Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 323 18.09.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осми септември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Чолакова
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №589/2020 г.
Производството е с правно
основание чл.124 вр. с чл.439 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Х.А.Я., с която е предявен
иск срещу Ш.А.Я., за приемане на установено по отношение на ответника, че не
дължи сумата 691,64лв. и 12000лв.
изпълнителен лист издаден по гр.д.№6/2007г. на ОС Разград, за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху същите от 27.12.2005г. до окончателното изплащане, тъй като тези вземания
са погасени по давност. Сочи, че с решение по гр.д.№6/2007г. на РОС бил осъден
да заплати на ответника обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в
посочените размери. На 20.09.2010г. по молба на ответника и въз основа на
изпълнителен лист по същото дело, ЧСИ Г.Солаков образувал изп.д.
№20107610400419, след което извършил различни справки на имущественото му
състояние. Съдебният изпълнител на 20.11.11г., на 09.02.12г., на 06.03.12г., на
21.08.12г. насрочил опис на движими вещи на адрес в гр.Цар Калоян ул. София
№32, но такова изпълнително действие не било извършено, тъй като установил, че
длъжникът от м. януари 2011г. живее и работи в чужбина. От последната дата
започнал да тече срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК и на 22.08.2014г. изп. дело е
прекратено по силата на закона, независимо, че не било издадено постановление
от ЧСИ. След което всички извършени действия, включително и наложената на
26.01.2016г. възбрана върху притежавана от него идеална част от недвижим имот в
гр.Цар Калоян е без правно значение, тъй
като не било действие по смисъла на чл.116 б. „В“ ЗЗД и не е прекъсната
давността по чл.110 от ЗЗД. До 22.08.19г. е изтекъл петгодишния срок по чл.110
от ЗЗД, поради което вземането на ответника е погасено по давност.
Ответникът депозира отговор, намира иска за недопустим.
Сочи, че живее на адрес, а ищецът от 2011г.
като разбрал за издадения изпълнителен лист избягал от отговорност.
Минало гр.д.№1407/18г. на РРС, Окръжен съд не приел частната жалба. Сочи, че
щетите са му причинени от ищеца.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 05.02.2010г. в полза на ответника по гр.д.№6/2007г.
по описа на РОС, като е осъден да заплати сумата 691,64лв. и 12000лв.,
представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със
законната лихва. Изп. дело №20107610400419 по описа на ЧСИ Г. С. е образувано
на 20.09.2010г. по молба на Ш.А.Я.. В молбата до ЧСИ се иска да бъдат
предприети необходимите изпълнителни действия срещу Х.А.Я. за принудително
изпълнение, на посочените задължения, с възложени всички действия по чл.18 ал.1 ЗЧСИ. На 26.09.09г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, която
не е връчена. Изпратени са съобщения и до Община Цар Калоян, ОД на МВР Разград,ТД
на НАП, ОСЗ Цар Калоян, за проучване на задълженията, съответно имущественото
състояние на длъжника. Като е установено, че не притежава недвижими имоти, от
справката на ТД на НАП е видно, че няма сключен трудов договор на длъжника
декларирани недвижими имоти. Има разкрита банкова сметка ***.10.2010г. От
последваща справка от ТД на НАП съответно справка за осигуряване 28.01.2011г.,
не се установяват регистрирано имущество, единствено, че е прекратен на 19.10.1010г.
сключен трудов договор. Видно от съобщение на ЧСИ до длъжника по делото от
29.09.2011г. е налице отбелязване че лицето е извън страната. На 16.10.2011г. е
изпратена призовка от ЧСИ за принудително изпълнение до длъжника за извършване
на опис на движими вещи в дома му - невръчена, с отбелязване на гърба:
„взискателят дойде и заяви, че длъжникът отново е заминал за чужбина“. Последващи
призовки за принудително изпълнение от 13.01.12г., 04.02.12г., 14.08.12г.. не
са връчени, като на 21.08.12г. съставен протокол за опис на движимо имущество с
отбелязване в него, че няма данни за връчване на ПДИ. При установена придобита от 23.10.15г.
съсобственост на поземлен имот, по изп. дело на 26.01.2016г. е направено искане до СВ за възбрана на 1/8
ид. ч. от имот находящ се в гр.Цар Калоян. На 26.01.16г. изпратено до длъжника
съобщение за наложена възбрана. Издадено постановление на ЧСИ от 26.01.16г. за
налагане на възбрана. Въз основа на молба от 15.01.18г. на взискателя по
изп.дело е извършено проучване на имущественото положение на длъжника, като са
изпратени искания за справки. След 08.11.2018г. не са извършвани изпълнителни
действия видно от справка от ЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим, поради наличието на интерес от воденето му, тъй като ищецът
се позовава на факт – изтекъл давностен срок, последващ издаването на
изпълнителния титул, което може да бъде предявено от длъжника към взискателя
единствено по съдебен ред. Давностният срок започва да тече от влизане в сила
на решението, когато вземането е установено със съдебно решение, какъвто е
случая. За да се приеме, че е изтекъл срокът по чл.117 ал.1 от ЗЗД за погасяване вземането кредитор в изпълнителното производство, съдът
следва да се изхожда от задължителното тълкуване дадено с ТР №2/2015г. на ОСГТК
на ВКС, според решението давност върху вземането тече и в изпълнителния процес.
Изпълнителното дело се образува с молба от кредитора до съдебния изпълнител,
като подаването на тази молба не прекъсва давността. За разлика от исковия
процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно в началото на
процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемане на кое да е действие за принудително изпълнение - насочване на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н., до настъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е също, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, прочуването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение и др. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно,
за разлика от исковия с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането
да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа, или да не действа, като е посочено, че ППВС №3/80г.
следва да се счита за изгубило сила. Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, като същото
настъпва по силата на закона т.нар. „перемпция“. Без правно значение е дали
съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като нова погасителна давност започва да тече от
предприемане на последното по време валидно изпълнително действие - т.10 от ТР
№2/15г. на ОСГТК ВКС. Прекратяване на изпълнителното производство по право,
води до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното
изп. производство. Т.е., когато е налице прекратяване в хипотезата на
„перемпция“, тогава няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни
действия по смисъла на т.10 от посоченото ТР, и погасителната давност никога
няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл.116
б.“в“ от ЗЗД, в т.см. и практика на ВКС- Р-е №42/26.02.2016г. гр.д. №1812/15г. IV г.о. ВКС, Р-е №371/29.10.2015г. гр.д.№1385/12г. IV г.о. на ВКС. По отношение на процесното
вземане давността е пет годишна съгласно чл.110 от ЗЗД. Същата започва да тече
от влизане в сила на съдебното решение, като не е ясно кога е станало това, а е
установено, че на 05.02.2010г. е издаден изпълнителния лист. От момента на
образуване на изп.дело 20.09.10г. преди изтичане на двугодишния срок по чл.433
ал.1 т.8ГПК е било предприето на 21.08.12г. изпълнително действие от тези
прекъсващи давността - опис на движими вещи на длъжника. След което в
двугодишен срок - 21.08.2014г., не са били извършвани изпълнителни действия, които
да прекъсват давността, поради което изпълнителното производство по отношение
на ищеца, е прекратено по силата на закона. Това води до
отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното изп.
производство, в случая наложена
възбрана на 26.01.16г. е действие след прекратяването и не прекъсва давността
по см. на чл.116 б. „в“ ЗЗД. Тъй като изп. действия се обезсилват по право с
прекратяване на принудителното изпълнение и не могат да имат нито
процесуалноправни, нито материалноправни последици /в т.см и р-е №285/6.10.15г.
гр.д. №1953/15г. IV г.о.ВКС/ Така считано от 21.08.14г. до подаване на
настоящата молба - 18.05.2020г. е изтекъл срок от пет години. Позоваването на
изтекла в полза на длъжника погасителна давност препятства възможността на
взискателя да търси принудително удовлетворяване на иначе съществуващото за
него материално право. По изложените съображения претенцията, че вземането за
което е издаден процесния изпълнителен лист е погасено по давност е
основателна.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските,
които са в размер на 530лв.за държавна такса. Ответникът следва да заплати на
упълномощения адвокат В.В. съгласно чл.38 ал.и т.2 ЗА, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие договорено
безплатно на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. с чл.7 ал.2 т. 4 Наредба №1/2004г. в
размер на 910лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на Ш.А.Я., ЕГН**********,
адрес ***, че Х.А.Я., ЕГН **********, адрес *** не дължи сумата 691,64лв. и
12000лв. за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху същите от 27.12.2005г. до окончателното изплащане по
изпълнителен лист издаден по гр.д.№6/2007г. на ОС Разград, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА Ш.А.Я.,
ЕГН**********, адрес ***, да заплати на Х.А.Я., ЕГН **********, адрес ***
сумата от 530лв./петстотин и тридесет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Ш.А.Я., ЕГН**********,
адрес ***, да заплати на адвокат В. *** адрес ***, 910лв./деветстотин и десет
лева/
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: