Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………. 2019 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 06.11.2019 г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 2134/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК.
Инициирано е по жалба от Я.Е.П., ЕГН ********** от гр.Варна,
действащ чрез пълномощник адв.М.Т.,
против мълчалив отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по
заявление №АУ 057388 ВН от 12.06.2019г.
С цитираното заявление жалбоподателят е
поискал извършването на административна услуга: информация относно наличие или
липса на АОС за конкретно посочен в него недвижим имот. Твърди се, че в
законоустановеният срок административният орган не се е произнесъл, което
формира мълчалив отказ според жалбоподателя незаконосъобразен, поради нарушения на материалния закон. При
условие на евентуалност жалбата е насочена и срещу изричен отказ за произнасяне
по предмета на искането, обективиран в писмо АУ057388ВН-003ВН от 02.07.2019г.
Въз основа на изложеното е формиран
петитум, с искане съдът да постанови
решение, с което да отмени мълчаливия
отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по заявление №АУ 057388 ВН от
12.06.2019г. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът
с писмо с.д.№14234/24.09.2019г. оспорва жалбата като твърди, че тъй като
актовете за общинска собственост (АОС) се вписват в регистър по съответния ред,
посочен в чл.62, ал.1 от ЗОС, актовите книги са общодостъпни, то жалбоподателят е получил справка - от
актовите книги за общинските имоти и от съдържанието на писмото следва да се
направи извод, че за имота не е съставен
АОС, но такъв ще бъде съставен.
Във връзка с изложеното моли
производството по делото да бъде прекратено Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорващият поддържа жалбата на
изложените в нея основания и петитум.
Ответната страна, редовно призована не явява, не се
представлява.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с
данните по делото, приема следното:
По
допустимостта:
Оспорващият е поискал извършването на
административната услуга със заявление вх №АУ 057388 ВН от 12.06.2019г. , видно от входящия деловодния регистър на община
Дългопол, жалбата е депозирана в
деловодството на административния орган на 19.07.2019 г. от надлежна страна, а съобразно специалната
норма на чл. 5а, ал.3 от Закона за администрацията (нова ДВ бр.42 от 2009 г.,
изм. ДВ бр. 27 от 2014 г.), предвид §8 от ПЗР на АПК е и в рамките на законоустановения срок,
поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Със заявление (искане) №АУ
057388 ВН от 12.06.2019г. оспорващият в
настоящото производство е поискал от кмета на община Варна извършването на
административна услуга – издаване на
удостоверителен документ за
обстоятелствата, посочени в нея относно наличието или липсата на АОС
за ПИ 10135.2552.109 по КК на гр.Варна,
с № 536 по ПНО на м. Франга дере и Кокарджа
община Варна.
Ведно с искането е представена скица на поземления имот – извадка от КК на ж.к.
Изгрев, гр.Варна, от съдържанието на която е видно, че процесният
имот е с площ от 775 кв.м. , като 40 кв.м. идеални части от тях са собственост
на община Варна.
При така установената фактическа обстановка
административният орган е имал единствено задължението да провери и
удостовери с надлежен документ –
удостоверение обстоятелствата относно наличието или липсата на съставен за процесния имот акт за общинска собственост,
към момента на депозиране на искането. В законоустановения срок това не е сторено.
По правото:
Съгласно нормата на чл. 21, ал.3 от АПК, индивидуален
административен акт е волеизявлението за издаване на документ и отказът да се
издаде такъв документ (не самия документ).
Производството, образувано по искането Я.Е.П. от гр. Варна, е такова по извършване на
административна услуга по смисъла на §1,
т.2 от ДР на ЗА. То има като краен резултат волеизявление на административния
орган за издаване или отказ за издаване на съответния документ при спазване на
производството по АПК.
След като това е така, то неминуемо при постановяване
на този административен акт
административният орган е задължен да следи и да спазва правилата на
административното производство, регламентирани законовите в Глава V-та, раздел
І от АПК.
Спазването на тези именно правила е предмет на съдебен
контрол.
При разглеждане на искането административният орган е
следвало да извърши проверка за неговата допустимост, ако прецени, че искането
е допустимо и не е налице някоя от предпоставките, визирани в чл. 27, ал.2 от АПК, да премине към изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Такива са обективните изисквания на правоприлагането и всяко едно
нарушаване на тези изисквания води до материална незаконосъобразност, т.е. е
съществено.
Изпратеното до заявителя писмо АУ057388ВН-003ВН
от 02.07.2019г. предвид неговото съдържание и правен ефект не може и не следва
да се определи като изричен отказ за издаване на искания удостоверителен
документ. Писмото има изцяло уведомителен характер, с него, както сам изрично е посочил, АО цели да информира заявителя за стартирана процедура по
съставяне на АОС за процесния имот. Това, че според правилата на формалната логика тълкуванието на този отговор насочва към краен извод за липса на
съставен АОС (все още) съвсем не обективира произнасяне по съществото на искането, с което органът е бил сезиран, с мотивиран
изричен отказ.
От съдържанието на приобщената като доказателствен
материал по делото административна преписка е видно, че административният орган
дори не е предприел действия по изясняване на фактическата обстановка по
случая.
Вместо да изпълни това си задължение междувременно,
след началото на административното производство е предприел процедура съставяне на АОС за процесния имот.
Липсата на надлежно формирано от компетентния адм.
орган волеизявление с точно съдържание и
еднозначен правен отговор по искането, обективира наличието на мълчалив отказ.
Правната
конструкция на мълчаливия отказ в съчетанието на фикция, че е налице
волеизявление и презумпция - отказ или съгласие, е юридическа гаранция и улеснява
защитата срещу бездействието на администрацията да се произнесе в предвидените
в закона срокове.
Както се посочи и по-горе предметът на искането, с което е бил сезиран административният орган
попада изцяло в приложното поле на чл.21, ал.3 от АПК във връзка с § 1, т.2 от
ЗА. При това, предвид разпоредбите на
чл. 62 от ЗОС, за заявителя не е налице
задължение за установяване на правен интерес за предоставяне на поисканата
административна услуга.
Според дефиницията, дадена с
цитираните разпоредби, за административния орган е налице
императивно законово
задължение за писмено произнасяне по
заявлението. Непроизнасянето представлява
мълчалив отказ, който е в нарушение на закона, следва да бъде отменен, като
административният орган бъде задължен, съгласно чл. 174 от АПК, да се произнесе
в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
Административният орган е следвало да удостовери само дали
имотът е актуван като общинска собственост, записан ли имотът на общината като собственик
и на какво основание /дали като бивш собственик или на осн. чл. 19 от ППЗСПЗЗ/,
въобще да впише всички констатирани от него обстоятелства досежно описания в
заявлението имот.
При горните констатации настоящият съдебен състав
приема, че мълчаливият отказ на компетентния административен орган за извършване на административна услуга, заявена
с искане №АУ 057388 ВН от 12.06.2019г., е постановен при превратно упражнени правомощия,
поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката следва
да му бъде върната с указание да бъде извършена исканата административна
услуга.
Предвид приетия с настоящия съдебен акт краен правен резултат и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на оспорващата за
присъждане на сторените по делото разноски, съдът счита същото за основателно и доказано, а предвид липсата на възражения от
страна на ответника по техния размер намира че
следва да ги уважи изцяло.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия
отказ на кмета на община Варна за
извършване на административна услуга по искане №АУ057388ВН/12.06.2019г., депозирано от
Я.Е.П. от гр.Варна.
ВРЪЩА делото
като административна преписка на кмета
на община Варна за произнасяне по искане за извършване на административна
услуга №АУ 057388 ВН от 12.06.2019г., при спазване на закона съобразно дадените
задължителни указания в мотивите на решението, в 14-дневен срок от датата на
влизането му в сила.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Я.Е.П. от гр.Варна ЕГН ********** сумата от 610 (шестстотин и
десет) лв., представляваща разноски за
платен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова