Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260032
Гр. Кубрат, 01.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на девети февруари, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 514 по описа на РСКт за 2020 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79 и сл. ЗЗД.
Ищецът „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано
от Я. Д., Пл. С. и Д. Д. –
членове на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М., като твърди, че
в изпълнение на договор за продажба
на ел. енергия
за обект на потребление с клиентски № **********
с аб. № **********,
находящ се на адрес гр.Завет, ул. „Калето“ № 20,
сключен със С.Ш.Х., ЕГН **********, е доставял ел. енергия в обекта
на потребление, от която неплатена
е тази по фактури, издадени в периода от 12.02.2020 год. до 15.06.2020 год.; поради това със Заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, постъпило в РС – Кубрат на 31.07.2020 г., е поискал от заповедния съд
издаването на заповед за изпълнение
на задължението; в производството по цитираното заявление по ч. гр. дело
№ 333/2020 г. е издадена Заповед № 166/04.08.2020 г. срещу
ответника, връчена му по реда
на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Предвид изложеното, като твърди, че с оглед
връчването на заповедта чрез уведомление за залепване, има интерес от установяване
на вземането си по реда
на чл. 416 ГПК, моли съда да
приеме за установено по отношение
на ответника С.Ш.Х.,
ЕГН **********, вземането си срещу
него по Заповед
№ 166/04.08.2020 г. за
сумите: главница в
размер на 1 209.01 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.07.2020 г. до
окончателното изпълнение; лихва за забава в размер на 20.86 лева за периода
след падежа за всяка фактура до 09.07.2020 г., всички съставляващи неплатени
задължения за ел. енергия по фактури, издадени в периода 12.02.2020 год. до
15.06.2020 г. за обект с аб. № **********,
находящ се на адрес гр.Завет, ул. „Калето“ № 20, кл. № **********, като претендира сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът
С.Ш.Х.,
ЕГН ********** с пост./наст. адрес *** чрез
назначения му особен представител, ангажира становище за допустимост на
предявените искове, а по основателността им ще ангажира становище след събиране
на всички релевантни за изсняване на спора
доказателства.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Според чл. 4, ал. 2 от Общите
условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.– п.П.” АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и което купува електрическа
енергия за стопански нужди, включително и лице на издръжка на
държавния или общински бюджет. В чл. 6, ал. 3 от
ОУ е предвидено, че потребител за стопански
нужди може да бъде и друго
лице при условие, че собственикът
или титулярът на вещното право
на ползване на имота е дал
пред „Е.– п.П.” АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде
потребител за определен срок.
Не се оспорва от ответника,
че същият е клиент на „Енерго-про
Продажби“ АД с клиентски № ********** с аб. № **********, находящ
се на адрес в гр. Завет, ул. „Калето“ № 20.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ
потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа
енергия в сроковете и начина, определени в тези ОУ. Потребител, който не
изпълни задължението си за заплащане в срок на дължими към ищцовото
дружество суми, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден, според чл. 38 от ОУ.
От представените по делото Справка
за потребление издадена от ищеца на името на ответника за периода 21.05.2019 г.
до 20.08.2020 г. и извлечение от сметка, се установява, че ответникът дължи
сумата от 1209.01 лв. главница за доставена в исковия период и незаплатена ел.
енергия и лихва към 09.07.2020 г. в размер на 20.86 лв.
На 04.08.2020 г. по ч. гр. д. № 333/2020
г. по описа на РС-Кубрат е издадена Заповед № 166 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: главница в размер на 1209.01 лева,
ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 31.07.2020 год., до окончателното изпълнение; лихва за забава
в размер на 20.86 лева за периода след падежа за всяка фактура до 09.07.2020
г., всички съставляващи неплатени задължения за ел. енергия по фактури,
издадени в периода 12.02.2020 год. до 15.06.2020 год., за следния обект на
потребление с клиентски
№ ********** с аб. № **********, находящ
се на адрес в гр. Завет, ул. „Калето“ № 20 и за разноски по делото: 25.00
лева – държ. такса и 50.00 лева – юриск.
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК.
На 26.10.2020 г. „Е.– П.П.” АД в законоустановения срок е
предявило настоящия установителен иск, като е
представило доказателства по заповедното производство.
От изготвената ССЕ, която съдът
кредитира изцяло като компетентно извършена, относима
към правния спор и неоспорена от страните, се установява, че съществуват
просрочени и неплатени задължения по фактури, издадени през периода от
12.02.2020 г. – 15.06.2020 г. за консумирана ел. енергия от страна на ответника
за обект на потребление в гр. Завет, ул. „Калето“ № 20 с аб.
№ **********. Размерът на задълженията, периода на
консумация на ел. енергия по всяка една от фактурите и падежът на съответната
незаплатена фактура е отразен в приложената към експертизата справка, като
общата неплатена сума от ответника е в размер на 1209.01 лв. Размерът на мораторната лихва до 09.07.2020 г. върху просрочените
задължения, считано от датата на падежа за всяка една от тях възлиза на общо
25.87 лв.
От представената справка от Служба по вписванията – Кубрат се установява,
че имотът в гр. Завет на ул. „Калето“ № 20 е собственост на ответника.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника (ответник)
- възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно (облигационно
или търговско) правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото
дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата
на Договор за доставка на електрическа енергия и Общите условия към него.
Безспорно се установи, че ответникът С.Ш.Х. в периода 12.02.2020 г. –
15.06.2020 г. е консумирал ел. енергия, която е отчетена по партидата му. С оглед на горното и предвид заключението на
изготвената ССЕ, по делото е доказано, че между страните е сключен договора за
продажба на ел. енергия, като по него ищецът, в качеството на кредитор, е
изправната страна, тъй като представените писмени доказателства освен
сключването на договора установяват и предоставянето на ответника по делото на
ел. енергия в съответните количества. С оглед на това и настъпване на падежа на
дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да бъдат възстановени на
ищеца. Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на договора, който факт,
обаче, е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. На
доказване подлежи само изпълнението на договора.
Поради
това предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.2 от ГПК ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски. Направените в заповедното
производство разноски са в общ размер на 75 лв. (25.00 лв. заплатена държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), а в
настоящето производство са сторени такива в размер на 805 лв. (от които 75 лв.
внесена държавна такса, 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 280 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. разноски за депозит за особен
представител).
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Ш.Х., ЕГН **********
с пост./наст. адрес ***, че дължи на „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********,
представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д. – членове на УС на дружеството чрез
юрисконсулт М.М. следните суми: главница в размер 1 209.01 лева (хиляда двеста и девет
лева, и една стот.) – представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 12.02.2020 год. до
15.06.2020 год., за следния обект на потребление с клиентски № ********** с аб. № ********** –
гр.Завет, ул. „Калето“ № 20, ведно със законната лихва считано от
31.07.2020 г. до окончателното плащане и 20.86 лева (двадесет
лева, осемдесет и шест стот.) – представляваща
сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за
периода от датата след падежа й до 09.07.2020 г., на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Ш.Х., ЕГН ********** с пост./наст. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК ********* сумата 805.00 лева (осемстотин и пет лева,
нула стот.) – направени разноски по исковото производство
и 75.00 лева (седемдесет и пет лева,
нула стот.) – разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/
Ал. Великова