М О Т И В И
към
присъда № 105 от 03.07.2019 г. по НЧХД № 804/2018 г. по описа на СлРС
Тъжителката
Р.Б.М. е предявила обвинение срещу подсъдимите В.Г.И., М.Р.Б. и З.Б.Г. за
извършено престъпление по чл.130 ал. 1 от НК.
В с.з.
тъжителката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа тъжбата и моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й
наложи съответното наказание, както и да уважи гр.иск в предявения от нея
размер.
Подсъдимите,
редовно призовани, се явяват лично и с упълномощен защитник. Не се признават за
виновни по предявеното им обвинение, като дават подробни по случая. Подсъдимите
В.И. и З.Г. твърдят, че изобщо не са присъствали на инцидента, като първата е
била в гр. Ямбол, а втората в дома си. Подс. М.Б. признава, че на посочената
дата е възникнал конфликт между нея и тъжителката, както и че при този конфликт
е оскубала тъжителката, но е била провокирана от нея. Отрича да й е нанасяла
удари. И трите подсъдими молят съда да бъдат признати за невиновни
и оправдани по повдигнатото й обвинение. Защитникът им също пледира за
постановяване на оправдателна присъда, като счита, че обвинението не е доказано
по безспорен начин.
С тъжбата
тъжителката е предявила и граждански иск против подсъдимите в размер на 7000
лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, като от подсъдимите
В.И. и З.Г. се претендират по 2000 лева, а от подс. М.Б. 3000 лева.
След като
прецени, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във връзка с
предмета на делото, съдът го прие за съвместно разглеждане в настоящия
наказателен процес.
От
събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимите
В.И. и З.Г. са дъщеря и майка, а подсъдимата М.Б. е жена на брата на подс. В.И.
и съответно на сина на подс. З.Г. - Борис Борисов. Тъжителката М. е тяхна
съседка и живее заедно с мъжа си в къща находяща се срещу къщата, в която
живеят трите подсъдими. Отношенията
между двата рода от години са влошени и често помежду им възниквали конфликти,
прерастващи във физически сблъсъци. На
05.04.2018 г. подс. Б. била в обособен към къщата им магазин и продавала, като
при нея бил и синът й Илия, а мъжът й Борис бил в къщата и спял. Мъжът на
тъжителката М. - свид. Христов Кирилов се прибрал с буса
им, като с него бил и свид. Марин Стоянов и синът им Йоско.
Тримата започнали с разтоварването на сокчета за
магазина, който те стопанисвали. Между подсъдимата Б. и свидетеля Христо
Кирилов възникнал словесен конфликт, вследствие на който свид. Кирилов посегнал
и с ръка скъсал обицата от ухото на подс. Б., като откъснал и част от тъканта
на ухото. Впоследствие в конфликта се включила и тъжителката, като взаимно
скубели косите си с подсъдимата Б., като при дърпането помежду им подсъдимата
успяла да нанесе и наранявания с ноктите си по лицето на тъжителката. Малко
по-късно в конфликта се включил и мъжа на подсъдимата Б., като започнала размяна
на удари между него и свидетеля Кирилов. Около тях се струпали много хора от
двата рода и започнало хвърляне на бутилки, камъни и други предмети, при което
всички се скрили в къщите си и предметите били отправени към прозорците на
къщите им, при което част прозорците на къщата на тъжителката били счупени, а
на подсъдимите, доколкото имали външни щори останали здрави. Междувременно бил
подаден сигнал на тел. 112 за възникналия конфликт, като на място пристигнали
множество полицейски служители от ПУ „Надежда”. Същите успели да потушат
конфликта, като отвели голяма част от участниците в него в управлението за
изясняване на случая. На подс. Б., мъжа й Борис Борисов и Георги по прякор
„Арата” била оказана медицинска помощ, като най-пострадали от инцидента. На
подс. Б. било издадено медицинско удостоверение, след посещение на съдебен
лекар. Такова медицинско било издадено и на тъжителката М..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след задълбочен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Съдът
кредитира частично показанията на по-голямата част от свидетелите – роднини и
на двете страни. Двете групи свидетели са коренно противоречиви в показанията
си, като естествено роднините и близките на подсъдимите свидетелстват в смисъл,
че конфликтът е започнал след неприличните жестове на свид. Кирилов, спрямо
подсъдимата Б.. От друга страна роднините и близките на тъжителката, сочат като
причина за конфликта, отправените обидни думи и реплики от страна на Б., спрямо
Христо Кирилов. Свидетелите на тъжителката сочат също, че и трите подсъдими са
били там, докато свидетелите на подсъдимите са категорични, че на инцидента е
присъствала само М.Б., докато В.И. е била в гр. Ямбол, а З.Г. е била в дома си
и излязла едва след приключването на този конфликт. Първата група свидетели
твърдят също, че и трите подсъдими са нанасяли удари на тъжителката, че са я
съборили на земята и че са я влачили до тяхната къща. Втората група свидетели
заявяват, че физическо стълкновение е имало само между тъжителката и подс. М.Б.,
при което двете са си скубали косите и са паднали на земята, както и че свид.
Кирилов е откъснал обицата й с част от ухото й. Заявяват също, че е възникнал и
бой между мъжа на подс. Б. и мъжа на тъжителката, както и че е бил нанесен
побой на Георги „Арата”, също от страна на роднините на тъжителката. И двете
групи свидетели не са последователни и безпротиворечиви при депозирането на
показания. И при едните и при другите съдът констатира множество противоречия,
което пречи както за установяване на действителната фактическа обстановка, така
и за формиране на еднозначен извод, относно виновността на трите подсъдими.
Единственото което безспорно беше установено е, че е имало конфликт, че е имало
физически сблъсък между тъжителката и подс. Б., както и между техните съпрузи,
както и че Георги „Арата” е пострадал. Безспорно беше установено и
обстоятелството, че след преустановяване на физическия сблъсък е последвало
замеряне и от двете страни с всевъзможни предмети, едни спрямо други. Второто
се установява от показанията на полицейските служители, които показания бяха
единствените логични и безпротиворечиви гласни доказателства по делото. Тези
свидетели обаче не са присъствали на побоя между лицата, поради което не могат
да удостоверят между кого е възникнал този побой, кой го е провокирал и кой с
какво е бил ударен. Все пак съдът като прие онази част от техните показания,
касаеща състоянието на подс. Б., мъжа й Борис Борисов и Георги „Арата”, които
според тях са били най-пострадали, съдът възприе описаната по-горе фактическа
обстановка, преди пристигането на полицейските служители и даде по-голяма вяра
на показанията на свидетелите на подсъдимите и на обясненията на самите
подсъдими. Доколкото обаче тези показания са косвени доказателства, а преките
са изключително противоречиви и косвените не могат да запълнят празнотата,
оставена от преките доказателства, то съдът прие, че не е установено и доказано
по безспорен начин на първо място, участието на подсъдимите И. и Г. в инцидента
и в частност в нанасянето на побой спрямо тъжителката и на второ място,
участието на подс. Б. по начина по който се твърди от свидетелите на
тъжителката. По отношение на тази подсъдима, съдът прие, че действително между
нея и тъжителката е имало физически сблъсък, но по-скоро този сблъсък е бил
предизвикан от самата тъжителка и при него двете взаимно са си разменяли дърпане
на косите, за дрехите, драскане по лицето, което в крайна сметка е довело до
падането им на земята.
Въз основа
на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи :
Подсъдимите
В.Г.И., М.Р.Б. и З.Б.Г. не са
осъществили от обективна и субективна страна престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Тъй като
основния принцип залегнал в НПК е, че присъдата не може да почива на
предположения, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин и тъй като
въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, анализирани
подробно по-горе, обвинението срещу подсъдимите не беше доказано по несъмнен
начин, съдът ги призна за невиновни и ги оправда по
повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК. По
отношение на подсъдимата Б. съдът прие, че не следва да се прилага и института
на реторсията, доколкото при него следва пострадалият
да е отвърнал веднага на дееца със същата телесна повреда, а в случая съдът
прие, че пострадалата – тъжителката М. е започнала конфликта, а не е отвърнала
на нападението на Б., нанасяйки й същата телесна повреда.
По
посочените по-горе както при разбора на доказателствата, така и в правните
изводи причини, съдът прие, че обвинението срещу трите подсъдими не е доказано
по безспорен и категоричен начин, поради което ги ОПРАВДА по повдигнатото им
обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК :
С оглед
изхода на процеса и постановяването на оправдателна присъда съдът отхвърли
предявения от Р.Б.М. *** против подсъдимата В.Г.И. граждански иск за сумата 2 000
лв., против подсъдимата М.Р.Б. гр. иск за сумата от 3 000 лв. и против
подс. З.Б.Г. гр. иск за сумата от 2 000 лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
С оглед
постановената присъда съдът осъди тъжителката Р.Б.М. да заплати на трите
подсъдими, направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
22.07.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :