Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр. Н., 11.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Н., в съд в публичното си заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдията докладчик АНХД № 190 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателката Ф.М.Х. *** оспорва издаденото НП, с което е санкционирана по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП с административно наказания глоба от 50лв., както и по чл. 185 от ЗДвП глоба от 20лв.
Същата оспорва констатациите по акта, като сочи, че когато предприела пътуването за деня с автомобила той бил изправен и най – вероятно по време на пътуването е изгоряла една от крушките – фарът на късите светлини.
Същата сочи, че т.к при спирането й за проверка времето е било през светлата част на деня, тя не е застрашавала безопасността на движението. Позовава се на чл. 101, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и счита, че следвало да бъде санкционирана по чл. 183, ал.3, т. 7 от ЗДвП с глоба от 30лв.
Поради това, че в АУАН и в НП не било посочено, че установената неизправност може да застраши сигурността на движението, при положение, че автомобила бил управляван в светлата част на деня, моли да й бъде отменена изцяло наложената глоба от 50лв.
Жалбоподателката сочи, че не била информирана за наличието на предишна глоба за неправилно паркиране и моли да се отмени НП в частта на наложената глоба от 20лв.
Предвид на горното моли да се отмени НП изцяло.
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
В акта е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, изразяващо се в това, че на 05.04.2019 г. в 16,15ч. в с. Х., по ул. „***“ пред дом № * и движещ се в посока от с. Н.към гр. Н., управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, при следните нарушения: 1/ управляваният автомобил е технически неизправен – не свети десен фар на къса светлина, което е незначителна техническа неизправност; 2/ има глоба серия Н № 543758/24.01.2019 г., незаплатена в срок за доброволно плащане.
В акта е посочена нарушената правна норма - чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 190,ал.3 от ЗДвП
При съставянето на акта е иззето като доказателство СУМПС № ********* и СРМПС № *********, които съгласно посоченото върху АУАН са върнати на 05.04.2019 г.
В НП № 19-0280-000329/ 15.05.2019 г. е посочено, че нарушението е извършено на 05.04.2019 г. в 16,15ч. в с. Х., по ул. „***“ пред дом № *, както и че нарушението е извършено на 05.04.2019 г. в 15,30ч. в с. Х., по ул. „***“ пред дом № *, определени вида и размера на наказанията за нарушението, по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50лв. и по чл. 185 от ЗДвП в размер на 20лв.
Съдът намира, че при съставянето на акт АУАН № 526/30.05.2019 г. и НП № 19-0280-000553/02.08.2019 г. на Началник РУ К.не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП, а направеното в НП изписване на два различни часа на извършване на нарушението не следва да се счита за съществено, доколкото в АУАН е посочено, че то е извършено в 15,30ч., а като техническа грешка, т.к жалбоподателката е била наясно с момента на установяване и извършване на нарушението.
Разгледано по същество, съдът установи следното:
Жалбоподателят Ф.М.Х. ***, е правоспособен водач на МПС, притежаваща СУМПС № *********, валидно до 09.07.2025 г.
На 05.04.2019 г. около 15,30ч. в с. Х., жалбоподателката управлявала личният си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се движела в посока от с. Н.към гр. Н., когато била забелязана от проверяващите актосъствителя С.С. и св. Р.Т., че не свети десния фар на къса светлина, при което те спрели автомобила пред дом № * на посочената улица.
При проверката била извършена проверка на светлинната уредба на автомобила и било установено, че не свети десния преден фар за къса светлина.
При проверката, актосъставителят извършил проверка в системата на МВР за наличието на други нарушения по движение по пътищата от водача на спрения автомобил и установили, че същата има наложена с фиш глоба, която не е платена в срока за доброволно плащане.
При проверката жалбоподателката посочила, че има възражения.
По делото е приложено копие от фиш серия Н № 543758 (л.36 от делото) от 24.01.2019 г., с който за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на основание чл. 186 вр. чл. 183 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. приложен е и приемо предавателен протокол от изпратени обратни разписки на 19.02.2019 г. до посочените в списъка адресати, сред които под № 23 е записан регистрационният номер на пакета Н 543758, съответстващ на номера на фиша, както и номер на пратката „4233970“ до получател Х. с адрес ***. Приложено е и копие от самото уведомление за наложената глоба.
Предвид задължителната разпоредба на чл. 70, ал.3 от ЗДвП, че през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини и въз основа на писмените и гласни доказателства намира, че по време на управлението от жалбоподателката на лекия автомобил и при спирането му за проверка, крушката на десния фар не е светела.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал., т.12, б. „в“ от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) МПС е технически неизправно, когато не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините. Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно посоченото в т. 71. „Незначителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности (ал. 1), са посочени и видовете неизправности, съгласно критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба. Безспорно тази методика и самата наредба са за целите на техническите прегледи, извършвани от технически лица – специалисти и няма обвързващо значение относно определянето на вида на конкретна неизправност и нейното класифициране по критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Тя обаче може да служи за ориентир при преценката на отделните видове неизправности, към критериите по § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, но самата преценка за конкретния вид дефект следва да се вземе след цялостна оценка на конкретната ситуация. В тази връзка следва да се посочи, че съгл. т.4.2.1, б. „а“ от Приложението към методиката е посочено, че дефектен светлинен източник води до незначителни или значителни технически неизправности. Преценката за конкретния вид на техническата неизправност се прави от специалистите по технически контрол на МПС-та, които при техническите прегледи преценяват дали е допустимо МПС-то да се движи по пътищата отворени за обществено ползване. Преценката за наличието на техническа неизправност на управляваното МПС, извършвана от контролните органи се свежда до установяване на наличието или липсата на някои от задължителните, но видими изисквания за изправност на МПС, каквито са светлините по чл. 70, ал.3 от ЗДвП - светлини за движение през деня или къси светлини. По делото не се установява дали автомобилът е имал и дали са били включени дневни светлини, посочено е само, че не е светела дясна къса светлина. От показанията на св. Х., сочещи, че забелязали автомобил с несветещ фар, само десният фар, като фаровете били включени, съдът приема, че автомобилът се е движел през деня с включени фарове на къси светлини, но десния фар не е светел. Жалбоподателката не твърди управлявания от нея автомобил да е бил оборудван със светлини за движение през деня, така както сочи и разпоредбата на чл. 70, ал.3 от ЗДвП, при което съдът приема, че такива не са били налични и не са били включвани, поради което тя е била длъжна да управлява през деня автомобила с включени къси светлини.
По делото жалбоподателката твърди, че автомобилът е преминал технически преглед и бил технически изправен. Съдът намира, че доколкото това твърдение е направено от жалбоподателката, то доказването му е в нейна тежест. По делото обаче не се събраха представени надлежни доказателства - удостоверение за преминал технически преглед или гласни, поради което то остава недоказано. Поддържането в изправно състояние на автомобила, в частност и на осветителната уредба е задължение на собственика и на водача, като последният следва да се увери в изправността на МПС-то преди потегляне с него. При това положение, съдът намира, че тезата за възникнала по време на движение на МПС-то повреда не може да бъде обоснована с наличните по делото доказателства. В този смисъл не може да се обсъжда и наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, хипотеза, изключваща виновното поведение на нарушителя, доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН по въпроса за вината субсидиарно се прилагат правилата от общата част на НК, и каквото твърди жалбоподателката, т.к по време на движение с МПС-то, не е могла да предвиди угасването на светлината на десния фар за къси светлини и с това настъпването на общественоопасните последици. С оглед на разпоредбата на чл. 300 от НПК, приложима по силата на чл. 84 от ЗАНН, че присъдата не може да почива на предположения, то съдът приема, че тезата за случайно деяние е едно предположение, което остава недоказано и приема, че в действителност е налице посоченото от административнонаказващия орган нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът приема, че неизправността е съществувала към момента на потегляне с ППС, а не че е възникнала по време на движение, доколкото доказателства в тази насока не се събраха по делото. По тази причина и не може да се обсъжда приложението на чл. 101 от ЗДвП, т.к същия изисква повредата да е възникнала по време на движение, каквото по настоящето дело не се доказва. В случая не се касае за нарушение на чл. 70, ал.3 от ЗДвП, т.к все пак светлините са били включени, но е работел само единият от фаровете за къса светлина. За разлика от чл. 139 от ЗДвП, чл. 70 изисква посочените светлини да са работещи, но да не са включени. Поради това и при установяване след проверка на изправността на осветителната уредба е установено, че те са били включени, но е работел само левият фар, така както установява и св. Х..
Разпоредбата на чл. 101 от ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП, разграничава отделните хипотези на възникване на техническата неизправност, а именно дали е тя е възникнала по време на движение или е съществувала преди това. Самия закон, чл. 101 от ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП, разграничава отделните хипотези на възникване на техническата неизправност, а именно дали е тя е възникнала по време на движение или е съществувала преди това. От сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението (т. е. водачът управлява автомобил, който е технически неизправен от момент, предхождащ конкретното придвижване), придвижването му е забранено винаги, без изключение. Само когато повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не представлява нарушение на закона.
В настоящия случай не се установява подобна хипотеза.
Съдът обаче намира, че за да се приеме, че автомобилът е технически неизправен и съгласно критериите на чл. 10, ал.1, т.12, б. „в“ от ЗДвП изискването на закона да не светят „късите светлини“ се отнася до двете светлини, а не до една от тях. Това има своето оправдание, доколкото късите светлини при управление през деня, при липсващи светлини за управление през деня (чл. 70, ал.3 от закона) са единствения указващ за насрещно движещите се автомобили, движещ се автомобил. Информация за движещия се, управляван от жалбоподателката автомобил, насрещнодвижещите се водачи могат да получат и от светещия на къса светлина ляв фар, който е работел и е бил видян, че свети от проверяващите.
В този смисъл, съдът счита, че макар и незначителна техническата повреда на автомобила, който се е движел с един светещ на къси светлини фар, нарушението на жалбоподателката се явява маловажно. Автомобилът на жалбоподателката е бил видим и не е застрашавал както собствената така и на останалите участници в движението безопасност.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че макар да е било налице нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което законът предвижда административно наказание глоба в размер по чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП от 50лв., то самото нарушение се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и издаденото в тази част НП следва да бъде отменено в тази част.
Относно установеното друго нарушение с АУАН и санкционирано с НП, съдът установи следното:
При проверката било установено, че жалбоподателката е санкционирана с фиш за неправилно паркиране и й била наложена глоба. Това се установява от приложения по делото фиш серия Н № 543758 (л.36 от делото) от 24.01.2019 г., издаден за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и с който на основание чл. 186 вр. чл. 183 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. По делото е приложен приемо-предавателен протокол от изпратени обратни разписки на 19.02.2019 г. до посочените в списъка адресати, сред които под № 23 е записан регистрационният номер на пакета Н 543758, съответстващ на номера на фиша, както и номер на пратката „4233970“ до получател Х. с адрес ***. Приложено е и копие от самото уведомление за наложената глоба. По делото обаче не се установява дали издадения фиш е връчен на жалбоподателката. Изпращането на пратката не означава, че същата е получена. Доказването на това обстоятелство е в тежест на административнонаказващия орган. По делото не са приложени писмени доказателства за връчване на фиша.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.
Съгласно чл. 186, ал.7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. По делото не са представени доказателства за връчването на фиша и по силата на презумираното надлежно уведомяване на нарушителя чрез закрепването му към МПС-то се счита за връчен. Съгласно посочената в ал.7 разпоредба, че ако фишът не е платен, той се счита за ВЗС наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител, по делото не са представени от административно наказващия орган доказателства за изпращането на фиша на НАП за събиране на публичните държавни вземания, каквито са вземанията за глоби, съгл. чл. 162, ал.2, т. 5 от ДОПК.
При проверката било установено, че жалбоподателката има неплатена глоба,
което отговаря на установеното по делото, с оглед на представеното от нея
доказателство за плащане на глобата, направено на 05.04.2019 г. в деня на
проверката по настоящето НП. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП не налага конкретно поведение за адресатите на правната норма, а указания
за срокът, в който глобата може да бъде платена доброволно. Систематичното
място на разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП е в раздел административнонаказателна
отговорност и неспазването на този срок не води до нова санкция на
санкционираното лице. Това противоречи на чл. 5, ал.3 от КРБ и води до двойно наказване
на едно лице с наказание, което не е предвидено в закон. Отделно това води и до
неоснователно обогатяване на административнонаказващия орган, който налага
подобно наказание.
От гледна точка на систематичното място на разпоредбата на чл. 190 от ЗДвП, следва да се посочи и още, че същата се намира след разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, също част от раздел административнонаказателна отговорност. Санкцията по чл. 185 от ЗДвП се налага в случаите, когато има извършено нарушение на установените в ЗДвП правила, за които не са предвидени в изрична санкционна разпоредба наказания, но не и за неизпълнение на санкционна норма. Санкцията за неизпълнено в срока за доброволно плащане наказание води до необходимостта от принудително събиране на санкцията или принудително изпълнение на непаричните наказания, каквито са тези по НК, но не може да бъде основание за повторно санкциониране на нарушителя. Принудителното събиране на наложените глоби се реализира, съгл. чл. 1 от ДОПК от органите по приходите и публичните изпълнители, въз основа на посочените в чл. 209, ал.2 от ДОПК актове, сред които в т. 5 е ВЗС наказателно постановление.
В този смисъл налагането на санкция за нарушение по чл. 190, ал.3 от ЗДвП е незаконосъобразно и налага отмяна на наложеното наказание.
Водим от горното, съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и по отношение и на двете наказания.
Относно разноските.
По делото са направени разноски за транспортни разходи на свидетелите в размер на 21лв.
Поради това, че НП е отменено и съгл. чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 190, ал.1 от НПК разноските остават за сметка на съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 19-0280-000329/15.05.2019 г. на Началник РУ К., с което на Ф.М.Х. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50лв. (петдесет лева).
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 19-0280-000329/15.05.2019 г. на Началник РУ К., с което на Ф.М.Х. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 20лв. (двадесет лева).
На основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 21 лв. (двадесет и един лева) остават за сметка на бюджета на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина Николова