№ 167
гр. гр.Несебър, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101018 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца Р. Н. А. срещу собствениците от Етажната собственост на комплекс „Г.“ в гр. О.,
*** е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото
събрание на етажната собственост, проведено на 24.08.2022г. В исковата молба се сочи, че е
нарушена процедурата по регистрация на участниците в събранието. Излага се, че в списъка на
собствениците не е посочено кой собственик е представляван и за кой самостоятелен обект са
положени подписите. Сочи се нарушение на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС във връзка с отлагане на
провеждане на събранието с 1 час. Оспорват се пълномощните от проведеното събрание, като се
развиват подробни съображения в тази насока. Твърди се много съществено нарушение при
определянето на кворума, като се развиват подробни съображения в тази насока. Излага се, че не
са обсъждани начина и формата на провеждане на гласуванията и не е направено предложение за
избор на комисия за преброяване на гласовете. Твърди се, че в нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС
П. Д.а е гласувала с 4 пълномощни. Излага се, че копието от протокола, изпратено на ищеца, е без
заверка „вярно с оригинала“. Навежда се, че в протокола не е отразено кой от собствениците как е
гласувал. В тази връзка се акцентира върху нарушения на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Сочи се, че не е
провеждано гласуване за решението по т. 8 от дневния ред. Сочат се нередности в страниците на
приложения към протокола. Решенията по т. 6 и т. 8 от ЗУЕС се оспорват като взети в
противоречие с чл. 51 от ЗУЕС. Акцентира се върху непълноти и неточности в протокола. Излагат
се доводи в тази насока. От съда се иска да отмени решенията на общото събрание. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на комплекс
„Г.“ в гр. О., ***, е подаден отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като
неоснователен. Излага се, че е са спазени разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Сочи се, че
1
в ЗУЕС не фигурират специални правила във връзка с регистрацията, а в случая регистрацията е
осъществена надлежно. Твърди се, че е спазен чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС. Излагат се подробни
съображения за пълномощните, изготвени от собственици – чужденци. Развиват се съображения,
че кворумът е изчислен правилно. Сочи се, че в ЗУЕС не се поставят изисквания към лицето, което
да протоколира събранието. Навежда се, че не е предвидена специална форма за провеждане на
гласуванията. Сочи се, че липсват нарушения във връзка с представителната власт на П. Д.а, тъй
като ЗУЕС не ограничава по количество представителството на обекти, а на лица. Излага се, че
протоколът е изпратен при спазване на изискванията за това, вкл. чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ. Изтъква
се, че приложенията са част от протокола и обективират изявления на протоколчика и
председателя на събранието. Навежда се, че по т. 8 няма прието решение и поради тази причина –
като отрицателно такова, не може да бъде атакувано. Сочи се, че оплакванията за номерацията на
страниците касаят лесно установими технически грешки. Излага се, че решението по т. 6 от
дневния ред е прието при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Сочи се, че протоколът притежава
необходимите съдържание по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС и възраженията на ищеца в обратната посока са
неоснователни. От съда се иска да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са
атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на
проведено на 24.08.2022г. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на
етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е
да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. че е спазена
разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, че събранието е проведено при посочения в протокола
кворум, при спазване на чл. 15 от ЗУЕС, че е спазен чл. 14 от ЗУЕС във връзка с участието на
пълномощници, че е спазен чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.
В тази връзка между страните не е спорно, а и от нотариален акт (на л. 6 – л. 8 от делото) се
установява, че ищецът е собственик на апартамент № 22, находящи се в блок В от комплекс за
ваканционни жилища „Г.“.
Не се спори, че на 24.08.2022г. било проведено общо събрание на собствениците от
етажната собственост в комплекс „Г.“, с адрес в гр. О., ***, блокове А, В, С, D, E, F, G
(обективирано в протокол на л. 138 – л. 141 от делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Наред с това трайна е практиката на ВКС (напр. Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. №
657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС), че предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни
решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, по
които не е проведено гласуване. В случая по т. 8 от дневния ред в протокола изрично е вписано, че
2
не се провежда гласуване и не се приема решение и тъй като ищецът е изложил изрични
съображения и срещу решението по т. 8 от дневния ред, а практически липсва такова „позитивно“
взето решение, то в тази част исковата молба е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат
разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на
следните групи: 1. Нарушения, свързани с кворума; 2. Нарушения, свързани с упълномощаването;
3. Нарушения на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за конкретни решения.
По възражението, че събранието е проведено при нарушения, свързани с кворума:
Няма спор между страните, че е проведено едно общо събрание (това е отбелязано и в
изготвения протокол), касаещо блокове, обединени в етажна собственост в комплекс „Г.“ –
блокове A, B, C, D, E, F, G. Ответникът обосновава, че кворумът е изчислен в изпълнение на
изисквания по Решение № 157/2020г. по гр.д. № 856/2019г. по описа на Районен съд Несебър.
Настоящият съдебен състав намира, че по настоящото дело се установяват конкретни
факти, които обосновават определени изводи и няма как да се прилагат по аналогия постановки на
друго решение на Районен съд Несебър, касаещо друго проведено общо събрание, при което е
установена друга фактическа обстановка. Ето защо съдът извърши самостоятелна преценка на
събраните доказателства, касаещи кворума и достигна до следните изводи:
По делото са приети две отделни съдебно-технически експертизи (на вещото лице Ц. на л.
244 – л. 253 и вещото лице В. – на л. 313 – л. 323). От експертизата на вещото лице Ц. се
установява, че в поземления имот са налични отделни сгради – „Жилищни сгради със смесено
предназначение“, обозначени като блокове A, B, C, D, E, F, G. Направен е извод, че в
нотариалните актове, вкл. нотариален акт за учредяване право на строеж на л. 208 – л. 224 от
делото (респ. в кадастъра) за всеки самостоятелен обект са предвидени общи части, които са
вписани (вкл. като проценти), но относно конкретната сграда. Вещото лице е констатирало, че
изчисленият на общото събрание кворум е базиран на площообразуване (съобразно приложенията
към протокола), изготвено за всеки блок по отделно, като са изчислени общите части в кв. м.
Между страните не е спорно, че на предходно общо събрание е вземано решение за
площообразуване, което е отменено с влязъл в сила съдебен акт, като от процесуалния
представител на ответника е изразено становище (вписано в протокол от открито съдебно
заседание от 01.02.2023г. и допълнено като твърдение на ответника в окончателния доклад – на л.
276 от делото), че липсва прието решение за площообразуване, а общото събрание е използвало
метод, препоръчан в съдебното решение по гр.д. № 856/2019г. по описа на Районен съд Несебър,
без да се следва редът по чл. 17 ЗУЕС. От вещото лице Ц. е посочено как са отнесени към
цялостната етажна собственост общите части на отделните сгради: 18,9384 % за сграда А, 5,4624
% за сграда В, 12,8754 % за сграда С, 15,7751 % за сграда D, 17,5797 % за сграда Е, 17,6143 % за
сграда F и 11,7547 % за сграда G. От вещото лице е направен краен извод, че това
площообразуване изначално е изготвено грешно и не отговаря на изискванията. Макар
експертизата да е оспорена, изводите на вещото лице Ц. за грешно направени изчисления се
потвърждават и от вещото лице В., което е посочило, че изчислението на кворума за процесното
общо събрание е направено като са ползвани общите части на съответната сграда, които са взети за
всеки отделен обект и са отнесени към общите части на всички сгради, което е неточно поради
3
факта, че при общото събиране на общите части на всички сгради и разпределянето им, те биха
били различни от тези в отделните сгради. Според вещото лице (поради различното естество на
отделните сгради и общите им части), правилото за намиране на процент идеални части е
отношението на застроената площ на всеки самостоятелен обект към общата застроена площ на
всички обекти. На база такива изчисления вещото лице е достигнало до извод, че на общото
събрание кворумът е изчислен неправилно и е определило същия като такъв от 43,395 %. Съдът
кредитира и двете експертизи като обективни, компетентни и безпристрастни, като и от двете се
установява по категоричен начин, че използваният от общото събрание метод за изчисляване на
проценти общи части в цялостното общо събрание (обхващащо седем отделни сгради) е изначално
погрешен.
Съдът намира, че няма как в настоящото производство да се използва кворумът, установен
от вещото лице В. и въз основа на него да се правят изводи за спазване на чл. 15 от ЗУЕС. Както се
посочи настоящият съдебен състав взема предвид установеното от фактическа страна по
конкретното дело, касаещо общото събрание от 24.08.2022г. Вещото лице В. посочва, че при
определяне на общ процент общи части, който да формира като крайно число 100 %, при
съобразяване на общите части на 7 отделни сгради (както е в настоящия случай) следва да се
направи отношението на застроената площ на всеки самостоятелен обект към общата застроена
площ на всички обекти, тъй като отделните сгради са различни, имат различни специфики и
самите им общи части са с различна квадратура. На практика изводът на вещото лице е, че
изчислението на общите части е следвало да стане по правилото на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС -
съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения,
придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и
придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти. Вярно
е, че в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, но не може да
не се отчете спецификата на етажната собственост, която е формирана от 7 различни сгради, във
всяка от които са налични различни общи части, даващи сбор от 100 % за всяка отделна сграда.
При такъв вид етажна собственост преобразуването на притежаваните проценти общи части за
всеки самостоятелен обект като процент от общите части на цялата етажна собственост
(съвкупността от 7-те сгради) трябва да бъде извършено, за да може с точност да бъде определен
кворум за провеждане на общо събрание. Изводите и на двете вещи лица в тази насока са
категорични. Същевременно в чл. 17, ал. 5, т. 1 от ЗУЕС е прието, че по реда на ал. 4 се определят
идеалните части от общите части въз основа на представените данни от собствениците или
информацията по чл. 23, ал. 1, т. 10, когато сборът от процентите на идеалните части на
собствениците в общите части на сградата не е равен на 100. Няма пречка етажната собственост да
бъде формирана като единна при сгради, построени в общ комплекс. В такива случаи е логично
сборът от процентите на идеалните части на собствениците в общите части на цялата етажна
собственост да не е равен на 100 (на 100 е равен сборът на процентите общи части във всяка от
отделните сгради). Следователно от заключенията на вещите лица се налага извод, че приложение
към настоящия случай следва да намери разпоредбата на чл. 17, ал. 5, т. 1 от ЗУЕС. В такъв случай
обаче законосъобразно определяне на кворума може да стане само при спазване на правилата на
чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС – чрез одобрение с решение на общото събрание. Между страните няма спор,
че в случая такова одобряване липсва. Впрочем, според настоящия съдебен състав решение по чл.
17, ал. 6 от ЗУЕС следва да е налице винаги когато процентът на общите части, вписан в
документите за собственост, касаещи цялата формирана етажна собственост, не е равен на 100.
4
Липсата на такова решение не може да бъде санирана с приета по делото съдебно-техническа
експертиза, тъй като правилото на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС е изрично и задължава общото събрание
на етажната собственост да приеме решение в тази насока. Такова правило е и напълно логично,
тъй като единствено след приемане на подобно решение може да се внесе нужната яснота за
всички етажни собственици относно формиране на кворума и мнозинствата при вземане на
решенията.
С оглед установеното по настоящото дело и при липса на твърдения и доказателства за
взето решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, съдът намира, че общото събрание е проведено при
изначално грешно изчислен кворум, който е възприет от общото събрание в отклонение на
правилата на ЗУЕС. При това положение всички взети решения от общото събрание са опорочени
и преди приемането на надлежен акт по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС няма как нарушенията да бъдат
заобиколени в рамките на съдебното производство.
При всичко изложено до тук крайният извод на съда е, че всички позитивни решения от
общото събрание на етажната собственост от 24.08.2022г. (по точки от 1 до 7 от дневния ред)
следва да бъдат отменени, а жалбата срещу решението по т. 8 от дневния ред – да бъде оставена
без разглеждане. При тези изводи не следва да се разглеждат другите възражения на ищеца.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК на страните следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете (за ищеца) и прекратената част (за
ответника). От ищеца са направени разноски в размер на 80 лв. за платена държавна такса, като
съразмерно на уважената част от иска следва му се присъди сумата от 70 лв. Не следва да се
приемат за разноски, които подлежат на възстановяване претендираните от него разходи за
нощувки при участие в съдебни заседания и транспортни разходи. Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК е
изрична и предвижда, че на възстановяване подлежат само разноските „по производството“.
Трайна е практиката на ВКС, че отговорността по чл. 78 ГПК е ограничена. Тя включва само
внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат или
юрисконсулт, ако страната е била представлявана от такъв. Тази отговорност изключва всякакви
други направени разходи и пропуснати ползи от страната по делото. Разноски по производството
са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда
процесуални действия - разходи на свидетели, вещи лица, преводач и тълковник, за публикации в
неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване
на особен представител и др., като съгласно чл. 76 от ГПК разноските за производството се внасят
предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата. Други разходи (вкл.
разходи за придвижване в населеното място или от едно населено място до друго) дори и да са
направени, не са разноски за производството по смисъла на цитираните разпоредби – Определение
№ 60368 от 20.10.2021г. по ч.т.д. № 2058/2021г. по описа на II т.о. на ВКС, Решение № 129 от
13.11.2018г. по гр.д. № 430/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 1500 лв. – адвокатско
възнаграждение. Депозитите за вещи лица не следва да се признават за разноски, които подлежат
на възстановяване на ответника, тъй като експертизите са направени във връзка с уважената част
от исковете и нямат отношение към решението по т. 8, по което исковата молба се оставя без
разглеждане, поради което не представляват направени разноски, които да подлежат на
възстановяване по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК. Пощенските разходи и банкови такси също не
подлежат на възстановяване с оглед цитираната по-горе практика относно разноските „по
5
производството“ (за банковите и пощенските такси е налице и изрична съдебна практика –
Определение № 60382 от 23.12.2021г. по гр.д. № 2548/2017г. по описа на III гр.о. на ВКС).
Претенцията от 218,40 лв. на ответника (в списък с разноските на л. 330 от делото) също не може
да се приеме за основателна, тъй като са представени доказателства (на л. 334 от делото), че тези
разноски са направени от друго лице – „Планекс Инвест“ ООД, което е различен правен субект от
ответника. Съразмерно на прекратената част от производството в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 187,50 лв. – платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т.
4, т. 5, т. 6 и т. 7 от дневния ред – на общото събрание от 24.08.2022г. на собствениците от
етажната собственост в комплекс „Г.“, с адрес в гр. О., ***, блокове А, В, С, D, E, F, G,
обективирани в протокол на общото събрание от същата дата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес в гр.
***, срещу собствениците от Етажната собственост на комплекс „Г.“ в гр. О., ***, за отмяна на
решението по т. 8 от дневния ред – на общото събрание от 24.08.2022г., като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 1018 по описа на Районен съд Несебър за 2022г. В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост на
комплекс „Г.“ в гр. О., ***, да заплатят на Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, сумата от 70
лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавни такси, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК „Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, да
заплати на собствениците от Етажната собственост на комплекс „Г.“ в гр. О., ***, сумата от 187,50
лв., представляваща направени по делото разноски – адвокатско възнаграждение, съразмерно на
прекратената част от производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6