Определение по дело №48/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1204
Дата: 14 декември 2018 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20172100900048
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                    

Номер 1204                               Година, 2018                                         Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..

На четиринадесети декември ….………....….. Година две хиляди и осемнадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                               

                                                            Председател: Радостина Калиманова

    Членове: ……………………………………..

                                               Съдебни заседатели: ……………………………………..

 

Секретар ………………………………………………………………………………..………

Прокурор ………………………………………………………………………….……………. 

като разгледа докладваното от ……...… Р. Калиманова ………..…………………….

търговско дело № ……… 48 ……...... по описа за ……. 2017 ………. година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на К.Г.Л. *** със съдебен адрес *** против „Бул Травел Турс“ ООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление ж.к. Ваканционно селище „Лозенец ВиП Хоумс“, офис №1, „Лозенец хоум 1“ ЕООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление Ваканционен отдих „Лозенец Вип“, офис №1, „Лозенец хоум 2“ ЕООД със седалище град Дупница и адрес на управление ул. „Яворов“ №11, „Лозенец хоум 3“ ЕООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление Ваканционен отдих „Лозенец Вип хоумс“, офис №1, „Лозенец хоум 4“ ЕООД със седалище град София и адрес на управление район „Сердика“, ул. 202 №6, офис №10, С.Н.Н. ***, Д.И.Ш. ***, С.Л.К.-Н. ***, „Енерго Метал-2000“ ЕООД със седалище град Копривщица и адрес на управление ул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ №139 и Й.Г.Д. *** с правно основание чл. 135 от ЗЗД. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

С определение под № 869, постановено в закрито заседание на 01.10.2018 година по настоящото дело съдът е прекратил на основание чл. 129, ла. 3 от ГПК производството по същото.

Постъпила е молба от пълномощника на всички ответници, с която е отправено искане на същите да бъдат присъдени сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на сумата общо от 10000 лева, в която се включва заплатеното от всеки един от тях възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат. Представен е към същата и списък по чл. 80 от ГПК.

Ищцовата страна, на която съдът е пратил препис от молбата с указания за писмено становище в указания срок е депозирала такова, с което е изразено мнение за неоснователност на отправеното искане.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид наличните измежду кориците на делото доказателства и се съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

На първо място следва да се отбележи, че е безспорно правото на ответниците да търсят заплащане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски на този етап от развитието на производството и по предприетия от тях начин. Това е така, тъй като съобразно константната съдебна практика, процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски при прекратяване на делото, ответникът не е длъжен да направи такова искане с отговора на исковата молба и съответно да представи доказателства за направени разноски. При прекратяване на делото в закрито заседание /преди провеждане на публичното съдебно заседание/, ответникът не разполага с възможност да представи доказателства за направени разноски, като за приключване на производството по делото той узнава с получаване на препис от определението за прекратяване. Именно затова той има право да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, съответно да представи доказателства за извършването им с молбата по чл. 248 от ГПК. Видно от кориците на делото, при осъществената размяна на книжа всички ответници са депозирали чрез процесуален пълномощник отговори на исковата молба, препис от която им е бил връчен. Към първия от тях са представени и налични шест договора за правна защита и съдействие. В тях е вписано, че ответниците „Лозенец хоум 1“ ЕООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление Ваканционен отдих „Лозенец Вип“, офис №1, „Бул Травел Турс“ ООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление ж.к. Ваканционно селище „Лозенец ВиП Хоумс“, офис №1, „Лозенец хоум 2“ ЕООД със седалище град Дупница и адрес на управление ул. „Яворов“ №11, „Лозенец хоум 3“ ЕООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление Ваканционен отдих „Лозенец Вип хоумс“, офис №1, С.Н.Н. ***, С.Л.К.-Н. *** и „Лозенец хоум 4“ ЕООД със седалище град София и адрес на управление район „Сердика“, ул. 202 №6, офис №10 са сключили договор за правна защита и съдействие с адвокат Д.Г.Г., като всеки един от първите четири изброени по-горе е заплатил по хиляда лева възнаграждение на посочения адвокат; петият и шестият са внесли изцяло договореното възнаграждение в размер на 1500 лева, а за последния седми ответник по делото - търговско дружество в така съставения и представен документ липсва отбелязване за размера на договореното възнаграждение, съответно и за това някаква част от такова да е била платена. Ответниците „Енерго Метал-2000“ ЕООД със седалище град Копривщица и адрес на управление ул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ №139 Й.Г.Д. *** и Д.И.Ш. *** са депозирали два отговора и по-специално първият самостоятелен такъв и вторите двама общ отговор на исковата молба, към които са приложени също така договори за правна помощ и съдействие с посочения по-горе адвокат Д.Г.Г., в които е отразено реалното внасяне на сумата от 1000 лева от страна на първия посочен и 2000 лева от страна на вторите двама посочени в тях.

Нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, тълкувана във връзка с ал. 1 посочва обхвата на отговорността за разноски. Тя включва разноските в хода на производството: платени държавни такси, хонорари за вещи лица и други подобни и отделно от тях - възнаграждение за един адвокат. Необходимо е да се посочи, че упражняването на предоставените от закона на страната права и възможности, обаче не следва да влияе неблагоприятно на другата страна при негативен изход от спора, защото законът забранява виновно да се вреди другиму - чл. 45 от ЗЗД. В конкретния случай всички конституирани по делото ответници са упражнили правото си и в резултат на предоставената им възможност за избор са ангажирали един и същ адвокат за процесуално представителство по делото. Това, обаче не означава, че в този случай така направения от тях избор следва да рефлектира върху правната сфера на другата страна, като я натоварва допълнително с разноски. В тази връзка на първо място е необходимо да се посочи, че практически по делото има изготвени и постъпили три отговора, като в своята първа част те изобщо не се различават. Последните два отговора не се различават, с незначителни отклонения и в станалата си част. Може поради това да се заключи, че пълномощникът на ответниците не е осъществявал за всеки един от своите доверители различна дейност. Този извод се подкрепя и при съобразяване на правното основание на предявените против тях искове и на практика необходимостта от конституирането им поради извършените във времето последователни разпоредителни сделки с процесните имоти между тях. От това следва, че доколкото се касае за еднаква по вид и обем защита, осъществяването на представителство за всички ответници по делото не следва да има за последица претендирането и присъждането на отделно адвокатско възнаграждение за защитата на всеки един от тях при положение, че за постигането на този резултат не са извършвани различни процесуални действия, както бе посочено по-горе. Да се приеме обратното, би означавало да се допусне злоупотреба с право и до значително и недопустимо нарастване разноските по делото и злепоставяне интересите на ищеца в случая. Всичко това обуславя извода, че на ответниците следва да бъде присъдена сума за разноски, в която се включва едно възнаграждение на ангажирания от тях адвокат, а не на всеки един от тях да бъде присъждано такова отделно. Претендираното от тях такова е в размер на сумата от 10000 лева, като по делото има данни за реално внесено в размер на сумата от 8500 лева, както бе посочено по-горе. Размерът на така търсеното адвокатско възнаграждение като сторени разноски безспорно е доста под залегналия в разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от  Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, под който съдът не следва да намалява поради наличие на възражение в тази насока договорено и заплатено такова.

При това положение и тъй като от доказателствата по делото се установи наличието на всички изискуеми предпоставки на правната норма на чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 6 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения - налице е прекратяване на делото, което съставлява основание по първата цитирана правна норма за присъждане на поисканите от ответната страна разноски, като извършването на разноските е доказано от наличните по делото писмени доказателства - на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 8500 лева, представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски, в която се включва единствено адвокатско възнаграждение в този размер на ангажирания от всички тях един адвокат. Възраженията на ищеца, направени от него с отговора на молбата, по повод на която е образувано настоящото производство, поради тяхната недоказаност по горните доводи не следва да бъдат взети предвид и съобразени.    

Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСЪЖДА К.Г.Л. *** със съдебен адрес *** да заплати на „Бул Травел Турс“ ООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление ж.к. Ваканционно селище „Лозенец ВиП Хоумс“, офис №1, „Лозенец хоум 1“ ЕООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление Ваканционен отдих „Лозенец Вип“, офис №1, „Лозенец хоум 2“ ЕООД със седалище град Дупница и адрес на управление ул. „Яворов“ №11, „Лозенец хоум 3“ ЕООД със седалище с. Лозенец и адрес на управление Ваканционен отдих „Лозенец Вип хоумс“, офис №1, „Лозенец хоум 4“ ЕООД със седалище град София и адрес на управление район „Сердика“, ул. 202 №6, офис №10, С.Н.Н. ***, Д.И.Ш. ***, С.Л.К.-Н. ***, „Енерго Метал-2000“ ЕООД със седалище град Копривщица и адрес на управление ул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ №139 и Й.Г.Д. *** сумата от 8500 /осем хиляди и петстотин лева/ лв., представляваща направени от ответната страна съдебно-деловодни разноски.

Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Бургаския апелативен съд.

                                                                                                                            

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: