РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600350 по описа за 2022 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 260012/06.04.2022г., постановена по НОХД № 2193/2020г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив подс.Г. И. С. е бил признат за виновен в
това, че на 17.10.2013 г. в гр.*, на ул.“*“ №12, в района на Целодневна детска
градина „*“ като управител на „*“ ДЗЗД е причинил смъртта на Д. А. А. от
гр.* поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност: строително - ремонтни
дейности, а именно преглед и подмяна на осветителните тела на обект -
покрива на Целодневна детска градина „*“ в гр.*, като работодател не е
упражнил необходимия ефективен контрол по спазване правилата по
безопасност на труда, а именно :
- допуснал е Д. А. А. да работи без лични средства - диелектрични ръкавици, с
което е нарушил чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд „Работодателят има задължението за осигури ефективен
контрол за извършване на работа, без риск за здравето и по безопасен начин.“;
не е изпълнил задълженията си по Наредба №2/22.03.2004 г., обн. ДВ
бр.37/2004 г., приложение 4 към чл.2, ал.2: т.6.3 „При извършване и
изпитване на готови електрически инсталации се вземат предпазни мерки за
защита на работещите, както и на други лица, намиращи се на строежа, от
1
падане под напрежение и поражение от електрически ток“ и т.6.10 - при
извършване на монтаж и демонтаж на осветителни тела на покрива на
Целодневна детска градина „*“ гр.* „Електроинсталации се монтират с
повишено внимание и под непосредственото наблюдение на техническия
ръководител или от упълномощен бригадир.“;
- нарушил е чл.11, ал.1, т.6 от Наредба №РД-07-2/2009 г., обн. ДВ бр.102/2009
г. „Работодателят осигурява провеждането на инструктаж по безопасност и
здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и
продължителността на работното време, вкл. и на всички други лица, които
ще посещават производствени звена на предприятието.“;
- нарушил е чл.16, ал.1, т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд „Работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува
сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са
подходящо обучени, инструктирани и екипирани.“;
- нарушил е чл. 14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд „Юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат
работници, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд
във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на
всички лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните
помещения, площадки, места." и
- нарушил е чл.60, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г., обн. ДВ бр.37/2004 г.
„Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на
хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства (например ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни (защитни) мрежи).“, поради което и на основание чл. 123, ал.1 НК
вр. чл. 54 НК е бил осъден на една година и шест месеца лишаване от
свобода, като е бил признат за невинен и оправдан в това да е допуснал Д. А.
А. да работи без каска като лично предпазно средство, както и да е нарушил и
чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2/2009 г., обн. ДВ бр.102/2009 г. „Ежедневен
инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок
производствен риск, включително при строителни и монтажни работи.“.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното на подс.Г. И. С. наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подс.Г. И. С. е бил осъден да заплати на гражданския ищец
М. А. А. сумата от 75 000 лв. и на гражданския ищец Д. Д. А. сумата от 75 000
лв., представляващи обезщетение за причинените им от престъплението по
чл.123, ал.1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 17.10.2013 г. до окончателното им изплащане, като за
разликата до 150 000 за всеки от тях гражданските искове са били отхвърлени.
На основание чл.189, ал. 3 НПК подс. Г. И. С. е бил осъден да заплати
направените по делото разноски от държавата и от гражданските ищци и
частни обвинители М. А. А. и Д. Д. А..
Присъдата е била обжалвана в срок от подс. Г. И. С. и от защитника му адв.
2
Д. Б. с твърдение, че подс. Г. И. С. не е извършил престъплението, в което е
обвинен и че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна,
включително относно причинно-следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат, поради което присъдата е необоснована и неправилна.
Ето защо се иска отмяната й и оправдаване на подсъдимия Г. С. по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123 ал.1 НК.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата на
подс. Г. И. С. и на защитника му адв. Д. Б. е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Такова е и становището на повереника на гражданските ищци и частни
обвинители М. А. А. и Д. Д. А. адв. К. Н..
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Въпреки че първоинстанционният съд е направил всичко необходимо
съобразно процесуалните изисквания на чл.13 ал.1 и чл.14 ал.1 НПК за
пълното, всестранно и обективно изясняване на делото от фактическа страна /
и поради недостатъчната обстоятелствена обезпеченост и пояснителност на
обвинителния акт за извършено деяние по чл.123 ал.1 НК / – изискал е от
синдика на „*“ АД гр. * копие от процесния договор от 26.08.2013г. между
„*“ АД гр. * и „*“ ДЗЗД / чийто управител е подс. С. /, ведно с описаните в
чл.38 от него Приложения и отчетите по изпълнението на СМР-та съгласно
чл.4 от договора, както и информация за това дали строително-монтажните
работи са били извършени в договорения срок и ако не - какво е останало
недовършено / такава доказателствена информация не е била предоставена от
синдика, защото исканите от съда документи не са били установени / налични
/ във фирмата /, както и по своя инициатива е разпитал св. М. У., която към
м.октомври 2013г. е била директор на ЦДГ „*“ гр. * и свидетеля Б. П. / за
изясняване на същите обстоятелства /, мотивните съображения на съда за
взетото решение не са достатъчно убедителни, обосновани и аргументирани,
най- вече относно обективната съставомерност на престъплението по чл.123
ал.1 НК, както и в аспекта на вменените на подсъдимия с обвинителния акт
нарушения на Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, поради което е налице основанието на чл.335 ал.2 вр.чл.348
ал.3 т.2 предл.първо НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново първоинстанционно разглеждане.
От фактическа страна по делото е установено, че на 26.08.2013г. бил
сключен договор между „*“ АД гр.*, представлявано от изпълнителния
директор св. Б. П. като възложител и „-“ ДЗЗД гр.* с управител
подсъдимият Г. С. като изпълнител за извършване на строително-монтажни
работи на два обекта в гр.*: ЦДГ „*“ и ЦДГ „*“ в срок от 30 календарни дни,
съобразно Приложенията към него като неразделна част от договора, които не
са били представени по делото, както и самият договор в оригинал / на
л.53,т.1 от сл.д. е приложено копие от договора/.
3
На 17.10.2013г. сутринта подс. С. и пострадалият Д. А. А., който бил
електротехник, но без да притежава правоспособност със защитена минимум
трета / 3 / квалификационна група по електробезопасност, съгласно ПБЗРЕОН
1000 волта, обн.ДВ,бр.21 от 11 март 2005г., пристигнали с автомобила на
подсъдимия в гр. *, за да прегледат и подменят неизправни елементи на
осветителните тела на ЦДГ“*“. / Междувременно от подизпълнителя „*“
ДЗЗД гр.* в ТД на НАП-* било подадено уведомление за сключен на
16.10.2013 г. между дружеството и Д. А. А. трудов договор, което
обстоятелство намерило отражение в издадената от ТД на НАП-* справка за
актуално състояние на действащи трудови договори на А. за 2013г. /л.109,
том І от сл.д. /. Подс.С. дал на А. предпазна каска и го оставил на обекта, а
той отишъл до другата детска градина „*“, където имало друг технически
проблем. Въпреки че времето било дъждовно /изискана е справка за дъжд от
НИМХ/ и покривът на градината мокър и хлъзгав, А. се качил на покрива и
без да използва лични предпазни средства за защита от поразяване от
електрически ток / диелектрични ръкавици / започнал подмяна на
неизправните осветителни тела, тип „пури“, при това без да изключи
електрическото захранване. Докато извършвал тази дейност бил поразен от
електрически ток и според заключението на инженерно-техническата
експертиза на вещото лице инж.В. К. загубил равновесие и паднал на земята
от втория етаж на сградата. Видно от фотоалбума към огледния протокол
покривът на втория етаж на сградата е хоризонтален, без наличие на
вертикални или скатни елементи, като е видно и разположението на самите
осветителни тела.
Според заключенията на съдебно-медицинските експертизи на в.л. д-р Й.
Ш. причината за смъртта на пострадалия Д. А. не е от поразяването от
електрическия ток / електрокуцио /, а се дължи на тежката черепно-мозъчна
травма при директно падане от покрива на детската градина върху земната
повърхност, който резултат не би могъл да бъде избегнат и ако пострадалият
е бил с правилно поставена предпазна каска на главата.
По делото са били изготвени и приети от съда заключения на две инженерно
технически експертизи на вещото лице инж.В. К., съответно на л.48 и сл., т.ІІ
сл.д., и л.150 и сл., т.ІІ от сл.д./, като по изготвените експертизи бе допуснат
и преразпит на вещото лице К. пред въззивната инстанция. Съдът е обсъдил
надлежно и обстойно тези експертизи в мотивите си като ги е приел за
правилни, обосновани и компетентно изготвени с изключение на една част от
тях, в която вещото лице е дало отрицателен отговор на въпроса дали
извършваната от пострадалия дейност по преглед за изправността на
осветителните тела и подмяна на неизправните им елементи, представлява
източник на повишена опасност. В подробния си разпит както пред първата,
така и пред втората инстанция, вещото лице с категоричност заявява, че тази
дейност, както и работата на височина не е източник на повишена опасност, а
по своя характер е опасна производствена дейност. За да обоснове подобен
извод вещото лице К. в заключението си и в разясненията си пред съда се е
позовал на разпоредбата на чл.32 от ЗТИП, че видовете съоръжения с
повишена опасност по смисъла на този закон са котли, съдове, работещи под
4
налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения,
тръбопроводи и инсталации за втечнени въглеводородни газове, преносни и
разпределителни газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен
газ, ацителенови уредби, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, асансьори,
повдигателни съоръжения, въжени линии и ски влекове. Процесуалният
закон с разпоредбата на 154 ал.2 НПК задължава съда да се мотивира, когато
не е съгласен със заключението на вещото лице и съдът не го е кредитирал в
тази му част с указването, че това е правен въпрос на който отговор следва да
даде решаващият орган, а не експертът. Същевременно заключението на
вещото лице К. е ценено с доверие в останалата му част, където също е дал
отговори на въпроси от правно естество- напр.какви нарушения са били
допуснати при станалата злополука от страна на подс. Г. С. като управител на
„*“ ДЗЗД и от страна на пострадалото лице Д. А. и какви законови и
подзаконови разпоредби са били нарушени - на които също съдът трябва да
даде отговор в своя акт. Т.е. в частта, която обслужва обвинителната теза
заключението на инженерно-техническата експертиза е било кредитирано, а в
частта, че извършваната от пострадалия дейност не е източник на повишена
опасност, е отхвърлено поради правния характер на въпроса. Именно
правното естество на въпроса за „източник на повишена опасност“ като
съставомерен елемент на престъплението по чл.123 ал.1 НК, е следвало да
бъде преценен с оглед на събраните по делото доказателства, характера на
извършваната от пострадалия дейност и с оглед на утвърденото в съдебната
практика разбиране, залегнало и в Постановление № 6 от 7.Х. 1969г. на
Пленума на ВС, че източник на повишена опасност представляват само
такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или
немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за
живота или за здравето на други лица. В тази насока е следвало да се
коментира и цитираната разпоредба на чл.32 от ЗТИП, която изчерпателно
посочва видовете съоръжения с повишена опасност, респ. дейностите, които
се извършват там са с повишена опасност.
На следващо място съдът е приел, че към датата на трудовата злополука
строително-монтажните работи в ЦДГ“*“ по цитирания договор все още не
са били приключили, както и че подмяната на неизправните елементи на
осветителните тела / или образно казано смяната на изгорелите или
несветещи крушки, тип“пури“ / е строително-монтажна дейност. Както се
посочи по-горе, за изясняване на въпроса дали СМР-та са били изпълнени
към 17.10.2013г., съдът е изискал документация от синдика на „*“ АД гр. *,
но такава не е била предоставена, защото не е била налична. За установяване
на това обстоятелство, което е от важно значение за делото / тъй като са
визирани нарушения по Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи / са били разпитани като свидетели директора
на ЦДГ „*“ гр. към онзи момент св. М. У. и свидетеля Б. П. като представител
на строителната фирма възложител. Св. П. е заявил, че спомените му за
ремонта на детската градина са доста „размити“ и този период някак си му се
„размива“, не си спомня за договора от 26.08.2013г., както и дали са останали
5
довършителни работи по този договор. Св. М. У. също не си спомня колко
време е продължил ремонтът на детската градина, но твърди, че основно е
бил извършен, т.е. приключен към 15.09.2013г., когато децата са започнали
нормално учебната година и че са останали само довършителни работи, без да
пояснява какви. Същото е отразено и в обвинителния акт „Към 17.10.2013г.
основните дейности били извършени, като трябвало да се подменят
осветителни тела по фасадата на сградата на ЦДГ „*“.“. За да приеме, че
строително-монтажните работи са продължавали и към инкриминираната
дата, срещу което обстоятелство подсъдимият и защитникът имат
възражения, освен на обсъдените показания на св. М. У., първият съд се е
позовал на приложения на л.183 и сл., т.ІІІ от сл.д. Констативен акт за
установяване на годността за приемане на строежа от 12.12.2013г., който е
предявил на св.Б. П. в съдебното заседание при неговия разпит, тъй като е бил
подписан и от него. Това че констативният акт е подписан на 12.12.2013г.
обаче не означава еднозначно, че строително-монтажните дейности са
приключили тогава- актът за приемане на строежа може да бъде съставен
много след неговото приключване, а както се посочи категорични
доказателства, включително писмени, които съдът правилно е счел за
необходимо да изиска, които да удостоверят приключването на строително-
монтажните работи в детската градина, по делото не са били ангажирани.
От друга страна, в мотивните си съображения, първата инстанция е счела
за „безспорно“, че прегледа и подмяната на осветителните тела на покрива на
детската градина, и по-точно на неизправните им елементи, са строително-
монтажни работи и са предмет на правна регламентация с посочената
Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. В чл.2 ал.1 т.1 - т.12 от Наредбата напълно са изброени видовете
СМР, при извършване на които се вземат мерки за охрана и безопасност на
труда, за да не се допуснат злополуки, застрашаващи живота или здравето на
работещите съответната дейност. Също така Наредба № 2/22.03.2004г. има
предвид, а и е изрично посочено, че строително-монтажни са работите,
дефинирани като такива в ЗУТ, а именно чл.40 от Допълнителните
разпоредби на закона – „Строителни и монтажни“ са работите, чрез които
строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват,
поддържат или възстановяват. В това отношение съдът е следвало да бъде по-
обстоятелствен и конкретен както от фактическа, така и от правна страна, за
изясняване на характера и вида на извършваната от пострадалия А. дейност на
покрива на детската градина / впрочем това е указано и в определение №
73/12.02.2020г. по ВЧНД № 46/2020г. по описа на ПАС /. Съдът е следвало да
даде ясен и обоснован отговор и на въпроса защо счита, че пострадалият А.
на 17.10.2013г. е изпълнявал като работа „извършване и изпитване на готови
електрически инсталации“ или е монтирал „електроинсталации“, за да приеме
инкриминираните в обвинителния акт нарушения по Наредба №2/22.03.2004
г., обн. ДВ бр.37/2004 г., приложение 4 към чл.2, ал.2: т.6.3 „При извършване
и изпитване на готови електрически инсталации се вземат предпазни мерки за
защита на работещите, както и на други лица, намиращи се на строежа, от
6
падане под напрежение и поражение от електрически ток“ и т.6.10 –
„Електроинсталации се монтират с повишено внимание и под
непосредственото наблюдение на техническия ръководител или от
упълномощен бригадир.“ на правилата за безопасност на труда като
извършени от подс. С.. Всъщност като основно нарушение на правилата за
безопасност на труда от страна на подс. Г. С. съдът е приел това по чл.60 ал.1
от Наредба № 2/22.03.2004г., а именно „Работи на височина се извършват
при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо
оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (например
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).“. По
този начин е обоснована причинно-следствената връзка между падането от
покрива и настъпването на смъртта на пострадалия А., за да се приеме
съставомерен резултат по чл.123 НК. В тази насока следва да се има предвид,
че вредата- смъртта на пострадалия А.- е настъпила не от удара от тока при
подмяната на несветещите лампи или пури, каквато дейност фактически е
извършвал, а от падане от височина, като съдът е бил длъжен да обсъди,
съответно да изключи / с оглед на постановената осъдителна присъда /
всички други възможни причини или варианти за падането му от покрива, т.е.
от височина. Именно в тази връзка на вещото лице К. по първоначалната
инженерно - техническа експертиза е бил поставен и въпроса “ Възможно ли е
причината за падането на пострадалия Д. А. и настъпилата смърт да е
резултат от невнимание и недостатъчна концентрация“, на който експертът е
отговорил, че недостатъчна концентрация и най-вече подценяване
изискванията по безопасността на труда при работа с електрически уредби и
съоръжения, особено опасността от поражение от електически ток от страна
на Д. А. е основната причина за неговата смърт.
За да ангажира наказателната отговорност на подс.Г. С. за извършено
престъпление по чл.123 ал.1 от НК съдът е приел и това, че същият е
възложил, наредил или дал задача на пострадалия А. да смени неизправните
елементи на осветителните тела, когато са пристигнали в детската градина
като се качи на покрива, за да извърши тази дейност. И за това обстоятелство
проличава посочената в началото недостатъчна обезпеченост и описателност
на обвинителния акт относно съставомерните факти от обективната и
субективна страна на престъплението по чл.123 ал.1 НК- в обвинителния акт
такова фактическо твърдение не се съдържа. Написано е, че подс. Г. С. и А. се
разбрали А. да прегледа лампите, чиято подмяна предстояла, без да се
конкретизира по какъв точно начин, след което подс.С. се отправил към
ЦДГ“*“, а А. се качил на покрива на детската градина / т.е. може да е проявил
и самоинициатива, а и не се вижда да е облечен с работно облекло /. В
обвинителния акт изобщо не е коментиран и въпроса дали тази дейност- по
прегледа и подмяната на лампите- представлява източник на повишена
опасност, който е съществен елемент за съставомерността на деянието от
обективна страна, като годността на процесуалния инструмент като
фактическа и правна рамка на обвинителната теза и очертания с нея предмет
на доказване, следва отново да бъдат преценени при обсъждане на въпросите
по чл.248 ал.1 НПК в разпоредителното заседание след връщане на делото за
7
ново разглеждане.
Предвид на изложените съображения присъдата се явява постановена при
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1
НПК, които могат да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото,
поради което и на основание чл.335 ал.2 НПК, ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260012/06.04.2022г., постановена по НОХД №
2193/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8