Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27
гр.Русе,
27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.дело № 333 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона
за общинската собственост (ЗОбС).
Постъпила е жалба от М.И.С. *** срещу
Заповед № РД-01-1478/16.06.2020 г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено
наемното правоотношение със С. за общински жилищен имот.
Оспорващата релевира доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на процесуалните правила
и на материалния закон. Твърди се, че при издаване на заповедта
административният орган не е изследвал задълбочено всички релевантни за случая
факти като не е взел предвид, че извършената продажба на идеални части от
наследствен недвижим имот от съпруга на жалбоподателката не е свързано с
реализиране на реални доходи от него, поради наличието на такава уговорка между
наследниците. Посочва още, че се касае не за цял имот, а за идеални части от
него, които съпругът й е прехвърлил веднага след получаването им, поради която
причина именно жалбоподателката не е декларирала притежаването им. Цялото
семейство на жалбоподателката, включващо съпруга й и двете й деца – едното студент
във Велико Търново, другото на 12 години, ученик в близкото до имота училище,
са адресно регистрирани именно на адреса на предоставения им под наем от
Общината имот.
Претендира се отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът – Кмет на Община Русе,
чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Иска същата
да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и твърденията
на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт на основание
чл. 168 АПК във в с чл. 146 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от лице – адресат на акта,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Заповед № РД-01-1478/16.06.2020 г. на
Кмета на Община Русе е издадена от компетентен орган, при спазване на
законоустановената форма. Актът съдържа правни и фактически основания, даващи
възможност за проверка на правилността му. При издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
адресатът е уведомен за започналото производство, дадена му е възможност да
участва в него.
Не е налице неустановеност на
съществени за спорния въпрос факти и обстоятелства, ката разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От договор за отдаване под наем на
жилищен имот № 3916/08.04.2013 г. и анекс към него от 12.05.2015 г. се
установява, че М.И.С. е наемател на общински жилищен имот – апартамент 17, етаж
5, вход 3 от блок 121 в ж.к. “Чародейка“, гр. Русе. Настаняването на
жалбоподателката първоначално за срок от две години, е станало въз основа на
Заповед № РД-01-743/01.04.2013 г. на Кмета на Община Русе, издадена по повод
подадено заявление за настаняване от 15.03.2013 г. По повод последващо
заявление от 09.03.2015 г. е издадена Заповед № РД-01-975/07.05.2015 г. на
Кмета на Община Русе, с която жалбоподателката е настанена в същия общински
жилищен имот за срок от още пет години. И в двете заявления жалбоподателката е
декларирала, че нито тя, нито членове на домакинството й притежават жилищен или
вилен имот или идеални части от такива имоти, както и че не са отчуждавали
такива имоти или идеални части от тях през последните пет години преди подаване
на съответното заявление.
На 27.04.2020 г. с оглед изтичащият
срок на настаняване в общинското жилище, жалбоподателката подала ново заявление
за издаване на настанителна заповед. В него тя отново декларирала, че нито тя,
нито членовете на семейството й, които са настанени в процесния общински имот,
не притежават жилищен или вилен имот или идеални части от такъв. Посочила е, че
през последните пет години е извършена продажба на ½ идеална част от
жилищна сграда, находяща се в гр. Ветово. Във връзка с това обстоятелство към
заявлението е приложено удостоверение изх. № 2275/22.04.2020 г., издадено от
Агенцията по вписванията, според което на 17.01.2019 г. е извършена
покупко-продажба на недвижим имот в гр. Ветово, представляващ дворно място и
построени в него 4 броя сгради (2 броя – жилищни и 2 броя – второстепенни), в
която продавач е съпругът на жалбоподателката М.Т.С. и С.Т.С. (негов брат).
Имотът е прехвърлен на трети лица. По делото не се спори, че продаденият имот е
наследствен за съпруга на жалбоподателката и неговия брат от починалия на
12.06.2001 г. техен баща.
При така изяснената фактическа
обстановка, която съдът възприема изцяло, кметът на Община Русе е издал
оспорената заповед, с която прекратил наемното правоотношение с
жалбоподателката.
Като правно основание за издаване на
акта е посочен чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за общинската собственост вр.
чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 на ОбС – Русе за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища –
общинска собственост (за краткост само Наредба № 6) и чл. 31, ал. 1, т. 5 и т.
6 от същата наредба, а като фактически основания се посочва от една страна, че
на 27.05.2020 г. е изтекъл срокът на настаняване на жалбоподателката в
процесното жилище, както и че към този момент жалбоподателката не отговаря на
условието на чл.3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 налице е извършено прехвърляне на
притежавани от съпруга на жалбоподателката идеални части от жилищен имот през
последните пет години, като това прехвърляне не е свързано с прекратяване на
съсобственост.
По отношение на първото основание –
изтичане на срока на настаняване (чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 31, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 6), съдът намира, че това основание безспорно е налице,
доколкото се касае за обективно обстоятелство – изтичане на пет годишен срок,
настъпването на което е безспорно доказано по делото и не се спори от страните.
Преди прекратяване на наемните отношения на това основание обаче
административният орган е длъжен да извърши преценка по реда на чл. 46, ал. 4
от ЗОС дали наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско
жилище с оглед продължаване на наемното правоотношение. В настоящия случай по
повод подаденото от жалбоподателката заявление за издаване на нова настанителна
заповед, такава преценка е извършена от помощния орган на ответника – Комисията
по чл. 6 от Наредба № 6, която е установила, че жалбоподателката не отговаря на
условието по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6, а именно жалбоподателката и
членовете на нейното семейство да „не са отчуждавали имоти по т. 1 и т. 2 на
други лица през последните пет години преди подаването на заявлението, с
изключение на прекратяване на съсобственост“. Данните по делото сочат, че съпругът
на жалбоподателката е извършил прехвърляне (продажба) на идеални части от
жилищен имот като в случая не се касае за предвиденото от нормата изключение –
при прекратяване на съсобственост, тъй като продажбата е извършена на трето
лице, а не на другия съсобственик. По този начин безспорно жалбоподателката не
отговаря на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 и по тази причина
разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС допускаща продължаване на срока на
настаняването в общинско жилище е неприложима.
Отделно от това неизпълнението на
условието на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 съставлява и самостоятелно
основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6, според които разпоредби наемното
правоотношение се прекратяват поради отпадане на условията (по чл. 3 от
Наредбата) за настаняване на наемателя в общинско жилище. Това именно е и
второто основание, на което е прекратено наемното правоотношение на
жалбоподателката. Във връзка с това следва да се посочи, че възраженията на С.
свързани със същността и последиците от извършената от съпруга й разпоредителна
сделка са неоснователни. Както вече се посочи нормата на чл.3, ал. 1, т. 3 във
връзка с т. 1 от Наредба № 6 въвежда императивно условие към кандидатстващите
за настаняване в общинско жилище да не са отчуждавали жилищни имоти през
последните пет години, като това се отнася и за случаите на притежавани идеални
части от такива имоти. При наличие на съсобственост се счита, че това условие е
изпълнено само, ако отчуждаването е в полза на друг съсобственик, т.е при
прекратяване на съсобствеността, какъвто настоящия случай не е. Възраженията,
че с оглед на установените семейни отношения жалбоподателката и съпругът й не
са възприемали наследената част от имота като своя собственост са напълно
ирелевантни, доколкото правото на собственост не е обвързано със субективното
възприемане за съществуването и притежаването му. Правото допуска възможността
за отказ от наследство, респективно от право на собственост върху наследеното
имущество, но такъв отказ следва да бъде извършен по съответен ред, а в
настоящия случай очевидно липсва такъв. Налице е продажба на недвижимия имот, в
нотариалния акт за извършването на която изрично е вписано, че продавачите
(включително и съпруга на жалбоподателката) е получил продажната цена за
прехвърляния имот. Дали фактически тези средства са предоставени след това на
другия съсобственик (брата на съпруга на жалбоподателката) е без правно
значение по отношение характеристиката и последиците от извършеното
разпореждане с притежавания по наследство недвижим имот.
В обобщение да изложеното до тук,
съдът намира, че в конкретния случай са налице основанията за прекратяване на
наемното правоотношение между Община Русе и М.И.С., на които се е позовал
административния орган, постановявайки оспорената в настоящото производство
заповед. Подадената срещу нея жалба е неоснователна, поради което оспорването
следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК
на ответника следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.И.С. ***
срещу Заповед № РД-01-1478/16.06.2020 г. на Кмета на Община Русе, като
неоснователна.
ОСЪЖДА М.И.С. ***, ЕГН **********,***
сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението, на основание чл. 46, ал. 5
от Закона за общинската собственост, е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Влязло в
сила на 27.08.2020г! Сверил: ......................
ВЗ, съд. деловодител