№ 283
гр. София , 29.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500174 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е по подадена от „Еврохолд България“ АД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Хр. Колумб“ № 43 чрез пълномощника адв. Х. от САК частна жалба с вх. №
265622/18.01.2021 г. срещу разпореждане № 264273 от 18.12.2020г. по т.д.№2218/2020г. на
Софийския градски съд, с което е върната обратно исковата молба на акционерното
дружество срещу Агенция по вписванията /АВ/ за установяване на недопустимост,
евентуално нищожност на вписване № 20201016125532 в ТР по партидата на дружеството и
е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател развива съображения за неправилност на атакуваното
разпореждане, като сочи, че Агенция по вписванията била надлежен ответник по делото и
не разбира защо в разпореждането се сочело ТР № 1 от 06.12.2002 Г. по ТЪЛК. Д. № 1/2002
Г. на ОСГК НА ВКС, което било за общи събрания на дружества и за исковете по чл. 71 и 74
ТЗ, но нямало общо с образуваното производство по делото.
Прави искане до САС за отмяна на разпореждането, връщане делото на СГС
и даване указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
САС констатира, че по подадена от „Еврохолд България“ АД жалба /л. 4 от
1
първоинстанционното дело/ се атакува, както отказ от 16.10.2020 г. на ДЛР към АВ за
обявяване на ГФО по партидата на дружеството, но е направено и искане да се прогласи за
нищожно вписване № 20201016125532 в ТР по партидата на дружеството, с което е обявено
решение № 733/29.09.2020 г. на зам.председателя, ръководещ У-ние „НИД“ при КФН.
Поради принципно различния характер на двете производства и
невъзможността им да се разгледат в едно производство, СГС е разделил в две дела,
исканията на жалбата, като е отделил жалбата по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в друго производство,
по което вече се е произнесъл /така на л. 2 от делото на градския съд/, а исковата претенция
за прогласяване на нищожност на вписване /иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/ е отделил в
процесното т.д. №2218/2020 г.
С оглед нередовността на ИМ, е оставил същата без движение и е дал указания
на ищеца, редовно връчени му със съобщение, приложено на л. 9.
В уточнението, направено с молба с вх. № 297871/03.12.2020 г., представител
на „Еврохолд България“ АД, ЕИК: ********* е посочил като ответник по иска Агенция по
вписванията, а петитумът е направен така – „Да се приеме за установено по отношение на
страните, че вписване № 20201016125532 в ТР по партидата на дружеството, с което е
обявено решение № 733/29.09.2020 г. на зам.председателя, ръководещ У-ние „НИД“ при
КФН е недопустимо или евентуално нищожно“.
Въпросното решение на зам.председателя, ръководещ У-ние „НИД“ при КФН, е
приложено по делото и представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ - така на
л. 92-97, с което е задължено публичното дружество „Еврохолд България“ АД да не подлага
на гласуване на РГОСА, насрочено за 30.09.2020 г. от 10 часа точки 4, 5 и 6 от дневния ред
на събранието.
Съгласно писмо, изпратено от КФН до АВ /л. 98 и 99/, държавният регулаторен
орган е информирал агенцията за взетото решение по предходния абзац и е посочил, че
въпреки наложената ПАМ, на РГОСА, насрочено за 30.09.2020 г. от 10 часа, точки 4, 5 и 6,
са били гласувани в нарушение на указанията на КФН. В тази връзка, се моли, решение №
733/29.09.2020 г. на зам.председателя, ръководещ У-ние „НИД“ при КФН да се приложи към
преписката по обявяване на КГФО, поискано от публичното дружество със заявление №
20200930162115. Решението на КФН е обявено по партидата на дружеството с вписване №
20201016125532.
Горните факти не са спорни и се установяват от писмените доказателства по
делото.
При така изяснената фактическа обстановка, САС също намира, че
производството е недопустимо и правилно е било прекратено, респ. исковата молба
правилно е била върната обратно на ищеца.
2
Искът по чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ е установителен по своя характер и изисква
наличието на правен интерес, какъвто се изисква за предявяване на всички установителни
искове.
В случая, правен интерес от водене на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не се
установява по делото. Самият ищец посочва в уточнителната си молба /вж. на л. 12/ че
обявеното Решение на КФН съставлява ИАА, с който на публичното дружество е наложена
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. В самия акт е
посочено, че той подлежи на предварително изпълнение, независимо от това дали е
обжалван или не. Указано е също така в решението, че то подлежи на административно
обжалване – пред КФН, както и на съдебно такова – пред Административен съд – София
област в съответствие с приложимите норми на АПК, ЗКФН и ЗППЦК.
Следователно, пътят на защита на нарушените субективни материални права на
ищеца е по реда на административното обжалване по АПК, а не чрез предявяване на иск по
чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Не на последно място, няма как АВ да е надлежен ответник на такъв
иск, доколкото на агенцията са предоставени единствено регистърни /охранителни/
правомощия досежно воденето, достъпа и съхранението на търговския регистър.
Позоваването в атакуваното разпореждане на СГС на ТР № 1 от 06.12.2002 Г.
по ТЪЛК. Д. № 1/2002 Г. на ОСГК НА ВКС не е неуместно, както се счита в частната жалба
на „Еврохолд България“ АД, а напротив - тъй като в това тълкувателно решение са
разгледани именно хипотезите кога дадено вписване в регистъра следва да се характеризира
като нищожно, недопустимо или несъществуващо, какъвто петитум е отправен до СГС от
процесуалния представител на публичното дружество. Макар и постановено при действието
на ГПК /отм./, както и по времето, когато търговския регистър е бил воден при окръжните
съдилища, тълкувателното решение е запазило своето действие и днес, разбира се - при
неговото корективно тълкуване с нормите на сега действащия ГПК, ЗТРРЮЛНЦ и при
съобразяване с факта, че регистърните производства при търговците, се осъществяват не от
съдилищата, а от Агенция по вписванията. Ето защо, частната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Поради съвпадение на изводите на първоинстанционния и въззвния съд,
налага се извод, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 264273 от 18.12.2020г. по т.д.№2218/2020г. на
3
Софийския градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС при предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4