Разпореждане по дело №1878/2015 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 7329
Дата: 28 септември 2015 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20151210101878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 78

Номер

78

Година

21.7.2010 г.

Град

Златоград

Районен Съд - Златоград

На

04.07

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Дафинка Чакърова

дело

номер

20095420100057

по описа за

2009

година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

В исковата молба се твърди, че ищецът М. Г. П. е роден на ................. год. в Г. З.. Баща му Г. К. П. е починал около 1946 година, а майка му В. С. П. по баща Д. е починала по-късно. Към 1958 година, когато в село С., общ. З. се образува ТКЗС, ищецът е бил собственик по наследство и давностно владение започнало от родителите му и продължено от него след тяхната смърт на земеделски непокрит, недвижим имот: Ливада “.................” в м. “................” с площ от 1 дка, при граници: изток – К., юг – Ч., запад – Д. К., север – главен път град З. – М. По Г.д. № .../2007 год. по описа на Районен съд З. с Решение № .../02.10.2007г. и с допълнително решение № ../27.02.2008г. е ßило признато по отношение на ОС”ЗГ” Г. З. и Община З., че наследниците на В. и Г. К. П., бивши жители на град З. имат право да заявят възстановяването на посоченият земеделски имот. След влизане в сила на съдебните решения, ищецът, като техен наследник го е заявил за възстановяване, като по заявлението му ОС”ЗГ” Г. З. е образувала ЗВП № 2169/2008г. С писмо изх. № 237/16.12.2008г. ОС”ЗГ” Г. З. е уведомила ищеца, че имотът му, представлява част от имот № .... по КВС на землище С., възстановен на наследниците на А. С. К., т.е. на ответниците по делото, следователно налице е спор за материално право на посочения имот и собственика следва да реализира правата си по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Също така се твърди, че процесната земеделска земя майката на ищеца я има по наследство от своите родители Д., като тя е сестра на починалият И. Д., като неговите наследници в момента се наричат Ч. и се явяват съседи на имота му от към юг.

Моли съдът, след като разгледа исковата претенция, да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответниците, че към 1958 година – момента на образуване на ТКЗС в С., общ. З., че наследниците на Г. К. П. - В. С. /С./ П., А. Г. П. и М. Г. П. са били собственици по наследство и давностно владение на земеделски, недвижим имот, находящ се в землището на С., общ. З., а именно: ливада с площ от 1.00 дка. в местността “.............”, при граници: изток – К., юг – Ч., запад – Д. К., север – главен път град З. – М., който представлява част от имот № .... по КВС на землище С..

В хода на съдебното дирене ищецът М. Г. П. почива, като на основание чл. 227 ГПК производството по делото е продължило с участието на неговия наследник Г. М. П.

Ответникът М. А. К., Ч. пълномощникът си А. Х. оспорва предявеният иск, като моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В отговора по чл.131 ГПК се изразява становище, че ищецът не представя никакви писмени доказателства, съставляващи легитимиращи документи, които установяват правото му на собственост върху процесният имот. Имота, който е предмет на спорното право е закупен от ищеца с частен писмен договор от 05.03.1957 година от В. С. П., която е майка и наследодателка на ищецът. Този договор, макар и да не отговаря на формата на чл. 18 ЗЗД и да няма прехвърлително действие, то той съставлява писмено доказателство с достоверна дата и начало на давностно владение. От месец март 1957 година до образуването на ТКЗС през 1958 година е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху имота с анимус на собственик. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал. 7 от ЗСПЗЗ придобивната давност започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор или друг писмен документ не се прекъсва с включването на имота в ТКЗС. Следователно по отношение на него е продължила да тече и след създаването на кооперативноземеползуване върху имота и той е собственик на процесния имот по давностно владение съгласно чл. 79 ЗС.

Ищецът Г. П. се явява лично. За него се явява А.К. Г., който моли иска да бъде уважен изцяло като основателен и доказан и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответника М. К. в с.з. се явява лично и с А. Х., който оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски.

От ответниците Ю.К., З.К. редовно призовани се явява лично Ю.К., който заявява, че имота е закупен от баща му и брат му и няма претенции към имота. Имота е закупен от П. преди повече от 50 години. Брат му си владее имота, който е около 2 дка.

Съдът, след като прецени изложеното в исковата молба, становището на ответната страна и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът М. Г. П. е наследник на Г. К. Д. П., починал на ............ година и на В. С. П., починала на .............. година. Освен ищецът наследник на горепосочените лица е и А. Г. П., съгласно Удостоверение за наследници № .../11.07.2007година и № .../14.05.2008година. Наследник на починалият ищец е Г. М. П., съгласно Удостоверение за наследници №..../05.10.2009година.

По Г.д. № .../2007 година по описа на Районен съд град З. е постановено Решение №..../02.10.2007година, с което е признато по отношение на ОС”ЗГ” град З. и на Община З., че наследниците на В. и Г. П., бивши жители на град З. имат право да заявят възстановяването на земеделски имот, представляващ “..............” с площ от 1 дка, в м. “.............”, при граници: изток – К., юг – Ч., запад – Д. К., север – главен път град З. – М. Ищецът М. П. е заявил за възстановяване горепосоченият имот, по което заявление е образувана преписка № .../2008година.

С писмо изх. №......../16.12.2008г. ОС”ЗГ” Г. З. е уведомила ищеца, че имотът му, представлява част от имот № .... по КВС на землище С. и е възстановен на наследниците на А. С. К. с влязло в сила решение.

По делото е представен с отговора на ответника, частен писмен договор за продажба на недвижим имот, съгласно който на 05.03.1957 година В. С. П. е продала на А. А. К. нива от 1,8 дка и пасбище от 2 ара в м. “..........”, землището на село С..

По делото е представено Удостоверение №.../10.05.2007год. на Общинска администрация Г.З. /лист 70 от делото/, според което в емлячните регистри том .., стр..., партида .. на името на В. Г. К. П. са записани шест имота, между които по т.4 е посочено – ливада - ”................” 1 дка. В Удостоверението не е посочено от емлячните регистри за които години се отнасят тези данни.

По делото е представено Удостоверение №.../10.05.2007год. на Общинска администрация Г.З. /лист 108 от делото/, според което в емлячните регистри том .., стр..., партида .. на името на Г. К. П. са записани три имота, между които не фигурира имот в м. ”...........”. В Удостоверението не е посочено от емлячните регистри за които години се отнасят тези данни.

С Решение №.../02.07.1998год. на Поземлена комисия общ.З. на осн. чл.15а от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на ответника М. А. К. за нива в м................ от 2,0 дка, при граници: н-ци на А. К., Х. К., река, шосе.

По делото бе назначена и изслушана СТЕ, по която вещото лице Е. дава заключение, че след като е проверил документите по делото и след справка в ОС “ЗГ” Г.З., както и след оглед на мястото, извършен в присъствието на ищеца е замерил процесния имот в м.”..............”, който е с площ от 1,323 дка. Границите на имота от север и запад са материализирани с огради, от юг и изток представлява естествен слог и границите отговарят като съседи по исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иска по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, който е положителен установителен иск за правото на собственост върху земеделски земи към един минал момент – момента на образуване на ТКЗС.

В исковата молба ищецът твърди, че процесната земеделска земя е получена от майка му по наследство от родителите си Д., но по делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно каква е родствената връзка между В. С. П. и Д., в това число и И. Д. Също така не са представени писмени доказателства, че въпросната земеделска земя е била собственост на родителите на В. С. П.

По делото е представено Удостоверение с извадка от емлячните регистри, том .., стр. .., партида .. за декларирани имоти на В. С. П., но в него не е посочена годината, за която се отнасят тези данни, поради което същото не притежава доказателствена стойност, тъй като липсват данни за годината, от която да е започнало началото на давностно владение.

От представеното Удостоверение за имотите на Г. П., се установява, че същият не е имал записани имоти в м.”............”. Нито един от разпитаните свидетели не установява имота да е бил собственост на Г. П.

По делото не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства, че процесния имот е бил внесен в ТКЗС от майката на ищеца В. П., която към 1958год. е била жива или от самия ищец. Представеният частен писмен договор макар да не притежава прехвърлително действие, тъй като не притежава изискуемата форма по чл.18 от ЗЗД, то същият представлява доказателство с достоверна дата за начало на давностно владение осъществявано от ответника. А същевременно установява, че през 1957год. е прекъснато давностното владение, осъществявано от наследодателите на ищеца.

По делото бе разпитан свидетелят Д. К.. Същият твърди, че познава ищеца, който има имот в местността “.....................”, може би около декар и нещо, при граници: север – път за град М., запад – негов имот, на изток – К., на юг – Д. или Ч. Същият твърди, че ищецът го има по наследство от майка си, която е от рода Д. От как се помни същите – П. владеят имота, като от 1938година до 1948 година той е ползвал имота под наем, после имота е бил даван под наем на Щ., на К. Владението от П. е продължило докато е станало ТКЗС. Частният договор е съставен през 1991 от М. К. и той се е подписал в него. След 1958 година П. са се преместили в К., а по време на ТКЗС имота бил даден на К. Ответникът М. К. си има имот, като двата имота ги разделяла вада.

По делото са разпитани и свидетелите М. К. и К. Т., които също са от село С.. Свидетелят К. твърди, че през 1957 година е орал имота, като бил нает от М. К., който закупил имота от П. Свидетелката Т. в показанията си твърди, че М. К. е купил имота през 1957 година от П. Там е работила тютюн на ответника и по този начин е разбрала, че са го купили. Площта е горе-долу към 2 дка, границите са: река, другото към З., към М., К. е по-далечко.

Съдът не дава вяра на показанията на свид. Д. К., който твърди, че е ползвал имота под наем от 1938г. до 1948 година, тъй като към 1938 година същият е бил малолетен, едва на единадесет години, възраст на която не би могло да бъде извършвана каква да е селскостопанска дейност самостоятелно. Освен това, по делото са налице множество писмени доказателства, от които е видно, че свидетелят е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото. Същия е бил упълномощен от починалият ищец да стопанисва и обработва имота в землището на С.. Отправял е нотариални покани към ответника от името на ищеца, във връзка с имот на ищеца, с която приканва ответника да заплати определена сума. Освен това съществуват и многобройни писмени доказателства, че между свидетеля и ответника съществуват влошени взаимоотношения във връзка с незаконно изсичане на дървен материал.

Съдът дава вяра на показанията на другите двама свидетели – К. и Т., тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск е недоказан, тъй като не се установи наследодателите на ищеца В. и Г. П. да са били собственици на процесният имот преди образуване на ТКЗС в село С. през 1958 година. Не се доказва същите да са владяли процесният имот в продължение на двадесет години преди образуване на ТКЗС, за да се приеме, че е изтекла в тяхна полза придобивна давност, а също така не се доказа, че те са внесли процесният имот в ТКЗС.

С оглед това, че иска се отхвърля изцяло, ще следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника М. К. направените от него разноски в хода на съдебното дирене в размер на 510.00лв.

По гореизложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. М. П. граждански иск срещу М. А. К., Ю. А. К. и З. А. К., всички от село С., община З., с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците че към 1958 година – момента на образуване на ТКЗС в село С., общ. З., че наследниците на Г. К. П. - В. С. /С./ П., А. Г. П. и М. Г. П. са били собственици по наследство и давностно владение на земеделски, недвижим имот, находящ се в землището на село С., общ. З., а именно: ливада с площ от 1 дка. в местността “................”, при граници: изток – К., юг – Ч., запад – Д. К., север – главен път град З. – М., който представлява част от имот № ... по КВС на землище С., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г. М. П. да зÓплати на М. А. К. 510.00лв. разноски по делото

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: /п/

Решение

2

ub0_Description WebBody

51E6E411FE49E9D4C2257767002DEECD