РЕШЕНИЕ№ 555
гр. Монтана, 14 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 27.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 485
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
208 от АПК.
С Решение № 254/31.07.2020 г., по АНД №
814/2020 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно
постановление № 33/16.04.2020 г. на Председател на Комисията за регулиране на
съобщенията /КРС/, с което
на „С*** П*** ” ООД, гр. С*** е наложена имуществена санкция, затова че на 12.11.2019
г. в пощенска станция, намираща се на адрес: гр. Монтана, ул. „Л*** К*** ” № * ,
дружеството не е обявило, на достъпно за потребителите място, цените на извършваните
от него пощенски услуги.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от процесуалния представител на административнонаказаното
дружество, в която се твърди, че е неправилен изводът на МРС, че с поведението
си наказаното дружество е извършило административно нарушение по чл. 68 от ЗПУ,
във връзка с констатацията, че не е обявило цените си на извършваните пощенски
услуги на достъпно за потребителите място в пощенската станция. Неправилен и
необоснован е и изводът на МРС, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 28
от ЗАНН. В тази насока контролираният съд се е задоволил с едно изречение да се
мотивира, че изпълнителното деяние засяга обществени отношения, свързани с
извършване на пощенски услуги и коректността към ползващите ги потребители и че
липсата на точно изпълнение на законовите разпореждания биха могли да доведат
до вредни последици за самия потребител. До този извод съдът е стигнал, без да отчете
изложените и потвърдени по безспорен начин в хода на делото конкретни доводи
относно наличие на множество предпоставки, които отличават конкретното деяние
като класически пример за маловажен случай. Не е съобразил липсата на предходни
нарушения и дадени и неизпълнени предписания от контролните органи, както и
липсата на каквито и да било вредни последици. Не е задълбочено изследван начинът
на извършване на твърдяното нарушение, мотивите и подбудите на извършване,
както и изключително ниската степен на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения. При наличието на всички предпоставки за маловажност,
наказващият орган следва да приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителят, че при повторно
нарушение ще бъде наказан. В конкретния случай в нарушение на закона това не е
сторено от наказващия орган. Не е сторено и след цялостния съдебен контрол и от
Районен съд Монтана, който със своя порочен съдебен акт е потвърдил атакуваното
НП. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато
съдът намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да
бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение №1/12.12.2007 год. на
ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Моли да се отмени
атакуваното решение и НП, ведно с всички законни последици от това, в т.ч. да
им се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции. В писмено
становище съображенията в жалбата се поддържат, оспорен е отговорът на
ответната страна, с доводи, че за първи път административнонаказващият орган
допълва мотивите си относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Ответната страна в писмено становище оспорва жалбата като
счита, че разпитаните по делото свидетели М*** и Д*** недвусмислено и
безпротиворечиво установяват извършеното нарушение, така както е описано в
издаденото НП. Да се осигури свободен достъп до цените на предлаганите пощенски
услуги, означава да се осигури възможност да се достигне до тях в съответната
пощенска станция. Наложената санкция е в минимален размер, а нарушението не
представлява маловажен случай.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, а установената фактическа
обстановка е правилно записана в диспозитива на издаденото Наказателно
постановление. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен
начин, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението на въззивния съд да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
за установено следното:
При разглеждане на делото районният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е
приложил материалния закон като е съобразил относимите по делото доказателства.
Решението на въззивния съд съдържа конкретни мотиви и то по конкретно
направените във въззивната жалба възражения.
За да потвърди издаденото НП, районният съд приема, че описаната
в оспорения акт фактическа обстановка е безспорно установена от събраните в
хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Разпитаните
свидетели потвърждават обстоятелството, че към момента на извършване на проверката
в офиса на търговеца в гр. Монтана, цените за пощенски услуги са били поместени
на място, което обаче е било достъпно, но не и видимо за всеки посетител. Свидетелите
М*** и Д*** дават показания, че при извършената на място проверка не са установили
изискуемия по закон ценоразпис, същевременно свидетелката и служител в офиса М***
Г*** не е знаела къде се намира хартиения носител на въпросните цени, а
мениджъра Д*** М*** потвърждава обстоятелството, че същите са били в папка,
както и на гърба на календар. Съдът кредитира показанията на всички свидетели
като правдиви и съответстващи на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. При тази фактическа обстановка съдът приема, че с поведението си
наказаното дружество е извършило административно нарушение по чл.68 от ЗПУ. По
своята правна същност жалбоподателят е извършил тълкуване на вменената
разпоредба, различно от общоприетото такова като е счел, че с обявяване на
цените за пощенски услуги в интернет и поместването им на хартиен носител,
поместен в нарочна папка, намираща се в офиса, е изпълнил законовото си
задължение. Съдът обаче не приема, че това поведение покрива признаците на
„достъпно място". Макар и формално потенциалният клиент да може да се
запознае с информацията, относно цените на услугите, той може да стори това
едва след като изрично поиска тази информация от съответния служител в офиса.
Към момента на проверката това обаче очевидно не е могло да се случи, тъй като
единствения служител, който се е намирал там, е бил куриер, който по свои
собствени признания не е знаел къде се намира въпросната папка, а останалия
ценоразпис е бил на гърба на страница от календар. И в двата случая клиентът би
бил затруднен да узнае колко ще струва съответната куриерска услуга. В
конкретния случай бъдещият потребител просто не би могъл да знае това място
къде се намира в проверения офис. Съдът не споделя възражението, че след като
работи с корпоративни клиенти, дружеството е изпълнило задължението си
посредством обявяване на цените за пощенски услуги в интернет. Вменената като
нарушена правна норма не поставя разграничителен критерий между физически и
юридически лица, тъй като изисква цените на извършваните пощенски услуги да
бъдат публикувани на достъпно за потребителя място, а „потребител"
съгласно параграф 1, т. 12 от ЗПУ е физическо и юридическо лице, ползващо
пощенски услуги като подател или получател. Не е възприето и оплакването за
наличие на маловажен случай, тъй като независимо от липсата на предходни
нарушения и настъпването на вредни последици от извършеното нарушение, извършеното
изпълнително деяние засяга обществени отношения, свързани с извършване на
пощенски услуги и коректността към ползващите ги потребители. Липсата на точно
изпълнение на законовите разпореждания в тази насока биха могли да доведат до
настъпването на вредни последици и за самия потребител. В аналогичен смисъл е и
разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за защита на потребителите изрично
вменяващ задължението на търговеца да поставя предварително обозначените
продажни цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно
място в търговския обект. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява
в противоправно бездействие, тъй като пощенският оператор, какъвто несъмнено е
и жалбоподателят, не е изпълнил кумулативно предвидената законодателна
разпоредба, освен в интернет страницата, да обяви цените на извършваните от
него услуги, на достъпно за потребителя място. От субективна страна
отговорността на търговеца - юридическо лице, е обективна и безвиновна. По
отношение на вида и размера на наказанието, административнонаказващият орган е
отчел обстоятелството, че извършеното противоправно деяние е първо по ред и
справедливо е определил наказания в предвидения минимум. Съдът намира, че
същото е справедливо и в най-пълна степен покрива целите на наказанията по
чл.12 от ЗАНН. При извършена служебна проверка този съд не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание.
Настоящата касационна инстанция счита, че при
разглеждане на делото от въззивния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяна на постановеното решение.
Счита и че правилно е приложен и материалният
закон.
Първоинстанционният съд е изложил обосновани и
относими съображения, които са в отговор на навежданите възражения и които
изцяло се споделят от този състав на съда, поради което този касационен състав препраща към
мотивите на въззивното решение, в който смисъл е визираното в чл. 221, ал. 2 от АПК.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че бюрото на
мениджъра е достъпно по смисъла на закона място. Действително законът не дава
легална дефиниция за това какво е „достъпно за потребителите място”, като същевременно
понятието на тази българска дума е недвусмислено и същата се извежда от самото
й наименование. Достъпността до място/предмет/друго, на практика означава, безпрепятстваната
възможност на всяко едно лице да осъществи пряк и непосредствен контакт/достъп
до това място/предмет/друго, да може безпрепятствено да достигне и установи
директен контакт, т.е. общодостъпно, а не ограничено/индивидуално или опосредено.
Служебните бюра не са място, до което потребителите да имат пряк, непосредствен
и безпрепятствен достъп, още повече такъв достъп да имат до гърба на календар,
който е в служебното помещение. Текстът на чл. 68 от ЗПУ предвижда кумулативно
изискване към пощенските оператори, които освен, че следва да публикуват цените
на извършваните от тях пощенски услуги, на страниците си в интернет, същите
тези цени следва и да ги обявяват на достъпно за потребителите място. Нормата е
императивна, ясна и недвусмислена.
По отношение на възражението за приложение на чл. 28 от ЗАНН и извън изложените от първоинстанционния съд съображения, настоящия
касационен състав счита, че текстът на чл. 28, във връзка с чл. 9 от НК е
изключение, а не правило, поради което само поради фактът, че дружеството няма
други предходни нарушения, това обстоятелство, не може да послужи и обоснове
освобождаване от отговорност, при условията на маловажност. Липсата на дадени и
неизпълнени предписания от контролните органи също не е обуславящо
отговорността обстоятелство, поради което и не служи като елемент обсоноваващ
малозначителност на извършеното деяние. Обстоятелството, че дружеството работи
с корпоративни клиенти, не може да обоснове маловажност, тъй като същото е
лицензиран пощенски оператор и като такова лице извършва пощенски услуги, без
това да изключва физическите лица или за него важат всички законови изисквания.
Изпълнителното деяние е с характер на просто извършване, без законовият му
състав да предвижда резултатност, т.е. настъпването на вредни последици. Мотивите
и подбудите за извършване на нарушението са характерни и относими само и
единствено за физическите лица, не и за юридическите, където отговорността им е
по силата на закона. Същевременно, за да бьде квалифицирано едно нарушение като
маловажно, същото следва да съдържа в себе си признаци/обстоятелства, които да
го отличават от другите подобни/аналогични на него нарушения и от там да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност. В случая такива
обстоятелства, нито се твърдят, нито се установяват от съда.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането
за отмяна на въззивното решение е неоснователно, а последното правилно. От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 254/31.07.2020 г., по АНД № 814/2020 г. на районен съд гр.
Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :