредит не е ясно и недвусмислено посочено в какъв размер е главницата или
чистата стойност на кредита, която потребителят получава. Докато в чл.2.2. /а/ е записано,
че е лихвоносен заем с максимален размер до 740 евро, в описаната по-горе таблица в т.1
се сочи „Заета сума /общ размер на Заема/“ в размер на 740 евро, а в чл.4.4(b) се казва,
че цялата застрахователна премия в размер на 431.07 евро се заплаща от заемодателя на
застрахователната компания и се приспада от заема и както се установи от ССч.Е само
сумата от 308.93 евро е преведена по банкова сметка на заемополучателя С. П.. Реално
тази последната сума е главницата по заема. След като в чл.2.2.(e) във вр. с (c) е
договорено, че заемодателят отпуска заема в срок до 3 работни дни от подписването на
договора и след приспадане на сумите за нотариални разноски /таксата за нотариална
заверка на подписите е 36 лв., видно от печата на нотариуса/ , заемът се превежда по
8
банкова сметка на заемополучателя, то тогава би трябвало да постъпи като заем по
банковата сметка на заемополучателя разликата между 740 евро и 36 лв. Категорично е,
че процесният договор като договор за потребителски кредит не е сключен по ясен,
разбираем и недвусмислен за потребителя начин , с което е нарушена императивната норма
на чл.10 ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК част от задължителното съдържание на договора за
кредит е: общият размер на кредита и условията за усвояването му. „Общ размер на
кредита“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПК е максималният размер /лимит/ или общата
сума, предоставяна по договора за кредит. Като се има предвид изложеното по-горе, за
общ размер на заема е посочена в договора сумата от 740 евро, като в чл.2.2. (c-f) са дадени
условията за усвояване на кредита, които обаче са приложени само за действителния заем
от 308.93 евро.
Размерът на договорната, възнаградителна лихва, процентно изразен в договора е
като фиксиран лихвен процент 41 % при годишен процент на разходите /ГПР/ 49.46
%, не противоречи на закона. С новата редакция от 2014 г. – на чл. 19 ал.4 от ЗПК във
вр. чл.19 ал.1 от ЗПК е въведено законово ограничение в размера на възнаградителната
лихва, като се нормира, че "годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България." С
въвеждането на тази законова уредба се поставиха ясни граници, отвъд които уговорената
възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на императивна правна норма.
Трайната съдебна практика на ВКС до този момент е използвала като мерило за
установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с
добрите нрави именно законната лихва за просрочени задължения /която към настоящия
момент основния лихвен процент на БНБ плюс 10 % - по ПМС № 426/18.12.2014г., в
сила от 01.01.2015г./. В тази връзка са напр. решение № 906 / 30.12. 2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г., на ВКС, II г.о. и решение № 1270 / 09.01.2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г.,на
ВКС, II г.о., според които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Но този
критерий вече е неприложим, доколкото има законово правило и определянето на
възнаградителна лихва, както в настоящия случай, равняваща се на около 4 пъти размера на
законната лихва, попада в допустимите от ЗПК рамки. В този смисъл, клаузата за
уговорената между страните договорна лихва не е в противоречие със закона.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
9
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за заем-потребителски кредит, в него
не е отразена реалната, действителната "Обща сума, дължима от потребителя". Така в т.4
от таблицата е посочен общ размер на дължимата сума 914.42 евро., но тя отчита като сбор
само общ размер на заема, който както стана ясно по-горе не е точно посочен и общ размер
на възнаградителната лихва, без да включва общия разход за потребителя. Нелогично е в
т.4 от таблицата –общ размер на дължимата сума да се сочи, че е сбор от т.1+т.4. Изобщо не
е ясно, разбираемо и недвусмислено какво включва този общ размер на разходите по заема
от 49.46 %. освен лихва от 41 % т.е. кои такси; разходи , свързани пряко с договора за
потребителски кредит, включително разходите за допълнителни услуги и застрахователни
премии. В договора са предвидени допълнителни услуги и заплащане на такси за тях, както
и застраховка „Живот“, които оскъпяват заема и не е ясно как се отразяват на общия размер
на разходите.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като не е включил разноски и такси в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и
годишния процент на разходите /ГПР/, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй
като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва
или други разходи по него.
Освен това клаузата за застраховка в размер на 431.07 евро, която надвишава с 1.39
пъти реалния заем от 308.93 евро и тя да бъде приспадната от сумата от 740 евро не е
индивидуално договорена и заемополучателят не е имал възможност да откаже такава.
Договорът е бланкетен формуляр, в който е записано, че заемополучателят избира да
сключи за своя сметка в полза на заемодателя и да поддържа до пълно погасяване на заема
10
застраховка „Живот“ и още , че по желание на заемополучателя цялата застрахователя
премия се изплаща от заемодателя и се приспада от заема, но така е формулирана една
хипотетична възможност без изрично да е заявено от заемополучателя, че той желае да
сключи застраховка и без да е му е разяснено как е формиран размера на тази
застрахователна премия. Отделно от това вмененото задължение на заемополучателя по
чл.4.4. (c-d) да продължава застраховката до пълно погасяване на заема и да уведомява
заемодателя за това в срок от 3 дни от изтичане на предходната застраховка и в случай, че
не изпълни това си задължение заемоплучателят да дължи еднократно обезщетение за
предизвикания риск за заемодателя в размер на 2000 евро е явно неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Съгласно визираната разпоредба, неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата е нищожна на осн.
чл.146 ал.1 и 2 от ЗЗП.
Процесният договор е нищожен, на осн. чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД и чл.22 ЗПК, тъй
като е сключен в противоречие на закона, доколкото са нарушени законовите изисквания по
чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т. 7 и т.10 ЗПК във вр. § 1 и § 2 от ДР на ЗПК и във вр. чл.24 от ЗПК
, чл.146 ал.2 ЗЗП и чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. С оглед характера на договора и нарушените
законови изисквания, в случая е неприложима разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и
нищожността на посочените клаузи обуславя недействителност на целия договор.
Подписаното по-късно споразумение от 12.06.2019г. не изправя изначалната
недействителност на договора.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът следва да прогласи въпросният договор за
нищожен, на осн. чл.26 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД и чл.22 от ЗПК. По силата на чл.23 от ЗПК
заемополучателите не дължат уговореното възнаграждение в размер на 174.42 евро,
уговорената застрахователна премия в размер на 431.07 евро, уговореното обезщетение в
размер на 2000 евро за неизпълнение от страна на заемополучателя по т.4.4. (d) в случай, че
заемът не е погасен изцяло след определеният период от 12 месеца и заемополучателят не е
сключил наново застраховка Живот при същите условия в договора. Предвид основателност
и уважаване на предявения главен иск – за прогласяване на нищожност по чл.26 ал.1
предлож.1, от ЗЗД, поради противоречие на договора със закона,съдът не разглежда
предявения евентуален иск – за прогласяване на нищожност по чл.26 ал.1 предлож.3 от ЗЗД,
поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на предявения в условие на евентуалност насрещен иск: главен - за
осъждане на длъжниците да му заплатят сумата от 740 евро, представляваща чистата
стойност по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК и евентуален, в случай на отхвърляне на главния,
за осъждане на длъжниците да му заплатят сумата от 740 евро, на осн. чл.34 от ЗЗД, съдът
11
счита следното: От съдебната счетоводна експертиза се установи, че до датата на изготвяне
на заключението от вещото лице ищците са погасили сумата от 1577 евро / 3084.95
равностойност в лева/, като една част от тях са заплатени с вносни бележки, а другата чрез
частен съдия изпълнител. ЧСИ-Анелия Загорова е наложила запор на сметки на С. С. С.,
като за периода от 22.10.2019г. до 20.01.2020г. на ищеца са изплатени 1897.31лв.
Постъпилата сума в размер на 1097.лв. от 20.02.2010г. още не е разпределена, поради
допуснато спиране на изпълнителното дело от съда. Предвид това съдът, счита че така
предявения насрещен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли от съда, като
неоснователен, доколкото претенцията от 740 евро /1447.31лв./ е изцяло изплатена от
ищците до настоящия момент.
По отношение на предявените осъдителни искове - ответникът да заплати на всяка
една от ищците поотделно сумата от по 1250 лв., представляваща получена от него без
основание - по нищожния договор за потребителски кредит, на осн. чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи. Ищците дължат плащане единствено на предоставената чиста сума от
заема в размер на 308.93 евро /604.21лв./, а доколкото вещото лице е установило погасяване
на разлика от 2480.74 лева /1240.37лв. за всяка ищца/, почти съвпадаща с исковите
претенции /1250лв. от всяка ищца/ – тя подлежи на връщане, тъй като е получена при
начална липса на основание. В тази сума не се включва още и постъпилата и неразпределена
сума от 1097лв. от дата 20.02.2020г. при ЧСШ. Исковете следва да бъдат уважени в
установените по-горе размер, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба- 15.11.2019г. до окончателното изплащане.
По разноските: С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищците
разноските по делото, на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Представен е списък на разноските по чл.80
от ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищците, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК. По гр.д. № 1952/2019г. по описа на
РСТ сторените от ищците разноски са: 158 лв.-държавна такса; 200 лв. – депозит за ССч.Е;
2 х 500 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено от всяка ищца /л.15,63,96/. По В.гр.д. №
232/2020г. по описа на ОСТ разноските на ищците са в размер на общо 1000 лв. – за
адвокатско възнаграждение. По настоящото гр.д. № 1503/2020г. по описа на РСТ разноските
на ищците са в размер на общо 1000 лв. /2 х 500 лв. – лист 22 и 23/ за заплатен адв.хонорар.
Така общо заплатените разноски в съдебното производство на ищците са в размер на 3358
лв. или по 1679 лв. за всяка една от тях. Ответникът следва да заплати на всяка от ищците
разноските в размер на 1666.66 лв., съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.78
ал.1 ГПК. Съдът не обсъжда разноски по Ч.гр.д. № 941/2019г. по описа на РСТ, доколкото
те ще бъдат предмет на присъждане по гр.д. № 2206/2019г. /по чл.422 от ГПК/. Съгласно
чл.2 ал.5 от Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от
12
тях поотделно. Само за иска по чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД минималното
възнаграждение, което ищцата дължи на пълномощника си е в размер на 317.50 лв., на осн.
чл.7 ал.2 т.2 от наредбата. Определените адвокатски възнаграждение, съдът счита, че не са
прекомерни с оглед действителната не толкова фактическа, колкото правна сложност по
делото, обусловена от предявените обективно съединени в условие на евентуалност искове
по чл.26 ал-.1 предлож.1-во ЗЗД и по чл.26 ал.1 предлож.3 от ЗЗД; обективно съединените с
първите и субективно съединени от двете ищци осъдителни искове по чл.55 ал.1 предлож.1-
во от ЗЗД , както и защита по насрещните искове по чл.23 от ЗПК и в условие на
евентуалност по чл.34 от ЗЗД; разглеждането на спора пред две инстанции и повторно пред
РС.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на договор за заем – потребителски кредит
клиентски № 5901 от 17.04.2018г., сключен между С. П., с ЕГН- **********, с постоянен
адрес: обл. Търговище, общ. Търговище, гр. Търговище, ул. Цанко Церковски №4 и С. С. С.,
ЕГН- **********, с постоянен адрес: обл. Търговище, общ. Търговище, гр. Търговище, ул.
Георги Сава Раковски № 65, ет. 3, ап. 4 и „Ленно“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к.1000, район Оборище, ЦУМ, бул.“Мария Луиза“ № 2, ет.5,
представлявано от А.Г.Т.в, поради противоречие със закона, осн. чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД
и чл.22 ЗПК, във вр. с чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т. 7 и т.10 ЗПК във вр. § 1 и § 2 от ДР на ЗПК
и във вр. чл.24 от ЗПК , чл.146 ал.2 ЗЗП и чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Лено“ АД, ЕИК:*********, / с предишно наименование „Ленно“ АД/, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, район Младост, бул.“Цариградско
шосе“ № 96, ет.7, представлявано от изпълнителен директор - А.Г.Т.в, съдебен адрес: гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 154, ет.11, адв. С.В. ДА ЗАПЛАТИ на С. П., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес: обл. Търговище, общ. Търговище, гр. Търговище, ул. Цанко
Церковски № 4 и на С. С. С., ЕГН- **********, с постоянен адрес: обл. Търговище, общ.
Търговище, гр. Търговище, ул. Георги Сава Раковски №65, ет. 3, ап. 4, сумите от по
1240.37лв. на всяка една от тях, като получени без основание суми, във връзка с
недействителен договор за заем - потребителски кредит №5901/17.04.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, на
осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за размера над 1240.37 лв. до пълния
претендиран размер от по 1250 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Лено“ АД, ЕИК:*********, /с предишно наименование
„Ленно“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, район Младост,
13
бул.“Цариградско шосе“ № 96, ет.7, представлявано от изпълнителен директор - А.Г.Т.в,
съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 154, ет.11, адв. С.В., евентуален насрещен иск
солидарно против С. П., с ЕГН: ********** и С. С. С., ЕГН: **********, за заплащане на
сумата от 740 евро, представляваща чистата стойност на предоставения кредит по договора
за заем-потребителски кредит кл.№ 5901/17.04.2018г., на основание чл.23 от ЗЗП и
евентуално на осн. чл. 34 от ЗЗД на сумата от 740 евро, представляваща чистата стойност на
предоставения кредит по Договора за заем кл.№ 5901, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Лено“ АД, ЕИК:*********, / с предишно наименование „Ленно“ АД/, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, район Младост, бул.“Цариградско
шосе“ № 96, ет.7, представлявано от изпълнителен директор - А.Г.Т.в, съдебен адрес: гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 154, ет.11, адв. С.В. ДА ЗАПЛАТИ на С. П., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес: обл. Търговище, общ. Търговище, гр. Търговище, ул. Цанко
Церковски № 4 и на С. С. С., ЕГН- **********, с постоянен адрес: обл. Търговище, общ.
Търговище, гр. Търговище, ул. Георги Сава Раковски №65, ет. 3, ап. 4, съдебен адрес и за
двете гр. Търговище, ул. „Братя Миладинови“ № 31, ет.2, ап.8, адв. А.С. от АК-Търговище,
сумата в размер от по 1666.06 лв. за всяка една от двете, представляваща направени по
делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14