№ 243
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Кирил Гр. С.
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600273 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на адв.П. Н. от АК-Бургас -
защитник на подсъдимата Г. Е. Р., срещу протоколно определение от 19.12.2022 г.,
постановено по НОХД № 1330/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което спрямо
подсъдимата е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
В частната жалба се релевира довод за неправилност на обжалваното
определение. Счита се, че не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НПК за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо подс.Р., т.к. представените по
делото медицински документи, а и показанията на личния лекар на подсъдимата,
разпитан в качеството на свидетел, доказват, че са били налице уважителни причини за
неявяването й в съдебно заседание, а именно – влошеното й здравословно състояние.
Претендира се отмяна на определението като неправилно.
В писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас се
заявява неоснователност на подадената частна жалба и се предлага потвърждаване на
атакувания съдебен акт.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази закона, приема следното:
Съдебното производство по НОХД № 1330/2021 г. по описа на Окръжен съд
Бургас е образувано по внесен в съда на 21.12.2021 г. обвинителен акт срещу
подсъдимата Г. Е. Р. за престъпление по чл.255, ал.3 от НК. В хода на досъдебното
производство по делото спрямо подсъдимата е била взета мярка за неотклонение
„подписка“, която е била отменена от прокурора. Впоследствие /и до момента/ спрямо
подс.Р. не е взета мярка за неотклонение както в хода на досъдебното производство,
така и в съдебното такова.
По образуваното пред съда дело са били насрочени последователно множество
открити съдебни заседания, на които подсъдимата се е явила лично и е показала добро
процесуално поведение. Не се е явила само в откритите съдебни заседания, насрочени
по делото за датите 10.11.2022 г., 08.12.2022 г. и 19.12.2022 г.
За съдебното заседание, насрочено за 10.11.2022 г. подсъдимата депозирала
лична молба до съда, с която поискала съдът да извини отсъствието й, т.к. била във
влошено здравословно състояние, което не й позволявало да се яви и да участва в
1
същото. За твърдените от нея обстоятелства, досежно здравословното й състояние,
приложила към молбата си болничен лист, удостоверяващ определен й от личния й
лекар домашно-амбулаторен режим на лечение и невъзможността й поради това да
присъства в съдебно заседание. Съдът приел посочената от подсъдимата причина за
неявяването й в заседанието за уважителна и отложил същото за 08.12.2022 г.
За заседанието, насрочено за 08.12.2022 г., съдът призовал подсъдимата само
на един от двата известни по делото нейни адреси – този на ул.“Ч.“ № *, в кв.“В.н“, в
гр.Бургас, на който подсъдимата не била намерена. Поради това съдът постановил
принудителното довеждане на Р. за съдебното заседание. В изпълнение на съдебното
разпореждане, на 08.12.2022 г. служители на ОЗ Охрана – Бургас, посетили само
другия известен по делото адрес на подсъдимата – този в гр.Бургас, кв.“В.н“, ул.“Б.“
№*, на който подсъдимата в този момент не била открита.
На 07.12.2022 г. по делото била депозирана молба от подсъдимата, отново с
искане отсъствието й от предстоящото съдебно заседание на 08.12.2022 г. да бъде
извинено от съда, предвид продълженото й влошено здравословно състояние.
Представено било писмено доказателство – болничен лист от личния лекар на
подсъдимата, с който на същата отново бил определен домашно-амбулаторен режим на
лечение и в който било удостоверена невъзможността й да присъства в съдебно
заседание.
В проведеното по делото на 08.12.2022 г. съдебно заседание подсъдимата не се
явила. В него съдът отхвърлил направено от прокурора искане за вземане спрямо
подсъдимата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с аргумент на
обвинителя, че същата се е укрила. Съдът приел, че на този етап няма достатъчно
данни, за да направи категоричен извод за основателност на направеното искане.
Съдебното заседание съдът отложил за 19.12.2022 г., като за него призовал за разпит в
качеството на свидетел личния лекар на подсъдимата, изискал копие от амбулаторните
листи за прегледите на подсъдимата от РЗОК Бургас и постановил принудителното й
довеждане. За изпълнение на последното, на 19.12.2022 г., подсъдимата била
потърсена отново само на един от известните по делото нейни адреси – този в
гр.Бургас, кв.“В.н“, ул.“Ч.“ № *. От съставената за посещението на този адрес докладна
записка е видно, че на адреса живеел бившият съпруг на подсъдимата, който заявил, че
не я е виждал от пет месеца и че нямал телефон за връзка с нея.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.12.2022 г.
подсъдимата не се явила. За него подсъдимата не била призовавана и не била
принудително доведена. Проведен бил разпит на личния лекар на подсъдимата, явил
се по делото, след което съдът с определение взел на подсъдимата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Приел, че с действията си подсъдимата целяла
да осуети провеждането на наказателното производство, т.к. не можела да бъде открита
на известните на съда нейни адреси, на които следвало да пребивава; не била открита и
установена на тези адреси дори и тогава, когато би трябвало да провежда предписаното
й домашно-амбулаторно лечение; не била установена на адресите си и за това съдебно
заседание, макар същото да било насрочено на дата, следваща края на отпуска й по
болест и предписаното й с последния представен по делото болничен лист домашно-
амбулаторно лечение, доколкото следвало да се предполага, че след предписаното й
лечение подсъдимата ще е в добро здравословно състояние, позволяващо й да се яви в
съдебната зала. Съдът констатирал, че Р. не се явила в съдебното заседание, без да
представи писмени доказателства за наличието на уважителни причини за отсъствието
си.
В определението си съдът не е посочил изрично разпоредбата, на основание на
която е взел най-тежката мярка за неотклонение спрямо подсъдимата. В тази връзка
2
следва да се отбележи, че правилно защитникът възразява, че не е налице хипотезата
на чл.66, ал.1 от НПК за арест на подсъдимата, тъй като към момента на стартиране на
съдебната фаза по делото, спрямо нея не е била взета никаква мярка за неотклонение.
Приложението на чл.66, ал.1 от НПК, видно от заглавието на посочената разпоредба
("Последици от неизпълнение на задълженията, свързани с мерките за неотклонение"),
предпоставя спрямо подсъдимата да е била взета някоя от изброените в чл.58 от НПК
мерки за неотклонение, след което в нарушение на определената й мярка да се е укрила
от органите на правосъдието. Случаят не е такъв, тъй като спрямо подсъдимата към
датата на постановяване на обжалваното определение не е била взета мярка за
неотклонение.
Неприложимостта на нормата на чл.66, ал.1 от НПК не изключва възможността
по чл.270, ал.1 от НПК да се направи искане от прокурора по мярката за неотклонение
в съответната инстанция при промяна на обстоятелствата, досежно дали да бъде взета
такава, като например започнало укриване. Отнесено именно към това основание
такова искане е направено от прокурора и надлежно протоколирано от съда.
В конкретиката на процесния случай въззивният съд намира, че и хипотезата на
последно посочената правна норма не е налице. С оглед установеното от фактическа
страна и изложено по-горе не се установява укриване на подсъдимата от съда и
шиканиране на процеса. Неявяването на подсъдимата касае само последните три
насрочени по делото открити съдебни заседания, за две от които подсъдимата е
представила писмени доказателства за влошеното си здравословно състояние към
датите на заседанията, респ. налице са доказателства за наличие на уважителни
причини за неявяването й. Освен това, от показанията на личният лекар на Р., дадени
от него пред съда в качеството му на свидетел, се установява по категоричен начин, че
медицинските документи – амбулаторни и болнични листове не са формално издадени,
а са в резултат на обективно извършен преглед, при който е установено недоброто
здраве на подсъдимата, невъзможността й да се яви в съдебните заседания, нуждата й
от домашно-амбулаторен режим на лечение, в покой, както и това, че вписаното в
медицинските документи заболяване датира от дълго време назад, а не е
нововъзникнало такова.
За третото съдебно заседание – това на 19.12.2022 г., подс.Р. не се е явила, без
да посочи причини за това. Следва обаче да се има предвид, че за това заседание тя не е
била призована на нито един от двата известни по делото нейни адреса, нито на
известния по делото неин телефон, нито пък чрез своя защитник. Постановеното
спрямо нея принудително довеждане за заседанието на 19 декември 2022 г. /както
впрочем и това за заседанието на 08.12.2022 г./ е в противоречие със закона, т.к.
съгласно чл.71, ал.2 от НПК принудително довеждане се постановява, когато лицето се
е укрило или няма постоянно местоживеене, а такива основания и за двете съдебни
заседания не се установяват. Както вече беше отразено, самият окръжен съд в
съдебното заседание на 08.12.2022 г. е отхвърлил искането на прокурора за вземане на
мярка за неотклонение на подсъдимата, с мотиви, че не е констатирал по безспорен
начин неуважителни причини за неявяване на подсъдимата.
Обстоятелството, че постановеното принудително довеждане за съдебното
заседание на 19.12.2002 г. не е било изпълнено, защото подсъдимата не е била открита,
не може да наведе извод за това, че същата се е укрила от съда, т.к. видно от
съставената и посочена по-горе докладна, Р. е била търсена от органа по
принудителното довеждане само на единия известен по делото неин адрес /а не и на
двата такива/ и то на този, за който бившият й съпруг вече е съобщил, че Р. не се
намира на него.
В резултат, по делото не се установява подсъдимата да се е укрила по какъвто и
3
да е начин или след като е била редовно призована да не се е явила в съдебно
заседание, без уважителни причини за отсъствието си, което самостоятелно или
съвкупно да може да бъде преценено като настъпила по делото промяна на
обстоятелствата по смисъла на чл.270, ал.1 от НПК.
Поради горното, определението на първоинстанционния съд е неправилно и
като такова следва да бъде отменено.
С оглед изложеното и на осн.чл.345, вр. чл.270, ал.4 от НПК Апелативен съд
Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.12.2022 г., постановено по НОХД №
1330/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е взета спрямо подсъдимата Г. Е.
Р. с ЕГН ********** мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4