Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 6.12.2022 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 2220 по
описа на съда за 2022 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на О.М.О. и Д.Т.Д.-О., против
заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001260/13.09.2022 г. , издадена от И.Б.М. на
длъжност младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна , с която на основание чл.171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП е наложена на О.О. принудителна административна мярка
прекратяване регистрацията на ППС - лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № **за
срок от 6 месеца, а на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП са иззети свидетелство за
регистрация на МПС № **и 2 бр. регистрационни табели № **. С
жалбата се претендира материална незаконосъобразност на обжалваната заповед – отрича се употребата
на наркотични вещества и се излагат доводи за нарушаване на принципа за
съразмерност съгласно чл. 6 от АПК. Иска
се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат А..
Ответникът
мл. автоконтрольор в сектор „ Пътна
полиция” при ОД на МВР-Варна И.Б.М. , чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от
фактическа страна следното : Жалбоподателите О.М.О. и Д.Т.Д.-О. са сключили
граждански брак на 14.10.2016 г. , а на 20.02.2019 г. те са придобили чрез договор за
покупко-продажба собствеността на лек
автомобил „Нисан Примера” с рег. № **. Издателят на заповедта И.Б.М. заема длъжността „младши автоконтрольор ІІ
степен” в група „Организация на пътното
движение, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция” към
отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Варна, считано от 15.04.2015 г.
Съгласно утвърдено предложение относно настъпили промени в месечен график на
служителите от сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-Варна за периода 1.09.2022 г. – 30.09.2022 г. , М. е бил дежурен на 12 и 13.09.2022 г. за времето от 19.00 до 7.00 ч. Към момента на това дежурство е била налице
издадена от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. , с
т.2.3. от която назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольори“
в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна са били оправомощени да прилагат по
време на изпълнение на дежурството принудителни административни мерки включително по чл.171, т. 2а от З-на за движение по пътищата
/ЗДвП/. На 13.09.2022 г. около 22.20 ч. О. е
управлявал в района на площад „Славейков“
в посока ул. „Девня“ гр. Варна собствения
си лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.№
В ** , когато бил спрян за полицейска проверка. Била извършена такава за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство дрегер Drugtest 5000 Aram 0004, който отчел употребата на амфетамин. Издаден е на водача талон за
медицинско изследване № 121906/13.09.2022 г., като същият е отведен от полицейските служители във Военна
болница- Варна, където дал биологична
проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Същевременно
е съставен акт за установяване на адм. нарушение № 090199/13.09.2022 г. , но
поради образуваното досъдебно производство № 451/2022 г. за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК е
издадена мотивирана резолюция № 22-0819-М000452/14.09.2022 г. за прекратяване
на административно-наказателното производство. По повод констатираното с АУАН
нарушение по чл.5, ал.3, т.1,пр.2 от ЗДвП , преди получаване на резултата от
биологичната проба, мл. автоконтрольора М.
издава заповед № 22-0819-001260/13.09.2022 г.
за прилагане на принудителна административна мярка , с която на основание чл.171,
т.2а, б. “б“ от ЗДвП е наложена на О.О. принудителна адм. мярка „Прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”, а на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП
се отнемат СРМПС № **и 2 бр. регистрационни табели № **. Заповедта е връчена на О. на 13.09.2022
г., а на 26.09.2022 год. той и
съпругата му подават до АС-Варна жалба срещу
нея.
При така
установените обстоятелства, съдът намира жалбата на О.О. за процесуално
допустима като подадена от адресат на адм. акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и
при наличието на правен интерес от съдебно оспорване. Доколкото жалбоподателката
Д.Д.-О. притежава в съпружеска
имуществена общност право на собственост върху автомобила спрямо който е
наложена ПАМ, то това нейно право също се явява засегнато от обжалваната
заповед, поради което и за нея е налице правен интерес от оспорване на същата.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна предвид следното :
Обжалваната
заповед представлява валиден адм. акт, който
е издаден от адм. орган разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на ОД на МВР-Варна,
която в случая се явява служба за контрол по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП, чийто директор притежава в
качеството си на нейн ръководител посочените
в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни адм. мерки, включително
тази по чл.171, т. 2а от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да
делегира правомощията си по прилагане
на ПАМ на определени от него длъжностни
лица, което в случая е сторено с издадената
от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 год. Заповедта
е цитирана в оспореният адм. акт, като видно от съдържанието на т. 2.3
от същата, правомощията по прилагането на ПАМ са делегирани на назначените по
график служители на длъжност „младши автоконтрольор“, но само за времето на изпълнение на дежурството
им. В тази връзка и предвид нормата на чл. 170, ал.1 от АПК, с разпореждането
за насрочване на делото № 13026/12.10.2022 г.
е указана на ответника съществуващата за него доказателствена тежест, а
предвид на това, че в преписката първоначално е бил приложен график на
дежурствата според който И.Б.М. се е
намирал в отпуск на датата 13.09.2022 г. , то първото проведено по делото съдебно заседание
е било отложено с цел да се даде възможност на ответника да представи актуален
график за дежурството на М. на въпросната
дата. В следващото съдебно заседание е представено и прието утвърдено на
5.10.2022 г. предложение относно настъпили промени в „месечен график“ на служителите
от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна за периода от 1.09. до 30.09.2022
г., който е приложен на л. 34 от делото. В този график, дежурството на мл. автоконтрольора И.Б.М. за датата на която е издадена обжалваната
заповед е посочено както следва : „ на 12 и 13.09.2022 г. - от 19.00 ч. до 07.00ч.“. Така както е определено , дежурството на М. във всеки един от посочените два дни започва в
19.00 ч. на предния ден и приключва в 07.00 ч. на следващия ден , а проверката е извършена в 22.20 ч. на
13.09.2022 г., т.е. по време на дежурството, поради което процесната заповед е
издадена в пълно съответствие с делегираните законови правомощия.
Разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат
мотивирани. Спор относно формата на оспорения акт не е налице, като съдът
намира същата за спазена, предвид пълното изложение на фактически и правни основания.
Спор
относно спазването на административнопроизводствените правила , също не е
налице. При извършената от съда служебната проверка на обжалваната заповед такива
нарушения не се констатираха.
Спорът
основно е концентриран по правилното приложение на материалния закон, във
връзка с което съдът намира за недоказани посочените в обжалваната заповед
фактически основания за издаването й. Както е посочено по-горе, тяхното
установяване е в доказателствена тежест на ответника, но въпреки дадените му указания, същият не представя
доказателства за резултата от изследването на взетата биологична проба - по делото не е приложен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби съгласно Приложение № 4 към чл.14,
ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, но
между страните липсва спор относно съществуването на този факт. Нещо повече, процесуалните
представители на ответника са заявили по категорично ясен и недвусмислен начин,
че няма да се ползват от това доказателство, тъй като законът допускал нарушението
да бъде установено само и единствено въз
основа на показанията на техническото средство. Така представената от ответника
теза е в пълно противоречие с разпоредбите на чл.3а, т.2, чл.6, ал.9 и чл.15, ал.6 от Наредба №1/19.07.2017 г. ,
според които употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията
на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талон за
изследване , при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за даване на проби за изследване, а когато лицето не приема показанията на
теста , употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване.
При тези обстоятелства, когато жалбоподателят е дал биологична проба и очевидно
не приема показанията на теста след като ги оспорва с подадената жалба, то
единственото нормативно допустимо доказателство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози е липсващото в случая медицинското и химико-токсикологично
лабораторно изследване. Отсъствието на това доказателство налага извода , че
ответникът не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест да
установи в условията на пълно и главно доказване релевантния факт за употреба
от жалбоподателя на наркотични вещества
или техни аналози. Недоказаните факти са несъществуващи, от което следва извода
, че в
случая е отсъствало основанието по чл. 171,т. 2а, б . “б“ от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Последното
прави заповедта с която ПАМ е наложена материално незаконосъобразна и подлежаща
на отмяна като такава съгласно чл. 146, т.4 от АПК.
При този изход на делото, разноски на
ответника не се дължат, а сторените от
жалбоподателя разноски следва съгласно
чл. 143, ал.1 от АПК да бъдат възстановени от ЮЛ на ответника – същите са в общ размер на
620 лв. и включват 2 х 10 лв. платена
държавна такса и платено в размер на 600
лв. адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие приложен на л.5 от делото.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ издадената от И.Б.М. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Варна заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0819-001260/13.09.2022 г., с която на
основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена на О.М.О. принудителна
адм. мярка прекратяване на регистрацията
на лек автомобил „ Нисан Примера“ с рег. № ** за срок от 6 месеца и на основание чл. 172, ал.4 от ЗДвП
са отнети СРМПС № **и 2 бр. рег. табели
№ **.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на О.М.О. с ЕГН ********** и Д.Т.Д.-О.
с ЕГН **********, двамата с адрес *** за разноски по делото сумата от 620 лв.
Решението не подлежи
на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :