Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.Слатина, 05.06.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на 26 май, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Теодора Маринова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 106/2020 год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод предявена искова молба от
адв.И.Н. *** със съдебен адрес за призовки и съобщения гр.П, ул.“Петко
Каравелов“ № 26, ет.2, офис № 11-пълномощник на ищеца "С." ЕООД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление,*** представлявано от Управителя В.И.П против Н.А.М. с ЕГН ********** ***, с
правно основание чл.228 и сл. от ЗЗД, с която е
поискал съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 3740,00 лв.
представляваща наемна цена по формален договор за наем на МПС от 10.04.2019г.
за периода от 26.04.2019г. до 30.07.2019г.( в общ размер от 3840,00 лв. от
която сума е направено прихващане от 100.00 лв. платен от ответника депозит по
договора) за ползване на МПС-лек автомобил
„Фолксваген Поло“ рег. № РВ1613ТХ, ведно със законната лихва, начиная от
30.10.2019г./датата на завеждане на исковата молба в РС-П/ до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.228 и сл. от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова
молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства,
поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани,
изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази се доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца навежда
твърдения, че е налице сключен между
страните по делото договор за наем от 14.10.2019г. на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № РВ 1613
ТХ, който е предаден на ответника за временно ползване за периода от
10.04.2019г.-12.00 часа до 15.04.2019г.-12.00 часа при наемна цена на договора
в размер на 200,00 лв.(40.00 лв. на ден). Ответника предал на ищеца сумата от
100,00 лв. депозит-гаранция за изпълнение на задължението.
На 10.04.2019г. страните са разменили
престациите: ищеца предал наетото МПС на ответника на адрес в гр.П,
бул.“Пещерско шосе“ № 7, а последният предал на ищеца-наемодател сумата от
300,00 лв., от която 200.00 лв. наемна цена за уговорените 5 дни и 100,00 лв.
депозит.
Ответника получил процесното МПС в гр.П,
бул.“Пещерско шосе“ № 7, където следвало да върне автомобила в края на наемният
срок.
Управителят на ищцовото дружество
многократно се свързвал с ответника и го приканвал да заплати по 40,00 лв. на
ден за ползване на автомобила през времето след изтичане на първоначалният срок
на договора за наем. Същият непрекъснато го уверявал, че ще върне автомобила,
но не го направил. Впоследствие ответникът заявил на ищеца, че претърпят ПТП,
като оставил л.а. в автосервиз за ремонт и предложил на ищеца да закупи
автомобила. Реално нито връщал автомобила, нито заплатил на ищеца ползването му
след изтичането на първоначалният срок посочен в наемният договор. Единствено
през м.май 2019г. се явил в базата на ищеца и заплатил сумата от 400,00 лв. за
наем. Поведението на ответника, принудило ищеца да сезира РП-П за обсебване на
вещта./МПС-то/. След намесата на полицията в гр.П ответника на 31.07.2019г.
върнал на ищцовото дружество автомобила.
Общото задължение на ответника към ищеца
посочено в и.м. е 3740,00 лв. за периода от 26.04.2019г. до 30.07.2019г.(по
40.00 лв. на ден), като са прихванати 100,00 лв. представляващи получен от
ответника депозит при сключване на договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответника не е
депозирал писмен отговор, нито е взел становище по молбата, не е ангажирал
доказателства.
В с.з. ответника Н.М. се явил лично,
която твърди, че цялата сума по
процесният договор приложен с и.м. я заплатил на ищеца. Имали договор със съпругът на управителката на
ищцовото дружество за закупуване на процесният автомобил, който е предмет на настоящият
договор, за договорената между тях сума., но сделката не била осъществена.
В подкрепа защитната теза на ищеца е
разпитан свидетеля И. П./съпруг на управителката на ищцовото дружество, който
заяви, че желае да свидетелства, въпреки разясненото му право на отказ от
съда/.
Във фирма „С.“ ЕООД не заема официална длъжност,
а тя е собственост на съпругата му. Тази фирма е дъщерна на друга фирма, в
която той заема длъжност. В гр.П, на бул. „Пещерско шосе“ № 7 отдават под наем автомобилите,
а базата им се намира в гр.П на бул. „Христо Ботев“ № 2. Към настоящият момент
предоставят под наем 22 бр. коли. Ответника ползвал общо 5 бр. автомобили от
фирмата, като последният л.а., който взел под наем на 10.04.2019г. на обяд бил „Фолксваген Поло“, с рег. № РВ 1613
ТХ. Подписали писмен договор за наем, при наемна цена от 40.00 лв. на ден за
период от 5 дни, а именно от 10.04.2019г.
до 15.04.2019г. Свидетелят му предал документите, ключовете и ответника взел колата. За тези 5 дни нямал никакъв контакт с ответника.
Впоследствие го търсил няколко пъти по телефона, но не отговарял.
П. си спомня, че през м.май месец 2019г.
ответника му заплатил още 400.00 лв. за процесният автомобил и поискал да
ползва втори автомобил за работниците му. В момента в който получил втория
автомобил, тогава споменал, че ударил л.а. „Фолксваген Поло“, което по-късно се потвърдило от Полицията. ПТП
било леко и автомобила бил в състояние да се движи. П. потърсил по служебен път
автомобила, като сезирал РП-П и след намесата на полицията ответника върнал
автомобила през м.юли 2019г., но не заплатил цялата сума по настоящият договор,
както той твърди в с.з., в противен случай нямало да се води настоящото дело.
Св.П. заяви, че действително с ответника
имали устна договорка с ответника, последният да закупи процесния автомобил за
определена сума, като изпрати „суифт“ от Гърция, като ще му бъде издадена
фактура, след постъпване на парите по сметка на дружеството. Впоследствие се
установило, че „суифта”, който св.П. представил в полицията се оказал фалшив.
Ответника признавал пред св.П., че дължи
сумата за наема по процесният договор, но така не я плати до настоящия момент на
ръка, нито по банков път или какъвто и да било друг начин.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 228 и сл. от ЗЗД вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателя – да му плати определена цена. Съгласно разпоредбата на
чл. 232, ал. 2 предл. първо ЗЗД, наемателя е длъжен да плаща на наемателя
наемната цена, както и да върне вещта, изводимо от разпоредбата на чл.233,
изр.първо от ЗЗД.
Установява
се от представените по делото доказателства, че е сключен между страните
договор за наем на МПС от 10.04.2019г. за срок от 5 дни за периода от 10.04.2019г.
до 15.04.2019г. при месечна наемна цена от 40,00 лв. на ден или общо 200,00 лв./т.3
от договора/.
При подписването на договора, съгласно т.4
от договора, наемателят заплатил авансово сумата от 100.00 лв. представляваща депозит,
като получил лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № РВ 1613 на 10.04.2019г.
с приемо-предавателен протокол приложен по делото.
В хода на делото ответника не оспори
обстоятелствата, че между страните има действащ договор за наем и че е ползвал
лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № РВ 1613, предмет на договора за наем,
както и че със съгласие на ищеца-немодател, ответникът е продължил при същите
условия ползването на лекият автомобил, считано до 30.07.2019г.
Съобразно указаното на страните
разпределение на доказателствената тежест ответника не представи доказателства
за извършено плащане на наема и по този начин не опроверга твърденията на ищеца
за неизплатен наем за процесния период 26.04.2019г. до 30.07.2019г. в общ
размер от 3740,00 лв. В тази връзка са и показанията на св.П..
Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
наемателят е длъжен да върне вещта. Под "връщане" на предмета на
наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на
наемодателя. Предаването не се изчерпва само и единствено с преустановяване
ползването от страна на наемателя. МПС е предадено по смисъла на чл. 233, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до
лекия автомобил. Доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника, тъй
като от него той черпи благоприятни последици. За настъпването му обаче не бяха
ангажирани доказателства.
Тъй като автомобилът не се установява да
е бил върнат на наемодателя на 15.04.2019г., предвид изразеното от него
съгласие за продължаване на ползването и твърденията на ответника, че
ползването е продължило, съдът намира, че следва да бъде приложена разпоредбата
на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Наемното правоотношение не се е прекратило, а се счита
продължено за неопределен срок.
За момент на връщането на вещта следва да се приеме посочената от ищеца
дата- 31.07.2019г., видно и от показанията на св.П.. Ответника заплатил на
ищеца сумата от 400.00 лв. допълнително, с която заплатил наема на автомобила
за периода до 25.04.2019г. Доколкото няма доказателства връщането да е
настъпило по-рано в периода от 15.04.2019г. до 30.07.2019г. между страните е
съществувало наемно правоотношение, по което ищецът е бил изпълнил задължението
си за предаване на вещта. Ето защо ответникът като наемател дължи цена за
предоставеното възмездно ползване в размер на 40,00 лева на ден или общо 3740,00
лв.
От така събраните доказателства в
действителност не е установява в чие държане е бил автомобила за периода от
описа до 30.07.2019г. и ответникът да е ползвал същия. Това обаче не се
отразява на основателността на претенцията, тъй като обстоятелството дали
наемателят ползва реално наетата вещ е ирелевантно за задължението му към
наемодателя за плащане на наем. Задължението на наемателя за плащане на наем е
обусловено от изпълнение на насрещното задължение на наемодателя да му
предостави на разположение вещта, обект на наемното правоотношение, а
настъпването на това обстоятелство се установява с категоричност- в този смисъл
е и задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 238 от 04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г.
на II т. о.
Безспорно изправна по договора страна се явява
наемодателят, предоставил наемната вещ за временно ползване, а неизправна е
наемателя, който не е изпълнил основното
си задължение - да върне вещта след прекратяване на договора.
Ето защо претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена в пълния претендиран размер.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски за държавна такса в размер на 149,60 лева
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.А.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на "С."
ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление,***
представлявано от Управителя В.И.П на основание чл.228 и сл. от ЗЗД, сумата от 3740,00 лв.(Три хиляди седемстотин и
четиридесет лева) представляваща наемна цена по формален договор за наем на МПС
от 10.04.2019г. за периода от 26.04.2019г. до 30.07.2019г. за ползване на
МПС-лек автомобил „Фолксваген Поло“ рег.
№ РВ1613ТХ, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 30.10.2019г./датата
на завеждане на исковата молба в РС-П/ до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 149.60
лв. (Сто четиридесет и девет лева и 60 стотинки) за заплатена държавна
такса по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: