СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
13799 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 63346 от 12.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 43677/2017 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав са отхвърлени предявените от
Н.Г.С., ЕГН **********, против УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул“ ЕАД, ЕИК *******,
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 738,40 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
медицинско лечение и болничен престой; 2/ сумата от 3 000 лева, частично от
целия претендиран размер от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, тревожност, загуба на доверие в здравната
система и страх, претърпени от ищеца в резултат на противоправно поведение на
служител от състава на ответното лечебно заведение, изразяващо се в проявена
лекарска небрежност, непрофесионално и неадекватно отношение към пациента на
18.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на деликта.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна
жалба от страна на ищеца Н.Г.С., ЕГН **********, с която същото се обжалва в
цялост. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
решение. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства безспорно е
доказано, че в конкретния случай е налице допусната лекарска грешка от страна
на д-р П.и нарушение на добрата медицинска практика и утвърдените медицински
стандарти за лечение. Твърди се, че съдът е цитирал изречения, които не са
вписани в протокола от разпита на свидетелите,
поради което и същите се смятат за неизвършени. Посочва се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че периодът на възстановяване би
бил един и същ, независимо дали операцията е извършена на 18.05.2017 г. или на
19.05.2017 г. В тази връзка се поддържа, че районният съд не е отчел
обстоятелството, че операцията от перитонит, каквато е претърпял въззивникът, е
по-сложна, животозастрашаваща, като същевременно хоспитализацията и
възстановителния период при нея са по-продължителни. Излагат се доводи за
неправилно възприета съдебно-медицинска експертиза. Поддържа се, че вещото лице
не е обсъдило какви действия са предприети от лекарите в ИСУЛ. Посочва се още,
че към 18.05.2017 г., когато е бил приет в ИСУЛ, жалбоподателят не е бил с
перитонит и операцията, ако е била извършена своевременно от лекарите в ИСУЛ е
щяла да бъде по-щадяща и по-навременна. Излагат се съображения, че след
процесния случай, жалбоподателят е станал изключително затворен, започнал да
усеща страх и притеснение за здравето си, вследствие на отношението от
лекарите, работещи в ответното лечебно заведение, както и че и към настоящия
момент въззивникът усеща несигурност и безпокойство за живота си. Моли се за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване в цялост на
предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, от
името на насрещната страна по въззивната жалба - УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул“
ЕАД, ЕИК ******* е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва. В отговора се излагат подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение, респ.
обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
В законоустановения срок третото лице - помагач на
страната на ответника - ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, не е взело становище по изложеното във въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на
първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно.
СРС, Гражданско отделение, 164 състав е бил сезиран с искове, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие
или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа,
то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата. Когато при изпълнение на така възложената
работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните
за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
За да отхвърли исковите
претенции, районният съд е приел, че по делото не е установено противоправно поведение от страна на служители на
ответника. Въззивният съд напълно споделя този извод, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на пъвоинстанционния съд. Независимо от това, във връзка
с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира
следното:
От събраните по делото доказателства - съдебно -
медицинска експертиза, свидетелски показания и медицинска документация, не се
установява неправилно поставена диагноза, неадекватно първоначално лечение или нарушение на добрата медицинска практика при
прегледа на ищеца в УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул“ ЕАД. Съдът кредитира съдебно-медицинската
експертиза като вярна, обоснована и задълбочена изготвена, неопровергана от
другите събрани по делото доказателства.
В тази връзка съдът се позовава на приетата и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която кредитира като
компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че при
първоначалния преглед на ищеца от д-р П., е била налице картина на остър
хирургичен корем, вследствие обаче на назначената терапия, такава картина вече
не се е наблюдавала и не е била нужна хоспитализация и незабавна операция.
Именно това обстоятелство има решаващо значение за извода на съда. Освен
назначената терапия, в съответствие с медицинските стандарти, е била проведена
и консултация с хирург, като на ищеца е било указано изрично, при влошаване на
състоянието му, да посети незабавно лечебното заведение за консултация,
назначен е бил и контролен преглед в 09:00 ч. сутринта на следващия ден. В
действителност от назначените изследвания са били установени повишени левкоцити
при ищеца, но както е посочило вещото лице липсата на остър хирургичен корем,
вследствие назначената терапия не е налагала незабавна хоспитализация и
операция.
От експертизата е видно също така, че операцията в УМБАЛСМ
„Н.И-Пирогов“ е била своевременна, тоест не е закъсняла, нямало е установено
тежка форма на усложнение на апендицита, което потвърждава извода, че
действията на д-р П.и д-р Ж.на 18.05.2017 г. не са предполагали категорично
приемане в лечебното заведение и спешна оперативна интервенция. В тази насока
са и изявленията на вещото лице при разпита му в съдебно заседание. Експертът е
посочил, че при липса на убедителна картина за остър хирургичен корем, налагаща
спешна оперативна намеса, какъвто е и конкретният случай, би трябвало да се
проследи клиничното състояние на пациента и да се прецени необходимостта от
оперативно лечение. Именно по този начин е процедирал и д-р П.- назначени са
изследвания, проведена е терапия, проведена е консултация с хирург - д-р Желев,
назначен е контролен преглед на следващия ден сутринта, дадени са указания при
влошаване на състоянието за незабавно посещение в болницата. Вещото лице е посочило също, че в конкретния случай клиничната картина при
ищеца не е била характерна, като след прегледа му от хирург не е следвало
веднага оперативно лечение, а само проследяване на състоянието, каквото е
направено.
Относно процеса на възстановяване, както е посочил и
първоинстанционният съд, позовавайки се на извода на вещото лице в изслушването
си пред съда, дори и при извършена лапароскопска операция още на 18.05.2017 г.,
а не на 19.05.2017 г., периодът на възстановяване би бил един и същ.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Е.С.и М.Р.по никакъв начин не опровергават изводите на съда.
Изложеното от свидетелите в по-голямата си част касае състоянието на ищеца след
извършване на операцията. Съобщеното от свидетелката Е.С., че при приемането на
ищеца в Пирогов им е било казано, че са дошли късно не кореспондира с изводите
на вещото лице, поради което и съдът приема, че показанията на свидетелката в
тази част са повлияни от отношенията й с ищеца. В същото времето самата
свидетелка сочи, че е предложила на ищеца да отидат в болница през нощта,
когато болките му са се увеличили, но той е отказал, въпреки че изрично му е
било указано при влошаване на състоянието му да бъде проведена незабавна
консултация.
Районният съд е приел, че по делото не е установена
лекарска грешка или непрофесионално упражняване на задължения от страна на
лекарите УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул“ ЕАД, т.е. наличието на виновно и
противоправно поведение, и е посочил, че не се установява настъпването на неимуществените вреди в правната сфера на ищеца
в причинна връзка с противоправното поведение на лицата д-р П.и д-р Желев, на когото
ответникът е възложил да указват здравна помощ. Така районният съд е обосновал извода си за неоснователност на исковете.
В обобщение въззивният съд приема, че при прегледа на ищеца на 18.05.2017 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул“ ЕАД
не са налице грешки и неправилни медицински действия от страна на
служители на ответника, изразяващи се непровеждане на необходимите изследвания и правилно лечение, поради което и исковете са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63346 от 12.03.2019
г., постановено по гр. д. № 43677/2017 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА Н.Г.С., ЕГН **********, да заплати на УМБАЛ „Царица
Йоанна - Исул“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100
лв. - разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.