Присъда по дело №279/2013 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 33
Дата: 11 юни 2013 г. (в сила от 10 октомври 2013 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20135320200279
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ .....................

 

гр. К., 11.06.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд           първи наказателен състав,

на единадесети юни                    през две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

                                                

при секретаря М.Т.

при участието на прокурора Петя Радева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно общ характер дело № 279 по описа за 2013 г.,

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

         ПРИЗНАВА подсъдимият И.А.К., роден на *** г. в гр. К., български гражданин, неженен- живее на семейни начала, с основно образование, осъждан, жител и живущ ***, П. област, ЕГН **********,

ЗА НЕВИНЕН в това, че на **** г. в гр. К., П. област, е изкупувал отпадъци от черни и цветни метали- желязо, тънко на стойност 3,60 лева и алуминий на стойност 4,50 лева, всичко на обща стойност 8,10 лева / осем лева и десет стотинки / без лиценз, който се изиска по нормативен акт, а именно по чл.67 от Закона за управление на отпадъците, според който:

   (1) Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите.

(2) За извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ, разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на територията на съответната инспекция.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.

(4) Разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234 Б ал.1 от НК.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото- 1 бр. механичен кантар, теглещ до 300 кг., син на цвят, без сериен номер и електронна везна, черна на цвят, без серийни номера да се върнат на бащата на подсъдимия- лицето Асен Атанасов К., а 1 брой плътен найлонов чувал, пълен с метални предмети, 1 брой найлонова чанта, черна на цвят, пълна с метални предмети и метална мрежа да се върнат на свидетелката В.К.Д.. Оставените на отговорно пазене 11 броя найлонови чували, пълни с метални предмети да се върнат на подсъдимия И.А.К..

На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 88  /осемдесет и осем / лева, представляващи възнаграждение на вещо лице от съдебното и досъдебно производство остават за сметка на Държавата.

 ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Пловдив.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 279/2013 г. по описа на КРС

 

 

По отношение на подсъдимия И.А.К. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт, за това, че на **** г. в гр. К., П. област, е изкупувал отпадъци от черни и цветни метали- желязо, тънко на стойност 3,60 лева и алуминий на стойност 4,50 лева, всичко на обща стойност 8,10 лева / осем лева и десет стотинки / без лиценз, който се изиска по нормативен акт, а именно по чл.67 от Закона за управление на отпадъците, според който:

    (1) Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите.

(2) За извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ, разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на територията на съответната инспекция.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.

    (4) Разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон- престъпление по чл.234 Б ал.1 от НК.

Районна прокуратура К., представлявана от прокурора Петя Радева поддържа внесеният обвинителен акт в съдебно заседание, като счита вината на подсъдимия К. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение за безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба в размер на 5000 лв., и отнемане на вещите, предмет на престъплението и тези, послужили за неговото извършване.

Подсъдимият К., лично и с адв. Д.Б.- упълномощен считат, че по делото не са събрани доказателства, установяващи вина на подсъдимия в извършване на престъплението, поради което пледират за оправдаване по повдигнатото обвинение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.А.К., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. К., П. област. ****  Живее на семейни начала с Н.Б.К., като от съвместното им съжителство имат родени *** деца. ***. има постоянен и настоящ адрес в гр. К., ул. „Е.“ №12. **** е *** пъти за периода от 1999 г. до 2012 г. Постановените спрямо него осъждания са за престъпление по чл.215 ал.1 от НК, престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.1 вр. чл.194 от НК, като два пъти е осъждан за престъпления по чл.343 Б ал.1 от НК, и три пъти за престъпления по чл.234 Б ал.1 от НК.

На **** г., около 10-10,30 ч., свидетелката В.Д. решила да отиде до дома на подсъдимия И.К. и да му продаде събраните от нея от контейнери в гр. К. метални отпадъци- един чувал черно отпадъчно желязо и една чанта с отпадъци от цветни метали- алуминий. Свидетелката Д. знаела, че К. изкупувал метални отпадъци, тъй като и преди процесната дата му продавала такива. От тогава знаела и цената на металните отпадъци- 0,25 лв/кг., като отпадъците се теглели на кантар, който се намирал в двора на дома на подсъдимия, в близост до входната врата.

Пристигайки до дома на К., свидетелката Д. влязла вътре в двора през отворената входна врата и поставила чувала с черно отпадъчно желязо върху находящият се в близост до врата кантар. В ръце свидетелката продължавала да държи  метална мрежа и найлонова чанта, черна на цвят, в която се намирали отпадъците от цветни метали. През това време подсъдимият К., който се намирал в двора на къщата си, се приближил и застанал до кантара като между двамата не се провел някакъв разговор.

В този момент по улицата преминавали със служебен автомобил служители на РУП К.- М.А.- оперативен работник и свидетелите А. и Х.- мл. районни инспектори, всички обслужващи района, в който се намирал дома на подсъдимия. Виждайки подсъдимият К. застанал до кантара, а от другата страна- свидетелката Д. и поставеният върху кантара чувал с метални отпадъци, полицейските служители спрели автомобила и влезли в двора на К., тъй като имали отпреди информация, че същият извършвал нерегламентирано изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали.

При влизане на полицаите в двора, Д. посегнала, за да вземе от кантара чувала с отпадъци, но полицейските служители и разпоредили да не докосва нищо от кантара, като междувременно запитали подсъдимия защо изкупува метални отпадъци, което той отрекъл да прави.

Във връзка с констатираното от полицейските служители бил извършен оглед на място, в резултат от който били иззети металните отпадъци на свидетелката Д., а именно 1 бр. плътен найлонов чувал, пълен с метални предмети и 1 бр. найлонова чанта, черна на цвят, пълна с метални предмети, както и 1 брой механичен кантар и 1 брой електронна везна. Били иззети още 11 чувала с метални отпадъци, които били намерени поставени по продължение на оградата на дворното място, в което се намирало жилището на подсъдимия като впоследствие същите му били оставени на отговорно пазене с протокол.

Докато се извършвали следствените действия по улицата към двора на К. се приближил свидетелят М., който носил чувал, пълен с метални отпадъци. Същият заявил на полицейските служители, че щял да ги продаде на подсъдимия К..

Иззетите метални отпадъци от свидетелката Д. били претеглени в лицензиран пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр. К., на ул. ****, като черното отпадъчно желязо излязло 12 кг., а отпадъците от цветни метали- алуминий- 3 кг.

Според заключението на изготвената съдебно- стокова експертиза стойността на металните отпадъци била общо 8,10 лв. / осем лева и десет стотинки/, от които 3,60 лв. за тънко желязо и 4,50 лв. за алуминий.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите А.Х., Р.А., В.Д., Н.К., Р. Д., С.И., В.Я., А.Я. и С.М.; приобщените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, протокол за отговорно пазене, стокова разписка, приемо-предавателен протокол, справка от търговски регистър, справка от справка от ИАОС- регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци, справка за съдимост, характеристична справка, справка от Община К., справка от РП К., постановление на РП К. за отказ да се образува досъдебно производство; заключението на изготвената съдебно- стокова експертиза; както и веществените доказателства по делото.

При постановяване на присъдата си, съдът ползва частично обясненията на подсъдимия К. като отчита обстоятелството, че тези обяснения представляват едновременно доказателствено средство и средство за защита. Обясненията на подсъдимия в частта им, в която същият установява местонахождението си по време на извършената полицейска проверка, а именно в двора си, а след това и на улицата, съдът кредитира, тъй като това обстоятелство се потвърждава и от останалите, кредитирани от съда доказателства. Не кредитира обясненията на подсъдимия относно обстоятелството, че след като излязъл от тоалетната изобщо не е ходил до кантара, а веднага е излязъл на улицата. В тази част неговите обясненията представляват единствено израз на защитната му позиция, тъй като противоречат на другите ползвани от съда доказателства, които установяват, че подсъдимия се е намирал до кантара в момента на влизане на полицаите в двора му.

По отношение показанията на двамата полицейски служители- свидетелите Х. и А., които са очевидци на твърдяното престъпление, съдът съпостави техните показанията помежду им и с останалите доказателства по делото като намери, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетеля А. като обективни, коректно депозирани и съответни на останалия доказателствен материал, ползван от съда. Този свидетел заявява, че е видял свидетелката Д. да поставя чувал с метални отпадъци върху кантара. След спиране на полицейския автомобила влязъл пръв в двора на подсъдимия като след него вървял свидетеля Х.. През това време между подсъдимия К. и свидетелката Д. не се е провел никакъв разговор, като Д. носила в себе си найлонова чанта и метална мрежа. Свидетелят А. също така не видял в този момент, дали кантара, върху който били поставени металните отпадъци е бил включен или не.

Съпоставяйки показанията на А. с показанията на свидетеля Х., съдът намери, че не следва да кредитира показанията на последния в частта им, в която твърди, че към момента на влизането им в двора на К. върху кантара са били поставени найлонов чувал и чанта, тъй като самата свидетелката твърди, че найлоновата чанта е била в ръцете и, като това обстоятелство се потвърждава и свидетеля А.. От друга страна не следва да се кредитират показанията на свидетеля Х. относно твърденията му, че при влизането в двора на К. са се теглели отпадъците, поставени върху механичният кантар. Това твърдение на свидетеля се явява единствено предположение, тъй като от показанията на свидетелят А. се установява, че същият е влязъл пръв в двора и е разпоредил на К. и Д. да не правят нищо, тъй като се извършва престъпление и те са изпълнили неговото разпореждане, но не е забелязал дали тогава кантарът е бил отключен, така че да може да тегли. Доказателства за обстоятелството бил ли е отключен механичния кантар по делото не са събрани, включително такива не се съдържат и в показанията на свидетеля Х., а към момента е невъзможно да се установи това обстоятелство. Извън посочените по- горе обстоятелства, съдът намира, че в останалата част показанията на свидетеля Х. следва да бъдат ползвани, тъй като са съответни на показанията на свидетеля А., както и на останалите, ползвани от съда доказателства.

При постановяване на присъдата си, съдът ползва показанията на свидетелката В.Д., дадени пред съдия в досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, а именно поради констатирано съществено противоречие между тях и казаното от свидетелката в съдебно заседание. Показанията на тази свидетелка в съдебно заседание, в по- голямата им част са депозирани единствено в полза на подсъдимия и обслужват неговата защитна позиция в насока да го оневинят. Така твърденията на свидетелката, че е отишла в двора на К., за да си измери металните отпадъци, а след това щяла да ги предаде на друг пункт, съдът намира за нелогични и недостоверни. Същата твърди, че нейните лични данни ги има в друг пункт за изкупуване, т.е. тя е предавала там редовно отпадъци, но на инкриминираната дата, без да твърди да е имала някакви съмнения преди това, се усъмнила в коректността на измерванията в този пункт, поради което и решила да провери килограмите на предназначеното за предаване желязо на кантара в дома на К.. Относно показанията на свидетелката, дадени в проведения разпит пред съдия, съдът намира същите в по- голямата им част за обективни. В тях Д. твърди обстоятелства, напр. цената за килограм на изкупуваните от К. метални отпадъци, които не биха и били известни, ако преди процесния случай не е предавала на същия отпадъци. Не кредитира показанията на свидетелката, дадени пред съдия в частта им, в която същата твърди, че подсъдимия К. е поставил чувала с отпадъците върху кантара, тъй като относно това обстоятелство същите противоречат на обективните показания на свидетеля А., според който свидетелката Д. сама е  поставила чувала с отпадъци върху кантара. Следва да се отбележи, че относно така посоченото обстоятелство показанията на тази свидетелка хода на досъдебното производство, а и в съдебно заседание, с изключение тези, дадени пред съдия в посочената част, са еднопосочни, поради което следва да бъдат кредитирани.

По отношение показанията на свидетелките Н.К. и Р. Д., съдът ползва същите частично, като отчита близките семейни отношения на двете свидетелки с подсъдимия, като показанията им са насочени преди всичко в негова защита. Съдът не ползва показанията на двете свидетелки в частта им, в която твърдят, че непосредствено след свидетелката Д., в момента, когато е влязла в двора на подсъдимия е вървял полицай, който и е наредил да постави чувала и чантата с отпадъци на кантара. Тези твърдения на двете свидетелки противоречат на показанията на свидетелите Д., А. и Х., според които Д. сама е поставила чувала с метални отпадъци върху кантара преди влизане на полицейските служители. Показанията на двете свидетелки в останалата част, съдът ползва, тъй като независимо от изразеното от тях пристрастие към подсъдимия, описват действията на полицейските служители във връзка с извършения оглед и изземане на веществени доказателства, за които по делото няма спор.

По отношение показанията на свидетеля С.И. съдът ползва същите частично- в частта им, в която същият твърди, че е видял братовата си жена В.Д. да влиза с чувал с метални отпадъци в двора на подсъдимия и последвалата полицейска проверка, както и присъствието на множество хора на улицата по това време. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същия описва мотивите на Д. да занесе железните отпадъци и да ги постави на кантара в двора на подсъдимия К.. Този свидетел твърди да е разговарял със свидетелката Д. непосредствено преди влизането и в двора на К., когато тя му е казала, че отива да премери отпадъците, за да свери килограмите. Показания на свидетеля Иванов в посочената част противоречат на показанията на Д. относно това обстоятелство, дадени пред съдия и кредитирани от съда.

По отношение показанията на свидетеля В.Я. съдът не кредитира същите, тъй като за времето, което твърди да е присъствал при извършената полицейска проверка и дава показания за местоположението на подсъдимия по това време, същият като сметосъбирач е бил на работа и по график до 13 часа на **** г. се е намирал в гр. К..

Показанията на свидетеля А.Я. съдът кредитира, тъй като същите не противоречат на събраните по делото доказателства. Същите обаче се явяват прекалено общи и без отношение към обстоятелствата, касаещи главния факт на доказване по делото.

Относно показанията на свидетеля С.М., съдът не ползва същите в частта им, в която същият в съдебно заседание отрича да е носил метални отпадъци на инкриминираната дата, след започване на полицейската проверка, за да ги продаде на подсъдимия К., тъй като тези твърдения на свидетеля противоречат на показанията му, дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК. Прочетените показания на свидетеля М. се подкрепят и от показанията на свидетелката Д., кредитирани от съда относно извършваната от подсъдимия К. дейност по изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали.

Приобщените по делото писмени доказателства съдът ползва при постановяване на присъдата си, тъй като са събрани по надлежния ред и в предвидената от НПК форма, като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

При така установена и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К. не е осъществил състава на престъплението по чл.234 Б ал.1 от НК.

Обект на престъплението по чл.234 Б ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с управлението на дейности по отпадъците, а непосредствения обект са отпадъците от черни и цветни метали. Дефиницията за отпадъци от черни и цветни метали се съдържа в §1 т.19 и т.20 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, според които- т.19 Отпадъци от черни и цветни метали са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци“ и т.20 „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер са отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления“.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.234 Б ал.1 от НК има две форми- 1. Изкупуване на ОЧЦМ или 2. Извършване на търговска дейност с ОЧЦМ без лиценз, т.е. без разрешение по нормативен акт или в нарушение на разрешение по нормативен акт. Част от признаците на престъплението се уточняват и конкретизират в ЗУО. Съобразно в чл.67 ал.1 и ал.4 от ЗУО - / ал.1 / „разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите“; /ал.4/ „разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон“.

На подсъдимият К. е повдигнато обвинение за това, че на **** г. е изкупил отпадъци от черни и цветни метали- тънко желязо на стойност 3,60 лв. и алуминий на стойност 8,10 лв. без лиценз, който се изисква по нормативен акт, а именно  по чл.67 от ЗУО.

Безспорно е установено по делото, че подсъдимият К. няма лиценз за извършване на дейности по третиране на отпадъци, както и че същият няма качеството на търговец по смисъла на българското законодателство.

Предмет на обсъждане в процесния случай е извършил ли е подсъдимият К. изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали на инкриминираната дата. Изкупуването по своята същност представлява сключване на договор за покупко- продажба, уреден в чл.183 от ЗЗД, съобразно която разпоредба „С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. По своята същност договорът за покупко- продажба представлява двустранен, неформален, възмезден, консенсуален и комутативен договор.

Безспорно установено по делото е, че към момента, в който полицейските служители са влезли в двора на подсъдимия К. не е била платена цена, нито е била прехвърлена собствеността върху отпадъците от черни и цветни метали.

От значение за процесния случай и в отговор на въпроса, налице ли е изкупуване на ОЧЦМ, следва да се обсъдят две от характеристиките на този договор, а именно консенсуалният му и комутативен характер, т.е. налице ли е постигнато съгласие между страните за сключване на договор за покупко- продажба и била ли е наясно всяка една от страните с обема на насрещните си задължения към момента на сключване на договора.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че липсват доказателства между подсъдимия К. и свидетелката Д. да е постигнато съгласие за изкупуване на процесните вещи. Съобразно показанията на свидетелката Д., дадени пред съдия, тя е отишла в дома на К., за да му продаде събраните от нея метални отпадъци, за които знаела отпреди това, че ги изкупува на 0,25 лв./кг., т.е. съдът приема, че свидетелката е имала намерение да сключи договор за покупко- продажба. Липсват доказателства обаче подсъдимият К. да е имал намерение изкупи предложени вещи, т.е. да сключи такъв договор. Към момента, в който двамата са били забелязани от полицейските служители, свидетелката Д. е поставяла върху кантара чувал с отпадъци от черни метали. В този момент подсъдимия К. е видян да стои от другата страна на кантара, като след влизане на полицаите в двора му и даденото разпореждане от тях да не се докосва кантарът и чувала върху него е излязъл на улицата. По делото няма доказателства да е проведен някакъв разговор между тези две лица относно вида на вещите, които са предмет на продажба, нито за цената им. Няма доказателства също така да е започнало измерване на количеството на тези вещи, за да се приеме евентуално, че са налице конклудентни действия от страна подсъдимия К. във връзка с изкупуване на същите. В този смисъл по делото липсват каквито и да било доказателства за извършени от подсъдимия действия по изкупуване на отпадъците от черни и цветни метали, а престъплението по чл.234 Б ал.1 от НК може да се извърши само чрез действие, но не и чрез бездействие.

Комутативния характер на покупко-продажбата предопределя всяка една от страните по този договор да е наясно с обема на насрещните задължения още към момента на сключването му. В процесния случай съдът намира, че между К. и  Д. изобщо няма постигната подобна яснота. Д. е знаела, че подсъдимият К. изкупувал отпадъци на цена от 0,25 лв/кг., тъй като му била предавала и друг път такива. Дали това обаче е била актуалната цена на инкриминираната дата доказателства по делото липсват. Подсъдимият К. от друга страна е обвинен, че е изкупил отпадъци от черни и цветни метали- желязо, тънко на стойност 3,60 лева и алуминий на стойност 4,50 лева, всичко на обща стойност 8,10 лв. Установява се от доказателствата по делото, че към момента на влизане на полицейските служители в двора на К. и отправените от тях разпореждания по отношение на подсъдимия и свидетелката Д. да не докосват нищо, тъй като се извършва престъпление, свидетелката е държала в ръката си чантата с алуминиеви отпадъци, т.е. към този момент тази чанта дори не е била поставена на кантара. С оглед изложеното, съдът намира, че няма доказателства подсъдимият да е имал точна представа за вида и за количеството на процесните вещи, така че да е бил наясно каква цена евентуално би трябвало да заплати на свидетелката, нито пък дали изобщо ще ги изкупи. Още повече, че различните по вид отпадъци се заплащат на различни цени, като тези от цветни метали са доста по- скъпи от т.нар. „тънко желязо“, с каквото е бил пълен поставения върху кантара чувал. В тази насока биха могли да се правят единствено предположения, въз основа на които обаче не би могла да бъде постановена осъдителна присъда по отношение на подсъдимия К..

Мотивиран от горното, съдът приема, че към момента на влизане на полицейските служители в двора на подсъдимия К., същият не е осъществявал действия по изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали. Тъй като „изкупуването“ е съществен елемент от фактическия състав на престъплението 234 Б ал.1 от НК и доколкото по делото не беше доказано подсъдимият К. да е извършил такова, то съдът намира, че същият не е осъществил деянието от обективна страна, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234 Б ал.1 от НК.

Веществените доказателства по делото- 1 бр. механичен кантар, теглещ до 300 кг., син на цвят, без сериен номер и електронна везна, черна на цвят, без серийни номера следва да се върнат на бащата на подсъдимия- лицето Асен Атанасов К., за когото по делото се събраха доказателства, че е техен собственик, а 1 брой плътен найлонов чувал, пълен с метални предмети, 1 брой найлонова чанта, черна на цвят, пълна с метални предмети и метална мрежа следва да се върнат на свидетелката В.К.Д.. Оставените на отговорно пазене 11 броя найлонови чували, пълни с метални предмети следва да се върнат на подсъдимия И.А.К..

На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 88  лева, представляващи възнаграждение на вещо лице от съдебното и досъдебно производство следва да останат за сметка на Държавата с оглед постановената спрямо подсъдимия К. оправдателна присъда.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

П.В.