Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 16.12.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 3051 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск
с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗБН.
Ищцата
К.Г.Б., ЕГН **********, твърди, че е вложител в ответника „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, съгласно Рамков договор за платежни услуги за
потребители (физически лица) от 29.10.2013 г., Анекс № 122931/29.10.2013 г. и
Анекс № 129370/06.01.2014 г. към него, по силата на които била титуляр на
сметки в КТБ (н) - сметка в лева и сметка в евро. Сочи, че с Решение от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, TO, VI-4 с-в, било
открито производство по несъстоятелност на ответника КТБ АД, като последният
бил обявен в несъстоятелност. Поддържа, че на основание чл. 64, ал. 1 ЗБН,
синдиците на КТБ (н) съставили списък на приетите вземания. Твърди, че в
качеството си на вложител в банката, на основание чл. 63, ал. 3 ЗБН била
включена служебно в списъка под № 3715 със сума в размер на 135 857,97 лв.,
като вземането за тази сума било по депозитната сметка в КТБ (н) в лева. Сочи,
че вземането й към ответника в размер на
236 746,56 евро, представлявало част от вземане към КТБ (н) по депозитната
сметка на ищцата в евро, като вземането не било включено в списъка по чл. 64
ЗБН. Твърди, че вземането не било предявено в срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН.
Поддържа, че вземането на ищцата към ответника за сумата в размер на
236 746,56 евро, представлявало вземане над гарантирания от ЗГВБ размер по
депозитната сметка в банката в евро и произтичало от Рамков договор за платежни
услуги за потребители (физически лица) от 29.10.2013 г. и Анекс № 129370 от
06.01.2014 г. към него. Сочи, че процесното вземане не било включено в списъка
на първоначално приетите от синдиците вземания по чл. 64 ЗБН, тъй като то било
част от вземане - предмет на Договор за цесия, сключен на 29.09.2014 г. между
ищцата, в качеството на цедент и „Г.Т.М.“ ООД, ЕИК *******, като цесионер.
Твърди, че по силата на договора за цесия прехвърлила на „Г.Т.М.“ООД вземането
си по депозитната сметка в размер на 287 000 евро, а ответникът бил уведомен за
цесията с уведомление № 11 828/14.11.2014 г. Поддържа, че с уведомление № 11
883/17.11.2014 цесионерът „Г.Т.М.“ ООД уведомил банката за извършено от него прихващане
с придобитото вземане от ищцата. Сочи, че по сметката в евро на 14.11.2014 г.
била осчетоводена цесия към „Г.Т.М.“ ООД за сумата в размер на 236 746,56
евро. Твърди, че след прехвърляне на 06.11.2014 г. към Фонда за гарантиране на
влоговете в банките на сума в размер на 77 724,82 евро, салдото по
сметката било 236 746,56 евро, като поради липсата на налични средства по
сметката, банката осчетоводила цесия за сумата от 236 746,56 евро, а не за
цялата договорена сума от 287 000 евро. Поддържа, че договорът за цесия, с
който било прехвърлено вземането в размер на 287 000 евро, част от които
било и вземането за процесната сума от 236 746,56 евро, бил сключен под
прекратително условие, уговорено в чл. 1.6. и чл. 1.7 от договора, което настъпило,
а именно - отказ на банката да признае извършеното от цесионера прихващане по
реда на чл. 104 от ЗЗД на вземането му срещу вземанията на банката от
цесионера, произтичащи от Договорите за кредит, описани в чл. 1.5 от договора.
Твърди, че прекратителното условие по чл. 1.6. от договора настъпвало, ако
банката уведомяла писмено цесионера, че не приема/признава прихващането,
извършено от цесионера съгласно т.1.5. Сочи, че с искова молба вх. № 73
278/08.06.2015 г. синдиците на КТБ (н) предявили обективно съединени искове по
чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на нищожни или евентуално
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
КТБ (н) всички извършени от цесионера „Г.Т.М.“ ООД прихващания, за които
дружеството уведомило банката, а по исковете било образувано т.д. № 3922/2015
г. по описа на СГС, TO, VI-14 с-в. Твърди, че прихващането с неговото вземане,
за което банката била уведомена с уведомление вх. № 11 883/17.11.2014 г. било
предмет на един от исковете по делото. Счита, че с предявяването на иск от
синдиците на КТБ (н) за обявяване на нищожно или евентуално относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ (н) на
извършеното прихващане с придобитото от ищцата вземане, било налице настъпване
на прекратителното условие по т. 1.6 от Договора за цесия. Сочи, че съгласно т.
1.10 от договора за цесия при сбъдване на прекратителното условие по чл. 1.7.
договорът за прехвърляне на вземания се прекратявал автоматично с последиците
по чл. 25, ал. 2 ЗЗД и се считало, че прехвърлителният му ефект по отношение на
вземането отпадал с обратна сила. Поддържа, че поради сбъдване на
прекратителното условие, предвидено в Договора за цесия от 29.09.2014 г., към
настоящия момент ищцата отново станала титуляр на вземане към ответника КТБ (н)
в размер на 287 000 евро. Поради това ищцата моли да бъде постановено
решение, с което да се установи съществуване на вземането й към ответника в
размер на 236 746,56 евро, представляващо част от вземане в размер на 287 000
евро по депозитната сметка в КТБ (н.
Ответникът „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, е подал писмен отговор на исковата молба. Счита иска за
допустим, но го намира за неоснователен. Не оспорва, че ищцата като цедент го
уведомила със съобщение с вх. № 11828/14.11.2014 г. за сключения между нея на
29.09.2014 г. Договор за прехвърляне на вземания и цесионера „Г.Т.М.“ ООД.
Сочи, че цесията била осчетоводена в банката с вальор 14.11.2014г. - датата на
Съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, в размер на наличното към тази дата салдо от
236 746,56 евро, както и че с изявление до банката с вх. № 11883/17.11.2014 г.
цесионерът „Г.Т.М.“ ООД направил прихващане на свои задължения към КТБ АД (н) с
придобитото от цедента вземане. Твърди, че вземане на ищцата в размер на 135
857,97 лв., което не било предмет на цесия, било прието и включено служебно от
синдика в Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ АД (н)
под № 3715, като вземане от ред по т. 4 от чл. 94 ЗБН, както и че същото
вземане било включено под № 3511 и в Списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН на
приетите от синдика на КТБ АД (н) вземания, по които не били направени
възражения, одобрен с влязло в сила Решение № 922 от 25.05.2016 г. на СГС, TO,
VI-22 с-в по т.д. № 7549. Поддържа, че след получаване на съобщението за цесия
с вх. № 11828/14.11.2014 г. до КТБ АД (н) титуляр на вземането станал
цесионерът „Г.Т.М.“ ООД, като развива подробно съображения в тази връзка с
отговора на исковата молба. Поради това намира, че ищцата не се легитимирала
като вложител по § 11 т.4 от ДР на ЗБН, както и че не била носител на вземане
за сумата 236 746 евро, което обуславяло неоснователност на предявения иск.
Твърди, че уговореното в договора за цесия прекратително условие не обвързвало
ответника, а само страните по съглашението. Не оспорва, че с изявление за
прихващане, постъпило в КТБ АД (н) с вх. № 11883/17.11.2014 г., цесионерът „Г.Т.М.“
ООД прихващал вземането, придобито чрез цесия от ищцата със свои насрещни
задължения към КТБ АД (н). Намира, че след като ищцата извършила разпоредителни
действия с влога си, същата изгубила качеството вложител и кредитор по
отношение на цедираната сума и не следвало да бъде включвана като кредитор на
КТБ АД (н) в Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ АД
(н) с вземането, което било предмет на цесия. Претендира разноски в настоящото
производство.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С
писмена молба от 22.12.2016г., депозирана след устните състезания по делото,
ищецът е поискал спиране на производството. Като привременна пречка е посочил
наличие на висящо производство по т.д.№53/12г. на ОС - Ямбол. В хода на това
производство е било открито производство по несъстоятелност на цесионера „Г.Т.М.“ ООД. В списъка на приетите вземания е било включено
такова на КТБ(н) в размер на 6 555 012,17лв. на
като в мотивите на съдебния акт е било прието, че вземането в
счетоводните регистри на банката към 20.09.2006г. е в общ размер на 6 440
427,59лв., въпреки, че в счетоводните регистри на дружеството е 67 511,26лв.,
тъй като според експертизата договорите за цесия не водят до погасяване на
задълженията на длъжника, освен ако има договорка с Банката, но такава в случая
не е налице.
Ответникът не е изразил становище
по молбата.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като липсва субективна идентичност
на делата, която да предопредели наличие на СПН по съдебните актове.
Между страните не се спори
относно наличието на твърдяните от ищеца фактически обстоятелства : сключени между него и ответника Рамков договор за платежни услуги за потребители
(физически лица) от 29.10.2013 г., Анекс № 122931/29.10.2013 г. и Анекс №
129370/06.01.2014 г. ; че ищцата, в качеството
си на цедент, е сключила с трето лице „Г.Т.М.“ ООД – в
качеството си на цесионер, договор за цесия на 29.09.2014 г. за сумата по банковия влог, както и че ответникът бил уведомен за цесията от ищцата със съобщение
с вх. № 11828/14.11.2014 г.
С решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014
г. по описа на СГС, TO, VI-4 с-в, е било
открито производство по несъстоятелност на ответника КТБ АД, като последният
бил обявен в несъстоятелност. На основание чл. 64, ал.
1 ЗБН, синдиците на КТБ (н) съставили списък на приетите вземания. В него ищецата, в качеството си на вложител в банката, на
основание чл. 63, ал. 3 ЗБН е била включена служебно в
списъка под № 3715 със сума в размер на 135 857,97 лв., като вземането за
тази сума било по депозитната сметка в КТБ (н) в лева.
Процесното
вземане в размер на 236 746,56 евро. представлява част от цялото цедирано вземане към КТБ (н) по депозитната сметка на
ищцата в евро(общо
287 000евро).
Договорът
за цесия съдържа прекратително условие, уговорено в чл. 1.6.
и чл. 1.7 от договора, което настъпва при
отказ на банката да признае извършеното от цесионера прихващане по реда на чл.
104 от ЗЗД на вземането му срещу вземанията на банката от цесионера,
произтичащи от Договорите за кредит, описани в чл. 1.5 от договора.
Не се
спори, че с искова молба вх. №
73 278/08.06.2015 г. синдиците на КТБ (н) са предявили
обективно съединени искове по чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на
нищожни или евентуално относително недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на КТБ (н) всички извършени от цесионера „Г.Т.М.“ ООД
прихващания, за които дружеството уведомило банката, а по исковете било
образувано т.д. № 3922/2015 г. по описа на СГС, TO, VI-14 с-в.
Тези
безспорни факти се установяват и от представените по делото документи.
При така
установените факти съдът намери от правна страна следното:
Спорът е
правен. Свежда до правните последици на предявяването на исковете за обявяване на нищожно или евентуално относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ (н) на
извършеното прихващане - дали е налице настъпване
на прекратителното условие по т. 1.6 от Договора за цесия и неговото право значение по
отношение на длъжника КТБ (н) при вече направеното
волеизявление от цесионера за прихващане.
Договорът
за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в
облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален,
неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо
/каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и
действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети
лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета
на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния
обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно, за да премине
вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между
него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне,
договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение
на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД Съобщението обаче не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора.
Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на
длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл.
99, ал. 4 ЗЗД. (РЕШЕНИЕ № 40 ОТ
13.05.2010 Г. ПО Т. Д. № 566/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
Съдът не споделя тезата на ответника,
че след
като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на
вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява
нито едностранно, нито по взаимно съгласие, застъпвана в решение от 01.07.2005
г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. Тя е изоставена с РЕШЕНИЕ № 291 ОТ 18.11.2014 Г. ПО ГР. Д. №
2193/2014 Г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Там е застъпена принципната позиция, че всеки действителен
двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и
възмездният договор за цесия, може да бъде развален. Следоватено може да бъде прекратен по взаимно
съгласие на страните или с настъпване на прекратително условие предвидено в
договора.
Отделно е действието спрямо длъжника, който
не е страна по договора за цесия, а е
трето лице необвързано и незнаещо за новата
правната промяна - разваляне или прекратяване на договора за цесия. За него,
след уведомяването му по чл.99 ЗЗД от цедента, кредитор е цесионерът.
В случая цедентът е уведомил длъжника
за извършеното прехвърляне на права, т.е. правните последици по чл.99, ал.4 ЗЗД
по отношение на последния са налице.
Цесионерът е направил изявление за
прихващане на придобитото от него вземане със задължението му към банката, посочено в изявлението му по чл.104 от ЗЗД( в
размер на 2 567 960,91 евро.)
Следователно компенсаторното
изявление е породило своя правен ефект и задължението на длъжника е погасено. В
тази връзка отношенията между цедента и
цесионера по повод прекратяване на договора за цесия не са предмет на
настоящото производство. Евентуалното бъдещо възникване на факти - обявяване на
нищожност или на относителна недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелната б. на извършените прихващания, също е без правно значение по
настоящото дело.
Следователно процесното вземане не
съществува и искът е неоснователен.
В тежест на ищеца следва да се възложат
направените по делото разноски по чл.78, ал.8 ГПК от ответника – 300лв. ЮК
възнаграждение
Воден от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Г.Б., ЕГН **********,***, чрез адв.П.П.,*** срещу „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, ул."*******"№10, иск
по чл.65, ал.1 ЗБН, за установяване наличието на вземане в размер на 236 746,56 евро по депозитна сметка в евро:IBAN:***, по Рамков
договор за платежни услуги за потребители (физически лица) от 29.10.2013 г.,
Анекс № 122931/29.10.2013 г. и Анекс № 129370/06.01.2014 г. към него, непредявени в срока по
чл.63, ал.1 ЗБН.
ОСЪЖДА К.Г.Б., ЕГН **********,***, чрез адв.П.П.,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******,
ул."*******"№10 СУМАТА 300лв. ЮК възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: