№ 4151
гр. С., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Гражданско дело № 20211110172612 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги; и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено по отношение на ответника, че
последният дължи:
- сумата от 6 285,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената услуга
„водоснабдяване“ за периода от 09.08.2018г. до 11.06.2021г.; и
- сумата от 459,89 лева – мораторна лихва за периода от 09.09.2018г. до 11.06.2021г.
Претендира още законната лихва.
Ответникът – М. Г. Б., оспорва иска:
- нямал сключен договор с дружеството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Спорен е единствено правният въпрос, дали, ако дадено жилище е водоснабдено и
собственикът не е сключил договор с монополното дружество, то той е страна в
облигационно правоотношение с предмет доставка и заплащане на вода.
За да се докаже пасивната материална легитимация на ответника следва да се установи само,
1
че последният е собственик на жилище във водоснабдена сграда (§ 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги).
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Изложеното е във връзка потребителите на топлинна
енергия, но уредбата е идентична с тази относно водоснабдяването. Облигационната
връзка и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията
между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има
предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо
облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка
между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между
енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно
съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между
страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията
между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на
източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия
подлежат на одобрение от административен орган. Това отношение е породено от сключен
между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище във
водоснабдена сграда.
Предвид посоченото, ищецът би могъл да открие и служебно партида, ако констатира, че
жилището е прехвърлено. От този гледна точка, претенцията е основателна.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 184,90 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, и юрисконсултско
възнаграждение са в размер на 466,50 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
2
вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; и чл. 86 от ЗЗД, по исковете
предявени от ФИРМА, ЕИК********, със седалище в гр. С., ж.к. “Мл. IV", ул. “Б. п. С. ” №
**, сгр. **, e-mail: **********, срещу М. Г. Б., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх.
**, ет. **, ап. **, e-mail: ****************@*****.***, тел.: **********, че ответникът дължи:
- сумата от сумата от 6 285,01 (шест хиляди двеста осемдесет и пет лева и една стотинка)
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената услуга „водоснабдяване“ за
периода от 09.08.2018г. до 11.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021г.
до окончателното ù изплащане;
- сумата от сумата от 459,89 (четиристотин петдесет и девет лева и осемдесет и девет
стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 09.09.2018г. до 11.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, М. Г. Б., ЕГН **********, гр. С., ж.к.
„Д.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, e-mail: ****************@*****.***, тел.: **********, да
заплати на ФИРМА, ЕИК********, със седалище в гр. С., ж.к. “Мл. IV", ул. “Б. п. С. ” № **,
сгр. **, e-mail: **********, сумата от 184,90 (сто осемдесет и четири лева и деветдесет
стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, М. Г. Б., ЕГН **********, гр. С., ж.к.
„Д.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, e-mail: ****************@*****.***, тел.: **********, да
заплати на ФИРМА, ЕИК********, със седалище в гр. С., ж.к. “Мл. IV", ул. “Б. п. С. ” № **,
сгр. **, e-mail: **********, сумата от 466,50 (четиристотин шестдесет и шест лева и
петдесет стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
в исковия процес.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3