№ 258
гр. Кърджали, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200867 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 2501 от 19.08.2022 г., издадено от
Директор на РДГ-Кърджали, с което на Р. М. М. от ****, общ.***, с ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД и „лишаване от право на
ловуване“ за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД.
Жалбоподателят Р. М. М. счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Освен това сочи, че не е
извършил вмененото му нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Атакуваното постановление
било издадено в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, след изтичане на предвидения в закона
преклузивен давностен срок. В АУАН и наказателното постановление липсвало описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Моли обжалваното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че от събраните по делото
доказателства не се установило жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е
санкциониран. От разпитаните свидетели не се установило същият да е ловувал
преследвания дивеч на територията на ДЛС „Женда“ гр.Кърджали с посочените координати.
Жалбоподателят действително не притежавал заверен ловен билет за 2022 г. и писмено
разрешение за лов, защото вследствие на тежкото му здравословно състояние не можел да
1
ходи на лов. Посочено било, че деянието се изразява в ловуване на преследван дивеч, но
такова не било установено по делото. Разпитаният полицейски служител заявил, че е
наблюдавал жалбоподателя, който слязъл от колата, отдалечил се на 200 метра заедно с
кучето си, след което се върнал отново в личния си автомобил. Каквото и да е преследване,
наличие на дивеч, ловуване, не било установено. Затова защитата моли за отмяна на
атакуваното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва
жалбата. Намира издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно.
Безспорно бил установен нарушителят и извършеното от него деяние по ЗЛОД. Спазена
била процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмено становище, в което излага подробни
съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.01.2022 г. свидетелят И. П. бил на работа като оперативен работник в РУ-
Кърджали. На същата дата получил сигнал от ловци от с.*** за това, че имало бракониер в
землището на с.***, общ.***. Полицейският служител със свой колега се отправили към
посоченото място, където видели жалбоподателя Р. М. М.. Той се намирал в едно дере близо
до с.*** и носел пушка на рамо, а наблизо се чувал лай на куче. Свидетелят И. П.
наблюдавал жалбоподателя, при което го възприел да върви към своя автомобил, паркиран
на разстояние около 200 метра. Полицейските органи установили самоличността на лицето
Р. М. М., отвели го в участъка в с.*** и уведомили за случая горските служители. В
полицейския участък пристигнали свидетелите Н. А. и Х. Х. – служители на ДЛС „Женда“
гр.Кърджали. Те поискали от жалбоподателя документите, даващи му право да ловува. След
проверка установили, че ловният билет на Р. М. не бил заверен за 2022 г. Същият не
притежавал и писмено разрешително за лов. Горските служители извършили и проверка на
мястото, на което бил установен жалбоподателя. По повод така констатираното нарушение,
на 25.02.2022 г. срещу Р. М. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, а именно за това, че на 21.01.2022 г. на територията на
ТП ДЛС „Женда“ гр.Кърджали, с координати 41.7522601, 25.3782986, ловува преследвайки
дивеч, без да притежава редовно заверен ловен билет за 2022 г. и без писмено разрешително
за лов. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал и получил с
възражение. На 19.08.2022 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което
на Р. М. М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. на
основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД и „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години на
основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, за извършено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД.
2
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите И. П., Н. А., Х. Х. и Ю. Р.; Акт за установяване на административно нарушение
от 25.02.2022 г.; Констативен протокол от 21.01.2022 г.; Разписка за отговорно пазене на
вещи от 21.01.2022 г.; копие на Билет за лов № ***; копие от членска карта № ***; Заповед
№ РД 49-199 от 16.05.2011 г.; Трудов договор от 24.09.2021 г.; Трудов договор от 09.03.2020
г.; длъжностна характеристика; копие от Диплома за средно образование на Н. А.; копие от
Свидетелство за професионална квалификация на Н. А., както и другите приети по делото
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
С наказателното постановление отговорността на Р. М. е ангажирана за нарушение
по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, предвиждащ да се наказва с глоба от 50 до 400 лв., който ловува, без
да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително
за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил
дивеч. Легално определение за ловуване се съдържа в чл.43, ал.2 и ал.3 от ЗЛОД. Ловуване е
убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване,
съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми
части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Ловуване е и престой или
движение на лица извън населените места със: 1.извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не; 2.стъпни капани, примки с метално въже и
електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. В акта и
наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е извършил нарушението, като на
инкриминираната дата е ловувал преследвайки дивеч. Според настоящата инстанция
събраните писмени и гласни доказателства не установяват по безспорен и несъмнен начин
Р. М. да е извършил вмененото му деяние, изразяващо се в ловуване, чрез преследване на
дивеч. Подобни обстоятелства не се доказаха от разпита на свидетеля очевидец И. П.. На
процесната дата той единствено е видял жалбоподателя да върви с пушка на рамо близо до
с.***, но не и да преследва дивеч, нито пък да стреля по такъв. Ето защо съдът намира за
недоказано Р. М. да е извършил описаната в акта и наказателното постановление дейност по
ловуване. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен
начин всички признаци от обективната и субективна страна на процесното нарушение, а
това в случая не бе сторено. В случая по-скоро се касае за изпълнително деяние,
осъществено чрез престой или движение извън населено място с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие /ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД/. Такива факти
обаче не са описани в акта и наказателното постановление, съответно такова нарушение не е
вменено на жалбоподателя. На следващо място, в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което съставлява
3
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното постановление. В акта и наказателното
постановление са описани две нарушения – ловуване без да притежава редовно заверен
билет за лов и ловуване без писмено разрешително за лов. Всяко от тези две деяния
осъществява състав на самостоятелно административно нарушение. Наложена е обаче една
група наказания – „глоба“ и „лишаване от право на ловуване“, които в чл.84, ал.1 и чл.94,
ал.1 от ЗЛОД са предвидени за всяко от двете нарушения. Последното е в разрез с уредения
в чл.18 от ЗАНН основен принцип, според който за всяко нарушение следва да има отделно
наказание, което да се изтърпи отделно. Актосъставителят и административнонаказващият
орган са създали неяснота в АУАН и наказателното постановление относно правните си
твърдения, а именно за кое нарушение приемат, че следва да бъде санкционирано лицето. По
същество, според настоящата инстанция жалбоподателят е извършил нарушение по чл.84,
ал.1 от ЗЛОД, изразяващо се в ловуване - престой или движение извън населено място с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, без да притежава редовно заверен билет за лов
за 2022 г., но подобно изпълнително деяние не се твърди от страна на наказващия орган. Ето
защо, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, като от
представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с действителната
правна и фактическа сложност на делото. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Регионална дирекция по горите-Кърджали,
именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2501 от 19.08.2022 г., издадено от
Директор на РДГ-Кърджали, с което на Р. М. М. от ****, общ.***, с ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД и „лишаване от право на
ловуване“ за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Кърджали да заплати на Р. М. М. от ****,
общ.***, обл.Кърджали, с ЕГН **********, сумата от 360 лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5