Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 066/26.10.2020
год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 02.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Ели
Т., като разгледа докладваното от съдия
Р. СЛАВОВ в.т.дело № 278 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Уинд
Парк Каварна Ийст“ ЕООД– гр. София, чрез адв.Р.М.,
срещу решение №1202/23.12.2019г. по т.д. № 1724/2018год. на ВОС, с което съдът
е: Отхвърлил предявените от „Уинд Парк
Каварна Ийст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
София, бул. „България“ №51Б, ет.4, район Триадица срещу “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258,
Варна Тауърс Г искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите да бъде осъден ответникът да заплати сумата
от 101665.93лв., представляваща
неплатена продажна цена за м.10.2015г. на произведено количество от
484.240MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „Г-3 Лонг ман“ по договор за изкупуване
на електрическа енергия № 57/20.06.2008г. по фактура №205/31.10.2015г., сумата
от 29800.80лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
101605.93лв. за периода 30.11.2015г. до 28.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба 29.10.2018г.
до окончателното й изплащане: Осъдил е „Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, сумата от 6675.00лв., представляваща сторени съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и поради необоснованост.
В
жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и
разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на
постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на
което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в
законна сила.
Изложени
са съображения, че съдът е следвало да
се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г.
на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт.
Постановеното
решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото
не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху
механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е
въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се
заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните
механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите
договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП
-1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между
страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до
измененията на закона.
Твърди
се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение
СП-1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при
липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение
е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и
разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП–5 от 28.03.2019год..
Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени
в производството възражения. Наред с това решението съдържа и неверни
констатации, като е приел, че не се спори, че собствената на ищеца централа
попада в групата на тези, работещи до 2 250часа. Ищецът в нито един момент
не е твърдял подобно нещо, като не съществува квалификация на ВЯЕЦ на централи
работещи до и над 2 250ч.
По
същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в
пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т.,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд
е правилно-същото е законосъобразно и обосновано-като постановено въз основа на събраните по делото
доказателства.
Излага,
че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на
производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем
индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването
не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на
решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се
дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на
решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново
основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново
решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.
Неоснователно
е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по
реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало при
наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.
В
обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на
заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна
уредба, как същата изменя сключените договори. Изводите на съда за приложение
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите
цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона.
По
същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените поделото разноски.
Третото
лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ст.ю.к. Д.П., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че не са
налице основания за спиране на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9
от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП
– 5/28.03.2019г. подлежи на изпълнение и има действие в отношенията между
страните. Оспорва твърденията в жалбата, че съдът не е изложил мотиви по
същество на спора и приложението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ. Твърди, че
спорният въпрос между страните е на каква цена следва да се изкупува от
ответника произведеното от ищеца количество ел.енергия след достигане на нетно
специфично производство от 2000 КВтч., установено в Решение СП-1/31.07.2015г.
Съдът е направил анализ на правната уредба, отчел е измененията на същата и ги
е отнесъл към процесните отношения. Правилен е и формираният извод, че
приложението на две преференциални цени в рамките на произведеното количество
ел.енергия, произведена от ВЕИ, не намира опора в закона. По преференциална
цена следва да се изкупуват само произведените количества енергия го достигане
на размера на нетното специфично производство, според вида на централата.
Разделянето на цените в две групи е наложено от различията в наличния ресурс на
първичен енергиен източник на различните производители, като страната условно е
разделена на две ветрови зони-Зона с пълни ефективни годишни на работа на
ветровите генератори до 2 250 часа
включителни и такава над
2 250часа..
Оспорва
и твърденията в жалбата, че съдът неправилно е приложил последствията от
отмяната на решение СП -1/31.07.2015г.Необосновано и в противоречие на закона е
твърдението на въззивника, че е допустимо преминаване на една и съща централа
от една преференциална категория в друга. Липсва основание за прилагане на две
тарифи спрямо един и същи производител в рамките на една и съща година.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и е процесуално допустима. Същата отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК, поради което следва да бъде разгледана.
В проведеното о. с. з. на 02.09.2020
г., процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение. Претендира разноски, акто прави и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В подкрепа на изразеното
становище е представил и писмени бележки.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество излага
доводи за неоснователност на жалбите и
моли за потвърждаване на решението. Представил е писмени бележки в
подкрепа на изразеното становище. Третото лице-помагач не е изразило становище.
При разглеждането на въззивната
жалба по същество, съдът съобрази
следното: Съдебното производство пред Варненския окръжен съд е
образувано по искове предявени от страна на „Уинд Парк
Каварна Ийст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
София, бул. „България“ №51Б, ет.4, район Триадица срещу “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258,
Варна Тауърс Г с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 101 665.93лв.,
представляваща неплатена продажна цена за м.10.2015г. на произведено количество
от 484.240MWh електрическа
енергия от ВтЕЦ „Г-3 Лонг ман“ с обща инсталирана мощност
4 000КWh, по договор за изкупуване на електрическа енергия №
57/20.06.2008г. по фактура №205/31.10.2015г., сумата от 29800.80лв,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 101605.93лв. за
периода 30.11.2015г. до 28.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба 29.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
Претенцията на ищеца е в качеството
му на собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към
електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване
ДУА-133/30.03.2007-3022/18.04.2007-4005-ВГ-12.08.2007 от 20.06.2007год. и Договор
за изкупуване на електрическа енергия №58/20.06.2008г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, се основава на изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение №
СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с изменението е било установено нетно специфично производство
на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно
специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че през м. Х.2015г.
ВяЕЦ на ищеца е доставила на ответника
ел.енергия в размер на 484,240/ MWh., за която е издал
фактура № 205/31.10.2015год. на стойност 107 572,26лв. с ДДС, като
продажната цена за 384,240лв. е по 188,29лв./MWh-която е цена преди достигане 2250ч. и 2 300КWh, а за количеството 100MWh цената е 172,95лв./ MWh, понеже централата е достигнала
2250 ефективни часа работа, но преди достигане 2 300КWh на инсталиран 1
КW мощност. Ищецът твърди, че е издал фактура по тези цени, тъй
ка то съответните количества ел.енергия са произведени, докато централата в
рамките на същия месец е работила под 2 250часа работа и при надхвърлен праг на 2000КWh/инсталиран 1 КW мощност, след
което е надминала 2 250часа работа, без да е достигнат прагът от
2 300КWh. Предвид това издал фактура
№205/31.10.15г. на стойност 107 572,26лв. с ДДС, като продажна цена за
ел.енергия, доставена на ответника. Твърди, че ответникът заплатил само сумата
от 5 906,33лв., като изрично отказал да заплати остатъка-сумата от
101 665,93лв. Излага се, че ответната страна
била в забава от 30.11.2015год. до завеждане на иска и дължала обезщетение за това в размер на 29 800,80лв.
Претендира
заплащане на посочените суми.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните
суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото
дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на
произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично
производство за съответната година.
Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното
специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение
№ Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство приложима се явява цената за излишък на балансиращия
пазар. Твърди, че през м.септември 2015год. ВЯЕЦ на ищец е достигнала нетно
специфично производство от 2000кВтч при работа на централата до 2250часа. Твърди, че неправилно за цялото произведено количество от 484,240MWh ищецът е издал фактура №205/31.10.15год. на стиойност 107 572,26лв.,
прилагайки последователно преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение Ц-10,
за количествата енергия преди достигане и след надминаване 2 250часа, при
недостигане на нетно специфично производство от 2 300КWh, приемайки, че за цялата произведена ел.енергия му се дължи
преференциална цена, а не цена на излишък.
Твърди, че произведеното количество е било своевременно
заплатено от ответника, по съответната цена на излишък , като ищецът е получил
плащане в размер на 5 906,33лв. което не се оспорва от ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от
Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ, като противоречащи на
разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ.
Третото лице-помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез
ст.ю.к. Д.П., оспорва исковете като неоснователни, по изложенис съображения.
Съдът
приема за установено следното:
По
делото не е спорна установената фактическа обстановка, а именно: Ищецът е
производител на ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с
обща инсталирана мощност 4000 kW, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание
договор за присъединяване ДУА-133/30.03.2007-3022/18.04.2007-4005-ВГ-12.08.2007
от 20.06.2007год. и Договор за изкупуване на
електрическа енергия №58/20.06.2008г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
Не
се спори още, че с Договора за изкупуване на ел.енергия, сключен между страните
по делото, ответникът се е задължил да изкупува произведената от ищеца
електрическа енергия за срок от 15г. В чл.18, ал.1 от договора е посочено, че
цената се определя от ДКЕВР, а според чл.18,
ал.2 от договора в случай, че с решение на комп.орган преференциалната цена за
изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане
в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълн.споразумение.
Според чл.18 ал.4 от договора, е посочено, че при достигане на 2 250 пълни
ефективни часа, за следващите ефективни часове на работа до края на годината,
цената ще се определя по друг начин..
Не е спорно между страните, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично производство от 2000квт за
1 квт инсталирана мощност през м.09.15г., като до достигане на НСП ищецът е
продавал съответно ответникът заплащал ел.енергия по преференциална цена по т.8
от Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР.
През
м. октомври ищецът е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 484,240 MWh., за която е
издал фактура № 205/31.10.2015год. на стойност 107 572,26лв. с ДДС.
Продажната цена за 384,240 MWh е определена по
188,29лв./MWh-понеже произведената
ел.енергия е преди достигане 2250ч. работа на централата и преди достигане на
2 300КWh, а за количеството 100MWh цената е
172,95лв./ MWh, понеже централата
е достигнала 2250 ефективни часа работа,
но преди достигане 2 300КWh на инсталиран 1 КW мощност. Ищецът
твърди, че е издал фактура по тези цени, тъй като съответните количества
ел.енергия са произведени, докато централата в рамките на същия месец е
работила под 2 250часа работа и при
надхвърлен праг на 2000КWh/инсталиран
1 КW мощност, след което е
надминала 2 250часа работа, без да е достигнат прагът от 2 300КWh. Предвид това издал фактура №205/31.10.15г. на стойност 107 572,26лв. с
ДДС, като продажна цена за ел.енергия, доставена на ответника. Не се оспорва, че
ответникът заплатил за цялото количество произведена ел.енергия сумата от 5 906,33лв., представляваща по цена за излишък на
балансиращия пазар, като е отказал
да заплати остатъка-сумата от 101 665,93лв. Обезщетението за забава на ответната
страна, считано от 30.11.2015год. до
завеждане на иска е в размер на 29 800,80лв.
Както се посочи, установената фактическа обстановка не е била
спорна пред ВОС, по нея не се спори и пред настоящата инстанция.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По
делото няма спор, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана
мощност 4000 kW, състояща се от
два генератора, които са присъединени към електроразпр. мрежа, както и че
ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува
произведената от централата на ищеца ел.енергия по
преференциални цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на които
производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или общ.снабдители не
подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Не
е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за процесния
период относими се явяват преференциалните цени, определена с Решение Ц-10/30.03.11г. на ДКЕВР.
С
новия Закон за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от
3.05.2011г./, §7 от ПЗР е предвидено съхранение на
отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане
в сила на закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за
излишък на балансиращия пазар.
Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по
преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно
решение на КЕВР, въз основа на което те са определени. За това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.11г.,
а именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при определената цена –
188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т.
1.8. – 2300 kWh, при определената цена 172,95лв./МВтч,
без ДДС, за вятърни ел.централи работещи над 2250 часа. С влязло в сила Решение
№1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е
отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7. Същевременно с Решение №
СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично
производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение
№Ц-13/28.06.06г. Решението е обжалвано, но производството не е приключило и е
висящо. Съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ обжалването не спира изпълнението на решението,
поради което решението е породило своето действие между страните. Следва да се
отбележи, че междувременно, в процеса на изготвяне на настоящият съдебен акт, с
Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта
по т.7 е определена преференциална цена
за вятърни електрически централи работещи до 2250ч.:
С
Решение № СП-2 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на -2139 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта
по т.8 е определена преференциална цена
за вятърни електрически централи работещи над 2250ч.
Решенията следва да бъдат взети в предвид съгласно
чл.235, ал.3 ГПК. Предвид предварителното изпълнение на решенията на КЕВР,
следва да се направи извод, че същите са породили своето действие между
страните. От изложеното следва да се направи извод, че с
Решение №СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, която е в определен размер на на 1907 kWh, за вятърни ел. централи, работещи до 2 250часа и в размер на 2139 kWh, за централи работещи над 2250часа. Следователно, и с това решение КЕВР е
определил нетно специфично производство, считано от
31.07.2015г.-т.е. обхващащо и процесния период,
по което произведената ел.енергия се изкупува по преференциални цени,
респективно и към настоящият момент това въведено ограничение е действащо и
следва да бъде взето в предвид в отношенията между страните.
Съдът
намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВЯЕЦ на ищеца попада в
категорията централи, работещи до 2 250часа. Това следва от чл.18 ал.4 от
договора за изкупуване, в която е посочено, че при достиганте на 2 250
пълни ефективни годишни часове, за следващите ефективни часове до края на
календарната година, цената на ел.енергията
ще се определя по различен начин. Постигнато съгласие между страните за
относимостта към конкретната ВяЕЦ на
ищеца на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа се установява и от обстоятелството, че
ищецът е продавал на ответника ел.енергия по преференциална цена от 188,29лв.
за МВ/Ч-която е утвърдена с т. 8 от решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР.
Освен това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето
на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата
ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай
преференциалната цена би била определена на 172,95лв/Мвтч. Предвид това следва
да се направи извод, че централата на ищеца е от категорията, работещи до 2250часа.
След
изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015год., преференциална цена
се дължи за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в приетото решение на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи нетното специфично производство-по цена на излишък на балансиращия
пазар.
Становището на ищеца, изразено
с издадената фактура 205/31.10.2015год., поддържано и във въззивната жалба, че до
достигане на 2 250 часа работа на
ел.централа, но преди достигане на 2 300 kWh, ел.енергията следва да
бъде изкупувана по премеренциалната цена от 188,29лв. определена в т.8 на
Решение Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР, а за произведената енергия след достигане
на 2 250 часа работа но преди достигане
на 2 300 kWh следва да бъде приложена втората преференциална
цена –а именно да се приложи преференциалната цена по т.9 от Решение № Ц-10 в
размер на 172,95лв/Мвтч, което същия е
направил с издадената за м. октоември фактура –за произведеното количество
ел.енергия от 100 МWh. Или,
становището на ищеца е, че след влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ от 24.07.2015 г., след достигане на 2 250 пълни ефективни
годишни часове на работа на електрическата централата за следващите пълни
ефективни часове на работа до края на календарната година произведената
електрическа енергия следва да се изкупува по втора преференциална цена-по т-1.8
от решение СП-1/2015год. Съдът не
споделя това становище-за приложимост на двете преференциални цени към
произведената ел.енергия от една централа, поради следните съображения:
В мотивите към
законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“.
Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвращаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните.
С оглед на горното, становището на дружеството
производител за едновременно приложение на две преференциални ценови категории
за календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и
над 2250 ефективни часове, е неоснователно. Същото не кореспондира с
горепосочената цел на ЗЕВИ. Този извод е съобразен освен с посочените мотиви
към законопроекта за изменение на ЗЕВИ и със самата разпоредба на чл.31 ал.5
ЗЕВИ, според която както беше посочено, обществения доставчик изкупува
произведената електрическа енергия от ВЕИ по:
1.по преференциална цена за
количествата ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия..
2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1. Видно е, че разпоредбата е ясна-съобразно
т.1.7 от СП-1/2015год.-Нетното специфично производство на ел.енергия, по което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР е
2000 КВ/ч при определена цена от 188,29лв.МВ/ч за централи работещи до
2250часа. Видно е, от СП-1/2015год., че за всеки вид производител на енергия от
ВЕИ, определен конкретен размер на НСП,
т.е. не може производител на ел.енергия, да има повече от един определен размер
на НСП.
Следователно,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
2000 kWh.
Направените изводи са съобразени и с изложение съображения в
Определение № 375/14.06.2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 569/2018год. и
Определение № 643/16.11. 2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 1454/2018год. на
ВКС.
С оглед на гореизложеното, по преференциални цени от
188,29лв. подлежи на изкупуване тази
произведена ел.енергия от централата на ищеца, до достигане НСП от
2 000КВ/ч. Не е спорно, че централата е достигнала НСП през м. 09.15г.,
поради което и произведената ел.енергия до достигане на НСП е следвало да се
изкупи по преференциална цена от 188,29лв.МВ/ч. Произведеното количество ел.енергия
след месец септември- т.е. за процесния м. октомври а и след това и за
останалите месеци до края на годината, подлежи на изкупуване по цени
за излишък на балансирания пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ. Този извод е в
съответствие с разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г.,
както и новоприетите Решения №№ СП-1 и СП-2/15.10.2020год. на КЕВР относно
прилагането на посочената разпоредба към централите на ищеца.
Относно
оплакването във въззивната жалба, за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в отказ на съда да спре процеса, до приключване на
административния процес по обжалване на Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР,
както и неупражняване на инцидентен съдебен контрол на Решение
СП-5/28.03.2019год. на основание чл.17 ал.2 ГПК: Оплакванията са неоснователни.
Изрично, в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. № 2/2014год. на ОСГТК, се
посочва, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с
приложението на подзаконов административен акт, не е обусловено от решението по
административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде
обявен за нищожен, или отменен. В
посоченото ТР са уредени и последиците, когато отмяната на ИАА е настъпила след
приложението на административния акт.
Предвид изложеното, съдът не е допуснал твърдяните процесуални
нарушения, като не е взел в предвид производството по обжалване на Решение №
СП-5/28.03.19год. на КЕВР. В подкрепа на този извод е и придаденото на акта
предварително изпълнение- съобразно чл.13 ал.9 ЗЕ. Относно оплакването за неупражнен от съда
инцидентен съдебен контрол: Следва да се отбележи, че в процеса съдът не е бил
сезиран от ищеца с изрично искане за
произнасяне в посочения смисъл. А за съда не съществува самостоятелно
задължение за провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на
индивидуален административен акт. Още повече, че както се посочи по-горе изрично,
в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. № 2/2014год. на ОСГТК, се посочват
последиците за висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с
приложението на подзаконов административен акт, при неговата отмяна. Предвид
изложеното, наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения са
неоснователни.
За
това с цитираното Решение № СП-5/28.03.19год. на КЕВР, респективно приетото
впоследствие Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено Нетно
специфично производство, считано от 31.07.2015г. действието на което обхваща и
процесния период. Респективно, решенията имат обвързващ характер между страните
и определеното с решението НСП от 2000 КВ/ч, въз основа на което е определена
преференциална цена за ВЯЕЦ, работещи до 2250часа по т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР за централата на ищеца. Следователно, с решението е
определено и преференциалното количество ел.енергия, която следва да бъде
изкупено от централата на ответника, на цената, определена в т.8 от Решение № Ц-10/2011год. С други думи, произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да се изкупи по
преференциална цена от 188,29лв.МВ/ч, а останалото произведено количество след
21.08.2015год., подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания
пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ.
Между
страните няма спор, че до достигане на НСП от 2000КВтч през м. септември
произведеното количество ел.енергия от централата на ищеца е фактурирано и
съответно заплащано по преференциална цена от 188,29лв./МВ/ч, а след достигане
на НСП- през м. октомври ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е заплатил цялото
произведено количество ел.енергия, по цена за излишък. Не е налице спор относно
произведеното количество ел.енергия, както и относно размера на дължимата цена
за излишък. С оглед на горното, настоящият съдебен
състав намира, че произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за
м. октомври 2015 г. в количество 484,240 МWh със заплащане на сумата от 5 906,33лв. е
надлежно заплатена.
За произведеното през м. октомври количество ел. енергия от 484,240 МWh ответникът е заплатил сумата от 5 906,33лв., като не се оспорва, че същата представлява цената на произведената
ел.енергия, по цена за излишък на балансирания пазар.
Изложиха се съображения, че до достигане на НСП, производителят е получил гарантираната му
от закона преференция на енергийния пазар, като произведената след това ел. енергия следва да се заплаща по цена за
излишък на балансирания пазар. Поради което и с изплащане на сумата от 5
906,33лв. за произведена ел.енергия за м. октомври по цена за излишък на
балансирания пазар, ответникът е
изпълнил задължението си, да заплати цената на произведената ел.енергия от
централата на ищеца. Респективно, претенцията за заплащане на сума в размер на
101 665,93лв. с ДДС –представляваща останалата част от фактурираната стойност на
произведена ел.енергия за м.октомври, се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение. Поради неоснователността на претенцията за главницата,
следва да се остави без уважение и акцесорната
претенции за обезщетение за забава в размер на
29 800,80лв.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното
решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.
Относно дължимите разнонски за настоящата инстанция:
С оглед на изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат направените
разноски. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4
992лв. с ДДС, като въззивникът е направил възражение
за прекомерност. При разглеждането му съдът съобрази следното: Материалният
интерес е в размер на 131 466,86лв. Минимално определеното възнаграждение
съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004год. е в размер на 4991,20лв. с ДДС,
поради което и претендирания размер от 4 992лв. не е прекомерен, респективно
направеното възражение за прекомерност следва да се остави без уважение. С
оглед на горното, в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД следва да се присъди
сумата в размер на 4 992лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред настоящата инстанция, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1202 от 23.12.2019 г. постановено по т.д. № 1724/2018год. по описа на
ВОС-Т.О.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „България“ №51Б, ет.4,
район Триадица, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 4 992лв. /четири хиляди деветстотин деветдесет и два лева/, представляваща
направените по делото разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.