РЕШЕНИЕ
№ 1778
гр. Пловдив, 18.10. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1749 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт М.М., срещу
Решение № 934 от 09.05.2022 г., постановено по а.н.д № 6046 по описа за 2021
г., на Районен съд – Пловдив, XI – ти наказателен състав,
с което е отменено наказателно постановление № 590752-F605966/03.08.2021 г. на директор
на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Екстрийм вижън“ ЕООД
с ЕИК *********, на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО вр. пар. 25, ал. 1 от Преходните и
заключително разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че са налице предпоставките за квалифициране на деянието като
„маловажен случай“. Сочи се и практика на Административен съд – Пловдив по
к.н.а.х дело № 3315/2021г., в което производство при релевантната за настоящия
спор фактическа обстановка е прието, че липсват основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН.
3. Ответникът по
касационната жалба – „Екстрийм вижън“ ЕООД с ЕИК *********, чрез процесуалния
си представител – адв. С.К., поддържа становище за неоснователност на жалбата и
моли оспореното решение да бъде оставени в сила. Претендира присъждане на
съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „Екстрийм вижън“ ЕООД срещу НП № 590752-F605966/03.08.2021 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № F605966 от 16.03.2021 г., съставен от А.С.Р.– на
длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
„Екстрийм вижън“ ЕООД
като данъчно-задължено лице по смисъла на чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не подало в
ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за
финансовата 2019 г. в законоустановения срок до 30.06.2020 г. включително,
съгласно пар. 25, ал. 11 от Преходните и заключителни разпоредби за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. Констатира
се, че дружеството е извършвало дейност през финансовата 2019 г., като е отчело
обороти по ЕКАФП и по банков път в размер на 174 257,50 лв. и не попада в
изключенията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Декларацията е подадена в ТД на НАП -
Пловдив по електронен път на 17.02.2021 г. с вх. № 1600И1042069. Нарушението е
извършено на 01.07.2020 г. и установено на 08.03.2021 г.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложил на дружеството – нарушител имуществена санкция в размер на 500 лева.
В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта и пояснява, че за изясняване на фактическата
обстановка при проверката се е свързал с В.Т.- счетоводителка на процесното
дружество. Последната заявила, че е допуснала грешка като е разпечатала декларация, отнасяща се
за 2018г., тъй като във входящия й номер се съдържала като година 2019г., която
всъщност била годината на входиране на декларацията, а не периодът, за който се
отнася.
Толева като свидетел по
делото сочи, че веднага след разговора с представителя на НАП е подала
декларацията и данъкът е бил внесен. Също поддържа да е подала своевременно
макар и погрешна декларация към НАП и не е получила отказ от системата, че
декларацията не се приема.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Въпреки това съдът изложили мотиви относно наличието на
предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, а
именно: първо е по ред, отстранено е по собствени подбуди и се дължи на неволно
допусната грешка.
ІV. От правна страна:
9. Страните не
спорят по фактите, нито за компетентността на органите, участвали в
административната фаза на производството. Безспорно е също наличието на
законосъобразно установеното от обективна и субективна страна административно
нарушение. Спорът се концентрира относно наличието на предпоставките това
деяние да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
Съобразно трайна
установената съдебна практика, преди
влизане в сила на § 1, т. 4 от ЗИДЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г.), като маловажен
случай на административно нарушение се приема това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28
от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа
съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно
постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията
за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност
на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка
и на това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като
при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори
само на това основание.
В горния аспект видът и характерът на защитените обществени отношения не
може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на института
на „маловажния случай“, осен ако това не е предвидено изрично в съответната
санкционна норма. За да се прецени степента на обществена опасност на
нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат
претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването
на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Такава проверка
районния съд е извършил, но при неправилно преценка на събраните по делото
доказателства. Не може да се сподели изводът на въззивната инстанция, че
нарушението е отстранено по собствени подбуди на представляващите дружеството
лица. Макар декларацията да е подадена преди съставяне на АУАН, свидетелката
Толева признава, че тези действия са предприети едва след сезирането й от
контролните органи. Обстоятелство дали към този момент същата е била законен
представител на дружеството е ирелевантно за причинно - следствената връзка
между повода и настъпилия резултат. От друга страна забавянето в изпълнение на
поставеното от закона задължение е значително и поставено извън вече удължения
срок за
времето на извънредното положение. Не се доказват
и твърденията на Т., че преди отстраняване на нарушението през месец февруари
2021г. до НАП е била подадена в срок предходна, но погрешна декларация. В
подкрепа на подобен развой на събитията не са ангажирани конкретни
доказателства. Противно на преценката на предходната инстанция, тези твърдения
не се подкрепят и от показанията на актосъставителя.
В случая административното нарушение е извършено посредством бездействие като
настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав, а
доколкото санкцията е предвидена за юридическо лице, то отговорността се явява
обективна. Единственото смекчаващо обстоятелство се явява поредността на
нарушението, но то не е достатъчно, за да се придаде по – ниска обществена
опасност на деянието спрямо типичните нарушения от същия вид.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим, но
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият
състав, съобразно фактическата и правна сложност на делото, определя юрисконсултско
възнаграждение от 80 лева за първата инстанции и 80 лева за касационната
инстанция.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 934 от 09.05.2022 г.,
постановено по а.н.д № 6046 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XI –
ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 590752-F605966/03.08.2021 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите - Пловдив
ОСЪЖДА „Екстрийм вижън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 168, ет. 1, ап. 2, да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от общо 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.