Р Е Ш Е Н И Е

№

 

15.08.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А. ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №873 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 19-0938-000364/ 28.01.2019г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Л.Г.М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна като посочва, че към момента на полицейската проверка, в превозното средство не са били налице всички отбелязани по фактура, торби с калиев сулфат и торен суперфосфат, а превозваният товар е бил с допустима максимална маса. Наред с това счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: в АУАН и НП не са посочени данни за масата на превозното средство и максимално допустимамат му маса с товар, съгласно отразеното в СРМПС; АУАН и НП не съдържат коректна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като не е направено надлежно препращане от бланкетната разпоредба на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП, към коректно посочена разпоредба на съответен нормативен акт. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 364/17.01.2019г. от страна на А.М.Й. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М.Г.Г. и нарушителя – Л.Г.М.. Съставен е за това, че на 17.01.2019 г. около 13:50 часа, на път Първи клас № 1-3, км. 98+733 кантон * **“ с посока град **, управлява товарен автомобил „***“ от категория N1 с обща маса до 3 500 кг. *** като при допустимо тегло от 3 500 кг. съгласно чл. 6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001 г. същият е с общо тегло от 7 500 кг. - 80 бр. калиев сулфат по 25 кг. = 2000 кг. и 40 бр. торен суперфосфат по 50 кг. = 2000 кг., видно от представена фактура №**********, като няма разрешение от собственика или администрацията управляваща пътя – нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят формално се е ползвал от правото да направи възражения, но на практика е отбелязал единствено, че има възражения, без да изложи конкретни съображения. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, такива не са постъпили.

Административнонаказващият орган е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. Отчасти е възприел правната квалификация, като е счел, че не се касае за чл. 6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001 г., а за чл. 6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2015 г. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л.Г.М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.22 – 23 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл.42 т.5 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, съставеният акт и издаденото наказателно постановление следва да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. В случая, както актосъставителя, така и наказващият орган, не са изпълнили това свое задължение. Според чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението…“, а според чл.139 ал.3 ЗДвП „Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.“. Следователно, разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП е бланкетна, като нейното съдържание се запълва от разпоредби на съответен нормативен акт, издаден от Министъра на РРБ, а именно - НАРЕДБА № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Ето защо, актосъставителят е следвало да посочи конкретната разпоредба от споменатата НАРЕДБА, която е приложима в процесния случай, но не е сторил това. Посочено е общо, че се касае за чл.6 от НАРЕДБАТА, без да се държи сметка, че същата разпоредба притежава общо пет алинеи, част от които – съдържащи както точки, така и букви. На свой ред, административнонаказващият орган не само не е положил усилия да прецизира правната квалификация, предложена от актосъставителя, но от своя страна е отбелязал, че приложимата разпоредба е чл. 6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2015 г., по този начин създавайки противоречие и неяснота между правната квалификация в АУАН и тази – в НП.  Тук е мястото да бъде отбелязано, че е ирелевантно дали Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2015 г. съществува или не /както е в случая/, дали се касае за технически пропуск - или друго. Административнонаказателното производство не може да почива върху неясноти и предположения, ето защо, коментираната неяснота в АУАН  и НП досежно препращането към правната норма, която следва да запълни съдържанието на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя и в частност – препятстващо правото му да научи за какво административно нарушение е ангажирана неговата отговорност.

Въз основа на тези съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество. За пълнота на настоящото Решение обаче, нека бъде отбелязано, че обжалваното НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на свидетелите А.Й. и М.Г. не будят съмнение в тяхната добросъвестност, поради което няма основание да бъдат лишени от доверие. Показанията на св.Й. са относително подробни, докато тези на св.Г. имат по-общ характер, но и двамата свидетели са категорични, че изводът, че превозваният товар надвишава максимално допустимите норми е направен въз основа на представена от водача фактура №********** /л.18 от делото/. Свидетелите отбелязват, че лично са се уверили - посредством преброяване - че в превозното средство са налице именно посочения във фактурата, брой артикули. Измерване на превозвания товар обаче, не е било извършено. Съдът счита, че липсата на надлежно измерване представлява съществен пропуск от страна на контролните органи: няма как да се приеме за доказано по убедителен начин претоварването на ППС над допустимата маса, само по придружаващите го документи. Същите биха могли да бъдат неизрядно съставени /независимо от причините за това/, включително – при съставянето е възможно да са били допуснати неточности или грешки. Единственият сигурен способ за установяването на действителното тегло на проверяваното ППС, е било извършване на съответно измерване. Тъй като в процесния случай това не е сторено, съответно - не е обезпечено от доказателствена гледна точка „обвинението“ в нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 ЗДвП. Същото нарушение не може да се приеме за доказано по надлежен начин, т.е. Л.М. е административно наказан за нарушение, което не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-000364/ 28.01.2019г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Л.Г.М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: