№ 1194
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело №
20251000500942 по описа за 2025 година
С решение № 46/27.01.2025г.,постановено по гр.д.№ 1065/2023г. по описа на ОС –
Благоевград Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Д. Т. от гр.
*** сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/лева, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му в резултат на действия на ответника, изразяващи се в противозаконно
образуване срещу ищеца на досъдебно производство; противозаконно повдигане на
обвинение за деяние, което същият не е извършил, както и незаконно повдигане и
поддържане пред съда на обвинение за извършване на престъпление от общ характер,
каквото не е извършено; незаконно разгласяване на материали по досъдебното производство
нарушаващо презумпцията за невиновност; разглеждане на наказателното производство
извън разумния срок съобразно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ; обезщетение за негативните чувства,
усещания и преживявания на ищеца свързани с нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, доброто име в
обществото, вреди във връзка с професионалната му реализация, промените в социалния му
начин на живот и увреждането на здравето и психиката му, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 08.09.2022г., до окончателното
изплащане на сумата.
Претенцията е отхвърлена до пълния й предявен размер от 250 000 лв.
На ищеца са присъдени и разноски съобразно уважената част от иска.
Против така постановеното решение са подадени жалби от страните по делото.
1
Прокуратурата на Република България е подала жалба против решението в
осъдителната му част. Със същата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционният съдебен акт в тази му част като се сочи необоснованост на изводите
на съда относно законосъобразността на образуването на досъдебното производство . На
следващо място се сочи, че по делото не са събрани доказателства относно пряката и
непосредствена причинна връзка между твърдените вреди и конкретното увреждане/
незаконното обвинение/.
Подробно са коментирани събраните доказателства , като се изразява становище, че от
тях не следва направеният от съда извод за претърпяно увреждане в период на цялото
времетраене на наказателното производство. Изтъква се, че Прокуратурата е решаващ орган
само в досъдебната фаза на процеса, която фаза предвид предявените обвинения, боят на
обвиняемите и множеството извършени действия по разследването не е продължила дълго
и срокът следвало да се счита за разумен. При прекратяването на делото в съдебна фаза и
връщането му за прецизиране на обвинението, новият обвинителен акт бил изготвен в
кратък срок. Останалата част от времетраенето на процеса била в съдебна фаза, за която
прокуратурата не носела отговорност.
Във връзка с приетото от съда, че е налице незаконно разгласяване на материали по
делото, образувано против ищеца, се поддържа, че Прокуратурата не следва да носи
отговорност за начина на отразяване в медиите на воденото наказателно производство. При
условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да бъде намалено.
Поддържа се също, че е нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД.
Ищцовата в производството страна е подала отговор на тази жалба, с който я оспорва.
Моли решението в осъдителната му част да бъде потвърдено като подробно се коментират
изложените от Прокуратурата на Република България оплаквания.
Н. Д. Т. е подал насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част
с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи
претенцията за неимуществени вреди изцяло. Счита определеното обезщетение за
неимуществени вреди за занижено и несъобразено със събраните по делото доказателства
като се излагат аргументи в по
Ищецът е подал отговор на депозираната от Прокуратурата на Република България
въззивна жалба, с който я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадена от нея жалба и оспорва
жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод
въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 , пр.първо от ЗОДОВ като се иска да
бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на привличането на
ищеца като обвиняем и воденето против него на наказателен процес.
2
Сочи се, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 14.09.2006г. по ДП №452/2006
по описа на РПУ-Петрич/ Пр.пр. №1591/2006г. по описа на РП-Петрич/ за престъпление по
чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201 от НК за това , че за периода 2002-2004г. на пункта на
Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата, в качеството му на длъжностно лице-
контрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“ е присвоил около 83 903,43 лв., собственост
на ИА „Пътища“,връчени му в това му качество или поверени му да ги управлява,като
присвояването е в особено големи размери.
Била му определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв.,
като в последствие била намалена на 3000 лв. В хода на разследването на ищеца била
налагана забрана за напускане на страната. Тази ограничителна мярка неколкократно била
отменяна от съда като незаконосъобразна, но ответникът продължил да я налага. Това
провалило уговорка на ищеца за работа при чуждестранен работодател. Поради това ищецът
започнал частен бизнес. При осъществяването му обаче срещал непрекъснато трудности,
тъй като контрагентите му не изпитвали доверие към него поради наличието на висящо
наказателно производство.
Посочва се ,че досъдебното производство е продължило шест години като едва през
2012г. било образувано съдебно наказателно производство ,което приключило с
оправдателна присъда на 16.03.2018г. Тази присъда била протестирана от прокуратурата и
била потвърдена с решение на ОС-Кюстендил на 08.09.2022г.
В резултат от действията на Прокуратурата на ищеца били нанесени огромни
неимуществени вреди, които се изразявали в изживени и все още изживявани негативни
емоции, изразяващи се в страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда за
деяние, което не е извършили за което се предвижда сериозно наказание – лишаване от
свобода от 3 до 15 години.
Чувствал се опозорен, човешкото му достойнство било силно накърнено. Сринат бил
целият му професионален , социален и личен авторитет пред роднини, приятели, колегите и
обществото. Чувствал се унизен, смятал името и честта си за опетнени за цял живот,
изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му на справедливост.
Посочва се също, че разгласяването на случая в медиите – национални и регионални
засилило тежестта на психическите страдания.
Изключително продължителния срок, както на разследването, така и на съдебното
производство също засилило много неблагоприятните последици от незаконното обвинение,
като в психологически план, така и във физически такъв. Ищецът се променил. Станал
значително по- затворен , много по- нервен и избухлив към околните, емоционално съсипан.
Във физически план- с високо кръвно налягане, страдащ от безсъние и кошмари, с влошени
семейни взаимоотношения, без желание за общуване с околните.
Ищецът е претендирал сумата от 250 000 лв., като е посочил, че същата справедливо
ще обезщети претърпените от него неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и
поддържано незаконно обвинение.
3
Прокуратурата на Република България е подала отговор на исковата молба, с който я
оспорва.
Посочва се, че безспорно ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения, но
оспорва воденото против него наказателно преследване да му е причинило описаните в
исковата молба вреди.
Във връзка с твърденията за медийни публикации сочи, че практиката на ВКС
възприела, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за начина, по който делото
е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или
обвинението, както и че липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла
невярна информация за наказателното производство. Спрямо ищеца била взета сравнително
лека мярка за неотклонение - парична гаранция в размер на 2000 лева. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не е
съобразено икономическите стандарти в страната. Застъпва тезата, че досъдебното
разследване е протекло в разумни срокове, като по-продължителен срок производството се е
намирало в съдебна фаза, където органите на Прокуратурата нямали ръководни функции.
Наказателното производство било с голяма фактическа и правна сложност, с
множество обвиняеми и други участници в процеса, което обусловило неговата
продължителност.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени
вреди и повдигнатото обвинение.
По делото са представени и приложени множество писмени доказателства. Това са
Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил, ведно с мотиви; Решение № 260009/08.09.2022г. постановено по ВНОХД №
454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил; протоколите от проведените съдебни
заседания по НОХД № 1629/2009г. на Районен съд – Кюстендил, от о.с.з. по НОХД №
630/2012г. по описа на Районен съд - Кюстендил и протоколи от о.с.з. по ВНОХД №
454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил като общият им брой е - 59 бр.
Представени са също копия от публикации в различни вестници и разпечатки от писмени
материали, публикувани в електронни сайтове, които отразяват воденото наказателно
производство против ищеца и останалите лица, които са обвиняеми и подсъдими заедно с
него.
Във връзка с наказателното производство, от което се претендират вреди е необходимо
да се отбележи,че обстоятелствата относно правните квалификации на обвиненията,
повдигането на същите, взетите мерки за неотклонение и административна принуда, както и
развитието на самото наказателно производство по отношение на ищеца не са спорни
между страните в настоящото въззивно производство. Поради това не се налага настоящата
инстанция да обсъжда повторно всички писмени доказателства, които са приложени в
настоящото производство и които се отнасят до посочените факти.
Спорно между страните, с оглед изложеното от ПРБ, е какви неимуществени вреди е
4
претърпял ищеца и причинната връзка между тях и повдигнатото незаконно обвинение,
дали производството е приключило в разумен срок, както и какъв е справедливият размер
на обезщетението, което адекватно ще репарира неимуществените вреди.
Както вече беше посочено, Прокуратурата поддържа, че е господар на процеса само в
досъдебната фаза и всички действия след това, включително продължителността на
съдебното производство не могат да послужат като основание за ангажиране на нейната
отговорност.
Във връзка с установяването на обема и интензитета на настъпилите неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите И. К. Д., М.
П. Т. и В. И. Ч..
Свидетелят И. Д. посочва, че с ищеца са били колеги и че той също е бил подсъдим по
същото дело заедно с Т.. Свидетелят разказва, че над 40 пъти са ходили в гр.Кюстендил за
явяване в съдебните заседания по делото. На всяко заседание журналистите ги снимали .
Твърди, че Н. Т. се е страхувал от възможността да влезе в затвора. Освен това имало и
психически тормоз отвсякъде, като на практика споделя своите преживявания във връзка с
повдигнатото обвинение , като казва ,че приятелите ти те отбягват, излизаш навън и ти
казват – „мани го бе тоя крадец“. Сочи че е било тежко като знаеш, че не си направил нищо,
а в същото време да слушаш такива подмятания и принципно обяснява как такъв факт се
отразява на семейството, на социалните и професионалните контакти.
Освен това посочва, че Н. не се чувствал виновен в престъплението в, което го
обвинявали. Воденото наказателно производство го променило- той станал затворен, „свит,
смачкан“. Страдал заради това, че голямото му дете не иска да ходи на училище заради
коментарите , които имало по случая. Започнали разправии в семейството му.
Свидетелят твърди че двамата с ищеца не можели да започнат работа и гледали нещо
частно да работят, което е за тях самите, а не да работят за друг. Имало хора , които били
с“гръб“ и ходели на работа въпреки делата, но те двамата с Н. не бил от тях.
Свидетелката М. Т. е съпруга на ищеца. Тя посочва, че във връзка със заведеното
против съпруга й дело през 2006г. същият е бил изключително притеснен. Постоянно бил в
някакво истерично състояние , което рефлектирало върху цялото им семейство. Твърди, че в
резултат на изпитваното притеснение Т. започнал да вдига високо кръвно, да получава
паник-атаки, започнали сърдечни проблеми. Наложило се многократно да посещават лекари,
докато му се назначи адекватно лечение. Ищецът не се смятал за виновен и изпитвал е гняв
и чувство за неправда. Смятал, че е обвинен неправомерно и нечестно и че името му, честта
му, достойнството му са опетнени. Преди повдигане на обвинението репутацията му била
безупречна - ползвал се с добро име, честен, коректен, отзивчив, изпълнявал съвестно
служебните си задължения. Нямал дори наказания или нарушения. След като започнало
делото, той се променил в психологически план, като се променило отношението му към нея
и към децата- за най-малкото нещо възниквали скандали, викове, крясъци, в следствие на
напрежението той се държал грубо към нея , като двамата няколко пъти са били пред развод.
5
В кР. сметка останали заедно, но само заради децата. Свидетелката твърди, че повдигнатото
обвинение срещу съпруга и се е отразило най-зле на децата- те били най-ощетени, защото
търпели подигравки в училище, подигравки на площадките за игра, защото родителите на
другите деца споделяли вкъщи пред децата си и те знаели за делото и се подигравали.
Децата на ищеца не искали да излизат навън, да ходят на училище, като дори за известно
време им вземали извинителни бележки за отсъствие от училище. Н. понесъл това много
зле, не можел да се примири, че заради това повдигнато му обвинение и цялата гласност
страдат децата, които нямат никаква вина за това нещо.
Спрямо другите хора - роднини и познати ищецът се отчуждил, спрял да общува с
всички техни близки и това рефлектирало върху майка му, баща му и брат му, като те и до
ден-днешен не били в добри отношения. Свидетелката сочи, че майка му и баща му
считали,че цялата им фамилия е опетнена с това нещо и не можели да се примират с това,
въпреки че много добре познавали какъв човек е сина им. Тази ситуация продължила много
години.
Свидетелката разказва, че е имало много публикации в медиите във връзка със случая
и Н. преживявал това тежко.
Поради това, че съпругът й бил отстранен от работа, последният станал психически
нестабилен и неустойчив, защото нямало как да гледа децата. Ежедневните си разходи
посрещали с помощ от родителите на свидетелката, от неговите родители и с нейната
заплата. Н. се чувствал зле от това , че нямал принос към семейството–било му обидно,
било засегнато егото му, като цяло не се чувствал пълноценен и ползотворен за семейството
си, и най-вече за децата си, тъй като три деца си искат обгрижване. Свидетелката Т. твърди,
че съпругът и се опитвал да започне някаква работа, но и до ден-днешен не е започнал
такава. Където и когато да предприемел нещо, делото се оказвало пречка.
Свидетелката изразява мнение, че Н. не се е възстановил в психически и
психологически план, нито здравословно и едва ли някога щял да е възстановен.
Повдигнатото обвинение му е нанесло трайни поражения. Продължавал да е раздразнителен,
да има неспокоен сън. Свидетелката сочи, че когато се случва с децата да излязат, то било за
малко – „колкото за по едно кафе“, защото бил напрегнат, имал непоносимост, не се
забавлявал и радвал. Твърди също така, че след като вече е оправдан, техните лични
семейни отношения не са се възстановили. М. Т. пояснява пред съда, че към септември
месец 2006г. имали едно дете, което тогава било на 10 години. Следващото дете се родило
през 2009г., а след това от всичките проблеми свидетелката имала 6 спонтанни аборта. През
2016 година се е родило третото дете. Свидетелката М. Т. сочи че през времето, през което е
продължило наказателното производство– от 2006 до 2022г., съпругът и е пътувал в
чужбина, но не си спомня подробности. Знае че обвиняемите имали ограничение за
напускане на страната, но по-късно това ограничение е отпаднало. Няколко пъти ходили в
Гърция на гости на техни близки приятели.
Свидетелят В. Ч. заявява,че е семеен приятел на ищеца от повече от 20 години. Същият
познавал лицата, на които било повдигнато обвинение във връзка със случая , при който
6
арестували служители на Митница Кулата.
Той разбирал за този случай от средствата за масова информация. Два дни това било
сензация в гр.Сандански.Свидетелят бил много учуден, че Н. е замесен, защото се
познавали от 2000-та година и никога нямало някакви индикации за такова нещо. Свидетелят
си спомня, че Н. е преустановил работа на КПП – Кулата, тъй като след като го обвинили,
незабавно е бил уволнен и отстранен от работа. След това ищеца не започнал някъде да
работи, нито в държавна структура можел да постъпи, нито на друго място. Периода през
който му било повдигнато обвинение, бил много тежък за Н. и той продължил години
напред –над 16-17 години. Свидетелят Ч. твърди, че приятелят му се променил – станал
раздразнителен, рязко сменял настроенията. Тъй като живеели в малък град имало злобни
подмятания и подхвърляния, нездраво любопитство. Свидетелят разказва, че в този период
ищецът станал и хипертоник- започнал да вдига кръвно, като предполага, че е било на
нервна основа, защото преди това бил здраво момче. Поведението на Н. спрямо близки,
приятели и познати се променило. Той не искал да посещава някои места, странял от някои
хора.
Тъй като ставало въпрос за малък град, след постановяване на оправдателната присъда
също имало много коментари – темата била „ хит“. Пак имало различни коментари, като
хората продължавали да се съмняват.
Според свидетеля, има промяна в заобикалящия кръг от приятели и познати на ищеца,
като признава, че дори той се усъмнил в Н.. Ч. посочва, че познава ищеца като сърдечен
човек, добър и добронамерен, човек, на чиято дума може да се разчита, винаги бил с
възпитано отношение и внимание към хората. Той реагирал тежко в социален план на
разгласяването по вестници и телевизии на обвиненията , като се затворил в себе си.
Свидетелят посочва, че ищецът поискал от него да му помогне със съдружие като
трябвало да влезе гръцки бизнес. Гърците обаче били много критични към такива отношения
и към такива неща, и казали: „човекът е компрометиран, просто няма как да имаме
отношения; дори и да ми гарантираш, ние нямаме основания, на които можем да стъпим“.
Ч. твърди, че между ищеца и неговата съпруга имало тежки скандали. Помни също, че
на Н. било забранено да напуска и страната- около десетина години, и понеже самият
свидетел имал имот от 2000-та година в Гърция, той давал къщата на Н.- да дойде, канел го
после в този период, в който се случили тези събития, но по това време на него вече му било
забранено да напуска страната.
Свидетелят твърди, че през 2018 година, ищецът получил едно оправдателно дело в
Кюстендил и изведнъж станал ведър, щастлив, но на веднага след това го налегнала апатия.
Настроенията му се сменяли на моменти. Съпругата му също споделяла , че настроенията
му са непостоянни- че от нищо избухва, изкарва си го на децата. Няколко пъти отваряли
дори темата за развод, като в този период положение било доста тежко - не само финансово,
но и в семейството , в социалните му контакти.
Преди започване на наказателното дело Н. бил известен сред обществото като
7
сериозен, отговорен и морален човек. Бил усмихнато, добро момче, но след това - съсипано.
Дори след оправдателната присъда Н. бил напрегнат - „като някаква бомба“. Счита, че
психиката му към момента е доста разнебитена и не мисли, че приятелят му е щастлив
човек.
Вследствие на воденото против него наказателно производство Н. имал загубени
контакти и приятелства, има нанесени щети, защото имал идея за развитие на бизнес, но
тази идея не се случила. Бизнесът не се осъществил, поради факта, че ищецът бил
компрометиран като личност. Свидетелят смята, че ищецът сигурно е очаквал от него
някаква финансова помощ – бил безработен доста време, но все пак семейството му
застанало зад гърба му. Баща му, брат му – те имали семеен бизнес и той е влязъл в този
бизнес. Свидетелят твърди че той му е дал подкрепа като приятел, защото не се е отдръпнал
от него.
Съдът дава вяра на свидетелските показания в частта им,с която се установяват
преживяванията на ищеца във връзка с провежданото против него наказателно производство
по незаконно обвинение за извършено тежко престъпление, като тези на съпругата ищеца
преценява по реда на чл.172 от ГПК .
Съдът не кредитира показанията на Тенева в частта им, в която тя твърди дълго време
е бил безработен и нуждите на семейството са били покривани от нейната заплата и с помощ
от родителите им. Този извод следва от противоречието на тези твърдения с останалите
доказателства по делото. Така свидетелят Ч. говори за осъществяван от ищеца и неговото
семейство частен бизнес. Освен това от представената от Прокуратурата справка за
излизанията на ищеца в чужбина се установява, че същият е напускал страната многократно,
което не сочи на наличие на притеснения от материално естество. Тези показания
противоречат и на твърденията на самия ищец в исковата молба, че при започването на
частен бизнес първоначално и срещал трудности, свързани с недоверие, предизвикано
именно от воденото дело като израждането на бизнеса продължило много години и бил
положен много труд от страна на ищеца, за да се утвърди.
Съдът не кредитира тези показания и в частта им, в която се твърди, че децата на
ищеца не искали да ходят на училище и да излизат поради отрицателното отношение към
тях заради повдигнатото против техния баща обвинение, доколкото две от тези деца са се
родили в течение на процеса и са били на ниска възраст, на която нито са посещавали
училище, нито са имали възможност за преценка относно контактите и излизанията си.
От наличните по делото доказателства става ясно, че ищецът няма предишни
осъждания и с оглед оправдателната присъда и по процесното наказателно производство не
е осъждано.
С оглед на така събрания доказателствен материал въззивният съд излага следните
съображения от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
8
За да бъде уважена такава претенция е необходимо да бъдат налице следните
предпоставки:
На първо място спрямо ищеца трябва да повдигнато незаконно обвинение за
престъпление от общ характер. Обвинението е винаги незаконно, когато с влязъл в сила
съдебен акт бъда прието, че лицето не е извършило престъплението, за което е обвинено,
независимо от факта, че към момента на тяхното извършване те може да са съответствали
на законовите изисквания и да са били продиктувани от вътрешното убеждение на
съответния орган.
На следващо място следва да бъде установено, че ищецът е претърпял вреди и между
тях незаконните действия на правозащитните органи съществува причинно-следствена
връзка.
Необходимо е да се отбележи, че отговорността на Държавата е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
Въззивният съд намира, че доколкото фактите относно повдигнатото обвинение за
тежко престъпление / предвиденото наказание е срок от 3 до 15 години/, воденото на
досъдебно производство и образуваното на наказателно делото против ищеца, приключили
с оправдателна присъда спрямо него не са спорни по делото, то увреждащите действия на
Прокуратурата са доказани. Неоснователно е възражението на Прокуратурата, че същата не
следва да отговаря за продължителността на производството извън фазата, в която тя е
„господар на процеса“. ПРБ се явява процесуален субституент на държавата и като такъв
отговаря за всяка упражнена държавна принуда във връзка с обвинението, като
незаконността на действията произтича от незаконността на обвинението, а държавата
дължи обезщетение за всички вреди с пряка или косвена връзка с обвинението (чл. 7 от
Конституцията).
Съгласно тР.та съдебна практика, включително и такава на ВКС по чл.290 от ГПК,
обичайните вреди не подлежат на формално доказване , тъй като причинната връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се, че е нормално по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление да изпитва неудобства, да се чувства унизено, а също така притеснено и
несигурно, както и че с незаконното наказателно преследване се накърняват моралните и
нравствените ценности на личността и негативно се повлиява социалното общуване (в този
смисъл решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, решение
№ 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК , решение №50072 от
23.06.2023г. по гр.д.№2418/2022г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). В този случай размерът на
обезщетение следва да се определи като си вземат предвид тежестта на обвинението и
продължителността на наказателното производство, както и според стандарта на живот, за
не се превърне то в източник на неоснователно обогатяване.
Тогава , когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни специфични обстоятелства, същият следва да опише тези вреди и да проведе
9
доказване, че те наистина са претърпени. В случая ищецът поддържа, че наказателното
производство е продължило необичайно дълго, че същото е отразено широко в медийното
пространство и това е довело до допълнителен дискомфорт, че повдигнатото обвинение се е
отразило на професионалния и социалния му живот, на здравословното му състояние , което
се влошило, на отношенията му в семейството.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че част от
претърпените от ищеца вреди са по-скоро обичайни, тъй като те са свързани, както с
претъпения от ищеца стрес от подигнатото обвинение, така и с реакцията на обществото ,
което реагира на такова укоримо поведение. Това са чувството на гняв и негодувание
против незаконното обвинение, на страх от осъждане и срам от обществото, на притеснение
за това как се чувстват неговите близки, накърняване на честта и достойнството му.
Причиненият стрес неминуемо се е отразил на отношенията му с най-близките му хора.
От друга страна, в конкретния случай следва да бъдат взети предвиди и
специфичните за случая обстоятелства. Това на първо място е продължителността на
наказателното производство, която почти 16 години. Този срок е извън разумните такива
въпреки тежестта на обвинението и големия брой подсъдими лица. Установи се, че
съдебните заседания са били повече от 50 на брой / за двете съдебни инстанции/ и че
ищецът е присъствал на повечето от тях, което неминуемо е водело до негативни
преживявания всеки път, когато се е изправял пред съда.
В същото време обаче, по делото не се установи спрямо ищеца да са извършвани
особено интензивни процесуални действия, определената мярка за неотклонение не е била
ограничаваща живота му, а периодите в които е имало забрана за напускане на страната са
били кратки и видно от представената от Прокуратурата справка за излизанията му страната,
не са попречили на Т. многократно да напуска пределите на държавата.
Необходимо е бъде взето предвид обстоятелството, че при започване на
производството ищецът е бил в активна възраст -35 години и на практика именно най-
активните му от професионална гледна точка години, когато се очаква човек вече да бъде
стабилен, са белязани от постоянната заплаха да бъде осъден и евентуално, да попадне в
затвора.
Освен това ищецът е заемал длъжност на държавен служител и повдигнатото
обвинение е повлияло на професионалния му път, защото наказателното преследване е
образувано по повод обвинение за длъжностно присвояване, т.е. - по повод изпълнение на
служебните му задължения. Поради това злепоставящият ефект на това обвинение
надхвърля обичайната степен на засягане на личността и за продължителен период му е
попречило да заема именно такава длъжност. От друга страна обаче, по делото не се
установи ищецът активно да е търсил работа през периода след уволнението му от
Изпълнителна агенция „Пътища“ и именно висящото наказателно дело / защото ищецът в
нито един момент не е бил осъждано лице/ да е станало причина да започне такава
работа.
10
Съдът приема, че разгласяването на обвинението с посочване и на личността на
ищеца, наред с другите обвиняеми също е допринесло за по-големия интензитет на
неимуществените вреди , тъй като е довело до създаване в обществото на мнение, че
ищецът е престъпник, на мнителност спрямо него и е допринесло за социалния дискомфорт,
който той е изпитвал.
Съдът не приема за доказано влошаване на здравословното състояние на ищеца в
резултат на наказателното преследване, тъй като по делото не са ангажирани доказателства
извън свидетелските показания за това какво изобщо е то, а още по-малко за влошаване и
съответно, причинна връзка с воденото наказателно преследване.
Предвид на така установените вреди, съдът счита, че обезщетение в размер на 34 000
лева справедливо ще обезщети ищеца за нанесените му неимуществени вреди за периода,
през който му е повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.202,
ал.2,т.1,вр.чл.201 от НК. Този размер отговаря на тежестта на наказателното преследване,
предприетите мерки за неотклонение, продължителността на наказателното преследване;
търпените от ищеца негативни преживявания, на общественото очакване за справедливост,
както и икономическите условия в страната за периода 2006 г. -2022 г. Относно последния
фактор настоящата инстанция съобразява , че обществено –икономическата обстановка в
страната за периода, през който е повдигнато и поддържано обвинението е силно променена,
като едни от факторите, които сочат на това например са нарастването на минималната
работна заплата за този период, което почти 4,5 пъти, а на средната работна заплата – 3,5
пъти.
При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и това ,че доводите
за неразумен срок при разглеждане на делото на практика са част от цялото искане, което
намира своето основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поради това не посочва изрично каква
част от обезщетението касае продължителността на наказателното производство.
С оглед на направения извод относно справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта
му, с която предявеният иск е уважен над сумата от 34 000 лв. до 90 000 лв. и вместо това
ще следва да бъде постановено отхвърляне на претенцията в тази й част. В останалата му
част решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в
частта му, с която на адв.П. Ш. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 3370
лв.
За настоящата инстанция процесуалния представител на ищеца ще следва да бъдат
присъдени още 3370 лв.
Водим от гореизложеното Софийският апелативен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 46/27.01.2025г.,постановено по гр.д.№ 1065/2023г. по описа на
ОС –Благоевград в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Н. Д. Т. от гр. *** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 56 000лв.,
представляваща разликата между присъдените 90 000 лв. и приетите за дължими 34 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на действия
на ответника, изразяващи се в противозаконно образуване срещу ищеца на досъдебно
производство; противозаконно повдигане на обвинение за деяние, което същият не е
извършил, както и незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, каквото не е извършено; незаконно
разгласяване на материали по досъдебното производство нарушаващо презумпцията за
невиновност; разглеждане на наказателното производство извън разумния срок съобразно
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ; обезщетение за негативните чувства, усещания и преживявания на ищеца
свързани с нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото, вреди във връзка с
професионалната му реализация, промените в социалния му начин на живот и увреждането
на здравето и психиката му, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 08.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта му, имаща характер на определение, с която на адв.П. Ш. е присъдено
възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв над сумата от 3370 лв. до 7850 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Т. с ЕГН ********** , с адрес гр.***,ул.“***“ № *
против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на
действия на ответника, изразяващи се в противозаконно образуване на досъдебно
производство; противозаконно повдигане на обвинение за деяние, което същият не е
извършил, както и незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, каквото не е извършено; незаконно
разгласяване на материали по досъдебното производство нарушаващо презумпцията за
невиновност; публични изявления на представител на ответника, с което ищецът е бил
представен като виновен над сумата от 34 000 лв. до 90 000 лв. , ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 08.09.2022г., като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв.П. Ш. от АК-
Търговище възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 3370 лв. за
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
12
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13