Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
04.11.2020 |
Град
|
Мездра
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
двадесет и осми юли |
|
Година
|
2020 |
||
В открито заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава Стоянова |
|
|||||||
като
разгледа докладваното от
|
съдия АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
128 |
по описа за |
2020 |
Година |
||||
за да се произнесе, взе предвид следното:
„БИЗНЕС-КОНСУЛТ“
ООД гр.Стара Загора, представлявано от управителят К.Г. чрез пълномощник адв. В.Е.
*** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия Г № 0003127, издаден от ОД на МВР град
Враца, с който за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от същия кодекс, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният
акт не отговаря на изискванията за съдържание, визирани в чл.189 ал.4 от Закона
за движението по пътищата. В тази връзка се посочва, че от наличните в ЕФ данни
не става ясно мястото на нарушението, тъй като същото е индивидуализирано
единствено с наименованието на пътя и цифровото обозначение на съответния
километър. При това положение наказаното лице е в невъзможност да разчете така
изписаното място на констатиране на нарушението, което ограничава правото му на
защита. На тази база се иска отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание
дружеството – жалбоподател се представлява от адв. Георги Асенов от ВрАК, който
поддържа искането за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена
в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.
Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 07.04.2019
година служебен автомобил на ОД МВР Враца и служители на същата дирекция, сред
които свидетелят Л.Л., се намирали на Гл. път Е 79 /ПП I-1/
км. 159+000 в община Мездра, област Враца. Те предварително били установили на
автоматичен режим на работа монтираното в автомобила техническо средство –
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M №611. Същото, без намесата на служителите, отчитало
скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите,
когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район,
заснемало автоматично автомобила. В 15.48 часа МПС – лек автомобил „КИА К5“ с
регистрационен № СТ0221РК, попаднало в обсега на действие на техническото
средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 120 км/ч при максимално
допустима за този пътен участък скорост 90 км./час. Тъй като автомобилът се
движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в
последствие обработка на данните от камерата и радара, и проверка в
Гаранционния фонд, било установено, че за това моторно превозно средство към 07.04.2019
година няма валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“. Въз основа на информацията касателно собствеността на МПС - лек
автомобил „КИА К5“ с регистрационен № СТ0221РК, съдържащи се в АИС на КАТ, бил
издаден Електронен фиш Серия Г № 0003127 за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането, в който, като собственик, на когото е регистрирано
МПС било вписано „БИЗНЕС –КОНСУЛТ“ ООД гр.Стара Загора, представлявано от
управителят К.Г..
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля Л.И.Л., събрани са и
писмени доказателства.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата, приема, че същата е
основателна по следните съображения:
При проверката за
законосъобразност на ЕФ, която е длъжен служебно да извърши, настоящият състав
констатира неизпълнение на изискванията за съдържание, регламентирани в чл.189
ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, което по същество е нарушение
от категорията на съществените, представляващо самостоятелно основание за отмяна
на обжалваният акт. По тази причина съдът не се произнася по съществото на спора и не обсъжда въпросите, свързани с това дали е налице
нарушение, извършено ли е виновно и жалбоподателят ли е лицето, субект на
административно-наказателна отговорност. Имайки предвид съдържанието на
обжалваният фиш и събраните по делото писмени доказателства, в частност
приложените в административно-наказателната преписка документи, настоящият
състав приема, че липсва достатъчна яснота по отношение мястото на извършване
на нарушението. Според чл.189 ал.4
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, който намира приложение в настоящия
случай по силата на чл.647 ал.3 КЗ, в ЕФ следва да се впишат данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на МПС; собственика, на когото е регистрирано превозното средство;
описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното й заплащане. Този съд нееднократно е имал
възможност да отбележи, че производството по чл.189 ЗДвП е особено производство
и при него, както и в производството по общият ред на чл.40 и сл. ЗАНН, следва
стриктно да бъдат съблюдавани изискванията за съдържание на административните
актове и процедурата по тяхното съставяне, и връчване на нарушителите. В
конкретният случай, в електронният фиш е посочено, че нарушението е извършено
на ПП I-1 /Е 79/ км. 159+000, община Мездра, област
Враца, без да се отбележат пълните данни по
отношение местонахождението на пътния участък. За да е налице яснота по този
въпрос е следвало да се впишат изцяло установъчните данни, като изрично се
посочи конкретната територия /в това число населено или извън населено място,
респ. район или землище/, на която е извършено нарушението. В тази насока е и
Тълкувателно решение №1/26.02.2014 година на ВАС по тълкувателно дело №1/2013
година. За изясняване на въпроса съдът е изискал справка от Областно пътно
управление гр. Враца. Според постъпилия отговор от директора на управлението /л.39
от делото/, км. 159+000 на път I-1 /Е-79/ /Враца-Мездра/ се намира на
територията на община Мездра след пътен възел за село Моравица в посока
гр.Мездра. Подобна пълна информация обаче липсва в съдържанието на обжалвания
фиш. Изискванията на закона за посочване точното място на нарушението има важно
значение с оглед защитата на посоченото като нарушител лице предвид процедурата
по установяване на нарушението и издаване на електронен фиш в отсъствието на
нарушителя. Това налага да бъдат вписани подробно всички налични данни относно
реквизитите, посочени в чл.189 ал.4 изр.2 ЗДвП. Липсата на яснота по отношение на
някои от основните изисквания за съдържание на електронният фиш, посочени във
въпросната разпоредба, практически води до липса на такъв в съдържанието на
административният акт. Макар, че в хода на производството са събрани
допълнителни доказателства по отношение мястото на извършване на нарушението,
същите не могат да компенсират липсата на яснота по този въпрос в обжалваният
акт. Подобно на АУАН и НП в общото административно - наказателно производство,
липсата на реквизит от съдържанието на електронният фиш е недопустимо и
представлява съществено нарушение, което води до незаконосъобразност на
издаденият акт. По тази причина обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Според чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019 година/,
страните в съдебното производство пред въззивния съд, какъвто е настоящия, имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК,
когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от материалите
по делото, дружеството - жалбоподател е ангажирало като пълномощник по договор
за правна защита и съдействие, и пълномощно адв. В.Е. ***. Същата е изготвила
жалбата до съда против процесния електронен фиш, а в хода на съдебното
производство юридическото лице е представлявано от адв. Георги Асенов от ВрАК,
преупълномощен от адв. В. Е. по силата на чл.25 ал.4 от Закона за адвокатурата
/ЗА/. От въпросните документи става ясно, че в хода на въззивното производство дружеството
– жалбоподател е реализирало разноски в размер на 300 лева, за които в жалбата
е направено искане за присъждане в пълен размер Същевременно, в съпроводителното
писмо на л.3 от делото наказващият орган е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на
делото, като се е позовал на ТР №1/11.12.2019 година на ОСГК на ВКС по
тълкувателно дело №1/2017 година. Според чл.63 ал.4 ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.18 ал.2 от Наредбата, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, които административното наказание е глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300
лева. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лева
възнаграждението е 300 лева + 7% за горницата над 1 000 лева. Видно от
съдържанието на процесния ЕФ, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева. Предвид очертаната по-горе правна рамка и
изхода на делото пред този съд, искането на пълномощника на юридическото лице за
присъждане на разноски е основателно. Отчитайки фактическата и правна сложност,
неголемият обем доказателствен материал, събран и проверен в едно съдебно
заседание, настоящият състав приема, че на дружеството
– жалбоподател следва се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г № 0003127,
издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/, на „БИЗНЕС-КОНСУЛТ“ ООД гр.Стара Загора е наложена, на
основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Враца да заплати на „БИЗНЕС-КОНСУЛТ“
ООД гр.Стара Загора, представлявано от управителя К.Г.Г. сумата от 300 лева
/триста лева/, представляващи направени по делото разноски под формата на
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: