№ 334
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Стефан Милев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора М. Цв. М.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
административно наказателно дело № 20211100604851 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение № 20192284 от 06.07.2021 г. по НАХД № 5408/2018г. по описа на
Софийски районен съд – НО, 129-ти състав, Съдът е признал обвиняемия Н.
П. П. за ВИНОВЕН в това, че на 01.02.2018 г. в гр. София, в качеството му
на представляващ и управляващ дружество „Е.П.Е. Т.“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ж.к. „****, в 30-дневен срок от спиране
на плащанията на търговското дружество (в периода от 01.01.2018 г. –
31.01.2018 г.) не е поискал от съда – Софийски градски съд да открие
производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК вр. чл. 378, ал.4, т. 1 от
НПК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от защитника на
обвиняемия П., в лицето на адвокат К., с твърдения за неправилност и
необоснованост на постановения съдебен акт, както и за допуснати
съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното
наказание.
В допълнението на въззивната жалба защитникът изтъква обстоятелството,
че процесното търговско дружество в инкриминирания времеви период е
1
имало възможност да покрива текущите си задължения.
Изразява несъгласие с преценката на предходната инстанция да не допусне
събиране на нови доказателства отнасящи се до възможността на търговското
дружество да обслужва задълженията си. В тази връзка излага аргументи, че
изготвената в хода на производството по несъстоятелност съдебно-
счетоводна експертиза е непълна, тъй като вещото лице не е разполагало с
всички документи, както и че Н.П. е нямал възможност да представи
доказателства, тъй като към момента на воденото производство по
несъстоятелност същият не е бил управител на дружеството.
Оспорва изводите на съда да не вземе предвид свидетелските показания на
С.А. и да се довери изцяло на твърденията на М.Р.. Отправя твърдения, че
деянието не е доказано от субективна страна, като счита, че обвиняемият П.
не е осъществил деяние с пряк умисъл, тъй като е действал с убеденост, че
търговското дружество разполага с нужните средства за нормалното си
осъществяване на дейността. Защитата отправя доказателствено искане към
въззивния съд да назначи съдебно-счетоводна експертиза. В заключение иска
от тази съдебна инстанция да отмени постановеното съдебно решение и да
признае Н.П. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В проведеното закрито съдебно заседание на 28.01.2022 година въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не е необходимо да бъдат ангажирани нови доказателства, с оглед
на което не уважи искането, направено от защитата за назначаване на ССЕ.
В открито съдебно заседание на 11.02.2022 г. бе проведено съдебно
следствие, в хода на което обвиняемият Н.П. даде обяснения пред настоящата
инстанция.
В хода по същество адвокат К. поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея. Излага сходни доводи пред съда като отново посочва,
че назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза в хода на
производството по несъстоятелност е непълна. Коментира показанията на
свидетелската А., като посочва, че разпитаното лице е имало желание да
продължи работата на търговското дружество и е ангажирала адвокат, който
да подаде искане за започване на производство по несъстоятелност. В
заключение отправя критика за липсата на субективна страна, с оглед на
което иска от съда да отмени така постановеното първоинстанционно
решение.
Представителят на СГП намира постановеният съдебен акт за правилен
и законосъобразен. Изтъква, че субективната страна може да бъде обоснована
посредством свидетелските показания на А., от които е видно, че тя е била
запозната с влошеното финансово състояние на процесното дружество. По
отношение на обективната страна на инкриминираното деяние прокурорът се
аргументира със съдебната практика и по-конкретно ТР № 5 от 2014 г.
Н.П. в лична защита заявява, че не счита, че е виновен и иска от съда да
2
отмени решението на предходната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените твърдения във въззивната
жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и
след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Посочената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
идентична на възпроизведената в постановлението на СРП по реда на чл. 375
от НПК, се установява по несъмнен и безпротиворечив начин от съвкупния
анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Пред
настоящата инстанция доказателствената съвкупност бе допълнена с
обясненията на обвиняемия П., които не промениха изводите на въззивния
съд в различна посока от тази на предходната инстанция. С оглед на което
тази съдебна инстанция прецени, че липсват основания за приемане на нови
фактически изводи и не се налага приетите от районния съд изводи да бъдат
преповтаряни.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени
след законосъобразен анализ на събраните по делото в неговата досъдебна
фаза доказателства – свидетелските показания на С.Б.М. /л. 88 от том I от
ДП/, С.К. А. /л.91 от том I от ДП/, М.К.С. /л. 94 том I от ДП/, Д.Л.А. /л. 95 том
I от ДП/, М.И.Р. /л. 100-101 том I от ДП/, Н. Г.К. /л. 112 том I от ДП/,
обяснения на Н. П. /л. 17-19 от СП пред СГС/, писмени доказателства –
приобщените справки от СГС, Търговски регистър, Агенция по вписванията,
НАП /л. 30 - 61 от ДП/, справка за съдимост, Решение № 1365/23.07.2019 г. на
СГС по търговско дело № 2455/2018 по описа на СГС, ТО, VI – 22 състав.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава XXVIII НПК при внесено
постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване на
обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За да
постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила,
районният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното производство
доказателства, които е преценил на основание чл. 378, ал. 2 от НПК в
отклонение от общите правила на традиционното наказателно производство,
без да е необходимо непосредственото им събиране.
Основателно районният съд е отчел, че доказателствата по делото са
непротиворечиви и еднопосочни относно съществените факти по делото-
наличието на непогасени и изискуеми парични задължения на „Е.П.Е. Т.“
ЕООД към „Г.Б.“ ООД, изпадането на дружеството в неплатежоспособност от
датата 01.01.2018 г., качеството на управител и представител на изпадналото
в неплатежоспособност търговско дружество, както и неподаването от страна
на обвиняемия П. на молба до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност в законоустановения тридесет дневен срок
3
след изпадане в състояние на неплатежоспособност. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд във
връзка с анализа на доказателствата и не намира за необходимо да го
преповтаря.
В тази връзка съдът следва да посочи, че фактът на изпадането на
процесното юридическо лице в неплатежоспособност, представляваща
невъзможност да обслужва задълженията си по търговски сделки, както и
началния момент, от който дружеството е изпаднало в това състояние са
безспорно установени въз основа на влязло в сила решение на гражданския
съд, което се ползва със силата на присъдено нещо. От друга страна,
посредством приобщените свидетелски показания на С.М. и М.Р. се установи,
че обвиняемият П. е бил наясно със спирането на плащанията към
търговските дружества „АБ-С.М.“ ЕТ и „Г.Б.“ ООД. Съгласно показанията на
свидетеля Р., управител на „Г.Б.“ ООД, съдът установи, че обвиняемият П. е
споделил на свидетеля Р., че не може да изпълни задълженията и очаква
плащане, като са съставили план за разсрочване на задълженията, който не е
бил изпълнен от страна на обвиняемия. В подкрепа на обсъдената
доказателствена съвкупност досежно неплатежоспособността на процесното
търговско дружество към момента на управлението на обвиняемия са и
свидетелските показания на С.А. и Д.А..
Пред тази съдебна инстанция в обясненията си Н.П. излага твърдения,
че няма налични задължения към търговското дружество „Г.Б.“ ООД, че има
съществуващ договор за прихващане между дружествата, както и че не е
могъл да представи необходимите документи в производството по
несъстоятелност. Въззивният съд, отчитайки двойствената природа на
обясненията, прецени че същите следва да бъдат ценени като опит за
изграждане на защитна теза. С оглед на което съдът не ги кредитира.
Съображенията в тази насока са свързани с обстоятелството, че твърденията
на обвиняемия не намират потвърждение в приобщения доказателствен
материал. В тази връзка съгласно свидетелските показания на свидетелите
С.А. и Д.А. се установява, че търговското дружество е имало неизпълнени
задължения, като свидетелката А. излага информация, че е упълномощила
адвокат, който да подаде молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
Въззивният съд кредитира така приобщената писмена доказателствена
съвкупност, въз основа на която се установиха съществени за изхода на
наказателното производство обстоятелства. Съобразно приобщените справки
от ТР, НАП и съгласно постановеното съдебно решение № 1365/23.07.2019 г.
на СГС, ТО, VI-22 състав, ведно с цялата писмена документация от
търговското дело се констатира обстоятелството, че е налице
неплатежоспособност, началната и дата, както и това, че обвиняемият е бил
управител в инкриминирания времеви период на търговското дружество.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният
4
състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени
във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което
намира за необходимо да посочи следното:
Депозирана е въззивна жалба, с която се оспорва постановения акт, с
доводи за неговата неправилност. Като основните аргументи, наведени с
въззивната жалба, са че търговското дружество е могло да обслужва
задълженията си и че изготвената в хода на производството по
несъстоятелност ССЕ е непълна, тъй като вещото лице не е разполагало с
всички необходими документи. Въззивният съд намира жалбата за
неоснователна. Преценката дали търговското дружество е могло да
осъществява търговската си дейност, да обслужва текущите си задължения и
дали е налице състояние на неплатежоспособност по смисъла на Търговския
закон е направена в производство по несъстоятелност с крайния съдебен акт.
Съгласно приобщеното копие на Решение № 1365/23.07.2019 г. на СГС, ТО,
VI-22 състав като писмено доказателство се установи, че процесното
дружество е неплатежоспособно и за него е открито производство по
несъстоятелност. Изпадането в неплатежоспособност е безспорно установено
с влязлото в сила решение, което се ползва със силата на присъдено нещо, с
оглед на което посочените от страна на обвиняемия възражения, свързани с
оспорването на факта, че дружеството е било неплатежоспособно си явяват
неоснователни. В тази връзка наведеното възражение, свързано със
съставената и изготвена ССЕ и липсата на възможност обвиняемия да
представи необходимата документация следва да бъде оставено без уважение.
Видно от приобщената писмена документация по производството по
несъстоятелност длъжникът - процесното търговско дружество е имало
възможност да изложи своето становище и да представи доказателства.
Действително към момента на постановяване на съдебния акт дружеството е
било прехвърлено на свидетелката А., но съгласно събраните гласни
доказателствени средства е видно, че същата също е констатирала
неплатежоспособността на дружеството, като е наела адвокат, който да
инициира производство по несъстоятелност.
От правна страна и съгласно възражението за липса на съставомерност
на деянието от субективна страна:
При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че Н.П. е
осъществил състава на престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна по безспорен начин се установи, че обвиняемият е
субект на извършеното престъпление, доколкото към инкриминирания
период е бил управител на процесното дружество. Това обстоятелство не е
спорно между страните по делото. В тази насока са и указанията на ТР № 5 от
22.12.2014 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които „управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл. 227б, ал.2 вр. ал. 1 от НК и следва да носи
5
наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не
поиска от съда да открие производство по несъстоятелност“.
На следващо място от обективна страна се установи, че считано от
01.01.2018 г. „Е.П.Е. Т.“ ЕООД е спряло плащанията по задълженията си към
„Г.Б.“ ООД, произтичащи от фактури към договори за превоз. Като
посоченото обстоятелство се установи по категоричен начин съобразно
влязлото в сила решение по производство по чл. 613 от ТЗ. Като съгласно
постановеното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, съдът е
приел, че към 01.01.2018 г. е налице изпадане в неплатежоспособност и
спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. От
посочената дата е запознал да тече и 30-дневния срок за иницииране от
управителя на дружеството на производство за обявяване на последното в
несъстоятелност, като същият е изтекъл на 01.02.2018 г. Видно от
доказателствената съвкупност към тази дата, а и след това, не е била подавана
молба за започване на процедура за обявяване на процесното дружество в
несъстоятелност.
Престъплението е съставомерно и от субективна страна, като е
извършено при форма на вина пряк умисъл. Настоящата инстанция намира за
неоснователно наведеното от страна на защитата възражение за липса на
съставомерност на деянието от субективна страна. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им. В този смисъл при
изграждане на преценката дали едно деяние е осъществено от субективна
страна съдът следва да прецени обективните данни относно същото. В тази
насока са и приобщените свидетелски показания, от които е видно, че
обвиняемият е поискал отсрочка за изпълнение на задълженията си, с оглед
на което същият е бил наясно с финансовото състояние на управляваното от
него дружество. За субективния елемент на престъпното посегателство, както
предходната инстанция е отбелязала, следва да се черпи информация и
съгласно последващото прехвърляне на собствеността на дружеството на
свидетелката А..
По отношение на приложението на чл. 78а от НК: Законосъобразна е и
констатацията на първостепенния съд за наличието на кумулативните
предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание.
Извършеното от обвиняемия П. престъпление се наказва с лишаване от
свобода до три години или по-лекото наказание „глоба“, обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Справедливо и
съответстващо на обществената опасност на деянието е определеното му
наказание – глоба в размер на 1000 лева.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на
районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
6
законосъобразно и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20192284 от 06.07.2021 г. постановено
по НАХД № 5408/2021г. по описа на Софийски районен съд, НО, 129-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7