Р Е Ш
Е Н И Е № 26
Гр. Пловдив, 9.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 22 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 554, постановено на 10.10.2019 г. по гр.д. 72/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ П. на Р. Б.-гр.С., да
заплати на И.Й.Й. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 НК; по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
по чл. 212, ал.5 във вр. ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. ал.1 НК и чл. 321,
ал. 3, т.1 във вр. ал.2 НК по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР С. З.,
което е прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.) с определения от
02.02.2015 г. и от 05.02.2015 г., двете по НОХД № 1139/2014 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
като неоснователен предявения иск в останалата му част – над присъдените 15 000
лв. до претендираните 30 000 лв., както и е осъдена на основание чл.10,
ал.3 ЗОДОВ П. на Р. Б.-гр.С. да заплати на И.Й.Й. сумата 720 лв.,
представляваща заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно
с уважената част от иска, и сумата от 10 лв. за платената от ищеца държавна такса.
Жалбоподателят П. на Р. Б. моли
решението да бъде отменено в частта му, с която тя е осъдена да заплати на И.Й.Й.
обезщетение в размер на 15 000 лв. ведно със законната лихва върху тази
сума от 14.06.2016 г., както и в частта му за разноските, като незаконосъобразно,
неправилно по съображения, изложени в подадената на 24.10.2019 г. въззивна
жалба, и да бъде постановено решение, с което да се намали размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от Й. искове
по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и моли те да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна
насрещната въззивна жалба, подадена от И.Й.. В производството пред настоящата
инстанция не ангажира събиране на нови доказателства.
Жалбоподателят И.Й.Й. моли
решението да бъде отменено в частта му, с която неговият иск е отхвърлен за
размера над 15 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. ведно със
законна лихва от 14.06.2016 г., както и в частта му за разноските, като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в подадената на
21.11.2019 г. насрещна въззивна жалба, и да бъде постановено решение, с което
предявеният от него иск да бъде уважен в пълния размер. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за претърпени притеснения, тревоги и
стрес вследствие на незаконното обвинение за престъпления по чл. 256, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК; по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр.
чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 212, ал.5 във вр. ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр.
ал.1 НК и чл. 321, ал. 3, т.1 във вр. ал.2 НК по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД
на МВР С. З., което е прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.) с
определения от 02.02.2015 г. и от 05.02.2015 г., двете по НОХД № 1139/2014 г.
по описа на Специализирания наказателен съд, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Като
ответник по жалбата, подадена от П. на Р.Б., моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна. В производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране
на нови доказателства. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че
срещу ищеца по делото И.Й. е било водено наказателно производство за посочените
в исковата молба престъпления по чл. 256,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и
7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 212, ал.5 във вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2 във
вр. ал.1 НК и по чл. 321, ал. 3, т.1 във вр. ал.2 НК по ДП № 463/2009 г. по описа
на ОД на МВР С. З. и по НОХД № 1139/2014 г. по описа на Специализирания
наказателен съд. Видно от представените от ищеца в исковата молба в копия
документи от воденото срещу него наказателното производство, с постановление от
17.12.2009 г. по ДП 1242/2009 г. на РУМВР-С. З.Й. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 308,ал.2,вр.ал.1 от НК и с постановление от същата дата на
прокурор при РП-С.З. той е задържан за срок от 72 часа. С постановление от
18.12.2009 г. по ДП № ЗМ-463/2009 г. на ОДМВР-С.З. Й. е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 321,ал.1 във вр. с чл. 256 от НК. С определение от
19.12.2009 г. по ЧНД 1033/2009 г. на ОС-Стара Загора е взета спрямо обвиняемия
по ДП № ЗМ-463/2009 г. на ОДМВР-С. З.И.Й. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. С определение от 13.04.2010 г. по ЧНД 218/2010 г. окръжният съд е
оставил без уважение искането на Й. да изменение на мярката за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека такава, което определение е потвърдено от
апелативния съд с определение от 27.04.2010 г. по ВЧНД 175/2010 г. С
определение от 1.07.2010 г. по ЧНД 392/2010 г. окръжният съд е изменил мярката
за неотклонение спрямо Й. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. С
определение от 23.12.2010 г. по ЧНД 776/2010 г. окръжният съд е оставил без
уважение искането на обвиняемия Й. за изменение на мярката му за неотклонение
„Домашен арест“ в по-лека такава, което определение е потвърдено от апелативния
съд с определение от 28.12.2010 г. по ВЧНД 635/2010 г. С определение от
7.06.2011 г. по ЧНД 365/2011 г. окръжният съд изменя мярката за неотклонение на
обвиняемия Й. от „Домашен арест“ на „Парична гаранция“ в размер на 5 000
лв. С разпореждане от 10.05.2012 г. по НОХД 625/2012 г. на Специализираният
наказателен съд, образувано по внесен от Специализираната прокуратура
обвинителен акт срещу И.Й. за престъпления по чл. 321,ал.2 и ал.3,т.2 от НК,
чл.256,ал.2 във вр. с ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, чл.255,ал.3 във вр. с
ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и чл.212,ал.5 във вр. с ал.1,вр.
чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК (както и срещу още 7 лица), съдът след запознаване с
материалите по ДП № 463/2009 г. на ОДМВР-С. З.и пр.пр.5186/2009 г. на ОП-С. З.прекратява
делото и го изпраща на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на
посочени съществени процесуални нарушения. С разпореждане от 5.12.2012 г. по
НОХД 1733/2012 г. на Специализираният наказателен съд, образувано по внесен от Специализираната
прокуратура обвинителен акт срещу И.Й. за престъпления по чл. 321,ал.2 и
ал.3,т.2 от НК, чл.256,ал.2 във вр. с ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, чл.255,ал.3 във
вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и чл.212,ал.5 във вр. с ал.1,вр.
чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК (както и срещу още 7 лица), съдът след запознаване с
материалите по ДП № 463/2009 г. на ОДМВР-С. З. и пр.пр.5186/2009 г. на ОП-С.З.
прекратява делото и го изпраща на прокурора за допълнително разследване и отстраняване
на посочени съществени процесуални нарушения. Против разпореждането на СпНС от
5.12.2012 г. е подаден на 15.12.2012 г. протест от ОП-С. З.. С разпореждане от
31.10.2013 г. по НОХД 1200/2013 г. на Специализираният наказателен съд, образувано
по внесен от Специализираната прокуратура обвинителен акт срещу И.Й. за
престъпления по чл. 321,ал.2 и ал.3,т.2 от НК, чл.256,ал.2 във вр. с
ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, чл.255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с
чл.26,ал.1 от НК и чл.212,ал.5 във вр. с ал.1,вр. чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК
(както и срещу още 7 лица), съдът след запознаване с материалите по ДП №
463/2009 г. на ОДМВР-С. З. и пр.пр.5186/2009 г. на ОП-С. З. прекратява делото и
го изпраща на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на посочени
съществени процесуални нарушения. Срещу това разпореждане е подаден протест от
Специализираната прокуратура на 7.11.2013 г. и от ОП-С.З. на 1.11.2013 г. С
разпореждане от 10.01.2014 г. по НОХД 1200/2013 г. на Специализираният
наказателен съд, образувано по внесен от Специализираната прокуратура
обвинителен акт срещу И.Й. за престъпления по чл. 321,ал.2 и ал.3,т.1 от НК,
чл.256,ал.2 във вр. с ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, чл.255,ал.3 във вр. с
ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и чл.212,ал.5 във вр. с ал.1,вр.
чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК (както и срещу още 7 лица), съдът насрочва делото в
съдебно заседание на 29.01.2014 г. С определение от 6.02.2014 г. по НЧД
165/2014 г. на СпНС, образувано по молба от 30.01.2014 г. молба от И.Й. на
основание чл. 368,ал.1 от НПК делото да бъде разгледано от съда, съдът връща ДП
463/2009 г. на ОДМВР-С.З., пр.пр.5186/2009 г. на ОП-С. З., като дава възможност
на Специализираната прокуратура в 3-месечен срок да го внесе по отношение на
обвиняемия И.Й. за разглеждане в съда с обвинителен акт с предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да
прекрати наказателното производство. С постановление от 7.03.2014 г. на
Специализираната прокуратура е отменена взетата по ДП 463/2009 г. на ОДМВР-С. З.,
пр.пр. 384/2012 г. на ОП-С.З. по отношение на И.Й. мярка за неотклонение
„Парична гаранция“, а с постановление от 7.04.2014 г. е отменена и взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „Забрана за напускане пределите на
страната“. С разпореждане от 2.06.2014 г. по НОХД 500/2014 г. на
Специализираният наказателен съд, образувано по внесен от Специализираната
прокуратура обвинителен акт срещу И.Й. за престъпления по чл. 321,ал.1 и
ал.3,т.1 от НК, чл.256,ал.2 във вр. с ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, чл.255,ал.3 във
вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и чл.212,ал.5 във вр. с
ал.1,вр. чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК (както и срещу още 7 лица), съдът след
запознаване с материалите по ДП № 463/2009 г. на ОДМВР-С. З. и пр.пр.384/2012
г. на ОП-С. З. прекратява делото и го изпраща на прокурора за допълнително
разследване и отстраняване на посочени съществени процесуални нарушения. Срещу
това разпореждане е подаден протест на 10.06.2014 г. от Специализираната
прокуратура. С определение от 2.02.2015 г. по НОХД 1139/2014 г. на СпНС съдът
прекратява на основание чл. 369,ал.4 от НПК наказателното производство, водено
срещу И.Й., за престъпления по чл.256,ал.2 във вр. с ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК,
чл.255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и
чл.212,ал.5 във вр. с ал.1,вр. чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК. С определение от
5.02.2015 г. по НОХД 1139/2014 г. на СпНС съдът прекратява на основание чл.
369,ал.4 от НПК наказателното производство, водено срещу И.Й., и за
престъплението по чл. 321,ал.3,т.1, вр. ал.1 от НК.
С подадената на 14.06.2019 г.
искова молба ищецът Й. твърди, че в резултат на незаконосъобразно повдигнатото
обвинение е бил с мярка „Задържане под стража“ в периода от 19.12.2009 г. до 6.07.2010
г., след това е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ в периода от
6.07.2010 г. до 11.06.2011 г., след което е бил с мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ и му е била наложена принудителна процесуална мярка „Забрана
за напускане пределите на Република България“. Твърди, че наказателното
производство е продължило от 17.12.2009 г. до 2.02.2015 г., когато е прекратено
за част от обвиненията, и окончателно приключва на 5.02.2015 г., когато е
прекратено и за последното обвинение. Твърди, че по времето, докато е бил
задържан под стража, е страдал от невъзможността да вижда сина си, който през
2009 г. е бил на 3 години, след което е бил изолиран в дома си, докато е бил
под домашен арест. Твърди, че се е притеснявал от тежестта на повдигнатите му
обвинения и се е страхувал заради размера на предвидените наказания. Твърди, че
не е могъл да се издържа, бил в тежест на семейството си, чувствал се като
болен и ненужен човек. Твърди, че се ужасявал от обстоятелството, че по същото
наказателно производство била обвиняема и майката на детето му и че е възможно
при осъждане синът им да остане без родителска грижа. Твърди, че през времето,
в което са му били наложени мерките „Задържане под стража“ и „Домашен арест“,
загубил социалните си контакти. Твърди, че след промяната на мярката в „Парична
гаранция“ изпитвал несигурност за бъдещето си и не можел да си намери постоянна
работа, растяло отчаянието му, загубил вяра, че може да се надява на
справедливо разследване и скорошен процес, срокът на разследване излязъл извън
границите на разумното, затворил се в себе си и мислите за бъдещето му били
мрачни. Твърди, че съдът многократно прекратявал наказателното производство и
го връщал с указания на прокуратурата, като при всяко ново внасяне на поредния
обвинителен акт той се ужасявал и изпитвал страх от възможно осъждане, докато
накрая, след повече от 5 години от привличането му като обвиняем, наказателното
производство било приключено по реда на чл. 369,ал.4 от НПК, като близо 7
месеца той прекарал в ареста и около 11 месеца бил с мярка „Домашен арест“. Твърди,
че всички процесуални действия, извършвани с негово участие, го изваждали от
емоционално равновесие за дълго време. Твърди, че станал необщителен, лесно
раздразнителен, затворил се в себе си, не искал да контактува с никого, нарушил
се сънят му, станал мнителен, след като разбрал, че е бил подслушван със СРС.
Твърди, че през времето на наказателното производство срещу него е търпял вреди
от неимуществен характер, претърпял редица унижения и страдания, влошило се
здравословното му състояние, от 2008 г. му била поставена диагноза „Паническо
разстройство“, медикаментозното лечение дало резултат, но се налагало да
продължава да посещава психиатър за консултации, прегледи и предписване на
лечение, изпитвал емоционален и душевен дискомфорт, страдал от раздялата с
близките си по време на задържането, особено с детето си, тревожел се за тях, особено
за баща си с оглед негово кардиологично заболяване. Твърди, че задържането му
под стража, поставянето му под домашен арест и дълго воденото срещу него
наказателно производство сринали авторитета и достойнството му, изпитвал
чувство на срам и безсилие, познати и непознати коментирали, че ще бъде осъден
да лежи в затвора за много години. Твърди, че за тези коментари допринесли
множество публикации в местните и национални печатни и електронни медии, във
всички тях била поместена и негова снимка с поставени белезници и съпровождан
от съдебна охрана, били изписани имената му. Твърди, че имало много поместени
статии и в редица интернет сайтове, с които пред обществото били погазени
доброто му име и авторитет, бил опетнен, очернен и унизен пред неговото
семейство, родственици, приятели и търговски партньори, като статиите стоят в
интернет пространството и могат да бъдат прочетени и към момента. Претендира за
присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000
лв. ведно със законна лихва от датата 14.06.2016 г.
С отговора от 25.07.2019 г. на
исковата молба ответникът П.н.Р.Б. оспорва исковете, като твърди, че размерът
на претенцията е прекомерен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
трайната съдебна практика и обществено-икономическите условия в страната.
Твърди, че наказателното производство е приключило за период от около 5 години
и не е извън разумния срок, че делото е с фактическа и правна сложност,
повдигнати са обвинения на множество лица за тежки престъпления по смисъла на
чл. 93 от НК, разпитвани са множество свидетели и са назначени експертизи,
обвиняеми са били още 7 лица, чието процесуално поведение е от значение за
продължителността на наказателното производство. Посочва, че за условията в
ареста П. не е пасивно легитимирана да отговаря. Заявява, че приложената
медицинска документация доказва заболявания на ищеца от преди започване на
наказателното производство, като не налага извод за влошаване на здравословното
му състояние в резултат на процесните обвинения. Посочва, че публикациите не
съдържат изявления на органи на П., а за действия на трети лица не следва да се
ангажира нейната отговорност. Заявява, че ищецът не е ангажирал доказателства
за твърдените в исковата молба негативни последици, както и те да са
непосредствена последица от обвиненията. Заявява, че ищецът е осъждат за
извършени други престъпления в претендирания период, което води до невъзможност
да се прецени доколко твърдяните негативни последици са именно от процесното
наказателно производство, както и би могъл да се изведе извод за намаляване на
интензитета на търпените вреди.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че ищецът безспорно е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, което е било прекратено, като е
изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на
наказателна репресия, в който смисъл са и свидетелските показания, от които се
установява, че ищецът е изпитал притеснения, тревога и страх за своето бъдеще и
на детето си. Съдът преценява, че ищецът не е бил отхвърлен от близките и
приятелите си, както и че по делото няма доказателства за влошаване на здравословното
му състояние. Съдът приема, че претърпените от ищеца неудобства, чувство за
унизеност и притеснения са в размер и интензитет, които не надхвърлят
обичайното, като няма доказателства, от които да се направи извод за
изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се и от показанията на
свидетелите се установява, че ищецът е в добра физическа и психическа форма и
упражнява собствен бизнес. Съдът преценява, че наказателното производство е
било образувано за тежки престъпления, които са морално много укорими, за които
се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години за
първото, от 3 до 8 години за второто, от 10 до 20 години за третото и от 5 до
15 години за четвъртото. Съдът посочва, че наказателното производство е продължило
5 години, 1 месец и 19 дни и не може да се приеме, че този срок е разумен с
оглед причините, поради които то многократно е било връщано на П.. Съдът
приема, че при определянето на размера на обезщетението следва да се отчете, че
ищецът е търпял вреди в продължителен период и от мерките за неотклонение, като
„Задържането под стража“ е за период от 6 месеца и половина, а „Домашният
арест“ е за срок от 11 месеца и 6 дни. Съдът преценява, че при определянето на
размера на обезщетението следва да се има предвид и обстоятелството, че във
връзка с процесното разследване в пресата и в новинарски интернет сайтове са се
появили множество публикации, в които ищецът е бил сочен за организатор на
престъпната група, споменаван е с името му и му е даден прякор „Водното“. Съдът
посочва, че за 2015 г., когато е било прекратено наказателното производство,
средният годишен доход за едно лице съгласно официалните данни на НСИ, е
4 886 лв., а средният годишен разход – 4 605 лв. Взимайки предвид
тежестта на повдигнатото обвинение, изключително дългия период на
продължителността на наказателното производство, продължителното време на
търпените мерки „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, възрастта (35 г.) и
социалното положение на ищеца и данните за личността му, в т.ч. и съдебното му
минало, което не е чисто (тъй като в периода на процесното досъдебно производство
ищецът е бил осъден по АНД 783/2010 г. по чл. 227б,ал.1 във вр. с ал.1 от НК и
на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност, както и
е осъден по НОХД 982/2010 г. за престъпление по чл. 206,ал.3 във вр. с ал.1а,
вр. чл. 20,ал.2 от НК), оповестяването на обстоятелствата около задържането му,
както и че негативното влияние на наказателното преследване върху общото
психологично състояние на ищеца не надхвърля рамките на обичайното, без да е
дало сериозно и трайно отражение върху личния му живот, прилагайки обществения
критерий за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът преценява, че
справедливият размер на обезщетението не може да бъде по-висок от 15 000
лв.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателят П.н.Р.Б. твърди, че съдът неправилно е определил размер на
обезщетението за ищеца в размер на 15 000 лв., тъй като ищецът не е
ангажирал доказателства и не е установил, че наказателното производство му се е
отразило негативно, включително и с влошаване на здравословно състояние и това
да е в пряка връзка с воденото наказателно производство. Твърди, че не са
установени степента на засягане на общественото и социално положение да е в
повече от обичайните други случаи и че липсват доказателства ищецът да е
претърпял съществени терзания, психически преживявания точно от това
наказателно преследване. Твърди, че не са доказани значителни вредни последици
за ищеца и че не са обсъдени икономическата обстановка и жизненият стандарт. Твърди,
че съдът неправилно е отчел при определяне на размера на обезщетението
оповестяването в няколко вестника и новинарски сайтове на обстоятелствата по
задържането на ищеца, за което обаче няма доказателства информацията да е
подадена от П.. Твърди, че съдът е присъдил завишено обезщетение в размер на
15 000 лв. Заявява, че не са били доказани твърденията на ищеца за влошено
здравословно състояние, както и за пречка за трудовата ангажираност на ищеца по
време на водене на наказателното производство. Твърди, че в обжалваното решение
са обсъдени единствено част от конкретните индивидуални критерии, без да са
обсъдени обществените. Счита, че взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение са
в разумен срок съгласно нормите на НПК и че следва да се отчете променената
законова подсъдност на извършените престъпления, което обективно е довело до
забавяне в съдебното производство. Счита, че съдът не е отчел при определяне на
размера на обезщетението обстоятелството, че делото е прекратено на основание
чл. 369,ал.4 (отм.) от НПК, тъй като това прекратяване е единствено поради
изтекъл преклузивен срок, без да се мотивира извод за вина, за извършено деяние
и т.н. Твърди, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че срещу ищеца в същия
период са водени и други наказателни производства, в т.ч. и за извършено тежко
престъпление по смисъла на чл. 93 от НК, по които е осъден, което е от значение
при извършването на преценка за интензитета на търпяните вреди от конкретното
наказателно производство.
С подадената на 21.11.2019 г.
насрещна въззивна жалба жалбоподателят И.Й. твърди, че съдът неоснователно е
отхвърлил неговата претенция за разликата над 15 000 лв. до 30 000
лв. Твърди, че при постановяване на
решението окръжният съд не е съобразил в достатъчна степен, че ищецът е бил
привлечен и предаден на съд за 4 тежки по смисъла на НК деяния, предвиждащи в
санкционната си част високи по размер наказания, именно с оглед на които спрямо
Й. са взети за продължителни периоди мерките за неотклонение „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“. Твърди, че е следвало да бъде съобразена в по-голяма
степен и продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство за
период от малко повече от 5 години, който се явява неразумен според стандартите
на ВКС и ЕСПЧ. Твърди, че наличието и продължителността на двете най-тежки
мерки за неотклонение не е съобразено в достатъчна степен. Твърди, че в
недостатъчна степен са отчетени негативните преживявания на ищеца, породени
вследствие на широкото медийно разгласяване на обвинението не само при
задържането, а в развитието му, както и че информацията се съдържа в
електронните медии и до момента. Твърди, че не е отчетен и фактът, че за значителен
период, докато е бил задържан, не е могъл да се издържа, както и семейството
си, а синът му по това време е бил само на 3 години и ищецът е изпитвал и страх
за бъдещето на детето си и на жената, с която живее. Счита, че окръжният съд
неправилно е отчел възрастта на ищеца към момента на прекратяването на
наказателното производство, а относима е възрастта, на която е бил, когато е
привлечен като обвиняем – 29 години, - тъй като негативите от наказателното
преследване се отразяват по-радикално на индивида в млада възраст, когато човек
трябва да потърси своите житейски възможности и професионална реализация. Счита,
че окръжният съд не е посочил какво конкретно социално положение приема за
съответно за ищеца и в решението липсва коментар на личността на ищеца, а
окръжният съд е следвало да се позове на презумпцията, че всяко лице се ползва
с добро име до установяване на противното. Намира, че след като съдът не е
съобразил тези факти, се е стигнало до определяне на занижено по размер
обезщетение, несъответстващо на конкретния случай, нито на конкретната личност.
Намира, че при определяне на справедливо по размер обезщетение съдът следва да
прецени и съдебното минало, като Й. е осъждан, но тези осъждания не означават
априори, че са в състояние и от значение да делигитимират същия като личност
пред неговите близки и обществото. Заявява, че тези осъждания не са променили
мнението и поведението на последните към него, а промяната е настъпила именно
след като е бил привлечен в качеството на обвиняем по прекратеното наказателно
производство, в която посока са и събраните по искане на ищеца гласни
доказателства. Твърди, че именно повдигането на обвиненията по ДП 463 по описа
на ОДМВР-С.З., за които се предвижда налагането на тежки наказания, и последвалите
ги събития, са довели до поставяне на изпитание отношенията на ищеца с неговите
близки и познати. Счита, че справедливият размер на обезщетението е
претендираният такъв от 30 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, когато образуваното
наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето. В случая е безспорно, че срещу Й. от П. са повдигнати обвинения,
първоначално на 17.12.2009 г. за престъпление по чл. 308,ал.2,вр.ал.1 от НК, на
18.12.2009 г. за престъпление по чл. 321,ал.1 във вр. с чл. 256 от НК и впоследствие
с внесен от Специализираната прокуратура обвинителен акт срещу И.Й. - за
престъпления по чл. 321,ал.2 и ал.3,т.2 от НК, чл.256,ал.2 във вр. с
ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, чл.255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с
чл.26,ал.1 от НК и чл.212,ал.5 във вр. с ал.1,вр. чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК,
като с определение от 2.02.2015 г. съдът прекратява на основание чл. 369,ал.4
от НПК наказателното производство, водено срещу И.Й., за престъпления по
чл.256,ал.2 във вр. с ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, чл.255,ал.3 във вр. с
ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и чл.212,ал.5 във вр. с ал.1,вр.
чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК и с определение от 5.02.2015 г. съдът прекратява на
основание чл. 369,ал.4 от НПК и наказателното производство, водено срещу И.Й.,
за престъплението по чл. 321,ал.3,т.1, вр. ал.1 от НК. В случая наказателното
производство е прекратено на основание нормата на чл. 369,ал.4 (отм.) от НПК,
който случай на бездействие на прокуратурата да отстрани допуснати процесуални
нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, има за последица
прекратяване на наказателното производство от съда и следва да бъде подведен
под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на
обвиняемия в престъплението, което съответства на основанието за търсене на
отговорност за вреди, тъй като деянието не е извършено от лицето (в тази насока
– решение № 248/16.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 440/2014 г., IV ГО, ГК. Правилен е изводът на окръжния
съд, че е налице основание за ангажиране на отговорност на П. на Р.Б. при
условията на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно нормата на чл. 4,ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Относно твърдените от ищеца обстоятелства за претърпени неимуществени
вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, в хода на което
той е обвинен в извършване на четири престъпления, и което е прекратено на
основание чл. 369,ал.4 (отм.) от НПК, ищецът Й. е ангажирал и са събрани от
окръжния съд гласни и писмени доказателства. Безспорно е, че по начало наличието
на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на
продължилото в период от 17.12.2009 г. до 5.02.2015 г. (5 години, 1 месец и 19
дни) наказателно производство, в хода на което Й. е бил с мярка неотклонение
първо „Задържане под стража“ за период от 6 месеца и половина (от 16.12.2009 г.
до 4.07.2010 г.), после с мярка за неотклонение „Домашен арест“ за период от 11
месеца и 6 дни (от 4.07.2010 г. до 10.06.2011 г.) и след това до 7.03.2014 г.мярката
е „Парична гаранция“, е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и по начало не се
нуждае от специално доказване. Безспорно е, че в хода на цялото производство Й.
не се е признавал за виновен. Несъмнено е, че провеждането на наказателното
производство в толкова значителен период с обвинения за четири тежки
престъпления, за всяко от които е предвидено наказание лишаване от свобода над
5 години, е причинило твърдените от Й. тревоги, стрес и притеснения. Конкретни
обстоятелства относно преживяванията на ищцата се установяват и от показанията
на разпитаните от окръжния съд в съдебното заседание на 18.09.2019 г. по искане
на ищеца свидетели В. П. Г. и Е. Х. Д., без родствени връзки с ищеца. Видно от
показанията на свидетеля Г., той научил за задържането на Й. от интернет и от
вестниците, обвиненията били за група, която се занимава с източване на ДДС и
продажба на крадени автомобили, свидетелят е посещавал Й. често по време на
наложената му мярка „Домашен арест“, бил сринат, имало в него видима физическа
и психическа промяна, пиел антидепресанти, бил притеснен, страхувал се от
случващото се, притеснявал се за детето си и за жената, с която живее, преди да
го задържат Й. имал с приятел заведение, имал и магазин за продажба на
ел.материали, след задържането всичко се прекратило, за него и семейството му
се грижели родителите му, той нямал доходи, след приключването на делото Й. се
чувствал по-добре, занимава се в автомобили втора ръка от 4-5 години,
свидетелят научил за задържането от вестниците и от интернет. Видно от
показанията на свидетеля Д., в целия град се разчуло за задържането на Й.,
казали по телевизията и радиото, били обвинени, че са теглили неправомерно ДДС
и са продавали крадени коли, Й. се занимавал преди задържането с малко кафене и
с продажба на ел.материали, след задържането му в ареста всичко свършило,
свидетелят е посещавал Й. в ареста, той бил унил, отчаян, не изглеждал добре,
бил притеснен за детето си, за родителите си, баща му не бил добре
здравословно, след ареста бил под домашен арест, свидетелят го е посещавал, Й.
изглеждал пак по същия начин, бил унил заради невъзможността да работи и да се
издържа сам и че е в тежест на семейството си, не се чувствал добре, притеснявал
се и за несигурното си бъдеще, след прекратяването на делото започнал да се
чувства по-добре. Установяват се следователно от показанията на двамата
свидетели конкретните обстоятелства относно начина, по който ищецът е преживял
времето на провеждането на наказателното производство, а именно с притеснение, стрес
и страх като конкретни проявления при ищеца
на отрицателните преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при
обвинение в престъпление за всяко едно лице. Относно здравословното състояние
на Й. по време на задържането му в ареста от ищеца е представена в копие с
исковата молба единствено етапна епикриза от 11.02.2010 г., съгласно която той
е лекуван с диагноза „Паническо разстройство“, оплакванията са от 2008 г.,
проведено е медикаментозно лечение, което продължава системно с „Ксетанор“,
няма астено-вегетативни пристъпи. Представено е и копие от разпореждане на съда
от 21.02.2011 г., с което е дадено разрешение на Й. през времето, докато е бил
с мярка за неотклонение „Домашен арест“, да отиде на преглед в частния кабинет
на д-р Г. П.. Неоснователно е следователно оплакването в жалбата, заявено от
страна на П., че са абстрактни и неподкрепени с конкретни доказателства твърденията
на ищеца Й. да е преживял психическо напрежение и че е имал материални
затруднения. Правилна е преценката на окръжния съд, че при воденето на
наказателното производство за четирите престъпления срещу които Й., което е
било прекратено, са му причинени болки и страдания с неимуществен характер, за
които вреди му се дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4,ал.1 от ЗОДОВ във
вр. с чл. 52 от ЗЗД, вр. §1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Относно преценката за размера на
дължимото обезщетение от значение са продължителността на наказателното
производство, на периода на задържането в ареста и на периода на търпене на
мярката „Домашен арест“ като обективни обстоятелства, тежестта на четирите обвинения
и притесненията от предвидените значителни
наказания, затрудненията от търпенето на двете най-тежки мерки „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“, което освен притеснения несъмнено е довело и до
затруднения в ежедневието, включително Й. да намери работа и да работи, както и
наличието на многократни внасяния на обвинението след прекратяване на съдебното
производство от съда, несъмнено причинили
на Й. всеки път притеснения и страх. По начало срок на наказателно производство
над 5 години несъмнено е дълъг, дори и при казус с фактическа и правна сложност
и с повече обвиняеми (в случая те са седем), и преживяванията на обвиняемия и
подсъдимия са негативни за този обективно дълъг житейски период. В случая
наказателното производство против Й. е продължило над 5 години (5 години, 1
месец и 19 дни), както надлежно е отчетено от окръжния съд, при това без да се
е развила в пълен обем негова съдебна фаза. Образуваното през 2012 г.
наказателно дело НОХД 625/2012 г. на Специализираният наказателен съд е
прекратено с разпореждане от 10.05.2012 г. и е изпратено на прокурора за
допълнително разследване и отстраняване на посочени съществени процесуални
нарушения. Второто образувано наказателно дело НОХД 1733/2012 г. на СпНС е
прекратено с разпореждане от 5.12.2012 г. и то също е изпратено на прокурора за
допълнително разследване и отстраняване на посочени съществени процесуални
нарушения. Трето наказателно дело е образувано през 2013 г. (НОХД 1200/2013 г.
на СпНС) и то е отново прекратено, с разпореждане от 31.10.2013 г., и е
изпратено на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на посочени
съществени процесуални нарушения, като
срещу това разпореждане са подадени протести и с разпореждане от
10.01.2014 г. по НОХД 1200/2013 г. на Специализираният наказателен съд съдът
насрочва делото в съдебно заседание на 29.01.2014 г. Но с определение от
6.02.2014 г. по НЧД 165/2014 г. на СпНС, образувано по молба от 30.01.2014 г.
от И.Й. на основание чл. 368,ал.1 от НПК делото да бъде разгледано от съда,
съдът връща наказателното производство на П., като дава възможност на
Специализираната прокуратура в 3-месечен срок да го внесе по отношение на
обвиняемия И.Й. за разглеждане в съда с обвинителен акт с предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати
наказателното производство. Образувано е четвърто дело, но с разпореждане от
2.06.2014 г. по НОХД 500/2014 г. на Специализираният наказателен съд, то е прекратено
и съдът го изпраща на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на
посочени съществени процесуални нарушения. С определение от 2.02.2015 г. по петото
образувано наказателно дело, НОХД 1139/2014 г. на СпНС, съдът прекратява на
основание чл. 369,ал.4 от НПК частично наказателното производство срещу И.Й., и
с определение от 5.02.2015 г. по същото НОХД 1139/2014 г. на СпНС съдът
прекратява на основание чл. 369,ал.4 от НПК наказателното производство, водено
срещу И.Й., и в останалата му част. С оглед на тези няколкократни прекратявания
на наказателното производство от съда поради съществени процесуални нарушения в
досъдебното производство и окончателното му прекратяване именно по реда на чл.
369,ал.4 (отм.) от НПК е неоснователен доводът, заявен от страна на
жалбоподателя П.н.Р.Б. че в случая срокът на разследването е разумен. В хода на
това разследване за значителния период от 6 месеца и половина Й. е бил задържан
под стража, след което също за един още по-голям период, от 11 месеца и 6 дни,
той е бил под домашен арест, както правилно е отчел окръжният съд, т.е. той е
търпял тези две най-тежки мерки за неотклонение общо година и половина, който
период не може да бъде преценен като разумен срок съгласно нормите на НПК,
както неоснователно твърди П. във въззивната жалба. Значително е времето, през което Й. е бил първо отделен от
близките си, от детето си и от обществения живот, а след това е бил ограничен в
рамките на своя дом, без да може да работи, както и свободно да осъществява и
поддържа контакти, да организира живота си, лечението си, помощта за своите
родители и за болния си баща (който, видно от представените в копия с исковата
молба медицински документи, е бил лекуван в болница през м. май на 2011 г. и в
началото на м.юни на 2011 г., когато Й. е търпял мярката „Домашен арест“). Неоснователно
е затова оплакването на П., че са недоказани твърденията на ищеца за пречки за
трудовата му ангажираност по време на водене на наказателното производство. На Й.
са били повдигнати 4 обвинения, всяко едно за тежко престъпление, за които се
предвиждат значителни по размер наказания, както е отчетено и от окръжния съд –
от 3 до 10 години за престъпление по чл. 321, ал.3,т.2 от НК и за престъпление
по чл.256,ал.2 от НК, от 3 до 8 години за престъпление по чл.255,ал.3 от НК и от
10 до 20 години за престъпление по чл.212,ал.5 от НК,- което обстоятелство несъмнено
поражда у обвиняемия големи притеснения, опасения и страх. Неоснователно е
затова оплакването на жалбоподателя Й., че при постановяването на обжалването
решение в недостатъчна степен са съобразени видът и тежестта на повдигнатите
обвинения. Тези негативни преживявания на Й. не се установява да са били
повлияни в насока на намаляване на интензитета им от предходен негов опит,
свързан с други наказателни производства, както неоснователно претендира П. в
нейната въззивна жалба. Видно от представената с отговора на исковата молба
справка за съдимост на Й., той е признат за виновен по АНД с решение от
24.06.2010 г. на РС-Стара Загора, в сила от 10.07.2010 г., за виновен за
престъпление по чл. 227б,ал.2 от НК (като лице, което управлява и представлява
търговско дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не е поискало от съда да открие производство по несъстоятелност) и е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба, и е осъден с присъда от 5.10.2010 г. на РС-Стара Загора, влязла в сила
от 25.05.2011 г., за престъпление по чл. 206,ал.3 във вр. с ал.1 от НК (за
обсебване) на лишаване от свобода за срок от 3 години, като изтърпяването на
наказанието е отложена за срок от 5 години съгласно чл. 66,ал.1 от НК. Видно е
следователно, че тези две наказателни производства са приключили към средата на
2011 г., едното с налагане на административно наказание, а другото с отлагане
на изтърпяването на наложеното наказание, а сега разглежданото наказателно
производство, започнало на 17.12.2009 г., е продължило до 5.02.2015 г. с
обвинения за четири тежки престъпления. От значение за определянето на размера
на обезщетението са и последиците за здравословното състояние на Й., които
наказателното преследване, включително взетите мерки за неотклонение, са причинили.
В случая не се установява да е настъпило сериозно и трайно влошаване на
здравето на ищеца. Съгласно представената етапна епикриза от 11.02.2010 г., Й.
е имал от 2008 г., т.е. преди образуването на сега разглежданото наказателно
производство, оплаквания, като към момента на издаването на епикризата, по
време на наказателното производство, е лекуван медикаментозно от паническо
разстройство. Съгласно показанията на двамата разпитани свидетели Г. и Д. няма
данни след прекратяването на наказателното производство Й. да е имал оплаквания
за здравословни проблеми, не са представени от страна на ищеца и доказателства
в такава насока. Установява се следователно, че през времето на наказателното
производство Й. е имал оплаквания, които са се повлиявали от медикаментозното
лечение и са отшумели напълно след приключването на наказателното производство.
Що се отнася до разгласата на задържането и относно хода на наказателното производство
е несъмнено, че тя се е отразила изключително негативно на мнението на околните
за Й., но следва да бъде отчетено обстоятелството, че няма данни тя да е
направена с оглед предоставяне на информация от страна на Прокуратурата, както
и че наличието на тази информация и след приключването на наказателното
производство не е свързано с действия на П., поради което е неоснователно
оплакването на жалбоподателя Й. за отчитане в недостатъчна степен от окръжния
съд на негативните му преживявания вследствие на медийната разгласа. С оглед
показанията на свидетелите Г. и Д., преди задържането на ищеца в хода на настоящото
наказателно производство той се е занимавал със собствен бизнес (заведение и
магазин), следователно е имал добро обществено положение, което за периода от
повече от 5 години е било напълно изгубено, а вече след прекратяването на
наказателното производство е започнал друг бизнес, занимава се с автомобили
втора употреба и следователно е успял да развие отново търговска дейност. Към
момента на задържането на 17.12.2009 г. Й. е бил на 29 години, т.е. млад човек,
който тепърва гради социално и семейно положение и несъмнено понася трудно
тежките обвинения и радикалната промяна на начина му на живот. Неоснователно е
оплакването на П., че окръжният съд не е отчел обществено-икономическите
условия, тъй като е посочено какъв е средният годишен доход на едно лице за
2015 г. според официалните данни на НСИ – 4 886 лв. Преценявайки така
установените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че именно размерът от
15 000 лв. е съответен на изискването на 52 от ЗЗД. Неоснователно е затова
оплакването, заявено от жалбоподателя П.н.Р.Б. че определеният размер на
обезщетението е завишен, както и оплакването на жалбоподателя Й., че този
размер е занижен. Установява се при тези обстоятелства, че въззивните жалби се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, решението на окръжния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено във всички обжалвани негови части.
От страна на жалбоподателя Й. се
претендира за присъждане на разноски за настоящото въззивно производство, но с
оглед отхвърлянето на подадената от него въззивна жалба и липсата на подаден от
него отговор на въззивната жалба на П. следва да се приеме, че такива не му се
дължат от страна на П..
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 554, постановено на 10.10.2019 г. по гр.д. 72/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ П. на Р. Б.-гр.С., да
заплати на И.Й.Й. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 НК; по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
по чл. 212, ал.5 във вр. ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. ал.1 НК и чл. 321,
ал. 3, т.1 във вр. ал.2 НК по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР С. З.,
което е прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.) с определения от
02.02.2015 г. и от 05.02.2015 г., двете по НОХД № 1139/2014 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлен
като неоснователен предявеният иск в останалата му част – над присъдените 15
000 лв. до претендираните 30 000 лв., както и е осъдена на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ П. на Р. Б.-гр.София да заплати на И.Й.Й. сумата 720 лв.,
представляваща заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно
с уважената част от иска, и сумата от 10 лв. за платената от ищеца държавна такса.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)