№ 1690
гр. София, 25.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20221100101888 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от Х.
А.Б. Г., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия срещу Р. У. М., гражданин на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия, с която предявява отрицателен установителен иск за
несъществуване на субективно право, изрично уредено в чл.620, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.53 от Регламент № 1215/2012 г. за ответника М. да иска и да
получи удостоверения за признаване и допускане на изпълнението извън
България на съдебните решения по гр.д.№ 3898/2015 г. по описа на СГС, І-19
състав и по гр.д.№ 2703/2016 г. по описа на СГС, І-12 състав, поради
несъответствието на тези съдебни решения с императивната разпоредба на
чл.55 от Регламент № 1215/2012 г.
Ищецът поддържа, че ответникът по иска е постоянно пребиваващ
чужденец в България. Твърди, че е осъден от Софийски градски съд по две
граждански дела, а именно:
-гр.д.№ 3898/2015 г. по описа на СГС, І-19 състав и по гр.д.№ 2703/2016
г. по описа на СГС, І-12 състав да заплати в полза на ответника М. следните
суми: по гр.д.№ 3898/2015 г. по описа на СГС, І-19 състав сумата от 110 700
евро неплатена главница, дължима по договор за заем от 18.04.2011 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.03.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски в размер на 17 344,39 лв. Ищецът твърди, че
решението е влязло в сила на 10.07.2017 г.,
- гр.д.№ 2703/2016 г. по описа на СГС, І-12 състав сумата от 122 000
1
евро, 303 926 евро, главници дължими по договори за заем от 28.03.2011 г. и
26.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2016 г. до
цялостното им изплащане, както и 33 322 лв. разноски. Решението е влязло в
сила на 10.10.2019 г.
Ищецът твърди, че взискателят М. и въз основа на двете влезли в сила
съдебни решения се е снабдил с удостоверения по чл.53 от Регламент №
1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела, в
които удостоверения не само че не се упоменават точния размер на
задължението за законна лихва, но и не са посочени изрично приложимите
норми от действащото българско законодателство, относими към начина на
изчисляване и реда за погасяване на присъдените законни лихви. Ищецът
твърди още, че след получаване на удостоверенията ответникът е предявил
претенциите си в Ирландия за изпълнение от шерифството към община
Уотърфорд, Ирландия в качеството му на орган по принудително изпълнение
в Ирландия.
Твърди се, че в България към настоящия момент по всяко от двете
съдебни дела липсва окончателно определено изчисление на дължимите от
ответника лихви, извършено от компетентния за това орган по произход на
съдебните решения, каквото е изискването на чл.55 от Регламент 1215. Счита,
че органите по принудително изпълнение в Ирландия не разполагат с
компетентността на съда по произход на съдебните решения, нито на частен
съдебен изпълнител по смисъла на приложимото българско законодателство,
за да могат в Ирландия да определят окончателния размер на дължимото
плащане на законни /мораторни/ лихви, съгласно процесните съдебни
решения и при прилагане на всички относими български норми. Твърди, че
решенията не са годни да бъдат изпълнявани извън България по реда на
Регламент № 1215/2012 г.
С молба вх.№ 10885/24.02.2022 г. ищецът заявява и искане с правно
основание чл.389 от ГПК с искане да бъде допуснато обезпечение на така
предявения отрицателен установителен иск, чрез допускане на обезпечителна
мярка: спиране на изпълнението на съдебните решения по гр.д.№ 3898/2015 г.
по описа на СГС, І-19 състав и по гр.д.№ 2703/2016 г. по описа на СГС, І-12
състав, само извън България.
2
При така изложените в исковата молба фактически твърдения,
настоящият съдебен състав намира, че от една страна предявените
отрицателни установителни искове са недопустими и от друга страна е
налице липса на компетентност на българския съд да се произнесе по така
заявените искания по следните съображения:
На първо място така предявеният иск е недопустим, поради липсата на
правен интерес от предявяването му.
Чуждото осъдително съдебно решение се допуска до изпълнение чрез
удостоверение за изпълняемост, а самото принудително изпълнение се
осъществява съобразно общите правила, приложими в държавата-членка по
принудителното изпълнение.
В определени случаи, когато чуждото осъдително съдебно решение
разпорежда действия непознати или нетипични за правото на държавата по
допускането до изпълнение, се налага създаване на мерки по адаптирането им
в рамките на националното производство по принудителното изпълнение. В
този смисъл чл.54, т. 1 от Регламента, съобразно който ако решение съдържа
мярка или разпореждане, които не са познати в правото на сезираната
държава членка, тази мярка или разпореждане се адаптират, доколкото е
възможно, до позната мярка или разпореждане в правото на тази държава
членка, които имат равностоен ефект и преследват сходни цели и интереси.
Адаптирането не води до последици, надхвърлящи предвиденото в правото на
държавата членка по произход.
В конкретния случай ищецът твърди, че с двете процесни съдебни
решения, които следва да бъдат изпълнени на територията на Ирландия, се
съдържат произнасяния за законни лихви, чийто размер не е точно определен,
доколкото и съобразно правото на Република България, размерът на същите
се определя към датата на извършеното окончателно плащане на дълга. В този
случай органът по принудителното изпълнение и със съдействието на
страните трябва да направи всичко възможно, за да конкретизира
произнасянето и да го направи изпълняемо. Видно от твърденията в исковата
молба, такива действия са предприети от взискателя в хода на образуваното
принудително изпълнение от шерифството в община Уотърфорд. Този начин
на конкретизиране чрез изчисляване на законната лихва от ЧСИ С.П., не води
до практическо преразглеждане на двете процесни решения по същество. В
3
случай, че тези действия нарушават правата на длъжника-ищеца по делото, то
той може да проведе защитата си в изпълнителното производство в хода на
принудителното изпълнение съобразно процесуалното право на държавата
членка по изпълнение и съобразно чл.54, т.2 от Регламента, съобразно който
всяка от страните може да оспори пред съд адаптирането на мярката или
разпореждането.
Отделно от това и с оглед твърдението, че с издаването на
удостоверението за изпълняемост, Съдът на държавата членка по произход е
допуснал нарушение на материална императивна норма от Регламента, то
правото на защита в конкретния случай е подаване на молба за отказ от
изпълнение и това право се извлича от съображение 29 на Регламента,
съобразно което прякото изпълнение в сезираната държава членка на съдебно
решение, постановено в друга държава членка, без декларация за
изпълняемост не следва да излага на опасност зачитането на правото на
защита. Ето защо лицето, срещу което се иска изпълнение, следва да може да
подаде молба за отказ на признаване или изпълнение на съдебно решение, ако
то счита, че е налице едно от основанията за отказ на признаване.
В този смисъл така предявената искова молба представлява по своята
същност молба за отказ от изпълнение по смисъла на чл.47 от Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела. С исковата си молба ищецът
твърди, че неправилно и при нарушение на правна норма на Регламента,
съдът по произход е издал удостоверение за изпълняемост по чл.53. Счита, че
решението е изпълняемо само на територията на Република България.
Компетентен съд да разгледа молбата по чл. 46 от Регламента е съдът,
който съответната държава членка е обявила пред Комисията съгласно чл. 75,
б. „а“ от Регламента (чл. 47, пар. 1 от Регламента). За Ирландия това е the
High Court.
Настоящият съдебен състав не е международно компетентен да разгледа
така подадената молба, с която на практика се иска да бъде установено между
страните, че двете процесни осъдителни съдебни решения, постановени от
български съд, не представляват изпълнително основание на територията на
Ирландия.
4
В действителност посочените в чл. 45 във връзка с чл. 46 от Регламент
№ 1215/2012 основания за отказ за изпълнение на съдебно решение,
постановено в друга държава членка, са изчерпателно изброени и между тях
не са сочените в настоящата искова молба.
Но в Република България са изчерпани способите за съдебна защита
срещу акта за издаване на удостоверението, доколкото разпореждането, с
което се уважава молбата за издаване на удостоверение, не подлежи на
обжалване и не се съобщава на длъжника. Подлежи на обжалване само
отказът да се издаде удостоверение. Това е така, защото Регламентът не сочи
дали отказът да се издаде сертификатът подлежи на обжалване, като
разпоредбата на чл. 620, ал. 1 ГПК, определя единствено компетентния орган
/първоинстанционния съд, разгледал делото/, който издава удостоверението
за допускане на изпълнение на българско съдебно решение в друга държава
членка на Европейския съюз, и лицето, което е легитимирано да подаде
молбата за издаване на сертификата /страната по делото/. От правилото на
чл. 620, ал. 1 ГПК е видно още, че националното законодателство определя
като съдебно производството по издаването на сертификата, предвид на това,
че правомощията по издаването му са възложени на съда като орган.
Производството по чл. 620, ал. 1 ГПК е едностранно - развива се само с
участието на молителя, и има за предмет издаването на удостоверение по
типизиран формуляр за удостоверяване на посочените по-горе обстоятелства,
поради което има характер на съдебно съдействие за упражняване на
граждански права с цел да породи за молителя благоприятни правни
последици. Изброените белези на производството го определят като
охранително, поради което отказът на първоинстанционния съд да издаде
исканото удостоверение /сертификат/, подлежи на обжалване с частна жалба,
на основание чл. 538 ГПК, чието систематично място е в глава "Общи
правила" на охранителните производства в ГПК.
При това положение сезираната юрисдикция на държавата членка по
принудителното изпълнение може да провери и след като установи
изчерпването на способите за съдебна защита в държавата членка по
произход, би могла да провери дали действително са налице особени
обстоятелства, които правят прекалено трудно или невъзможно тяхното
упражняване, включително срещу акта за издаване на удостоверението, приет
в производството, което има правораздавателен характер и да уважи молба за
5
отказ от изпълнение с мотива, че съдебното решение и удостоверението по
чл.53 от регламента, приети от съда на държавата членка по произход,
нарушават обществения ред на сезираната държава членка, при положение че
изтъкнатата грешка при прилагане на правото съставлява явно нарушение на
правна норма, считана за съществена в правния ред на Съюза, а следователно
и в този на тази държава. Изцяло в този смисъл е Заключението на
Генералния адвокат P.Pikamae, представено на 16 декември 2021 г. по дело С-
568/20.
По горните съображения настоящото производство следва да бъде
прекратено, а молбата с правно основание чл.389 от ГПК оставена без
уважение. Същата следва да бъде оставена без уважение и по причина, че
исканата обезпечителна мярка е недопустима, доколкото българският съд не е
компетентен да спре изцяло или частично изпълнителното производство,
образувано в Ирландия. Компетентен е съдът на сезираната държава членка
по принудителното изпълнение на основание чл.44, т.1, б.“в“ от Регламента.
Не е налице и втората хипотеза за спиране, а именно: изпълнителната сила на
съдебното решение е спряна в държавата членка по произход.
Така мотивиран Софийски градски съд, Първо гражданско отделение,
шести състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от Х. А.Б. Г., гражданин на
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на
21.12.1963 г., със съдебен адрес: гр.София, бул. ******* срещу Р. У. М.
гражданин на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
роден на 04.03.1970 г. с адрес: гр.София, ул. „******* с която предявява
отрицателен установителен иск за несъществуване на субективно право,
изрично уредено в чл.620, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.53 от Регламент №
1215/2012 г. за ответника М. да иска и да получи удостоверения за признаване
и допускане на изпълнението извън България на съдебните решения по гр.д.
№ 3898/2015 г. по описа на СГС, І-19 състав и по гр.д. № 2703/2016 г. по
описа на СГС, І-12 състав, поради несъответствието на тези съдебни решения
с императивната разпоредба на чл.55 от Регламент № 1215/2012 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1888/2022 г. по описа на СГС, І-6
6
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.№
10885/24.02.2022 г. с правно основание чл.389 от ГПК, с която ищецът Х. А.Б.
Г. заявява искане да бъде допуснато обезпечение на така предявения
отрицателен установителен иск, чрез допускане на обезпечителна мярка:
спиране на изпълнението на съдебните решения по гр.д.№ 3898/2015 г. по
описа на СГС, І-19 състав и по гр.д.№ 2703/2016 г. по описа на СГС, І-12
състав, само извън България.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7