О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Враца, 12.10.2020 г.
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в съдебно заседание на 12.10.2020 година, в състав:
Председател: Веселка Иванова
при участието на секретаря Мария
Ценова
и прокурора Николай Лалов,
като разгледа докладваното от
съдия Иванова
ЧНД № 366 по описа на съда за
2020 г.,
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано
е по молба на осъдения Д.Г.Б., ЕГН **********,***, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от определеното му по ЧНД № 4420/2020 г. на СРС общо наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и 3 месеца, при първоначален строг режим.
Към
сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на Б. и актуална справка за изтърпяната към настоящия
момент част от наказанието.
Допълнително
е изискан и приет нов доклад по чл.155 ЗИНЗС, изготвен на 02.10.2020 г.
В
съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна
връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Упълномощеният
представител на Затвора-Враца изразява становище, че молбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, тъй като осъденият не е дал доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание.
Участващият
по делото прокурор също намира молбата за неоснователна. Позовава се на това,
че е изпълнена само една от предпоставките на закона, а именно изтърпяна
изискуемата част от наказанието. Сочи, че не са налице доказателства за окончателното
поправяне на осъдения.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С определение по ЧНД № 4420/20 г. по описа на СРС на
Д.Г.Б. е определено едно общо увеличено наказание в размер на 1 година и 3
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, измежду наложените му
по НОХД № 17890/19 г. и по НОХД № 1756/20 г. и двете по описа на СРС.
Б. е
започнал да търпи това наказание на 06.02.2020 г. Към настоящия момент фактически е изтърпял 8
месеца и 6 дни, от предварителен арест му се зачитат 3 месеца и 7 дни, от
работа 3 дни или общо изтърпяни са 11 месеца и 16 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 3
месеца и 14 дни.
При
това положение, осъденият е изтърпял фактически не по-малко от две трети от
наложеното му наказание, тъй като се касае до деяния, извършени при условията
на опасен рецидив. Следователно налице е първата формална предпоставка на
чл.70, ал.1, т.2 от НК.
На следващо място е необходимо да се прецени
дали е налице поправяне на личността, въз основа на приложените по делото
доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.
В
първоначалния и последващите доклади, изготвени от инспектор ИСДВР /последният
доклад е от 02.10.2020 г./, е отразено, че рискът от рецидив е с високи
стойности-93 точки, които са останали почти непроменени и към настоящия момент,
тъй като е налице незначително снижение само с един пункт- на 92 точки. При
първоначално изготвения доклад дефицитни стойности са отчетени в множество
раздели-настоящо правонарушение, криминална история, отношение към
правонарушението, образование и обучение, управление на финансите и доходите,
начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и наркотици, емоционални
проблеми, умения за мислене. С оглед на това в плана за изпълнение на присъдата
са заложени като цели част от тези дефицити като отношение към
правонарушението, умения за мислене и злоупотреба с алкохол и наркотици.
Рискът
от вреди за обществото е определен като среден не само с оглед процесните престъпления и обремененото
съдебно минало на л.св.Б., но и от системната злоупотреба с алкохол, отключващ
фактор за рисково поведение, повтарянето на вече допускани грешки в миналото,
без извлечена поука от тях, неумението да разпределя средствата си и
последващите от това финансови затруднения, податливостта му на отрицателно
въздействие от криминалното обкръжение, неспазването на законовите разпоредби и
трайно формираните криминални нагласи. Тези констатации за личността на Б.
определят вероятността от продължаване на престъпната му дейност след
освобождаването му от затвора.
В
доклада е посочено, че осъденият Д.Б. спазва установените правила и не е
наказван, нито награждаван. До момента не е влизал в конфликтни отношения с
никого. На 02.09.2020 г. е включен в образователна програма "Компютърна
текстообработка", но не посещава редовно занятията, като си намира
извинения за това.
Отчетеният резултат от проведените
възпитателни мерки са, че отношението на
осъдения към плана на присъдата е формално, като договорените дейности не са постигнати
в пълен обем. При осъдения не се наблюдава трайна положителна тенденция в
нагласите за водене на законосъобразен начин на живот и все още не са
преодолени окончателно дефицитите в първоначално набелязаните зони. Не е
склонен да анализира досегашния си начин на живот, не поема отговорност за
постъпките си и не разбира факторите, които са го довели до криминалните му
прояви. Липсват и способности за разпознаване на проблемните ситуации.
Проследявайки
цялостното поведение на Б., социалният работник е отразил, че въпреки
проведената индивидуално-корекционна работа с него, не са отчетени трайни
положителни промени в зоните на дефицит, като крайното становище на
затворническата администрация е, че той все още не е дал достатъчно категорични
доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на
живот.
В
обобщение на горното съдът намира, че към настоящия момент осъденото лице не
отговаря на изискванията за наличие на трайна положителна промяна, съгласно чл.70,
ал.1 НК и не са налице доказателства за неговото окончателно поправяне и
превъзпитание. Демонстрираното добро поведение и липсата на наложени
дисциплинарни наказания съвсем не са доказателство, че Б. окончателно се е
поправил и следва да бъде предсрочно освободен. Това е така, тъй като
спазването на вътрешните правила в местата за лишаване от свобода е дължимо от
осъдените лица, като от това може да се направи единствено положителен извод за
започнал поправителен процес, но не и за пълно постигане на целеното от закона
чрез наказанието поправяне. В тази насока и като се вземе предвид, че
инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в
местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица,
съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода Б.
е незавършен към момента.
Имайки
предвид изложеното, от всички данни по делото може да се направи единственият
извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл.70, ал.1, т.2 НК - изтърпяване на
не по-малко от две трети от наложеното наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно
убедителни доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание. Това е
основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване
от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр.
чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.Г.Б., ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му
по ЧНД № 4420/2020
г. по описа на СРС общо наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, с
остатък от 3 месеца и 14 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Апелативен съд гр.София, в 7-дневен срок от днес.
След влизане в сила на определението, препис от същото
да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Председател: