Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 77 06.08.2020 г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският Окръжен съд Наказателно отделение
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора Дарина Славова,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНОХД № 246 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 31 от 18.05.2020 година,
постановена по НОХД № 292 по описа за 2020 година, Районен съд – Хасково е признал
подсъдимия Е.С.М., роден на *** ***, ****, **** гражданин, с адрес ******, с ***** образование, *******, ****,
****, ЕГН **********, за виновен в това, че на 25.02.2020 г., в гр. Хасково,
без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества /съгласно
чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1 на чл. 3, т. 1 от
Наредбата за квалифициране на растения и вещества като наркотици/ с нето тегло
— 2,63 грама метилендиоксиметамфетамин /МДМА, екстази/ със съдържание на 3,4 -
метилендиоксиметамфетамин 31,5% тегловни процента, на стойност 65,75 лева; 2,63
грама коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент „тетрахидроканабинол“ 10,1% тегловни процент, на стойност 15,78 лева;
0,14 грама коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен наркотично
действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 6,5 % тегловни процент, на стойност
0,84 лева; 0,95 грама коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен
наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 13,1% тегловни процент, на
стойност 5,70 лева и 0,81 грама коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на
активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 9,8% тегловни
процент, на стойност 4,86 лева, или всички високорискови наркотични вещества на
обща стойност 92,93 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК, поради
което и на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му
налoжил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/
месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години, както и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
С присъдата, на основание чл.354а,
ал.6, вр. чл. 53, ал. 2, б. “а“ от НК, съдът отнел в полза на държавата
предмета на престъплението – остатъка от наркотичните вещества след изследването,
а именно: 2,57 грама метилендиоксиметамфетамин /МДМА, екстази/ и общо 3,49
грама коноп /марихуана,канабис/, предадени
на съхранение в ЦМУ към Агенция „Митници“ и разпоредил тяхното
унищожаване, като е възложил в тежест на подсъдимия и направените в хода на ДП
разноски в размер на 159,87 лв., , на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия Е.С.М. – адвокат М. ***, която я обжалва с доводи за неправилност и
несправедливост и постановяването ѝ и в нарушение на материалния закон.
Вмененото на нейния подзащитен престъпление не кореспондирало с фактите и
обстоятелствата по делото, сочещи на маловажност. Обществената опасност и на
дееца, и на деянието били ниски, предвид ниската стойност на намерените у
подсъдимия наркотични вещества и чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни, поради което процесното деяние осъществявало състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. Моли съда да признае
подс. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. Ал. 3,
т. 1 от НК като го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба“, на основание чл. 78а от НК.
Преди даване ход на делото в настоящата инстанция, по реда на чл. 320,
ал. 4 от НПК, са постъпили допълнителни писмени бележки от защитника на
подсъдимия, в които се оспорва извода на районния съд да не квалифицира случая
като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и неприложението на закона за
по-леко наказуемия състав по чл. 354а, ал. 5 от НК. В подкрепа на тези доводи,
жалбоподателят е посочил и ТР № 23 от 21.04.1981 г. на ВС, постановено по н.д.
№ 12/1981 г. на ОСНК, като счита, че районният съд не оценил в достатъчна
степен обективните факти, приемайки че не можело да се направи категоричен
извод наркотиците да са били единствено
и само за лична употреба, което заключение пък било извън обхвата на установена
фактическа обстановка и неоснователно компрометирало личността на дееца, ведно
с извода за по-укоримото престъпно поведение, изразяващо се в държане на
минимално количество метилен-диоксиметамфетамин. Подценени били смекчаващите
вината обстоятелства, и освен изложени в жалбата, се акцентира и върху
оказаното съдействие по разследването, изразената критичност към извършеното и
реда, по който преминало първоинстанционното производство. Настоящият случай
касаел доброволно предадено от подсъдимия наркотично вещество, като
фактическата обстановка по делото сочела несъставомерни общественоопасни
последици. Повтарят се и някои от изложените във въззивната жалба съображения.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител,
който намира за правилни изводите на районния съд за дадената правна
квалификация на деянието. Прокурорът обаче излага доводи за приложението на чл.
55, ал. 3 от НК, респ. за отпадане на наказанието „глоба“, тъй като това
наказание щяло да бъде по отношение на майката на подсъдимия, предвид възрастта
и статуса му.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
подсъдимият Е.С.М. се явява лично и със защитника си - адв. Б.-Д., която поддържа жалбата. В
пледоарията си отново се спира на минималното количество на наркотичното
вещество и ниското съдържание на активнодействащия му компонент. Деянието не
било извършено на публично място и наркотичните вещества били предназначение за
лична употреба. Можело да се приеме, че деянието било извършено поради младежко
увлечение, възрастта предполагала липса на натрупан социален и житейски опит,
възпитаващ въздържане от конкретно поведение.
Подсъдимият в последната си дума изказва съжаление за
стореното.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и
нови доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд, като провери
изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК,
по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено
следното:
Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по внесен от РП
– Хасково обвинителен акт против Е.С.М. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.
1 от НК. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
диференцираната процедура уредена в глава ХХVІІ, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, при информирано, след
запознаване с правата и последиците, съгласие да не се събират доказателства за
изложените и признaване на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съставът на районния съд приел, че
направеното самопризнание се подкрепя от събраните доказателства и обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и с атакуваната
присъда признал подсъдимия М. за виновен в извършване на престъплението, в
което е обвинен.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна, макар
и не по изложените в нея доводи.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимият Е.С.М., роден на *** *** гражданин, ***, ****.
По неустановени в наказателното производство начин, време и място
подсъдимият М. се снабдил с марихуана и екстази под формата на розови хапчета с
формата на мече /8 на брой/. Хапчетата екстази били поставени в кутия от цигари
„Dunhill“, носена от М. в долния джоб на якето му, а марихуаната била
разпределена в 4 броя сгъвки, поставени в прозрачен полиетиленов плик, който
подсъдимият държал в горния ляв джоб на
якето си. Част от марихуаната била пакетирана в три отделни сгъвки от черен
найлон, поставена в бял полиетиленов плик, който М. също държал в джоба на
якето си.
На 25.02.2020 год., около 23:30 ч. подсъдимият Е.М., държейки у себе си
наркотичните вещества по гореописания начин, отишъл до своя приятел - св. Х.М.П.,
който живеел в *******. Младежите се видели в автомобила на св. П. - „Опел
Корса“, с рег. № *****, паркиран пред дома му. Малко по-късно към тях се
присъединили и св. М.Д.Т.и св. И.Д.И., които прибирайки се от центъра видели
подс. М. и св. П. в автомобила на последния. Св. П. седял на шофьорската
седалка, подсъдимият до него – на предна дясна седалка, а св.Т. и св.И. – на
задната седалка. Младежите седели в купето на автомобила, пушели цигари и си
говорели. Подсъдимият М. решил да изпуши
част от марихуаната, която държал у себе си, като за целта извадил белия
полиетиленов плик, съдържащ марухуана, разпределена в черни найлонови сгъвки, и
част от нея поставил в банкнота от 10 лева, като добавил и тютюн и започнал да
ги смесва. От направената смес М. завил една цигара, а остатъка от сместа
оставил в банкнотата.
Междувременно, на същата дата – 25.02.2020 год., служителите на РУ на
МВР – **** – св. С.Щ.Х.и О.Н.Ш., в
изпълнение на служебните си задължения, към
23:45 ч., извършвали обход по ул. ******. Забелязали паркирания лек
автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *****, в който било задимено, заради което полицейските
служители пристъпили към проверка на
документите на намиращите се в него лица
и така била установена самоличността на четиримата младежи. При извършената
проверка на подс. М., св. Х. и Ш. открили в горния ляв джоб на якето му
прозрачен полиетиленов плик с 4 броя сгъвки суха зелена листна маса с
характерен мирис. В кутия от цигари марка „Dunhill“, поставена в долен джоб на
якето, с което бил облечен М., полицейските служители открили прозрачно пликче,
съдържащо 8 броя розови хапчета под формата на мечета. Служителите на РУ - ****
извършили и проверка и на автомобила, за което бил съставен протокол по чл. 81
от ЗМВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който на пода пред предна
дясна седалка била открита банкнотата от 10 лева, с поставена в нея марихуана и
тютюн, която подсъдимият хвърлил виждайки приближаващите полицаи. Саморъчната
цигара, съдържаща марихуана и тютюн, свита от М., както и полиетиленовия плик
съдържащ марихуана, разпределена в черни найлонови сгъвки, били открити в ниша
под арматурното табло на предна дясна седалка, където подсъдимият ги поставил
преди да му бъде извършена проверка. С протокол за доброволно предаване
подсъдимият предал на разследващите органи плик, съдържащ 4 броя сгъвки със
зелена суха листна маса; цигарена кутия, в която имало плик, съдържащ 8 броя
розови хапчета с форма на мече; 1 брой сгъната банкнота с номинал 10 лева,
съдържаща зелена изсушена листна маса; 1 брой сгъвка от бял полиетилен съдържащ
3 отделни сгъвки от черен полиетилен със зелена изсушена листна маса и 1 брой
саморъчно свита цигара. В протокола вписал, че предадените вещества са негови. Впоследствие
със Заповед рег.№ ******год. Е.С.М. бил задържан за срок до 24 часа.
В хода на разследването бил извършен оглед на веществени
доказателства на предадените от подсъдимия вещи, а именно: плик,
съдържащ 4 броя сгъвки със зелена суха листна маса, обозначен като „Обект № 1“;
цигарена кутия, в която има плик, съдържащ 8 броя розови хапчета с форма на
мече - „Обект № 2“; 1 брой сгъната банкнота с номинал 10 лева, съдържаща зелена
изсушена листна маса - „Обект № 3“; 1 брой сгъвка от бял полиетилен съдържащ 3
отделни сгъвки от черен полиетилен със зелена изсушена листна маса - „Обект №
4“ и 1 брой саморъчно свита цигара - „Обект № 5“.
От заключението на вещото лице по назначената в хода бързото производство и приобщена в съдебното
следствие физико-химическа експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза
№ ***г., сектор „БНТЛ“, ОД на МВР – Стара Загора, се установява, че „обект 2“ е
с нетно тегло 2,63 грама и представлява 3,4- метилендиоксиметаамфетамин /МДМА,
екстази със съдържание на 3,4- метилендиоксиметаамфетамин 31,5% (тегловни процента).
Растителната маса в Обекти № 1,3,4, и 5 представлява коноп /марихуана, канабис/,
както следва: Обект № 1 – коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 2,63 гр. и
съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10,1 %
/тегловни процента/; Обект № 3 - коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,14
гр. и съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,5 %
/тегловни процента/; Обект № 4 - коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,95
гр. и съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13,1 %
/тегловни процента/; Обект № 5 - коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,81
гр. и съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,8 %
/тегловни процента/.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия, а
напротив – същият я признава. Същата се възприема въз основа на събрания в хода
на бързото производство доказателствен материал – показанията на свидетелите С.Щ.Х.,
О.Н.Ш., Х.М.П., М.Д.Т.и И.Д.И., приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
материали по БП № 255/2020 г., по описа на РУ на МВР – Хасково и заключението
по назначената физико-химическа
експертиза.
Гореизложената фактическа обстановка е била възприета и от
районния съд на база кореспондиращите на доказателства по делото самопризнания
на подсъдимия и почива на правилен, пълен и всеобхватен анализ на доказателства
по делото, при съблюдаване на нормите на чл. 13 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
Липсват основания въззивният съд да не се солидаризира с изводите на
първостепенния съд за кредитиране показанията на полицейските служители – св. Х. и Ш. като еднопосочни, безпротиворечиви и
характеризиращи се с изчерпателност и хронологична подреденост, предвид
непосредствените им възприятия за факти и обстоятелства, касаещи процесното
престъпление. От техните показания се извеждат доказателства за извършената
проверка на автомобила, присъствието на лицата в него, сред които и самия
подсъдим, и намерените процесни вещества, върху които фактическата власт
упражнявал именно подс. М., установени на по-късен етап като наркотични. В
подобна насока са и показанията на св. П., който възприел поведението на
подсъдимия по свиване на цигарата с марихуана. Обвинителната теза обслужват и
писмените материални по делото, както и заключението на вещото лице, които
поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, внасят яснота
относно предадените от подсъдимия таблетки и растителна маса, квалифицирани в
последствие като наркотични вещества, посредством специалните знания на
експерта-химик при направеното тяхно изследване. Показанията на св. Т. и И.,
макар и да се кредитират като непротиворечиви, на практика не спомагат за
извеждане на инкриминираното деяние по държане на процесните вещества. Следва
да се кредитират и обясненията на самия подсъдим, дадени в хода на ДП, в които
същият излага, че свил цигара от марихуана и тютюн, споделя за хапчетата,
поставени в кутия за цигари и доброволно предал на полицейските служители
наркотичните вещества. Липсват основания за съмнения в достоверността относно
сведенията на подсъдимия М..
Предвид липсата на разколебаващи обвинителната теза доказателства,
правилно районният съд е извел, че спорният момент в настоящото наказателно
производство се свежда до правилното субсумиране на фактите и обстоятелствата
под състава на престъплението на чл. 354, ал. 3, т. 1 от НК от страна на
държавното обвинение. Споделят се крайните изводи на първоинстанционния съд, че
от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, в чието извършване е обвинен. Районният съд е дал
законосъобразен и изчерпателно аргументиран отговор защо възприема дадената от
прокурора правната квалификация на деянието на подсъдимия, респ. защо не приема
възраженията на защитата, поради което и постановената присъда покрива в пълна
степен стандартите на чл. 303 от НПК. От изведена на база доказателствата по
делото фактическа обстановка, се обуславя единствения възможен и непоколебим
извод, а именно че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а,
ал. 3, т 1, предл. I-во от НК, като на
инкриминираната дата – 25.02.2020 г., в гр. Хасково, без надлежно разрешително
държал процесните наркотични вещества, обсъдени по-горе.
Изпълнителното деяние „държане“ е доказано именно поради факта, че подсъдимият
е упражнявал фактическата власт върху намерените наркотични вещества – както
чрез поставянето им в джоба на якето си, така и чрез поставянето на част от
процесния наркотик в ниша под арматурното табло на предна дясна седалка, в
която са е бил подсъдимият, в компанията на още трима младежи. Редът за класифициране на растенията и
веществата като наркотични е определен в Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните
вещества са посочени в списъци съгласно приложенията към нея. Съгласно чл. 3 от
наредбата, растенията и веществата по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се класифицират в три списъка. Тетрахидроканабинолът
и 3,4 – метилендиоксиметамфетаминът /МДМА, екстази/ са високорискови наркотични
вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък
№ I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Това са
наркотични вещества, които нямат легална употреба, пазар и производство и попадат
под контрол на Единната конвенция на ООН за психотропните вещества,
ратифицирана от Р България, както и съгласно ЗКНВП. Стойността на предмета на
престъплението възлиза на 92,93 лева, съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998
г година на МС за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството. Наличен е още и обективният елемент от състава на
престъплението, изразяващ се в липсата на надлежно разрешително за държането
им.
Основният защитен довод в хода на цялото наказателно
производство е за квалифициране на деянието на подс. М. като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК, което да обуслови и съставомерност по привилегирования състав по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. Предвид въведените в жалбата, в
допълнителните писмени бележки и в пледоарията пред въззивния съд съображения в
тази насока, с оглед разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, с настоящия съдебен
акт се следва да се даде отговор защо същите не се възприемат и от въззивния
съд. За определяне на случая като маловажен, съдът дължи комплекса оценка на
всички обстоятелства по конкретния случай, касаещи количеството и стойността на
предмет на деянието, съпоставени обществената опасност на дееца и деянието. В
практиката си върховните съдии приемат, че приоритет се отдава на
характеристиките на деянието, а не само на тези на дееца. Стойността на наркотичните
вещества, които подсъдимият е държал – 92,93 лв. общо и в количество от 2,63
гр. МДМА и 3,49 гр. общо марихуана, не могат да бъдат определени като ниски и
категорично тези количества надхвърлят нормите за еднократен прием. Подсъдимият М. е държал различни по вид наркотични
вещества, и двата от които са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, разделени в пет наркотични обекта. Няма как да се
възприемат доводи, че 8 бр. таблетки екстази и растителната маса в процесното
количество да са били за еднократна употреба, като дали същите са били за лична
консумация от страна на М. остава единствено въпрос на догадки. Посочената
стойност на наркотичните вещества, броят на видовете наркотици – повече от един
и количеството им дават повод на съда да приеме, че процесната престъпна
деятелност очертава типичната обществена опасност за този вид посегателства
върху охраняваните от наказателния закон обществени отношения. Правилно
районният съд е обсъдил, че обществената опасност на деянието не може да бъде
възприета като ниска, тъй като е извършено в късните часове на денонощието, на
обществено място – пред дома на св. П., в чужд лек автомобил, в присъствието на
още три лица на млада възраст и направен от М. опит да укрие свитата от него
цигара и полиетиленовия плик с марихуана. Присъствието на още три лица на
сравнително млада възраст и без солиден житейски опит е още един допълнителен
аргумент, тъй като всеки един от тримата би могъл да бъде подтикнат към прием
на наркотично вещество. Конкретните обстоятелства по извършване на деянието
компрометират в достатъчна степен подсъдимия по отношение на обществената
опасност на самото деяние и този извод не може да бъде определен като
неоснователен, както се сочи от защитата. От друга страна ниската обществена
опасност на дееца, отчетена от районния съд на база чисто съдебно минало, добри
характеристични данни и млада възраст и обстоятелството, че подсъдимият е
ученик към извършване на деянието, съпоставена с гореизложените и обсъдени
факти, не би могла сама по себе си да наложи извод в квалифициране на деянието
на подсъдимия като „маловажен случай“,
тъй като особеностите на дееца рефлектират косвено върху деянието.
Престъпленията против народното здраве, и в частност държането на
наркотични вещества или техни аналози, с оглед техния предмет, не се
характеризира с ниска обществена опасност. Същото се характеризира с голям
обществен укор спрямо техния извършител, тъй като води до опасност и риск за
здравето при употреба на тези вещества, а и все по-зачестилата им употреба от
подрастващите.
Налице е и субективният елемент от състава на престъплението, тъй като
подсъдимият М. е действал при условията на пряк умисъл като форма на вина по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е, че държи забранени от закона вещества –
наркотични такива, а и общественоопасният характер на извършеното деяние и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване. Именно
предвид горното е предприел действия по укриването на част от инкриминирания
наркотик при започналата полицейска проверка. Самият подсъдим се признава за
виновен в извършването на деянието. Не може да се сподели и твърдението на
защитата за извършване на деянието поради младежко увлечение, защото горните
доводи сочат на осъзнати у подсъдимия представи, че държи наркотични вещества,
което пък е забранено от закона и подлежи на криминализация.
Налице са добрите характеристични данни и чистото съдебно минало. Подбудите
за извършването на престъплението се коренят в желанието му да опита ефекта им.
Предвид подрастващата възраст, в която се намира подсъдимият и крехкият
житейски опит, причините за извършването на престъплението са слабите морално-волеви задръжки у него,
съответно незачитане на правните норми, регламентиращи контрола върху
наркотичните вещества и забраната за тяхното легално придобиване и държане,
макар и липсата на криминилизацията на употребата им.
При определянето и индивидуализацията на наказанието на подс. М.,
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи вината чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, младата възраст, обстоятелството, че е ***** и
оказаното съдействие в хода на разследването, като същевременно не е установил
отегчаващи вината обстоятелства, поради което отмерил наказанията на подсъдимия
на плоскостта на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 58, ал. 4 от НК, явяваща се
по-благоприятната за подсъдимия хипотеза. Районният съд е наложил наказание
„лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закон срок от 3 месеца, чието
изтърпяване отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3
години /също в законовия минимум/, следователно не би могло да се говори за
несправедливост на наложеното наказание и същото се явява справедливо и годно за
постигане на целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК.
Не така стои въпросът с кумулативно предвиденото наказание „глоба“, като
въззивният съд намира основания за приложението на чл. 55, ал.3 от НК по
отношение на това наказание, споделяйки становището на прокурора в подобна
насока. Настоящият състав не споделя довода, че паричната санкция ще играе
възпираща роля по отношение на бъдещи противоправни прояви на подсъдимия, като
напротив – същата на практика ще доведе до санционирането на неговия родител, с
когото живее в едно домакинство – неговата майка. Подсъдимият не притежава
имущество и не получава доходи, видно от ********. Поради това, на основание
чл. 55, ал. 3 от НК, наказанието „глоба“ не следва да бъде налагано на
подсъдимия, като по този начин не биха се накърнили целите на чл. 36 от НК. В
тази си част атакуваната присъда, предмет на настоящия въззивен контрол, подлежи
на изменение, а в останалата си част, като правилна и законосъобразна – следва
да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда № 31 от 18.05.2020 година,
постановена от Районен съд – Хасково по НОХД № 292 по описа за 2020 година, в
наказателно-осъдителната ѝ част, с която подсъдимия Е.С.М., ЕГН **********,
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК
и на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 2 от НК му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лв., като на
основание чл. 55, ал. 3 от НК не налага кумулативно предвиденото наказание
„глоба“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите ѝ обжалвани части.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.