Р Е Ш Е Н И Е
№ 3297
19.10.2010 г., град
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХ
СЪСТАВ, Гражданско отделение
на 14 октомври
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар Хр.И.
разгледа докладваното от съдия
М. Кoюва
гражданско дело № 6582 по описа за 2010 год.
Производството е с правно
основание чл.128 от КТ.
Производството
по делото е образувано по предявен от В.С.Д. срещу Волейболен клуб „Спартак”,
БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл.128, т. 2 от КТ за заплащане на
неплатено трудово възнаграждение в размер на *** лева/месечно за периода от ***
г. до *** г. в общ размер *** лева, като се претендира и законната лихва върху
сумата от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Общо
претендираната сума е в размер на *** лв. за неплатени трудови възнаграждения
за шест месечен период от *** до *** г. Релевираните от ищеца доводи са, че е
бил в трудово правоотношение с ответника от *** г. до *** г. Твърди, че
трудовия договор е прекратен със заповед № *** г. след едномесечно предизвестие
от ищцата, като твърди, че договора е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.1
от КТ, а не на основание чл. 327, т.2 от КТ, тъй като ищцата е уведомила
писмено ответника, че счита договора за прекратен считано от *** г. Твърди, че
не е получила трудовите си възнаграждения за месеците от *** до *** г.
По
реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в
дадения му от съда едномесечен срок.
В
съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител посочва, че
предявените искове са неоснователни, тъй като на ищцата за заплатени дължимите
и договорени трудови възнаграждения.
В
първото съдебно заседание за безспорно установен факт между страните е прието,
че трудовия договор е прекратен на *** г.
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между
страните не е спорно, че е било налице валидно трудово правоотношение в периода
от *** г. до *** г. Това се доказва от приложения трудов договор №*** г. /л.6/,
анекс към договора от *** г. /л.4-5/ и допълнително споразумение от *** г.
/л.3/.
Между
страните за безспорен факт е приет, че трудовия договор е прекратен на ***.
По
делото е изготвена и приета ССчЕ /л.32-35/, кредитирана от съда като обективно,
компетентно и обосновано изготвена, от заключението на която се установява, че
няма доказателства на ищеца да е заплатено дължимото трудово възнаграждение за
претендираните месеци, като съгласно анекса към трудовия договор и
допълнителното споразумение за периода *** г. до *** г. дължимото БТВ е в
размер *** лева/месечно, а ЧТВ е в размер *** лева/месечно. Общо сумата за
дължимо БТВ за периода е *** лв., а ЧТВ е *** лв.
По
делото е изискано и приложено досъдебно наказателно производство № *** г. по
описа на ОД на МВР Варна, тъй като е образувано дело за съставяне на неистински
документи-ведомости за изплащане на заплатите на ищцата в процесния период от ***
до *** г.
По
делото е изготвена и приета СПЕ, кредитирана от съда като обективно,
компетентно и обосновано изготвена, от заключението на която се установява, че
подписите положени в разчетно платежните ведомости за трудови възнаграждения
във Волейболен клуб „Спартак” за месеците *** г. не са положени от ищцата, а за
*** г. въобще няма подпис в графата за ищцата, а е изписано текст „Депон.”
При така установеното от
фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
Разпоредбата на
чл.128 от КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите
труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение
в предвидените срокове. В този смисъл за успешното провеждане на иск с
посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на
трудово възнаграждение.
В
конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че страните са
били във валидно трудовоправно отношение през процесния период от *** г. до ***
г. Не се спори също, че считано от *** г. трудовия договор е бил прекратен.
Съдът
като съобрази обстоятелството, че ответникът, в чиято тежест е било, не е
ангажирал доказателства за плащане на претендираното от ищеца трудово
възнаграждение, както и че дължимостта и размера са доказани по делото, приема
че предявеният по реда на чл.128 от КТ иск се явява основателен, като същия
следва да бъдат уважен до размер, съгласно заключението на изготвената счетоводна
експертиза. Съдът приема, че за претендирания период се дължи обща сума от ***
лева, което е ЧТВ, като същото е в размер на *** лв./месечно. Съдът не присъжда
БТВ тъй като в същото се включват дължимите суми за заплащане на данъци и
осигуровки, т.е. при заплащане на трудовото възнаграждение от работодателя
ищцата би получила ЧТВ, а не начисленото БТВ. Съдът не приема възражението на
ответника, че допълнителното възнаграждение от *** лева не се дължи, защото то
е уговорено с анекс към трудовия договор подписан на *** г. между страните и в
този анекс няма клауза, че това допълнително възнаграждение се заплаща само при
участие в мачове на отбора и съответно провеждане на тренировки. Безспорно се
доказа, че ищцата не е положила подпис във ведомостта за трудовите
възнаграждения, от заключението по изготвената СПЕ, следователно безспорен е
извода, че в процесния период ищцата не е получавала договореното си трудово
възнаграждение.
С оглед изложеното предявения иск следва да
бъде уважен до размера от *** лева, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от *** лева иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
тъй като ако се присъди БТВ в размер на *** лв. ищцата неоснователно ще се
обогати.
Тъй
като ищцата не е представила по делото доказателства за сторени от нея
съдебно-деловодни разноски, макар и да е направила искане за присъждане на
такива, съдът не следва да присъжда разноски съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, в
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от *** лв., представляваща
държавна такса върху уважената част от предявения иск по чл. 128 от КТ съгласно
чл. 1 от ТДТССГПК действаща от
Воден от горното СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Волейболен клуб „Спартак”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, пл. „Св.св.Кирил и Методий” №3, да заплати на В.С.Д., ЕГН **********,***,
за дължимо и неплатено трудово възнаграждение в размер на обща сума от *** лв./*** лева и *** стотинки/,
представляваща сбор от неплатени месечни трудови възнаграждения както следва - ***
г.-*** лева, *** г.-*** лева, *** г.-*** лева, *** г.-*** лева, *** г.-*** лева
и *** г.-*** лева, ведно със законната лихва върху сумата от *** лева от
момента на подаване на исковата молба в съда/*** г./ до окончателно изплащане
на сумата, на основание чл.128 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над *** лева до
пълния предявен размер от *** лв./*** лева/, като неоснователен.
ОСЪЖДА Волейболен клуб „Спартак”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, пл. „Св.св.Кирил и Методий” №3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата,
в бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от *** лв. /***
лева и *** стотинки/, представляваща държавна такса върху уважената част от иска
съгласно чл. 1 от ТДТССГПК в сила от
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му 28.10.2010 г. съгласно протоколно определение от 14.10.2010 г.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: