Решение по дело №461/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 249
Дата: 31 декември 2018 г.
Съдия: Цвета Живкова Попова
Дело: 20182100600461
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

139

                                      гр.Бургас,    31.12.2018                                      

 

                                                   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                      

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Цвета Попова

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  Събчо Събев

                                                                                   Ваня Ванева

                                                                                                        

Секретар: Лена Димитрова

Прокурор: Ташко Стаматов

Като разгледа докладваното от съдия Попова ВНОХ дело № 461                                по описа  за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         С присъда № 62 от 16.04.2018 г., постановена по н.о.х.д.№ 1284/2018 г., Бургаският районен съд признал подсъдимия С.Д.М. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.10.2017 г. в гр.Бургас, като пълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките  си, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, а именно коноп с нето тегло както следва: 12,588 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 4,20%, на стойност 75,52 лв.; 0,404 грама със съдържание тетрахидроканабинол 3,70 %, на стойност 2,42 лв.; 2,158 грама със съдържание на тетрахидро-канабинол 4,10 %, на стойност 12,95 лв.; 2,879 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 3,30 % на стойност 17,27 лв.; 9,834 грама със съдър-жание на тетрахидроканабинол 4,50 %, на стойност 59 лв., цялото количество наркотично вещество с общо нето тегло 27,863 грама на обща стойност 167,16 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК го осъдил на пробация, включваща следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 6 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; 2) задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; 3) включване в програма за обществено въздействие, определена от пробационния служител за срок от 6 месеца. С присъдата съдът се произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и направените по делото разноски.

         Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Веселина Василева, защитник на подсъдимия М.. В жалбата е посочено, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, като аргументи в тази насока не са изложени. Иска се отмяна на присъдата, прекратяване на наказателното производство и изпращане на делото на Комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и непълно-летни.

         В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура- Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че възпитателните мерки по ЗБППМН няма да въздействат предупредително и възпиращо върху непълнолетния. Пледира за потвърждаване на постановената от районния съд присъда.

         Защитникът поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Акцентира на обстоятелството, че непълнолетният подсъдим не е бил задържан по никакъв повод в управленията на МВР, има добра педагогическа характеристика, а поведението му по време на разслед-ването сочи на съжаление за всичко. При условията на алтернативност моли за налагане на по-леко по вид наказание.

         При предоставената му последна дума подсъдимият моли да не бъде осъждан.

         Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият С.М. е направил недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът правилно е преценил, че признанието на подсъдимия е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства и е  постановил определение по чл.372, ал.4 НПК, с което е обявил, че ще ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК в мотивите на атакуваната присъда съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд прие от фактическа страна следното:

На 20.10.2017 г. в гр.Бургас била проведена полицейска операция по линия „Противодействие на престъпления, свързани с държане,разпростра-нение и приготвяне на наркотични вещества  и техни аналози“. Около 11:00 часа полицейските служители при Пето РУ към ОДМВР- гр.Бургас Ж. Ж., И. П., И. И. и И. К. получили сигнал за лице, държащо високорисково наркотично вещество – марихуана. Един час по-късно полицаите забелязали подсъдимия С.М. и свидетеля Н. Т., които се движели в посока от х-л „Мираж“ към автобусната спирка срещу УМБАЛ-Бургас. Полицаите ги спрели и след като се легитимирали със служебните си карти, ги попитали дали държат забранени за притежание вещи. Подсъдимият заявил, че държи такива вещи и извадил от джоба на якето и чантата си 1 брой полиетиленов плик с кръгла форма, съдържащ суха, зелена растителна маса, 3 броя полиетиленови пликчета тип „клипс“, съдържащи суха, зелена растителна маса и 20 броя прозрачни полиетиленови топчета с неправилна форма, съдържащи суха, зелена растителна маса. Подсъдимият заявил, че веществото е марихуана, предназначена за лична употреба. Полицейските служители отвели подсъдимия в сградата на Пето РУ-Бургас, където С.М. доброволно предал вещите. Същия ден било извършено физикохимическо изследване, при което било установено, че растителната маса имала общо нето тегло 27,863 грама и се определяла като коноп, с различно съдържание на тетрахидроканабинол в отделните обекти – от 3,30% до 4,50 %.

Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия М., което  се потвърждава от целия събран на досъдебното производство доказателствен материал – от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ж. Ж., Н. Т., (л.12 и л.14), от протокола за доброволно предаване (л.29) и приобщените чрез него веществени доказателства, както и от протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л.19-21). Видът и количеството на инкриминираното наркотично вещество са установени по несъмнен начин от заключението на извършената химическа експертиза, приложено на л.23-25.

Въз основа на установените по безспорен начин факти първоин-станционният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано по чл. 354а,  ал.3, т.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. На 20.10.2017 г. подсъдимият е държал в джоба на якето и чантата си високорисково наркотично вещество – 27,863 грама коноп, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол от 3,30% до 4,50 %, на обща стойност 167,16 лв., без да има за това надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 ЗКНВП. М. е непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

Въззивният съд намира за неоснователно искането на защитника за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с прилагане на възпитателните мерки, установени със ЗБППМН. Искането е било направено и пред районния съд, който е изложил убедителни аргументи защо не го е уважил. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че в процесния случай не са налице предпоставките по чл.61, ал.1 НК. Предмет на извършеното от подсъдимия престъпление са близо 28 грама високорисково наркотично вещество. Установеното количество и обстоятелството, че същото е било разпределено в много-бройни полиетиленови пликчета, поставят под сериозно съмнение твърдението на дееца, че наркотикът е бил предназначен за лична употреба. Посочените обстоятелства сочат на завишена степен на обществена опасност на престъплението. Наред с това по делото е установено, че подсъдимият е употребявал марихуана, като в тази насока родителите са положили усилия за коригиране на поведението му. При наличието на тези данни не може да се формира извод, че деянието на подсъдимия е импулсивна проява или че се дължи на недостатъчно обмисляне на неговото действително значение.

Районният съд правилно е преценил, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.55 НК. Съобразените от съда смекчаващи обстоятелства (необременено съдебно минало, непълнолетният не се води на отчет в ДПС за противоправни прояви и не са му налагани възпитателни мерки от МКБППМН-гр.Айтос, не е имал противообществени прояви в ******* и не му е била налагана санкция от Педагогическия съвет на учебното заведение, сам е признал на полицейските служители, че държи коноп, а след това доброволно е предал наркотичното вещество, изразено съжаление и критичност) действително са многобройни, а предвиденото в закона най-леко наказание в случая се явява несъразмерно тежко. Съгласно чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК при непълнолетните наказанието лишаване от свобода се заменя с пробация или обществено порицание. Районният съд е наложил на подсъдимия наказание пробация (неясно защо съдът е постановил мярката по чл.42а, ал.2, т.1 НК да бъде изпълнявана в *****, след като постоянният и настоящ адрес ***), което според настоящият съдебен състав не е целесъобразно. Предвид респектиращо ниската възраст на С.М. (*****), въззивният съд намира, че за превъзпитанието на дееца по-подходящо е наказанието обществено порицание. В този смисъл се налага изменение на обжалваната присъда.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 НПК

                                         Р   Е   Ш   И :

ИЗМЕНЯ присъда № 62 от 16.04.2018 г. по н.о.х.д. № 1284/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, като заменя наложеното на С.Д.М. наказание пробация, включващо пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4, с наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез обявяване диспозитива на присъдата на таблото на ***** за срок от един месец.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

 

     Председател:                             Членове: