РЕШЕНИЕ
гр.
София, 07.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на осми октомври през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д.
№ 16283/2019г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 01.04.2019г.
по гр.д. № 13695/2014г. на СРС, 78 с-в, допълнено с решение от 07.11.2019г. е изнесен
на публична продан недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.514.369.1.1 с административен адрес гр. София, ул. „*******,
находящ се в сградата № 1, изградена в ПИ с идентификатор № 68134.514.369, с
предназначение на обекта – жилище, подробно индивидуализирано в решението, като
е отхвърлена възлагателната претенция на Е. Г.; осъдени са И.Т.С. и Р.Х.С. да
заплатят солидарно на Е.Н. Г., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата 4 131. 95
лв., ведно със законната лихва от датата на заявяване на претенциите –
30.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена
претенцията в останалата част до пълния предявен размер от 8600 лв. /1/2 част
от 17 200 лв./ С решението са присъдени разноски съобразно изхода на
спора.
Въззивницата Е.Н.
Г.обжалва решението в отхвърлителната част на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, с
оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа,
че в мотивите на съдебния акт не са разграничени необходимите и полезни
разноски. Излага съображения, че разходите за извършения ремонт следва да бъдат
квалифицирани като необходими разноски, а разходите за смяна на подовите
настилки и кухненско обзавеждане представляват подобрения, с които се е
увеличила стойността на имота. Сочи, че полезните разноски са извършени след
възникване на съсобствеността и при изричното знание и непротивопоставяне от
останалите съсобственици. Сочи, че липсват твърдения и доказателства
подобренията да са извършени без съгласие на останалите съсобственици, респ.
при наличие на противопоставяне от страна на останалите, за да се приложат
нормите на чл. 61, ал.1 и 2 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД, а тежестта за доказване на
подобни обстоятелства е върху насрещната страна по искането за присъждане на
подобрения. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част на иска по чл.
30, ал. 3 ЗС и да постанови ново за уважаване на иска.
Въззиваемите –
ответници оспорват жалбата на Е. Г.в депозиран писмен отговор. Поддържат, че претенцията
за заплащане на кухненското обзавеждане правилно е отхвърлена от СРС, тъй като
не е налице трайно прикрепено към имота подобрение, което да увеличава неговата
стойност, а кухненските шкафове могат да бъдат отделени, без да се увреди
вещта. По отношение на претенцията за подови настилки поддържат, че по делото
не е доказано кога и от кого са извършени претендираните разходи. Молят съда да потвърди решението в обжалваната от
ответницата част. В хода на устните прения поддържат евентуално искане за намаляване
на стойността на присъдените подобрения.
По делото е
подадена насрещна въззивна жалба от ищците – съделители С. срещу решението в
частта за уважаване на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС. Въззивниците поддържат, че по
делото не е доказано извършен от насрещната страна ремонт през 2014-2015г.,
както и извършени разходи в присъдения размер. Сочат, че по делото не е доказан
и момента на извършването им. Твърдят, че съгласно ангажираните от тях
свидетелски показания, те са придобили имота с извършените подобрения и не
следва да ги заплащат отново. Молят съда да отмени решението в осъдителната
част на иска по чл. 30, ал.3 ЗС и да постанови ново за отхвърлянето му изцяло. Претендират
разноски.
Решението в
частта относно начина на извършване на делбата е влязло в сила, като
необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо в обжалваната част. По същество въззивният съд намира
следното:
СРС е сезиран с претенции
по сметки във втората фаза на делбата от ответницата Е.Н. Г.срещу съделителите
– първоначални ищци И.Т.С. и Р.Х.С. за солидарно заплащане на сумата общо 8 600
лв. /половината от общо 17 200 лв./, представляваща разходи за извършени
ремонтни дейности, както следва: сумата общо 10 000 лв. за ремонт на
покрив, външна изолация и каменен цокъл; направа на подови настилки в делбеното
жилище на обща стойност от 5 200 лв., както и кухненско обзавеждане на обща стойност
от 2 000 лв.
С обжалваното решението
СРС е приел, че претенциите за стойността на разходите за подови настилки и
кухненско обзавеждане са неоснователни и недоказани. Изложил е доводи, че кухненското
обзавеждане не е подобрение, което е трайно прикрепено към имота и увеличава
стойността му, а представлява движима вещ. По отношение на претенцията за
заплащане на припадащата се част от стойността на направени подови настилки е
приел, че не са ангажирани доказателства кога и кой е финансирал направата им.
По отношение на претенцията по сметки относно ремонт на покрив, външна изолация
и каменен цокъл е кредитирал показанията на разпитания свидетел П. и е приел,
че ремонтът е направен и финансиран от етажните собственици през 2014г. –
2015г., като ищцата Г.е финансирала своя дял с пари, дадени от дъщеря й и е
уважил частично иска по резмер съобразно заключението на приетата СТЕ.
По жалбите на двете страни досежно претенцията за
заплащане на разходи за извършени ремонтни дейности за покрив, външна изолация
и каменен цокъл:
В жалбата на
ищцата Г.се сочи обжалваем материален интерес от 7 200 лв., но жалбата е
администрирана чрез събрана държавна такса върху обжалваем интерес от 4 468. 05
лв. – разликата над уважения размер от 4 131. 95 лв. до пълния предявен размер
от 8600 лв., както е приел СРС в мотивите и диспозитива на обжалваното решение.
Предвид изложеното, въззивният съд дължи произнасяне в рамките на този предмет
по нейната жалба.
По отношение на
отхвърлената част на иска за заплащане на разходи за извършен ремонт на
покрива, външна изолация и каменен цокъл, в жалбата на ищцата не са релевирани
конкретни оплаквания. Искът е уважен до посочената стойност – половината от
сумата 8 263. 91 лв., представляваща стойността на извършените ремонтни работи
съгласно заключението на СТЕ. Същите са присъдени в качеството им
необходими разноски, които се дължат в хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС. По арг.
от цитираната разпоредба, всеки съсобственик участва съразмерно с дела си в
извършване на направените за съсобствената вещ разноски. Съгласно константната
съдебна практика, необходимите разноски произтичат от действия на управление на
съсобствената вещ и са дължими съобразно припадащата се част на всеки
съсобственик, независимо дали ползва вещта, като се дължат действително
направените разходи.
Неоснователни са
доводите в насрещната въззивна жалба, че тази искова претенция не е доказана по
основание. СРС правилно е кредитирал показанията на свидетеля П., тъй като
почиват на лични впечатления и същата е етажен собственик в същата сграда.
Показанията на свидетеля на насрещните страни – И., са общи, същият няма лични
впечатления от вътрешното състояние на имота, а само от преминаване с автомобил
на адреса.
Свидетелката П.
дава показания за извършен ремонт на общи части на сградата, представляващ
ремонт на покрива чрез поставяне на изцяло нова конструкция и топлоизолация с
битумни керемиди, капандури и улуци, извършен пред лятото на 2014г., т.е. след
възникването на съсобствеността между страните през м. ноември 2013г., както и
за извършеното плащане от Е. Г.с пари, дарени от дъщеря й. Според свидетелката П.
стойността на ремонта, заплатен от Г.съобразно дела й в ЕС, е в размер на сумата 18 000 лв., но
липсват писмени доказателства за посочената сума. Стойността на ремонта за
покрива съобразно констатациите на вещото лице е 8 263. 91 лв., но по средни
пазарни цени за 2018г. Съгласно уточнение на вещото лице в о.с.з., е налице оскъпяване с около 25 % за изминалия
период след 2015г. Заключението на вещото лице е било оспорено досежно приетите
размери от ответниците по претенциите по
сметки, но повторно заключение не е изготвено. Независимо от изложеното, е
основателно възражението в насрещната въззивна жалба, че при необходимите
разноски се дължат действителните разходи към момента на извършването им. В
случая не са ангажирани доказателства по делото от ищцата Г.за извършените от
нея плащания с точен размер, но искът е доказан по основание, с оглед
заключението на приетата СТЕ и ангажираните гласни доказателства. Предвид
горното и по арг. от чл. 162 ГПК, искът по чл. 30, ал. 3 ЗС не може да бъде
отхвърлен само поради липса на доказателства за неговия размер /в същия смисъл мотиви
на определение № 480/11.10.2012г. по гр.д. № 511/2012г. на ВКС, ІІ ГО/.
По изложените
съображения, въззивният съд намира, че искът следва да бъде уважен до размера
на сумата 3 099. 05 лв. – половината от сумата 6 198. 11 лв., представляваща
намален с 25 % размер на определения от вещото лице – 8 263. 91 лв. за
извършените разходи за ремонт на покрива, външна изолация и каменен цокъл, при
остойностяване към този момент по реда на чл. 162 ГПК.
Предвид изложеното,
насрещната въззивна жалба е частично основателна досежно частта за уважаване на
претенцията за разликата над сумата 3 099. 05 лв. до присъдения размер от 4 131.
95 лв.
По жалбата на ищцата Г.срещу решението в частта за
отхвърляне на претенциите за подобрения:
В жалбата са
релевирани общи доводи за липса на разграничение чрез точна правна квалификация
от първоинстанционния съд на
необходимите и полезни разноски, като конкретните оплаквания касаят
неправилност на изводите досежно извършените разходи за подови настилки и
кухненско оборудване, в качеството им на подобрения, извършени при изрично
знание и непротивопоставяне от останалите съсобственици.
Следва да се
отбележи, че съгласно предявената претенция по сметки, вкючително и след
уточнение в о.с.з. в първоинстанционното производство и изрично изявление на
пълномощника на Е. Г., подобренията по двете пера са извършени без знанието и
съгласието на ищците, които никога не са посещавали процесния имот. Предвид
изложеното, поддържаните в жалбата доводи за извършване на разходите със
знанието и при липса на противопоставяне от останалите съсобственици, се правят
за първи път с жалбата. С оглед твърденията в първоинстанционното производство,
че претендираните полезни разноски са извършени без съгласие, но и без
противопоставяне от страна на останалите съсобственици, същите следва да бъдат
квалифицирани като претенция по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие – чл. 60-62 ЗЗД, по арг. от константнаната съдебна практика /ТР №
85/68г. на ОСГК, ВС, както и ППВС 7/74г./. В случай, че работата е предприета и
в собствен интерес, се присъжда по-малката сума между направените разходи и
увеличената стойност на имота – чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на
претенцията за заплащане стойността на
кухненско оборудване – шкафове, въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния,
че същите не представляват трайно прикрепено към недвижимия имот подобрение, поради
което исковата претенция подлежи на отхвърляне като изцяло неоснователна.
По отношение на
претенцията за подови настилки, следва да се отбележи, че по делото не са
налице никакви доказателства за авторството и момента на извършването им, както
е приел и СРС. Разпитаната по делото свидетелка П. дава показания само за
ремонт на общите части на сградата. Отделно в случая не са ангажирани
доказателства за увеличаната стойност на имота с претендираното подобрение, за
да се прецени принципно размера в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. С оглед
изложеното, претенцията е изцяло неоснователна и недоказана.
Предвид горните
изводи, решението следва да бъде отменено в обжалваната част за уважаване на
иска по чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над сумата 3 099. 05 лв. до присъдения
размер и вместо него постановено друго за отхвърляне на иска в посочената част,
а в останалата обжалвана от двете страни част решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход
на спора, въззивницата Е. Г.няма право на разноски – нейната жалба е
неоснователна и не е подала отговор на жалбата на насрещната страна.
На въззивниците С.
следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е налице възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. С оглед фактическата и
правна сложност на делото,
възнаграждението следва да бъде намалено на сумата 800 лв. /при минимален
размер от чл. 7, ал.2, т. 3 от НМРАВ в размер на 760 лв./. С оглед изхода на
делото, на въззивниците С. следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на сумата
105. 96 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 01.04.2019г. по гр.д. №
13695/2014г. на СРС, 78 с-в, допълнено с решение от 07.11.2019г., в ЧАСТТА, с
която са осъдени И.Т.С. и Р.Х.С. да
заплатят солидарно на Е.Н. Г., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, разликата над
сумата 3 099. 05 лв. до присъдения размер от 4 131. 95 лв., ведно със законната
лихва от 30.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС на
съделителя Е.Н. Г., ЕГН ********** за солидарно осъждане на съделителите И.Т.С., ЕГН********** и Р.Х.С., ЕГН********** за
разликата над сумата 3 099. 05 лв.
до присъдения размер от 4 131. 95 лв., ведно със законната лихва от
30.10.2018г. до окончателното изплащане, като неоснователна и недоказана.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 01.04.2019г. по гр.д. №
13695/2014г. на СРС, 78 с-в, допълнено с решение от 07.11.2019г. в останалата обжалвана част относно
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Е.Н.
Г., ЕГН ********** да заплати на И.Т.С., ЕГН********** и Р.Х.С., ЕГН**********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 105. 96 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението в
частта относно начина на извършване на делбата е влязло в сила, като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 1 – месечен срок от съобщенията до страните
пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.