№ 851
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светослав Василев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
в присъствието на прокурора Р. С.
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20241100900711 по описа за 2024 година
Производството е по чл.155, ал. 1, т.3 от ТЗ за прекратяване на търговското
дружество „З.О.Г.“ ЕООД, поради обстоятелството, че не е вписан нов управител след
смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала Ю.С.М., починал на 31.01.2022
г.
С отговора на исковата молба ответникът „З.О.Г.“ ЕООД чрез назначеният му особен
представител адв. Р. К., не оспорва обстоятелството, че едноличният собственик на капитала
и управител на дружеството е починал на 31.01.2022 г. и че в предвидения в закона срок
няма вписан нов управител.
СЪДЪТ като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира иска за основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.155, т.3 от ТЗ по иск на прокурора Съдът прекратява
търговското дружество, ако то няма вписан управител в продължение на повече от три
месеца. Видно от справката в ТР, едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството „З.О.Г.“ ЕООД е лицето Ю.С.М., който е починал на 31.01.22г. и в
продължение на повече от 3 месеца след тази дата до предявяване на иска на СГС няма
вписан нов управител на дружеството. Следователно, от събраните по делото доказателства
се установява, че дружеството няма вписан нов управител в посочения в закона срок, поради
което следва да се прекрати.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да се осъди да заплати
разноски по делото в размер на сумата от 80 лв. ДТ и сумата от 100 лв., възнаграждение на
1
назначения особен представител. При прекратяване на дружеството по реда на чл.155, ал.1,
т.3 от ТЗ се извършва и ликвидация на основание чл. 156, ал.1 и ал. 4 от ТЗ вр. чл. 266, ал.2
изр. второ от ТЗ.
За да определи възнаграждението на особения представител съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 36 ЗАдв съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 Задв. С Решение на СЪДА НА ЕС (втори състав) от
25 януари 2024 година постановено по дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 юли
2022 г. е прието, че НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС, което задължава националния съд да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в нея минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на СЕС се ползват с
обвързваща националния съд сила и са с приоритет пред националното законодателство,
което им противоречи. Следователно разпоредбата на чл.36, ал. 2 ЗАдв в частта, препраща
към минималните размери на наредбата е неприложима, а критериите от които следва да се
ръководи съдът при определяне на възнаграждение за оказаната правна помощ са:
фактическата и правна сложност на делото (арг от чл.47, ал. 6 ГПК), и то да е справедливо и
обосновано (чл.36, ал. 2 ЗАдв. в частта, която не противоречи на ДЕС). Фактическата и
правна сложност предполага съединяване, обективно и субективно на повече от един иска,
респ. възражения, или усложняване в доказването на правнорелевантните факти. А
справедливо по смисъла на ЗАдв. ще е това възнаграждение, което е обективно, т.е.
съответно на положените усилия за изготвяне и следване на линията на защита на
доверителя. Дела, който са усложнени фактологически и/или правно, оправдават по-висок
размер на възнаграждението на адвоката, тъй като предполагат повече усилия за изготвяне и
следване на линията на защита, съответно участието/явяване/ в повече съдебни заседания,
респективно по- малко фактически и правно усложнените дела, предполагат по-нисък
размер на възнаграждението.
В производството по чл.155, т. 3 ТЗ на доказване подлежи единствено
обстоятелството дали има или не вписан управител на дружеството в тримесечен срок от
настъпване на обстоятелствата довели до заличаването на предходния. Тези два факта,
подлежащи на доказване са лесно установими, от вписванията в търговския регистър, които
са публични. Следователно изначално производството по тези искове не е предвидено да
разкрива признаци на фактическа и правна сложност, тъй като то не предполага нито
упражняване на насрещни права, нито конституиране на други лица, като се развива и
приключва в едно открито съдебно заседание.
В случая конкретното производство също не разкрива фактическа и правна сложност,
по-голяма от типичната. Следователно положените от процесуалния представител усилия за
подаване на отговор, с който се признават и всички факти, от подлежащите на доказване от
фактическия състав на иска, предполага определяне на адвокатско възнаграждение в
2
минимален размер на сумата от 100,00 лева, която според настоящия състав е достатъчна да
покрие справедливо времето изразходвано от особения представител за изготвяне на
отговора и за явяването му в откритото съдебно заседание.
При тези мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА търговско дружество „З.О.Г.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр.София,район „Оборище“, ул. „Оборище“ №119.
ОСЪЖДА „З.О.Г.“ ЕООД, ЕИК **** , да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 80,00 лв. и сумата от 100,00 лв., изплатено възнаграждение на назначения
особен представител.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.47, ал. 6 ГПК вр. чл.36, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за
особения представител на ответното дружество адв. Р. К. сумата от 100,00 лева, платима от
бюджета на съда, за което да се издаде РКО.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на АВ за вписване в ТР след влизането му в
сила, за да се извърши ликвидация на дружеството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на
преписа на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3