Р Е Ш Е Н И
Е № 34
Гр. Сливен, 05.03.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 8 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 285 по описа на Районен
съд – Нова Загора за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С Решение № 260030/09.11.2020
г. по АНД № 285/2020 г. на Районен съд – Нова Загора е потвърдено Наказателно
постановление № 17-0804-003353/11.01.2018 г. на Началник Сектор “Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с което на М.И.В., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 750,00 (седемстотин
и петдесет) лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца, както и отнемане на 12 точки на основание Наредба № Iз-2539
на МВР.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател М.И.В., който го обжалва
в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Твърди
се, че автомобилът не е собственост на жалбоподателя, което поставяло под
въпрос съставянето на АУАН срещу същия. От друга страна превозното средство
било управлявано също от друго лице. Непосочването на тези обстоятелства в акта
и наказателното постановление съставлявало съществено процесуално нарушение.
Върху снимковия материал липсвало посочване на дата и час, както и дали
действително техническото средство е поставено в процесния участък. Съдът не
бил изискал доказателства дали пътния участък е бил сигнализиран по изискуемия
начин. Счита атакуваното съдебно решение за незаконосъобразно, поради
неизвършена подробна и задълбочена проверка на посочените обстоятелства. Моли
съда да отмени обжалваното решение на Районен съд – Нова Загора и потвърденото
с него наказателно постановление.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и
свовременно призован, не се явява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Заявява законосъобразност на наказателното постановление и първоинстанционното
съдебно решение, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението
на Районния съд – правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено
в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно, че:
На 05.04.2017 г. в 17:28 ч. в г. Н. З., до б. „Л.“ с техническо
средство на МВР било заснето нарушение за скорост, извършено с товарен
автомобил с рег. № *******, като автомобилът бил управляван със скорост от 111
км/ч, при ограничение за населеното място от 50 км/ч. Нарушението било
обективирано в снимков материал № 003059047В922017040517282700006, като
Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен след извършена проверка и
установяване, че автомобилът е собственост на ЕТ „А. – 53 – И. В.“, със
седалище ***, с писмо рег. № 804р-2130/19.06.2017 г. поискал съдействие от
Началника на РУМВР – П. за установяване на водача, управлявал превозното
средство. На 12.07.2017 г. И. В.И. писмено декларирал, че на 05.04.2017 г. в
9:00 часа е предоставил превозното средство на М.И.В., като към часа на
извършване на нарушението - 17:28 ч. автомобилът е бил във владение на същия,
върнат на с. на 06.04.2017 г. в 10:00 часа. На 12.07.2017 г. на водача М.В. била
връчена покана за явяване в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен на
15.07.2017 г. за съставяне на акт по реда на ЗАНН. На 24.07.2017 г. за
описаното по – горе нарушение и срещу М.В. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 3353, връчен на адресата на 26.11.2017 г. Въз
основа на съставения акт, на 11.01.2018 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 17-0804-003353, с което за
нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от с.з.
наложил на М.И.В. административно наказание „глоба“ в размер на 750 лв. и
постановил по отношение на нарушителя лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца и отнемане на 12 контролни точки.
Към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция е
приобщена Справка за нарушител – водач, от която се установява, че срещу М.И.В.
има издадени 25 наказателни постановления, 3 фиша и приложени 2 принудителни
административни мерки за извършени нарушения по ЗДвП.
Районният съд е
потвърдил Наказателното постановление при напълно изяснена фактическа обстановка
и с подробни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция,
при следните съображения:
От събраните по
делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. Изложените в касационната жалба
доводи не се споделят от касационния съд. На първо място, необосновано и без
опора в доказателствата е твърдението, че на процесната дата автомобилът е
управляван от трето лице – Р., в подкрепа на което си твърдение жалбоподателят
представя копие от СУМПС. Наличието на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, респ. правоспособност у М. К. Р. не доказва обстоятелството,
че тя е управлявала автомобила с превишена скорост в посочените дата и час.
Противно на това твърдение, в приобщено по доказателствата годно писмено
доказателствено средство – декларация с. на автомобила ясно е посочил на кого е
било предоставено за управление процесното МПС на посочените в акта и НП дата и
час, респ. в чие владение е било същото при извършване на нарушението. При
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление и настоящата
съдебна инстанция не намира допуснати процесуални нарушения, или такива на
материалния закон. Нарушението е ясно квалифицирано като такова по чл. 21 ал. 1
от ЗДвП, съгласно която норма, при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: 50 за населено място. В случая от приложения снимков материал
се установява, че скоростта на движение на автомобила е 111 км/ч., която
многократно превишава разрешената от закона в границите на населеното място от
50 км/ч. В случая правилно и коректно е приложена и санкционната разпоредбата
на чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване
над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, при определяне на правната
квалификация и съответната ѝ санкция по закон, наказващият орган е спазил
всички съществени процесуални правила и относимите материалноправни норми.
Не се подкрепя от
данните по делото и твърдението на касационния жалбоподател, че нито от АУАН,
нито от НП ставало ясно, че в процесния участък има ограничение на скоростта.
Видно и от двата акта (установяващ и санкционен), нарушението е извършено в
обхвата на действие на пътен знак със специализирано предписание - Д11,
обозначаващ начало на населено място, за което максимално разрешената скорост е
50 км/ч., съгласно чл. 21 от ЗДвП. Нормата на чл. 6 от с.з., чието
систематическо място е в Глава ІІ “Правила за движението по пътищата” вменява
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение с
пътните знаци, което очевидно в случая не е сторено от санкционирания водач М.В..
При горните доводи
и при преценка на събраните по делото доказателства настоящата съдебна
инстанция намира, че установеното от оторизираните длъжностни лица
административно нарушение на ЗДвП е извършено, при съставянето на АУАН и НП не
са допуснати процесуални нарушения, които да обосноват извод за опорочаване на
процедурата по установяване на нарушение и неговото санкциониране, в която
насока са правилни изложените в обжалвания съдебен акт мотиви. Районният съд
правилно е изградил фактическата обстановка по случая и неговите изводи от
фактическа и правна страна съответстват напълно на събраните по делото
доказателства.
С оглед изложеното,
формулираните в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от
субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е правилно и законосъобразно. Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд – Нова Загора е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно
постановление № 17-0804-003353/11.01.2018 г. на Началник Сектор “Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с което на М.И.В., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 750,00
(седемстотин и петдесет) лева и е постановено лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца, както и отнемане на 12 точки на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР.
По изложените
съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, което следва
да се определи в размер на 100,00 (сто) лева.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260030/09.11.2020 г. на Районен съд – Нова Загора, постановено по АНД
№ 285/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.И.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски по делото в размер на
100,00 (сто) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.