Р Е Ш
Е Н И Е
№ 309
гр. Бургас, 05.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, 17-ти наказателен състав, в публично заседание на 27.02.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анатоли Бобоков
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 5641 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, ЕИК *** срещу Наказателно постановление № 434345-F446871 от 09.04.2019 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ
на НАП, с което
на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена
санкция” в размер на 500
лева за нарушение на чл.39,
ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП, като се твърдят нарушения на материалния и процесуалния
закон.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител
юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита
извършеното нарушение за безспорно доказано.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 7.11.2019
г. е била извършена проверка от свидетеля М. на длъжност инспектор в НАП на търговски
обект –бирария ***, находящ се в гр. Бургас,***, стопанисван от
жалбоподателя. При проверка на Книгата за дневни финансови отчети за 2019 г. свидетелят М. констатирал, че не е бил
отпечатан дневен финансов отчет за 26.10.2018 г. с нулиране и запис във
фискалната памет. От разпечатан КЛЕН от фискалното устройство се установило, че
за тази дата са били регистрирани 39 продажби.
За
констатираното нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС свидетелят съставил
срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие на 9.4.2019 г. било издадено обжалваното
в настоящото производство Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства. Показанията на актосъставителя са обективни, логични,
безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва изложената
по-горе фактическа обстановка.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за допуснато нарушение в административнонаказателното производство, което да е довело до неяснота във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение. Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти правилно АНО ги е подвел под нормата на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е
предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с
фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е била издадена
и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който
в устройството са регистрирани продажби. По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател
попада в обхвата на чл. 3 от Наредбата, както и че за процесната дата са били
регистрирани във фискалното устройство на проверявания обект продажби. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е отпечатал дневен финансов отчет
с нулиране и запис във фискалната памет за посочения ден. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП.
При така установените факти
АНО е приложил и правилната
санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл. 185, ал. 2 изречение последно,
вр. ал. 1 ЗДДС,
съгласно която когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. В настоящия случай, в акта и в наказателното
постановление е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. последно,
вр. ал.1 ЗДДС, предвижда за търговците наказание
„имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е
предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че
с оглед липсата на данни за предходни нарушения, извършени от жалбоподателя
наказанието имуществена санкция правилно е било определено в предвидения в чл.
185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева. Съдът намира, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.
12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР №
1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК,
съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Във връзка с изложеното
съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и
да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения),
то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с
търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от посочения вид
са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че
извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 434345-F446871 от 09.04.2019г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на ***, ЕИК *** на основание чл.185, ал.2,
изр. последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер
на 500 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.