Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260361
гр.
Сливен, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І- ви граждански
състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен секретар
АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 4172 по описа на СлРС
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:
Предявен са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е собственик на
автомобил „Нисан Кашкай",
с per. № СН…, и рама №SJNFBNJ10U 1035378, като на
14.02.2019 г., автомобилът, управляван от сина на ищеца - И.М.С. ***, на
кръстовището на бул. „Стефан Стамболов" с бул. „Георги Данчев",
където при извършване на маневра „завой на ляво" е отнел предимство на
насрещно движещия се автомобил марка „Опел Астра"
с регистрационен № СН3828АМ, управляван от Д.И.И.. Сочи
се, че за двата автомобила е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност", като застраховел на ищеца е ЗАД „Асет иншурънс", а
застраховател на другият водач е ответното дружество ЗД „Булинс"АД.
Сочи също, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №1678486
(Рег.№2019-1031-83) на същата дата в 20:20 часа от
Илия Илиев - на длъжност мл. автоконтрольор при РУ на
МВР – Сливен, и в него е отбелязано, че автомобила на ищеца е тотално увреден.
Твърди се, че на
18.02.2019 г. пред дружеството на ответника е заведена щета №********** за МПС
„Нисан Кашкай", с per. №СН…и рама №SJNFBNJ10U 1035378, собственост на ищеца
по застрахователна полица „Гражданска отговорност на МПС № BG/02/118002643386.
Във връзка с това ответното дружество, по смисъла на чл. 390, т. 1 от Кодекса
за застраховането е обявил увреждането на автомобила на ищеца като „Тотал щета" и е указал да се предприемат действия по
прекратяване на неговата регистрация. Указал е, да му бъдат предоставени
документите, удостоверяващи прекратяването на регистрацията - Удостоверение от
КАТ и Перфорирано свидетелство за регистрация с надпис „Прекратена регистрация-тотална
щета". Сочи, че по заведената от ищеца щета, по експертна оценка на
служител на ответника, е определен размера на обезщетението, съгласно Наредба №
24 от 08.03.2006 г. и Наредба № 49 от 16.10.2014 г., като на 15.04.2019 г. по
банковата сметка на ищеца е извършен превод от страна на ответното дружество на
сумата от 2 659,27 лв., която е изплатено по заведената пред него щета, по
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на МПС № BG/02/118002643386.
Ищеца твърди, че не му е
предоставен препис от експертната оценка, с който да се запознае с методиката,
по която е определен размера на обезщетението - дали е по пазарна цена или по Евротаксшваке, като недоволен от размера на определеното му
и изплатено обезщетение на 16.04.2019 г. е подал заявление до дружеството на
ответника, с което е поискал преразглеждане на заведената щета и определяне на
ново обезщетение, което да е адекватно на стойността на щетата. В отговор на
това негово заявление е изготвено становище от дружеството на ответника, изх. №
ОК-250849/23.04.2019 г., в което се информира, че обезщетението по претенцията
е намалено с 50%, поради настъпване на пътнотранспортно произшествие,
осъществено в условията на съпричиняване.
Ищецът с настоящата искова
молба на първо място възразява срещу приетото съпричиняване
на пътно-транспортното произшествие, като за доказване на несъстоятелността на
това твърдение на ответното дружество сочи технически данни и характеристики, а
именно, че увреденият му автомобил (унищожения) е марка „Нисан
Кашкай 2.0i“, производство 2007 г. и е с мощност 141 к.с., с
най-висок клас оборудване, задвижване 4x4, с автоматична CVT скоростна кутия и
е оборудван с стептроник, типтроник,
бордкомпютър, ел.стъкла и ел.огледала, ел.регулиране
на седалки, климатроник, мултифункционален волан,
система за контрол на скоростта и др. Автомобилът е SUV (джип) и ненатоварен е
с тегло от 1623 кг.
Сочи, че автомобилът, с
който е станало ПТП-то е „Опел Астра", като купето
на тези автомобили е седан (обикновена лека кола) и ненатоварен
този автомобил тежи 1030 кг.
Освен това сочи, че видно
от схемата на ПТП № 22 отразена в протокола за ПТП № 1678486 контактът (ударът)
между двата автомобила става в средата на кръстовището, като автомобилън на ищеца се опитвал да направи ляв завой
(посока от бул. „Ст.Стамболов към бул. „Георги Данчев"), а другият
автомобил се движи по бул. „Ст.Стамболов" в посока „Бургаско шосе",
като при удара, автомобила на ищеца е изхвърлен на повече от 20 м. и е спрял
почти до тротоара, а другия автомобил няма спирачен път, и възниква въпросът с
каква скорост е трябвало да се движи Опела, за да може да премести автомобила
на ищеца, който 1.5 пъти по-тежък, на такова разстояние и да го увреди до неизпозваемост. Счита, че очевидно в случая става дума за
движение със скорост надвишаваща значително нормативно допустимата за движение
в населено място, тъй като ако при възприемането на пътната обстановка от
водача на увредения автомобил, собственост на ищеца, всички участници, и в
частност другият автомобил се движили по правилата за движение, този удар нямало
да се осъществи, защото когато увредения автомобил е щял да напусне
кръстовището, Опелът изобщо нямало да е навлязъл в
него. Счита, че твърденията за настъпване на пътно-транспортно произшествие,
осъществено в условията на съпричиняване, поради
което да се изплати само 50% от определеното обезщетение е неправилно и следва
да бъде отменено.
На второ място ищецът
счита, че следва да се коментира реда и начина за определяне на размера на
обезщетението. На пазара за употребявани автомобили, автомобил като този на
ищеца се намира на цени започващи от 11 000 лв., като оценява на стойност от 12
659,27 лв., поради оборудването му от най-висок клас. Счита, че при определяне
на действителната стойност следва да се има предвид, че за действителна се
смята стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи
друго, със същото качество (вж. чл. 400, ал. 1 от КЗ), а за възстановителна -
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число - всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка (вж. чл. 400, ал. 1 от КЗ). При застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, размерът на застрахователното
обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума,
като в нейните рамки се определя стойностния еквивалент на причинената вреда,
подлежаща на репариране. При определяне на размера на дължимото обезщетение
следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя, в
застрахователната полица, съгласно чл. 400, ал. 3 от КЗ, а в конкретния случай
друго не е уговорено, поради което следва да се приеме, че застрахователната
сума е определена съгласно действителната стойност и следователно
застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната
пазарна стойност на увреденото МПС, към момента на увреждането — настъпването
на ПТП.
Сочи също, че съгласно чл.
499, ал. 2 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие
с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, приета с Наредбата по чл. 504. Освен това сочи, че съгласно
чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16 Октомври 2014 г., за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и
„Злополука" на пътниците в средствата за обществен транспорт,
обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства съгласно Приложения №1-6 от Наредба № 24 от 2006 г., за задължителното
застраховане по чл. 249, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на
претенциите за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Сочи, че съгласно чл. 2
от Методиката – Приложение № 1 от Наредба № 24 от 2006 г.се уреждат взаимоотношенията
между трети лица,претърпели имуществени вреди и застрахователя, който дължи
застрахователно обезщетение от застраховка „Гражданска отговорност“, а в
разпоредбата на чл. 4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Излага твърдения, че съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, в застрахователното обезщетение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност", застрахователят дължи и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Счита, че в конкретния случай за такава дата следва
да се приеме 18.02.2019 г., когато ищецът е завел щетата в дружеството на
ответника.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 10000 лв.,
представляваща сума над платената от застрахователя в размер на 2659,27 лв. до
размера на претенцията му на стойност 12659,27 лв., представляваща обезщетение
за настъпилото на 14.02.2019 г. застрахователно събитие – ПТП в гр. Сливен на
кръстовището на бул. „Стефан Стамболов“ с бул. „Георги Данчев“, при което на
автомобил „Нисан Кашкай“, с
рег. № СН 1630 АР е бил тотално увреден, в едно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, както и
сумата в размер на 452,77 лв., представляваща лихва за забава за периода от
18.02.2019 г. до 30.07.2019 г. Претендира за направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Постъпил е отговор
на исковата молба при условията на чл. 131 от ГПК от ответното застрахователно
дружество, с която оспорва иска по основание и размер,
както и твърденията в исковата молба.
Сочи, че на
05.09.2018 г. между ответното дружество и лицето Я. С.Г. е сключен
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, материализиран в Застрахователна полица № BG/02/118002643386
за лек автомобил марка - Opel, модел – Astra с per. № СН3828АМ, година
на производство – 2005; вид гориво – дизел; обем на двигателя 1910 и обща маса
1880 кг (а не както твърди процесуалния представител на ищеца – 1030 кг, при това
с повече от 250 кг по-тежка от колата на ищеца) за срок на действие на
посочената застрахователна полица - 1 година, считано от 00:00
часа на 05.09.2018 г. до 24:00 часа на 04.09.2019 г.
Твърди, че на 14.02.2019 г.
автомобилът на ищеца, управляван от лицето И.М.С., отнема предимството на
описаното по-горе МПС на кръстовището на бул. „Стефан Стамболов“ и бул. „Георги
Данчев“ в гр.Сливен, правейки ляв завой отнема предимството на насрещно движещия
се Опел и реализира ПТП с имуществени щети (не изчаква преминаването на насрещнодвижещия се автомобил), като това е констатирано и
от пристигналите на място служители на ОД на МВР, за което на С. е съставен
Протокол за ПТП № 1678486 с per. № 2019-1031-83, така
и Акт за установяване на административно нарушение с фабричен № серия АА
138005/14.02.2019г., издаден от мл.автоконтрольор
Гено Генов при ОД на МВР сектор Пътна полиция - Сливен за нарушение по чл. 37,
ал. 1 от ЗДвП - „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.“ факт,
който умишлено е премълчан от ищеца, както в настоящото производство, така и
при предявяване на застрахователни претенции пред ответното дружество.
Ответното дружество счита, че вина за
настъпилото ПТП носи единствено и изцяло водача С., който освен че към него
момент е неопитен водач /на 18г. притежаващ СУМПС от 3 месеца преди инцидента/
е предизвикал поради самонадеяност и процесното ПТП.
Сочи, че в резултат на това събитие,
ищецът подал Уведомление за щета по застраховка .,Гражданска отговорност на автомобилистите“
от 18.02.2019г., с оглед на което при ответното дружество е изведена преписка
по щета № **********/18.02.2019 г., като след разглеждане
на материалите и изискване на всички необходими документи, с Експертна оценка
по Доклад № 191000640101/28.03.2019 г. е определило застрахователно обезщетение
в размер на 2659,27 лв., което е изплатено на ищеца - М.И.С. посредством банков
превод на 12.04.2019 г., въпреки недължимостта му, с
оглед установената вина на С. и издадения АУАН.
Също така твърди, че след
изплащане на определеното обезщетение в размер на 2659,27 лв., е депозирана
жалба/заявление от ищеца от 16.04.2019 г., в която се изразява несъгласие с
определеното обезщетение (неговия размер), ведно с твърдения за „топ оборудване
на модела на автомобила“, каквито твърдения са изложени и от процесуалния му
представител в депозираната пред съда искова молба. Счита, че нито автомобила е
бил в изрядно техническо състояние с оглед изминатите километри (185 000 km към момента на ПТП-то) и годините на експлоатация
(повече от 11 г. и 9 м. - дата на първа регистрация 14.05.2007 г.), нито е бил
с висок (топ) клас на оборудване с оглед липсата на парктроници
(предни и задни), ксенон, навигатор, подгрев на
седалките, сензор за дъжд, кроиз контрол и ред други
екстри за модела, които да го доближат до средния клас на оборудване на тези
автомобили. С оглед на жалбата ответното дружество е преразгледало
застрахователната преписка по щета № **********, като с Решение на Експертен
съвет от 19.04.2019 г. е взето становище да не се определя, респ. доплаща „застрахователно
обезщетение по щетата.“
Счита също, че исковата молба не
отговаря на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК - не е посочена от ищеца банкова
сметка ***. Освен това счита, че исковата молба не отговаря и на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК
– да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, като
ищецът посочи фактическите обстоятелства, на които основава исковете си и които
позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или
правоотношение, чиято защита претендира, което разбира се следва да бъде
сторено по начин, за да може ответникът да има достатъчно информация и да може
да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. В тази
посока е позицията на ВКС - Определение № 75 от 23.03.2016 год. по г. д. №
1310/2015 год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010 год. по ч. т. д. №
455/2010 год., II т. о.
Твърди, че в исковата молба има едно единствено
изречение, с което процесуалния представител на ищеца обхваща „цялата
фактическа обстановка и механизъм на ПТП“, като не е описан изобщо механизма на
настъпилото ПТП, липсват подробности за скоростта на движение на двете,
участващи в инцидента МПС, маневрите, които са предприели преди и по време на
твърдяното ПТП, наименованието на пътя и точният участък при настъпване на ПТП,
пътната обстановка и знаци, видимостта, метеорологичните условия, както и
причината за причините за осъществения между МПС-та контакт, имало ли е
препятствие на пътя или страничен фактор, които да са накарали водача на лек
автомобил марка “Нисан“, модел „Кашкай"
да предприеме твърдяната маневра, изобщо липсва каквото и да е посочване на
релевантни за спора факти и обстоятелства, както и няма представени и никакви
доказателства, на база на които да се установи механизма на ПТП, както и
документи, въз основа на които да бъде изготвена исканата съдебно-автотехническа
експертиза от ищцовата страна.
Счита за абсолютно нередно съдът и ответникът
да извличат от приложените с исковата молба документи /в случая само един
протокол/, данни и обстоятелства и да предполагат, че това са съгласно чл. 127,
ал. 1 от т.4 от ГПК „изложение на обстоятелствата, на които се основава искът“,
тъй като в тези документи, дори и да се съдържа такава информация изобщо не
освобождава ищецът от задължението по настоящето гражданско производство да
изложи всички известни му обстоятелства и да направи конкретни твърдения в
самата искова молба. Счита също, че непосочването на горните обстоятелства без
съмнение не му позволява да вземе становище и да възрази по исковете, както и
да заеме позиция и по направените доказателствени
искания, най-вече свързаните с назначаването на експертиза и привличане на
трети лица в производството, като по пози начин е нарушено правото му на защита
в процеса.
Сочи практика на ВКС - Решение № 24 от
16.05.2016 год. но гр. д. № 5335/2015год. на Върховен касационен съд, 2-ро
гражданско отделение, в което се казва, че „при
обективното или субективно съединяване на исковете за надлежното упражняване
право на иск законодателят изисква всяка една от и претенциите да бъде
дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно - релевантните факти, на
който основава правото си, и с ясен петитум,
определящ не само обема на търсената защита, но и рамката на защитата спрямо
всяко едно от лицата, посочени като ответници по
делото“.
С оглед на гореизложеното, счита, че исковата
молба е нередовна, поради което, моли, съдът да я остави без движение за
отстраняване на посочените недостатъци.
Счита, че ответното дружество не дължи претендираните от ищеца суми, подробно описани в исковата
молба, тъй като не е доказана по никакъв начин наличието на вина по отношение
на лицето, управлявало лек автомобил модел „Опел“, марка „Астра“
с peг. № СН3828АМ - липсва влязла в сила присъда,
наказателно постановление или друг акт, установяващ по категоричен начин вината
на последния, напротив АУАН е издаден на водача, управлявал автомобила на
ищеца, за извършени нарушения по ЗДвП, довели до ПТП и увредите по МПС-то на
ищеца, а по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, вината е един от елементите на
фактическия състав на деликта. Сочи Тълкувателно
решение № 2/06.06.2012 г. по тьлк.дело
№ 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 226. ал. 1 от КЗ (отм.) съответно чл. 432 от КЗ (нов), има вторичен, аксесорен
характер спрямо правото му на иск на деликтно
основание по чл. 45 от ЗЗД. Което от своя страна води до извода, че претенция
за обезщетение към застрахователя не може да породи своите правни последици, ако
увредения няма правото да получи обезщетение за деликт
от прекия извършител на нарушението.Така застрахователят не дължи повече от
дължимото от прекия извършител на непозволеното увреждане, а погасяването,
респ. невъзникването на деликтното право води и до
погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). респ. по чл. 432, ал. 1 от КЗ (нов).
Оспорва изцяло твърденията, че водача
застрахован при ответното дружество се е движил с несъобразена скорост и това
било причината да се стигне до процесното ПТП, както
и че вината била изцяло на Д.И., като счита, че неопитността и самонадеяността
на водача на Нисана са причина, последния да навлезе
в кръстовището и поради самонадеяността си да сметне, че може да премине през
него преди насрещнодвижещия се автомобил, който
вероятно не е имал техническата възможност да предотврати инцидента, с оглед внезапната
поява пред себе си на автомобила на ищеца. Що се отнася до твърдението за липса
на спирачен път на Опела, то за повечето автомобили в т.ч и този на
застрахования при доверителя ми) произведени след 2003 г. са налице антиблокираща система на колелата (ABS), която не позволява
на колелата да блокират и да оставят следи върху пътната настилка (При нормално спиране системата не действа,
тя се задейства само когато колелата са на път да блокират. Системата се
управлява от микрокомпютър (самостоятелно обособен електронен блок), който
получава сигнали за въртенето на колелата от монтираните в тях датчици.
Микрокомпютърът обработва получената информация и чрез електромагнитни клапани
управлява налягането на спирачната течност към колелата. Когато едно колело при
спиране е на път да блокира, системата намалява налягането към спирачния му
механизъм, отпуска го и мигновено отново увеличава налягането, като го поддържа
на границата на блокиране. Това водачът на превозното средство го усеща като
пулсации в спирачния педал, при което вибрира и целият автомобил.)
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм
на пътнотранспортно произшествие от 14.02.2019 год., като оспорва и твърдението
транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията
на лицето Д.И.И., сочен в исковата молба като водач
на лек автомобил марка „Опел", модел „Астра"
с per. № СН3828АМ.
Освен това прави възражения и срещу твърденията
в исковата молба за осъществен от Д.И.И. - като водач
на лек автомобил „Опел", модел „Астра" с per. № СН… - граждански деликт
спрямо ищеца.
Твърди, че ответното дружество не е дало
повод за завеждане на настоящото дело, тъй като същото е изпълнило точно,
качествено и в срок задълженията си по сключената Застрахователна полица,
въпреки тяхната недължимост.
Сочи, че изплатеното обезщетение е определено от
ответното дружество правилно и съобразно нормите на Кодекса за застраховането и
в частност - съобразно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за
вреди, причинени на МПС, приета с Наредбата по чл. 504 КЗ. Според нормата на чл. 499, ал. 2 от КЗ дължимото обезщетение по риска
„Гражданска отговорност” не може да надвиши действителната стойност на вредата
и се определя съгласно Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното
застраховане, като стойността на увреденото имущество се определя към датата на
сбъдване на застрахователното събитие, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 от КЗ отм), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 390,
ал. 2 от КЗ, „Тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа
фактура - при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка - при
изплащане на парично обезщетение.“
Сочи, че действителната стойност на
увреденото имущество се изчислява към датата на сбъдване на застрахователното
събитие, като се взема предвид нормалното изхабяване на МПС и се определя от
експертна комисия и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня
на настъпване на събитието, като за действителна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество.Твърди, че при определяне на действителната стойност към датата на
застрахователното събитие (ПТП-то), ответното дружество, е отчело и процентът
на овехтяване на автомобила, тъй като автомобилът овехтява за периода, в който е ползвана
застраховката - от началото на договора до деня на щетата, като по данни от
пазара, обикновено за година овехтяването е около 20%, а за 6 месеца - около 10
на сто от първоначално записаната стойност, като е определило, че към
14.02.2019 г. действителната стойност на автомобила е била в размер на 7 597,91
лв., която надхвърля реалната стойност на процесния автомобил,
собственост на ищеца към датата 14.02.2019 г.
Сочи, че видно от Експертната оценка - калкулацията на
щетата необходимата сума за ремонт на процесния автомобил възлиза на сумата в размер на 8 418,98
лв., която надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила към датата
на застрахователното събитие, поради което същото е икономически
нецелесъобразно да се отремонтира и представлява „тотал щета“ по смисъла па КЗ.
Оспорва предявените от ищеца искове, поради
обстоятелството, че ако на ищеца бъде доплатено обезщетение (без значение в
какъв размер), ще е налице неоснователно обогатяване в полза на същия, тъй като
с подписването на застрахователния договор, застрахования е приел спрямо
договорът да се прилагат Общите условия на застраховката. Съгласно т.7.1. от
Общите условия. „Застрахователят обявява тотална загуба на МПС. когато
разходите за възстановяване на ППС надхвърлят 70 % от застрахователната сума на
застрахованото ППС“. „Тотална щета" означава, че ремонтът на застрахования
автомобил е икономически неизгоден. Законодателят е приел в чл. 390, ал. 2 от КЗ кога ремонтът следва да се счита икономически неизгоден - когато разходите
за ремонт надхвърлят 70% от действителната стойност на застрахованото МПС. В
този случай Законодателят е предвидил застрахователят да плати обезщетение при
условията на „тотална щета", като заплати 70% от действителната стойност
на МПС към датата на застрахователното събитие. „Тотална щета" не
означава, че МПС не може да бъде ремонтирано и отново пуснато в движение, а че
е икономически неизгодно това да се прави, а и в значителна степен опасно с
оглед управлението на едно такова МИС по обществените пътища. Сочи, че целта е
едно силно увредено МПС да не се допуска отново да се движи по пътищата, а да
се унищожи. Правата на собствениците на МПС са защитени - те получават застрахователно
обезщетение, а с останките от МПС могат да се разпореждат както намерят за
добре. При „тотална щета" има две възможности: след плащане на
обезщетението МПС да остане в разпореждане на собственика му или собствеността
да се прехвърли на застрахователя. Сочи също, че съгласно т.8.1. от Общите
условия, при условията на тотална загуба, застрахователят изплаща дължимото
обезщетение, намалено със стойността на запазените детайли от ППС по експертна
оценка. В настоящия случай, ответното дружество не е намалило дължимото
обезщетение със стойността на пазените детайли, въпреки, че застрахованото МПС
е останало в собственост на застрахования, който може да се разпорежда с него,
както намери за добре, включително като го продаде на части или го предаде за
скрап. Може и да си го ремонтира и отново да го пусне в движение, тъй като
увреденото МПС или остатъците от него са останали в собственост на
Застрахования.
Твърди, че именно с оглед на този факт - че
останките на застраховано го МПС са останали в собственост на застрахования и
че на него му е изплатен размер на застрахователното обезщетение, дължимо при тотал щета, намален с 50%, поради съпричиняване
(35% от действителната стойност към датата на застрахователното събитие или
7597,91 лв., от които следва да се изплатят 70% (5318,54 лева) се намаля е ½ поради съпричиняване, което се равнява на 2659,27 лева),
застрахованият, реализирайки някакви доходи от разпореждане със застрахованата
вещ, би се обогатил неоснователно, което неоснователно обогатяване е
нежелателно правно положение от Законодателя и се санкционира от Закона.
Оспорва да е причинен деликт
от водач на лек автомобил марка „Опел“, както и твърдяния
в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие, както и
твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца имуществени вреди, тъй като в
представения с исковата молба Протокол за ПТП, ясно е посочено кой от водачите
има вина за твърдините от ищеца имуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване
на вредите от страна и на водача, управлявал лекия автомобил на увредения при
осъществяване механизма на ПТП, като твърди, че произшествието е настъпило по
изключителна вина на водача на лек автомобил марка „Нисан
Кашкай“, с ДК № СН1630АР, тъй като същият виновно с
действията си е нарушил разпоредбите на чл. 37. ал. 1 от ЗДвП. които гласят, че водачът на пътно превозно средство е
длъжен при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства.
Сочи практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от
08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на
увреждането е налице, когато увреденото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на
увреждането. За съпричиняването е без значение дали увреденият
е действал виновно.
Поради горните доводи, счита, че са налице
основания за намаляване на обезщетението на ищеца поради съпричиняване
на настъпилите вредни последици, като обезщетение следва да бъде определено при
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва размера на предявения иск за
имуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен. Оспорва
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на
исковата претенция.
Счита, че ако евентуално се установи
основателността на исковите претенции, обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ отм), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други. Счита, че при изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този мисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010
год.. II т.о., решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г.. I т. о.,
решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/20 10 г.,
I т. о. и др./.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по
претенцията за имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главните искове.
Предвид изложено счита, че предявените от
ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД са изцяло неоснователни и същите следва да бъдат отхвърлени.
Моли съда да отхвърли, както иска за
имуществени вреди, така и акцесорните искове по чл.
86 от ЗЗД за законна лихва за забава по съображения за неоснователност и
недоказаност на главните искове.
Алтернативно моли, в случай, че съда счете за
основателни исковите претенции на ищеца, то да намали размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди,
тъй същият не отговаря на действителната вреда и е завишен и ако искът за
доплащане бъде уважен, обезщетението няма да кореспондира с процентното
съотношение на тотал щета към действителната стойност
на автомобила към датата на застрахователното събитие и с установената съдебна практика
и съда да вземе предвид съпричиняването от страна на
водача на лек автомобил „Нисан Кашкай“,
с ДК № СН1630АР. Претендират за направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от пълномощник, който поддържа иска, и моли съда да го уважи до
размера на сумата 9428.73 лв., представляваща главница и лихва в размер на
426.88 лв., съгласно изготвеното съдебно-техническо заключение. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответното застрахователно дружество се
представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът с протоколно определение от 15.12.2020
г. на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на исковите
претенции относно размера на всеки един, а именно: намаля главницата от
10 000 лв. на 9428.73 лв. и лихва от 452.77 лв. на 426.88 лв.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно, че на 14.02.2019 г. лек автомобил „Нисан
Кашкай", с per. № СН…,
управляван от сина на ищеца - И.М.С. ***, на кръстовището на бул. „Стефан
Стамболов" и бул. „Георги Данчев", където при извършване на маневра
„завой на ляво" е отнел предимство на насрещно движещия се автомобил марка
„Опел Астра" с регистрационен № СН…, управляван
от Д.И.И..
Безспорно се установи, че за двата автомобила е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност", за която има договор, като застраховел на ищеца е ЗАД „Асет иншурънс", а застраховател на другият водач е ответното
дружество ЗД „Булинс"АД.
Видно от представения по делото протокол на лист 7 за ПТП №1678486 (Рег.№2019-1031-83)
на същата дата в 20:20 часа, съставен от Илия Илиев -
на длъжност мл. автоконтрольор при РУ на МВР – Сливен,
в който са описани участниците в ПТП полицата и валидността на застраховка
„Гражданска отговорност“. Описани са нарушенията, причините и условията при
които е извършено ПТП.
В ответното дружество ЗД „Бул Инс“
АД е заведена щета №********** на 18.02.2019 г., с която уведомяват ищеца М.И.С.,
че щетата на автомобил „Нисан Кашкай",
с per. № СН… и рама №SJNFBNJ10U 1035378 със
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на МПС № BG/02/118002643386 е
тотална по смисъла на чл. 330 от КЗ, т.е. автомобила на ищеца е тотално
увреден. Направена е оценка на МПС, приложена на лист 39 по делото, като е
определена средна цена 12533 лв.
На 15.04.2019 г. по
банковата сметка на ищеца е извършен превод от ответното дружество на сумата от
2 659,27 лв., приложен на лист 10 по делото, изплатена по заведената пред него
щета, по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на МПС №
BG/02/118002643386.
На 16.04.2019 г. ищецът е
подал заявление до дружеството на ответника, с което е поискал преразглеждане
на заведената щета и определяне на ново обезщетение – приложено на лист 11 по
делото, което да е адекватно на стойността на щетата. В отговор на това
заявление е изготвено становище от дружеството, изх. № ОК-250849/23.04.2019 г.,
с което го информира, че обезщетението по претенцията е намалена с 50%, поради
настъпване на пътнотранспортно произшествие, осъществено в условията на съпричиняване.
От
приобщената към доказателствения материал съдебно-автотехническа експертиза е установено, че
действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие
14.02.2019 г. по пазарни цени е около 12089 лв. с вкл. ДДС. Относно
параметрите, при което е станало ПТП вещото лице е изчислило, че скоростите на
движение на двата автомобила към момента на удара на л.автомобил Опел Астра – 74.3 км. в час, а на л.а. Нисан
Кашкай е 19.3 км. в час. Описал е, че към момента на
навлизане на лекия автомобил Нисан в кръстовището
автомобилът Опел Астра се е намирал на около 96 м. от
мястото на удара. В този случай двата автомобила биха се разминали без да се
осъществи ПТП. Разяснява, че водачът на автомобила Нисан
Кашкай има техническа възможност да предотврати ПТП,
като спре и пропусне движещия се направо автомобил Опел. Прави извод, че при процесното ПТП е налице съпричиняване,
като двамата водачи са извършили технически неправилни действия, като може да
се приеме равностойно съпричиняване за възникването
на ПТП. Предвид материалите по делото и наличните фотоснимки е изчислил
остатъчната стойност на автомобила Нисан Кашкай с 10 % от изчислената действителна стойност към
датата на застрахователното събитие 14.02.2019 г., а паричната остатъчна
стойност е 10 % от 12088 лв. или около 1208 лв. с ДДС. Намира, че технически
правилно е водачът на автомобила Нисан Кашкай при завиване наляво за навлизане в друг път да
пропусне движещия се направо автомобил Опел, като опасната зона за спиране на
автомобила Опел преди ПТП е около 67 м. Водачът на автомобил Опел няма техническа
възможност да предотврати ПТП при скорост от 74 км. в час, която обаче е близка
до допустимата такава в градски условия.
При така установеното от фактическа
страна, съдът от правна страна, намира следното:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл. 432, ал. 2
от КЗ може да противопоставя възражения, които едновременно произтичащи
от застрахователния договор, и в същото време са относими към осъществяването на отговорността на
застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в
посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника –
застраховател и делинквента, относно
управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо
събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно
произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред
с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент
и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда
обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на
деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по
аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до
доказване на противното. В приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на
застрахователно правоотношение, както и на всички обективни елементи, пораждащи
деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест на ответника е оборване на
законовата презумпция за субективния елемент – вината, респективно доказване на
наведеното възражение за съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата
претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ законодателят е въвел изискването увреденото
лице да е отправило към застрахователя на деликвента
писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380
от КЗ. В процесния случай от представените от ищеца
доказателства е видно, че последният в качеството си на увредено лице е заявил
писмено претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Следователно предявената
искова претенция е допустима.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 493, ал. 1, т.1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 14.02.2019 г., по силата на
което ответното дружество по делото, е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица, не се оспорва от
страните. То произтича от валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
по застрахователна полица с посочен по-горе срок на валидност. Ответното
застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД не оспорва полицата, нито
представи някакви доказателства, разколебаващи доказателствената й
сила.
От приобщената съдебно-автотехническа
експертиза се доказа наличието на съпричиняване,
произтичащо от несъобразената скорост, и макар да е малко над допустимата
такава за този район и участък, съдът намира, че е налице съпричиняване
70/30, т.е. следва да се намали обезщетението с 30%, а не 50% , колкото е
определил първоначално застрахователят.
Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникването
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Установи се от изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, че пострадалият автомобил „Нисан Кашкай", с per. № СН…, управляван от сина на ищеца се е движил със скорост около 74 км. в час, поради
което е налице причинна връзка между
поведението на пострадалата и вредоносния резултат, което да обоснове
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира,че е налице съпричиняване, тъй като скоростта на лекия автомобил е била
макар и малко над допустимата, като съобразно становището на експерта, ако тази
скорост е била в рамките на допустимата вероятността да се случи ПТП е
по-малка. Следователно съдът намира, че съпричиняването
следва да бъде определено в рамките на 30%, или следователно претенцията за
заплащане на имуществени вреди да бъде редуцирана до 70 % от претендираната такава, като следва да се съобрази и с
допуснатото с протоколно определение на главния иск от 10 000 лв. на
9428.73 лв.,т.е. аритметично пресметнато се получава сумата от 6600.11 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди по 432, ал. 1, т.1 от КЗ
следва да бъде уважен в размер на 6600,11 лева, ведно със законните лихви,
считано от датата на исковата молба - 31.07.2019 г. до окончателното им
изплащане, като до пълния претендиран размер
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По акцесорната
претенция за лихва, съдът следва да уважи, съобразно съотношението по което е
уважена и главната претенция, а именно 70 % от претенцията, тъй като е налице съпричиняване, т.е. изчислено до по-малкия размер 298,82
лв. за периода от 18.02.2019 г. до 30.07.2019 г. върху остатъка от
незаплатеното обезщетение в размер на 974.04 лв.
Уважаването на основния иск, логично води и
до уважаване на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, т.е. за заплащане на законна лихва
за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -
31.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на процеса ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски в
размер на 1115.69 лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъдена да заплати
на ответното дружество, сумата от 631.08 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, община Столична, район Лозенец, ул. "Джеймс Баучер"
№ 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., със съдебен адрес:***, чрез адв. К. *** да заплати на М.И.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***-1-1, чрез адв. П. ***, сумата от 6600.11 лв. /шест
хиляди и шестстотин лева и единадесет стотинки/, представляваща остатък от незаплатено
обезщетение /разлика между платената сума от 2659.27 лв./ за претърпени
имуществени вреди - щети по л.а. „Нисан Кашкай", с per. № СН…, от датата
на ПТП - 14.02.2019 г. в гр. Сливен, на
кръстовището на бул. „Стефан Стамболов" с бул. „Георги Данчев", за
което е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сумата от 298,82
лв. /двеста деветдесет и осем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
18.02.2019 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като до
пълният претендиран размер ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община Столична, район Лозенец, ул. "Джеймс Баучер"
№ 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов със съдебен
адрес:***, чрез адв. К. *** да заплати на М.И.С., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***-1-1, чрез адв. П. ***, направените
по делото разноски в общ размер на 1115.69 лв. /хиляда сто и петнадесет
лева и шестдесет и девет стотинки/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.И.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***-1-1,
чрез адв. П. *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Лозенец,
ул. "Джеймс Баучер" № 87, представлявано от
С.С. П. и К. Д. К.със съдебен адрес:***, чрез адв. К. ***, сумата от 631.08 лв. /шестстотин тридесет и един
лева и осем стотинки/, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: