РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 18.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4096 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***
-Управител против срещу А.Б.В. ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сума в размер на
2690,20 лева, представляващи главница
по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 21.08.2015 г. до
21.02.2019 г.; сума в размер на 275,07лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. /датата на
прехвърляне на задължението/; сума в размер на 202,44 лева - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението. В
условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове, се отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди на основание чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД А.Б.В., като Кредитополучател по Договор за кредит да
плати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния
договор суми, а именно: 2690,20 лева - главница
по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 21.08.2015 г. до
21.02.2019 г.; сума в размер на 275,07лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. /датата на
прехвърляне на задължението/; сума в размер на 202,44 лева - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1502/2018 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. Излага се, че на
20.06.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., които
договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК *********
и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу А.Б.В., произтичащо от договор за потребителски
кредит № 1760167/18.02.2015 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което
вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 20.06.2017 г. към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2017 г. Сочи се, че в Приложение №1/20.06.2017 г. към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2017 г. е представено
само с данните на длъжника А.Б.В., тъй като данните на останалите длъжници са
защитени съгласно Закона за защита на личните данни. Сочи се, че в изпълнение
на изискванията на закона на ответника са изпратени 2 броя по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, съответно с Изх. № УПЦ-П-УКФ/1760167 от 27.06.2017 г. с
известие за доставяне посредством Български пощи ЕАД и с Изх. №
УПЦ-С-УКФ/1760167 от 07.02.2018 г. Твърди се, че съгласно чл. 4.3. от рамковия
договора за цесия, ищецът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Моли съдът да връчи уведомленията за цесия
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Сочи се, че процесното
вземане произтича от одобрен на 18.02.2015г. и подписан на 19.02.2015 г. Договор
за потребителски паричен кредит № 1760167, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и А.Б.В. в качеството му на
Кредитополучател. Излага се, че с подписването на Договора, кредитополучателят
е удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях
и безусловно ги приема. Твърди се, че при условията на Договора, Кредиторът е
предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница от
4048,20 лв., която сума включва чистата стойност на кредита от 3900,00 лв. и
комисионна от 148,20 лв. Сочи се, че чистата стойност на кредита от 3900 лв. е
преведена на дата 19.02.2015 г. по посочената от Кредитополучателя банкова
сметка, ***то си по договора. Излага се, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към
Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на който е фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като
страните са договорили годишен лихвен процент от 16,99 %, като към датата на
подписване Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да
е в общ размер на 1584,60 лв. Сочи се, че подписвайки Договора,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Твърди се, че
общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на
Договора е в размер на 5633,13 лв., която съгласно клаузите на Договора е
платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
117,35 лв., без последната вноска, която е изравнителна. Сочи се, че първата погасителна
вноска е дължима на 21.03.2015 г., а последната е с падеж на 21.02.2019 г.,
съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, в който е посочен
размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Излага се, че размерът
на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне
на кредита. Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сочи се, че сумата, която е погасена до момента,
е в размер на 2351,30 лв. Излага се, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ към
Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
365 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница, като на посоченото основание на
длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на
206,74 лв. за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Излага се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 21.02.2019 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от
Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. Сочи се, че ищецът в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД,
изпратено до ответника е и съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи
задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него
ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на
гърба на уведомлението изрично е посочено, че вземанията по процесния договор
са изцяло изискуеми. Счита се, че уведомлението за цесията и за обявяване на
предсрочната изискуемост е получено от ответника на 13.02.2017 г. поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски. В
условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главния иск моли да се уважи
предявеният в условията на евентуалност иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочни писмени бележки моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди сторените разноски за настоящето производство и
въззивното такова. Твърди, че е налице уведомяване за извършената цесия от
страна на ищеца, доколкото получаването на книжата по делото от страна на
особения представител на ответника не е скрепено с нормативно определено
задължение за наличие на изрично упълномощаване на последния за това действие.
Излага и, че ищецът е направил всичко, което зависи от него да уведоми длъжника
за извършената цесия. Твърди, че в настоящия случай следва да немири приложение
разпоредбата на чл.52, ал.2 КРБ. В евентуалност, ако съдът счете, че към датата
на депозиране на заявлението в съда не е настъпила предсрочната изискуемост
поради ненадлежното уведомяване на длъжника, то да признае за установено, че
същият му дължи падержиралите вноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба. Твърди,
че не са налице данни за уведомяване на длъжника за извършената цесия нито
преди заповедното производство, нито преди предявяването на установителния иск.
Навежда пространни доводи, защо приема, че уведомяването за цесия не е породило
действие по отношение на длъжника и защо уведомяването за настъпилата цесия не
може да стане чрез назначен по делото особен представител.Поради изложеното
моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител
на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Счита, че договорът за цесия
не може да бъде съобщен на длъжника, чрез назначения по делото особен
представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1502/2018 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№999/02.03.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в размер на 2690,20 лева, представляваща неплатена
главница по договора;
сума в размер на 275,07лева - договорна лихва, начислена за периода от
21.08.2015 г. до 20.06.2017 г.; сума в размер на 202,44 лева - лихва /обезщетение/ за забава, както и 113,35 лева,
представляващи сторените разноски по делото.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложения по делото Договор за потребителски кредит № 1760167 19.02.2015 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника по делото, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 3900 лева срещу задължението
последният да върне същата, ведно с договорената лихва. Установява се според обективираното в
чл.3 от договора, че ответникът е
следвало да върне предоставената му в
заем сума, заедно с
лихвите и разноските, при условията указани в договора на вноски, броят,
размерът и падежът, на които са посочени в Договора. В договора страните са уговорили, че
след изтичането но гратисния период ГЛП ще е в размер на 16,99 %, а ГПР
ще е в размер на 20,81 %. Страните са договорили и, че при неплащане на две
последователни месечни вноски кредиторът има право да обяви договора за
предсрочно изискуем.
Видно е от
представените по делото доказателства, че ответницата е дала съгласие да бъдат
обработвани личните й данни.
Установява се от приложения
препис на Рамков договор за цесия от 20.12.2016г. , Индивидуален Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2017 г. и
препис-извлечение
от Приложение №1 към него от 20.06.2017г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията,
произтичащи от процесния договор за заем, включващо и процесното вземане.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез управителя се установява, че дружеството е
упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по
всички вземания, които са били цедирани
по силата на сключения договор за цесия.
Видно е от представените
по делото доказателства, че ищецът е правил опити да уведоми длъжника за
извършената цесия.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника; наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, предоставяне на дължимите по
договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя си по
сключения между ответника и него договор за
заем.
По делото не е спорно, че е сключен договор между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
/кредитодател/ и А.Б.В. /кредитополучател/ Договор за стоков кредит № 1760167 при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя стокови кредити и които са неразделна част
от Договора. Между страните не е спорно, че съгласно сключения Договор същите са постигнали съгласие, че главницата или общия
размер на кредита е 4084,20 лв., която сума представлява сбор от чиста стойност
на кредита /цената на стоката/ от 3900,00
лв. и такса за
разглеждане на кредит в размер на 148,20 лева. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне в срока на
договора ведно с начислените лихви и разноски на кредитодателя. Страните са
уговорили, че усвоената парична сума за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия
срок на договора, като годишният лихвен процент е в размер
на 16,99 %.
Така, подписвайки договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 1584,60 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил
да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 5633,13 лв., която съгласно
клаузите на Договора е платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 117,35 лв., като в инкорпорираният в Договора погасителен план са
посочени и датите, на които следва да се погаси всяка една от вноските -
първата погасителна вноска е с падеж на 21.03.2015г., а последната е с
падеж на 21.02.2019 г. Посоченият в погасителния план размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия
кредит, договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователната премия. Поради изложеното и като взе предвид представените по делото
доказателства съдът приема, че ответницата е била страна по договора за заем и
за нея е възникнало задължението да върне сумата в срока, договорен между
страните, ведно с дължимата лихва.
Спорно по делото е дали ответникът
е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и дали е уведомен за
настъпилата цесия.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да
се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то
това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото
препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата
молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата
на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната
изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички
случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В
конкретния случай, в чл.13, ал.2 от договора е предвидено, че при определине
условия- неплащане, цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо.
Независимо от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че
тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция не е
заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради неангажиране на доказателства, че кредиторът е
изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното
вземане по договора за кредит.
Съдът намира, че следва да се
произнесе и по възражението на процесуалния представител на ответника за
недължимост, поради невръчване на съобщението за цесия на ответника. Безспорно по делото е, че заемателят е
прехвърлил вземането си към ответника на ищеца.Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата. С
договора за цесия кредиторът прехвърля
вземанията си на трето лице, като за това не
е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие
между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същия да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента , с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване
от негово име на всички длъжници за цедираните вземания , което не противоречи
на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото
изпълнява целите на посочените
разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д.№ 1502/2018 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е.
съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и
бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е
връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички
книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба . В
практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС приема, че прехвърлянето на
вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13
г. на І т.о./ В това производство обаче длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената
цесия. На ответника е назначен
особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени
съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения представител е
направил оспорване на иска основано на
липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага.След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
Предвид изложеното, съдът счита
че предявените установителни искове,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.Следва да се отхвърлят и
предявените, при условията на евентуалност, осъдителни искове, тъй като не е
доказано качеството на кредитор на ищеца.
При този изход на делото на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *** срещу А.Б.В. ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 2690,20 лева, представляващи главница по 43 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.08.2015 г. до 21.02.2019 г.; сума в размер на 275,07лева - договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; сума в размер на 202,44 лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 21.08.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *** срещу А.Б.В. ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и чл.
86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми : 2690,20 лева - главница
по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 21.08.2015 г. до
21.02.2019 г.; сума в размер на 275,07лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. /датата на
прехвърляне на задължението/; сума в размер на 202,44 лева - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: