№ 93
гр. Свиленград, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000090 от
15.04.2022 година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград, с което на В. Г. Д. с ЕГН ********** от град Свиленград,
ул.”********” №* за нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП на основание чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
20лева и за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7
от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
50лева и на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР на водача са отнети общо
6 точки.
Жалбоподателят В. Г. Д. в законно предвидения срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в
жалбата,че при издаване на НП и АУАН били допуснати съществени
процесуални нарушения, без конкретно да визира такива.Единствено
твърди,че липсвали задължителните реквизити предвидени в ЗАНН и
нарушенията били описани неточно и неясно. Отделно от това се твърди,че
изложената фактическа обстановка в АУАН и НП не отговаряла на
действителната такава,т.к. не бил извършил нарушенията за които бил
санкциониран.С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на
обжалвания акт.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
се представлява. В съдебно заседание не ангажира доказателства в подкрепа
на изложеното от него в жалбата.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД
на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Ант. В. Вл. се установява, че на 17.03.2022година свидетелят
Ант. В. Вл. съвместно с колегата си Искр. Н. Ив., при изпълнение на
служебните си задължения в село Левка,общ.Свиленград на улица „Антон
И.“ на кръстовището с улица „Юрий Гагарин“, забелязали около 15,35часа,че
се движи лек автомобил марка Сузуки Витара с ДК№ Х 3246КС,без лекият
автомобил да е с включени къси светлини,поради което спрели водача на
автомобила. Преди водача да спре управляваното от него МПС,полицейските
служители забелязали,че освен липсата на включени къси светлини,водача не
бил поставил и обезопасителен колан по време на управлението на лекият
автомобил.
За така констатираните нарушения на жалбоподателят бил съставен,
предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение
серия АД с бланков №232330 от 17.03.2022г. в негово присъствие, като
жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.137А,ал.1 от ЗДвП ,поради
което и на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и за нарушение на чл.70,ал.3 от
ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева,като на основание Наредба №Iз- 2539
на МВР на водача са отнети общо 6 точки.
2
По административно наказателната преписка има и приложена справка
за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е с издадени множество.
Актове за установяване на административно нарушение и наказателни
постановления , за извършени нарушения по ЗДвП,както и има издаден
фишове и наложени 1бр. ЗППАМ и осъждане на ОС Пловдив.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на
Ант. В. Вл. - актосъставител, така също и от приетите писмени доказателства
– Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи,справки за процесното МПС и неговият собственик и справка за
нарушител/водач, последните приобщени по надлежния процесуален ред на
чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелият Ант. В. Вл., възпроизвежда пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията му са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява свидетелят Ант. В. Вл. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ
Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за
състава на конкретните нарушения, чието фактическо осъществяване
потвърждават, като установяват категорично обстоятелството за
3
управлението на МПС от водача –жалбоподател без обезопасителен колан,
както и без включени дневни или къси светлини.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, въпреки че не се оспорва по
делото, последната се доказва и от приетата по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г.на Министъра на вътрешните работи, с която на определен
кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по
делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се
оспориха от страните, по своето съдържание и истинността си /признака
авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни -формални недостатъци в
тези документи, те се ползваха за установяване на данните, възпроизведени в
тях.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН,доколкото НП е връчено лично на жалбоподателя на 19.05.2022год. ,а
жалбата срещу същото е подадена в 14дневния срок,а именно на 25.05.2022г..
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност
на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива
разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат
неговата отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с
процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН,
спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити,
съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
4
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно
удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално
съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42
ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика
пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на
повдигнатото административнонаказателно обвинение, против
жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО,
като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил
съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав,
чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона
задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил
предвидените административни наказания.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП,
поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа
деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не
може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още
повече, последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна
квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и
точно,ясно оповестени.
Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този
реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още
повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата
материалноправна квалификация на всяко от твърдяните нарушения, между
констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в
спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 –
относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки нарушенията с
техните обективни елементи, под действието на приложимият за тях
санкционен -административнонаказателен състав, на основание който
същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по правното му
квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния
заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.
В този смисъл абсолютно несъстоятелно и неоснователно е
възражението, противопоставено с жалбата.
От материалноправна страна, преценено с оглед приложението на
материалния закон, съдът намира следното.
5
І. Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-
ви.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължава водачите през деня
моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение
през деня или с къси светлини, като в ал. 1 на същата разпоредба изрично е
направено разграничение за случаите, в които могат да бъдат включени
габарити.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил, марка
Сузуки Витара с рег. № Х3246КС не е бил с включени дневни светлини, като
това е била причината контролните органи да предприемат действия по
спиране на автомобила за проверка. В подкрепа на този извод са събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелАнт. В. Вл., който изпълнявал служебните си задължения съвместно
с колегата си И. Н. И.,които на процесната дата са се намирали в село
Левка,общ.Свиленград на улица „Антон И.“ на кръстовището с улица „Юрий
Гагарин“ и пряко са възприели поведението на водача, движението на
управлявания от него автомобил и самото нарушение. Доказателства
оборващи твърдението на свидетеля не се ангажираха от страна на
жалбоподателя.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят на
посочената дата и място, като не е изпълнил регламентираното в чл. 70, ал. 3
от ЗДвП задължение, е осъществил от обективна и субективна страна състава
на цитираното нарушение.
Санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда "глоба" в размер
на 20 лв. за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба
доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер.
По изложените съображения, НП следва да се потвърди в тази му част
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
направения в обжалваното постановление извод за извършено
6
административно нарушение по чл.137А ,ал.1 от ЗДвП се доказа по делото.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. Разпитаният като свидетел в
съдебно заседание актосъставител Ант. В. Вл., както се посочи по-горе
потвърди констатациите в акта и в наказателното постановление.
Безспорно се установи по делото/въз основа на кредитираните от съда
както гласни ,така и писмени доказателства коментирани по горе в мотивите
на съда/, че жалбоподателят като водач на моторно превозно средство от
категорите В и АМ и т.н. не е поставил предпазен колан по време на
движение на управляваното от него МПС , като с тези си действия същият
умишлено е нарушил разпоредбата на чл.137А,ал.1 от ЗДвП,която гласи :
Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани.
Предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно
нормата на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва с глоба от
50 лв., водач на пътно превозно средство, който не изпълнява задължението
за използване на предпазен колан или носене на каска.
Наложеното наказание, за посоченото нарушение е законосъобразно по
вид и размер, съгласно приложимата санкционна норма - чл.183 ал.4
т.7предл.1 от ЗДвП и т.к. същото е фиксирано по размер не подлежи на
намаляване, съдът не разполага с правомощието да наложи такова под
предвидения в закона размер-50 лв.
По изложените съображения, НП следва да се потвърди в тази му част.
При преценка на наказателното постановление и задължението на съда
да провери неговата законосъобразност, настоящия състав намира, че не са
налице условията нарушението по пункт първи да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в
самото наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл,
съдът намира, че с оглед характера на нарушенията в настоящия случай
нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в
движението по пътищата,но не само за тях а и за самият водач. С оглед на
7
изложеното и предвид обстоятелството, че същото не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид, в настоящия случай съдът
намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушенията не могат да бъдат квалифицирани като "маловажен
случай" по смисъла на посочената законова норма.
По разноските:
По делото не се претендират разноски,поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 9 , вр.ал. 2, т. 5
вр. с ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №22-0351-000090 от 15.04.2022 година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което на В. Г. Д. с ЕГН
********** от град Свиленград, ул.”********” №* за нарушение на
чл.70,ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева и за нарушение на
чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и на основание
Наредба №Iз- 2539 на МВР на водача са отнети общо 6 точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8