РЕШЕНИЕ
№ 5311
гр. София, 18.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110208618 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0005450 София, 20.02.2023г. , издадено от
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“. гр.София,
определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92,
ал.2 от ЗАвПр вр. чл.189, ал.12 от ЗДвП вр. чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева на дружеството „Б. К. 2012“
ООД, с ЕИК: ..... за административно нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба №
41 от 04.08.2008г. на МТ вр. чл.98, ал.8 от ЗАвПр.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска
се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от професионален защитник, който в писмена молба релевира допълнителни
съображения по съществото на спора. Претендират се разноски
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. Не се претендират
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 09.06.2023г. в законоустановеният
14 дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчен на 29.05.2023г. с обратна разписка на пощенски
оператор, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
В хода на извършена административна проверка в РД „АА“ гр.София, ул.
„Витиня“ № 1, извършена от свидетеля Д. С. Д. и неговия колеха К. Г. В. –
двамата на длъжност „инспектори“ спрямо дружеството-жалбоподател „Б. К.
2012“ ООД се установило, че лицето И. Й. М., с ЕГН: ********** е получило
удостоверение за периодично обучение за превоз на пътници под №
016776/06.02.2022г. Посоченото ФЛ е било вписано от „Б. К.2012“ ООД в
курс на обучение № 260 на 31.01.2022г. в гр.Самоков, ул. „Македония“ №
34А, офис 203, регистриран с рег. № 40-01-29-719/01.02.2022г. в РД „АА“
гр.София. От регистъра на курсистите в курса за придобиване на персонална
компетентност за извършване на обществен превоз на пътници и товари,
лицето М. фигурирало като обучен под № 2825/31.01.2022г.
Въз основа на съставения АУАН № 333783/25.01.2023г. е и обжалваното
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0005450 София,
20.02.2023г., издадено от Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“. гр.София, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр вр. чл.189, ал.12 от ЗДвП вр.
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева
на дружеството „Б. К. 2012“ ООД, с ЕИК: ............. за административно
нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ вр. чл.98,
ал.8 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията
свидетеля Д. С. Д., които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели
кореспондират на писмените доказателства по делото, доколкото всички
доказателствени материали са свързани с изясняването на фактическата
2
обстановка по случая.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Доколкото нарушението по АУАН и НП е осъществено чрез бездействие,
същото следва да се приеме за осъществено там, където е следвало да бъде
извършено самото законово дължимо действие. В тази връзка е и практиката
на ВКС, според която нарушенията, извършени чрез бездействие от
юридически лица следва да се считат за извършени по тяхното седалище - в
тази насока е Определение № 3 от 8.01.2020 г. на ВКС по ч. н. д. №
1205/2019 г., I н. о., НК.
Видно от адреса на дружеството жалбоподател в Търговския регистър,
дължимото действие е следвало да бъде извършено по седалището на
дружеството, а именно гр. София, п. к. 1700, р-н С. ул. „А.. Б. С.“ №., офис ..
В конкретния случай, за място на осъществяване на нарушението чрез
бездействие следва да се приеме посочения по-горе адрес, където
бездействалият субект действително е следвало да прояви активно поведение,
т. е. да състави списък на всички обучаеми лица. Без значение е мястото,
където е проведено обучението, доколкото задължено лице по смисъла на чл.
7, ал. 1 от Наредба № 41 не се явява обучителният център, а юридическото
лице, което извършва тази дейност.
Посочените нередовности на АУАН и НП се явяват съществени
процесуални нарушения, тъй като ограничават правото на наказаното лице да
разбере, къде се твърди да е извършено нарушението, за да организира
адекватно своята защита.
На следващо място, при издаване на обжалваното НП са допуснати
множество непълноти и противоречия, които обуславят
незаконосъобразността на последното. В този смисъл в обжалваното НП не е
посочена датата на извършване на административното нарушение, която е
задължителен реквизит на НП съгласно разпоредбата на. Липсата на
посочване на датата на извършване на административното нарушение
представлява съществен порок на НП, тъй като представлява съществен
елемент от обективната страна на всяко едно административно нарушение.
Освен това датата на извършване на административното нарушение е от
съществено значение и за изчисляване на давностните срокове
Според посочената в НП и АУАН като нарушена разпоредба на чл. 15,
ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на министъра на транспорта, за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация, за всеки нов курс на обучение
лицата по чл. 7, ал. 1, каквото лице се явява и дружеството-жалбоподател
„Бест Консулт 2012“ ООД, изготвят график за провеждане на обучението,
3
който представят в съответната регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ заедно със списък на лицата, които ще бъдат обучавани в
конкретния курс.
Съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно
описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и
НП), като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно
място на нарушението или погрешното му определяне е съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното
лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му
правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент
от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението.
Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и
с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и
упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така
извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане
въз основа на анализ на доказателствата в противоречие с изрично
определеното място на нарушението в АУАН и НП. С оглед на това,
погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН, изводимо
от разпоредбата на чл. 42, т. 3, предл. 2 от ЗАНН и в съдържанието на НП,
изводимо от чл. 57, т. 5, предл. 3 от ЗАНН, както в правната теория, така и в
съдебната практика се приема за съществено нарушение на процесуалните
правила от категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота
относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от непреодолим порок,
който влече неговата отмяна, доколкото погрешно в АУАН и НП е посочено
мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза.
НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.,
които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна
помощ, за сумата от 400.00 лева. Според посочената процесуална норма –
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
4
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0005450 София,
20.02.2023г., издадено от Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“, гр.София, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр вр. чл.189, ал.12 от ЗДвП вр.
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева
на дружеството „Б. К. 2012“ ООД, с ЕИК: ..........за административно
нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ вр. чл.98,
ал.8 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. София чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Витиня“ № 1 да заплати на
ВЪЗЗИВНИКА „Б. К. 2012“ ООД, с ЕИК: ......... на основание чл.63д, ал.1
от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 400.00 лева за дължимо
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5