Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261556/10.5.2021 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 08.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря С. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3987 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 200 от КТ.
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищеца Б.К.Н. ЕГН: **********, с адрес: *** срещу ответника „Н." ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски ,
бул./ул. ул. „М.“, бл.**транжорна "Трапезица" съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 200 от КТ, както следва:
- за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 25000,00 лв., представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в болките и страданията, които продължават и към настоящия
момент, неудобства в ежедневието си ,
вследствие на трудовата злополука от 20.05.2019 г. ведно със законната лихва
върху сумата , считано от датата на увреждането - 20.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
- за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 16529,16 лв., представляваща имуществени вреди, съставляващи
пропуснати ползи, вследствие на трудовата злополука от 20.05.2019 г., изразяващи се в разликата между получаваното
от ищеца брутно трудово възнаграждение и полученото от ищеца обезщетение за
временна неработоспособност, за периода от юни 2019г. до декември 2019г.
включително, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на увреждането - 20.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че от
23.10.2018 г. ищецът е в трудово правоотношение към ответното
дружеството „Н." ЕООД на длъжност „транжор", а специализираната
дейност, която дружеството извършва, е
търговия с месо и местни продукти. С допълнително споразумение към трудовия
договор от 19.11.2018 г. ищецът е командирован в Германия, град Олденбург във
фирма „Курантфлайхшхандел" ООД за 365 дни, за да изпълнява длъжността
„транжор" за периода от 07.12.2018 г. до 06.12.2019 г. Това е второ
заминаване с фирмата на ответника, първото е през 2016 г. - 2017 г. Работата му
се състои в това да обезкостява и да премахва сухожилия и други израстъци от
месото, като тази операция се извършва със специален много остър нож. След
обезкостяването /на определено качество или категория месо/ или обезжиляването
на месото същото следва да се поставя в палети, за да продължава своя
производствен цикъл. Самото изрязване на месото става на дървена дъска, на
която се придърпва месото от лентата, отрязва се част от него, което е с
определена характеристика/например шол/ и се поставя в палета, а останалата
част се връща на лентата и продължава за допълнителна транжировка.
Ищецът твърди, че специален инструктаж не им е правен,
но всяка сутрин се подписвали в една тетрадка, доколкото разбрал впоследствие
за ежедневен инструктаж. Ищецът излага , че работата му е тежка и опасна, тъй
като ножъта, с който се работи е много остър.
На 20.05.2019 г. , докато обезжилвал обезкостен бут ,
ищецът се обърнал да постави месото в касата и докато се обърнал с месото, то
поради това, че е мазно и хлъзгаво , се изплъзнало от ръката му. Инстинктивно ищецът с ръката, в която държал ножа, посегнал да го хване. Месото се изплъзнало и
ножът се забил в мускула на лявата му ръка в областта около мишницата. Немският
ръководител извикат линейка, а колегата му Сашо Чакъров му указал първа помощ
като си изкарал колана и му спрял кръвта. След като дошла линейката , го
транспортирали в болница, където го приели и му зашили раната, а след това го
изписали.
Ищецът твърди, че лечението му продължава и до днес ,
като усеща силни в лявата ръка, постоянно е на болкоуспокояващи, които вече
дори не действат, не може да се обслужва сам, бързо се уморява. Чувства
безсилие в лявата ръка. Твърди, че реално с нея вече не е в състояние да
извършва всички двигателни функции и не да извършва действия , искащи усилия и
здрав нормален мускул и сухожилие в тази област. Самото възстановяване чрез
полагане на медицински грижи и болничните, който е получил, е продължило повече
от 8 месеца, което говори за голямата тежест на полученото нараняване.
На 31.05.2019 г. работодателят е подал в ТД на НОИ в
град Варна декларация за трудова злополука, в която е изложил обстоятелства,
относно настъпилата трудова злополука. На 15.08.2019 г. ищецът е получих
Разпореждане №5104-03-175от 14.08.2019 г. от ТД на НОИ град Варна, с което го
уведомяват, че декларираната злополука се приема за трудова. Заедно с
Разпореждането е получил и протокол № 5101-03-106#5 от 02.08.2019 г., където са
констатирани и описани редица допуснати нарушения на нормативните актове от страна
на работодателя, за което са му били съставени 2 броя актове.
Наред с изложеното , факта на увреждането на ръката на
ищеца, е довел до временната му неработоспособност, а оттам и до пропуснати
ползи , вследствие на невъзможността да получава съответното възнаграждение.
Ищецът излага , че освен свързаните с увреждането на
здравето, значителни физически болки и страдания през това време , изключително
негативно влияние върху психическото му състояние оказали изключително големите
болки, които търпял. Неудобствата, свързани с това, се отразили пагубно на
самочувствието и увереността в собствените му сили, поради невъзможност да води
пълноценен живот и притеснението, че това състояние може да се запази и за в
бъдеще.
Ищецът твърди, че претърпените от него, вследствие на
настъпилата на 20.05.2019 г. трудова злополука имуществени вреди са в размер на
16 529,16 лева, от които пропуснати ползи - сумата от 2371,50 лева,
представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в
размер на 3250 лева и полученото от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 878,50 лева за м. юни; сумата от 2239,73 лева,
представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в
размер на 3250 лева и полученото от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 1010,27 лева за м. юли; сумата от 2327,59 лева,
представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в
размер на 3250 лева и полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност
в размер на 922,41 лева за м. август; сумата от 2311,11 лева, представляваща
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 3250
лева и полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност в размер
на 938,89 лева за м. септември; сумата от 2113,44 лева, представляваща
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 3250
лева и полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност в размер
на 1136,56 лева за м. октомври; сумата от 2212,28 лева, представляваща
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 3250
лева и полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност в размер
на 1037,72 лева за м. ноември; сумата от 2953,51 лева, представляваща разликата
между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 3250 лева и
полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност в размер на
296,49 лева за м. декември.
Ищецът твърди, че е работил повече от определеното
време, т.к. такава е била организацията на работа, работил от 12,00ч. на
обяд с удължено работно време и работния
ден е приключвал между 23,00 ч. и 24,00ч., което е видно от платения
допълнителен труд, като е упражнявал тежък физически труд – свързан с
обезкостяване на животинско месо, което е трябвало да става до определено
сравнително бързо време и в тази транжьорна е имало често трудови
злополуки, свързани с такива порезни
рани в областта на ръцете и тялото.
С оглед на горното се сезира съда с искане да
постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът „Н." ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Приморски , бул./ул. ул. „М.“, бл.**транжорна "Трапезица" , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал
отговор на исковата молба , в който се излага, че предявените искове са
допустими , но се оспорват същите по основание и размер.
Оспорват се следните
обстоятелства,изложени в исковата молба,
а именно:
-че на ищеца не е бил
извършен специален и/или първоначален инструктаж за работата, която е следвало
да извършва съобразно заеманата от него длъжност;
-описания механизъм на
трудовата злополука;
-че лечението на ищеца
продължава и до днес и той все още не е възстановен; че до настоящия момент
изпитва силни болки в лявата ръка и е постоянно на болкоуспокояващи; че не може
да се обслужва сам и бързо се уморява; че чувства безсилие в лявата си ръка; че
не може да извършва всички двигателни функции, изискващи усилия с левия си
горен крайник;
-че ще бъде ограничен в
упражняването на трудова дейност в бъдеще;
-че при трудовата злополука
е бил прерязан мускул на левия му горен крайник, както и че е бил прекъснат
основен нерв , което води до невъзможност за пълноценно използване на лявата
ръка;
-че възстановяването на
ищеца от получената при трудовата злополука травма е продължило повече от 8
месеца, съответно че не е възстановен и понастоящем;
-че описаните в протокол №
5101-03-106#5/02.08.2019 г. за разследване на трудова злополука допуснати
нарушения от работодателя са в причинна връзка с настъпилата трудова злополука,
съответно че на работодателя са били съставени два броя АУАН за описаните в
протокола нарушения.
-че в резултат на трудовата
злополука и получената травма, ищецът е претърпял негативни изменения в
психичната и емоционално -волевата си сфери;
-че ищецът никога няма да
може да се възстанови напълно и да води нормален начин на живот;
-че е налице влязъл в сила
административен акт за приемане на злополуката за трудова.
-че получаваното от ищеца
трудово възнаграждение преди инцидента възлиза на сумата от 3250 лева,
съответно че тази сума следва да бъде ползвана за база за изчисляване на
обезщетението за имуществени вреди.
Относно
трудовото правоотношение на ищеца с „Навона -МД"ЕООД се излага , както
следва :
На 23.10. 2018 г. е бил
сключен трудов договор между Н. и „Навона - МД" ЕООД, по силата на който
ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжност „транжор", с място
на работа - магазин за продажба на месо с транжорна „Трапезица", с работно
време от 4 часа и при уговорен размер на основното месечно трудово
възнаграждение от 325 лева и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.
6 % от основното за придобит трудов стаж и професионален опит. В длъжностната
характеристика към трудовия договор изрично е посочено, че едно от основните
задължения на работника е да спазва правилата за организация и охрана на труда
в предприятието. С декларация от 23. 10. 2018 г. ищецът е декларирал, че е
запознат с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност; с
правилника за вътрешен трудов ред на предприятието и задължението му да го
спазва стриктно; с правилата за безопасност на труда в предприятието и със
задължението му да ги спазва стриктно. От служебна бележка № 276/24.10.2018 г.
е видно, че на 24.10.2018 г. на Н. е бил проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа.
На 01. 11. 2018 г. Б.Н. е
бил запознат с Инструкция по техника за безопасност на транжори в „Навона -
МД" ООД; с Инструкция за безопасна работа при първична обработка на месото
- обезкостяване, както и с общите правила за ред и хигиена в Kurant Gmbh („Курант флайшхендел" ООД),
което той удостоверил с подписа си.
С допълнително споразумение
от 15. 11. 2018 г. е бил изменен трудовият договор на ищеца, като е бил
назначен на работно време от 8 часа, а размерът на основното му трудово
възнаграждение е бил определен на 650 лева. Всички останали условия по трудовия
договор останали непроменени.
Със заповед № 31/19.11.2018
г. Б.Н. бил командирован в Германия за периода от 07.12. 2018 г. до 06.12. 2019
г. при условията на допълнително споразумение към трудовия му договор от 19.
11. 2018 г. Ищецът бил командирован в град Олденбург, фирма „Курант флайшхендел"
ООД за 365 дни, за да изпълнява длъжността транжор (разфасоване и обработка на
месо). Съгласно допълнителното споразумение размерът на основното почасово
трудово възнаграждение на работника бил определен на 8,75 евро;
продължителността на работния ден на 8 часа, а на работната седмица на 40 часа.
Изрично било уговорено, че дневното работно време може да бъде удължено до 10
часа, ако в течение на шест календарни месеца или двадесет и четири седмици, то
не надвишава средно 8 часа. Уговорени били и условия на работа и възнаграждение
при извънреден и нощен труд - с 25 % повече от основното уговорено почасово
трудово възнаграждение. На 19. 11. 2018 г. Н. подписал уведомление по чл. 127,
ал. 4 от КТ, с което заявил, че е запознат и се е съгласил с условията на
командироването си в Германия, а с подписана от него декларация по чл. 121, ал.
2 от КТ се е съгласил да бъде командирован за периода от 07.12. 2018 г. до
06.12. 2019 г.
За периода от 01. 04. 2019
г. до 03. 04. 2019 г. Б.Н. ползвал платен годишен отпуск, който му бил разрешен
със заповед от 26. 03. 2019г.
На 13.12.2019 г. Б.Н.
депозирал до работодателя си „Навона - МД" ЕООД предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, като пожелал същото да бъде прекратено
при неспазване от негова страна на срока на предизвестие по трудовия му
договор. Със заповед № 25/13.12.2019 г. трудовото му правоотношение било
прекратено на осн. чл. 224 КТ, считано от 13.12.2019 г. Тъй като дължал на
работодателя си обезщетение за неспазено предизвестие, същото било прихванато с
дължимото му трудово възнаграждение за периода от 01. 12. 2019 г. до 13.12.
2019 г. и Н. не получил никакво възнаграждение за месец декември 2019 г., което
било удостоверено с издаден фиш.
Относно механизма на
настъпване на твърдяната трудова злополука се излага, както следва :
Към датата на инцидента -
20. 05. 2019 г., ищецът Н. е полагал труд в цех за транжиране на месо на
„Курант флайшхендел" ООД, находящ се в гр. Олденбург, Германия. Цехът е от
най - модерен тип, като в същия е осигурено спазването и съблюдаването на
всички правила за безопасност при работа, свързана с транжиране на трупно месо,
установени в Германия. Работата на всички работници в този цех включително
към датата на инцидента е извършвана под надзора на бригадира на работната
смяна и специално назначено лице -т.нар. „майстор" /служител на
немската фирма, стопанисваща цеха/, които са следели за спазването на
здравословните и безопасни условия на работния процес в цеха, както и за качеството
на изработваната продукция.
При постъпване
на работа в цеха, на Н. били зачислени лични предпазни средства и специално
работно облекло.
Личните предпазни средства били предназначени да осигурят защитата на работника
от промушване или порязване с работния нож за транжиране на месо /който
действително е много остър/ и включвали специална метална престилка - тип
ризница, покриваща цялата предна част от торса на работника; метална ръкавица,
състояща се от сплетени метални халки, която се носи обичайно на лявата ръка и
я покрива изцяло до лакътната става; специална „кевларена" /противосрезна/
ръкавица, която се поставя върху ръката която държи работния нож и не му
позволява плъзгането му в дланта на работещия по време на работа. На Н. било зачислено и друго работно облекло, което няма пряко
отношение към предпазването от порязване или промушване с работния нож, а към
хигиената по време на работа.
През целия
период на командировката си в Германия, както и в деня на инцидента, Н. полагал
труд на поточната линия (подвижна производствена лента) в цеха, по която било
придвижвано трупното свинско месо, предназначено за транжиране. От двете страни на поточната линия били
разположени специални работни плотове, на които работели всички транжори, включително
Н.. Работното място на ищеца било с площ от около 1, 5
кв.м., като непосредствено пред него била разположена
работна дъска от специален материал. На тази дъска той
поставял месото-различни части от трупното свинско месо, което вземал от поточната
линия и го е транжирал и/или обезжилвал. Под работния
плод пред всеки работник имало специална кутия, предназначена за оставяне и
съхранение на работните ножове, тогава когато работникът не оперира с тях.
Зад работниците били разположени специални каси, в които те
трябвало да поставят обработеното от тях месо.
Още при постъпването си на работа
в ответното дружество през 2018 г. и преди да бъде командирован в Германия,
ищецът бил запознат с инструкция по техника за безопасност на транжори в
„Навона - МД" ООД; с инструкция за безопасна работа при първична обработка
на месото -обезкостяване, както и с общите правила за ред и хигиена в Kurant
Gmbh („Курант флайшхендел" ООД), като му бил проведен и начален инструктаж
за безопасност и здраве. Съгласно посочените инструкции Н. следвало да
съблюдава следните правила за безопасност и здраве при транжиране на трупно
месо:
при разфасоване да държи ножа плътно и стабилно с
работната ръка за дръжката под нивото на предпазителя, като острието и режещия
ръб да гледат навън или настрани от тялото на транжора, освен когато операцията
не го налага;
при разфасоване ръката с ножа да не излиза от
работната зона на транжора, с цел да се избегне нараняване; при придвижване с
нож от едно място на друго, по време на движението острието на ножа да гледа
надолу;
при разфасоване на месо да се работи задължително с
предпазни метални ръкавици и престилка; ножовете да се държат в отделна кутия
извън работната повърхност на масата;
по време на работа работещите да не си отвличат
вниманието, защото това може да доведе до нараняване, както на себе си, така и
на околните;
забранява се поставянето на ножа по тялото или да се
държи в ръка, когато работещия извършва друга работа /окачване на месото и
други/ и по време на почивка;
ножовете да се съхраняват в кутиите за ножове, а те да
се оставят на местата, отредени за това;
В деня на инцидента - 20.05.2019 г., Н. не е спазил горепосочени
правила за безопасност и здраве. Както самият той твърди в
исковата молба, след като обработил парче свинско месо (бут) на работната
дъска, се обърнал да постави месото в предназначената за това каса, държейки го
с лявата си ръка. В този момент продължавал да държи
ножа за транжиране в дясната си ръка. Месото се изплъзнало от лявата му
ръка и както самият той твърди „инстинктивно" и „по невнимание"
посегнал да хване парчето месо с ръката, в която държал ножа, при което
острието на ножа се забило в бицепса на левия му горен крайник, в зоната над
предпазната метална ръкавица.
Работникът е
допуснал множество и съществени нарушения на правилата за безопасност и здраве,
за които е бил инструктиран и които нарушения са единствена причина за
настъпването на инцидента с него. На първо място той е допуснал да не е напълно
съсредоточен в процеса на работа и да „забрави", че в дясната си ръка
държи изключително остър нож с 15 сантиметрово острие, с който по незнайна
причина собственоръчно се самонаранил. На следващо място той е посегнал да
улови с дясната си ръка , в която е държал ножа, изплъзващото се от лявата му ръка парче месо, без да
има каквато и да е причина за това. Не е имало никаква пречка просто да остави
месото да падне на пода и след това да го вдигне, тъй като естеството на тази
стока е такова, че същата не би станала негодна за търговска реализация заради
падането й. Отделно от това, той е бил длъжен да остави ножа в нарочно
предвидената за това кутия под работния плот, докато извършва друга операция
-пренасянето на обработеното месо от работния плот до предвидената за това каса
зад него. Нещо повече, ищецът не е следвало да напуска работната си зона
(пространството от 1,5 кв.м. на работния плот пред
него), държейки ножа в дясната си ръка. Дори да се допусне,
че би могъл да стори това, Н. е следвало да държи ножа с острието надолу, като
то и режещия му ръб е следвало да „сочат" надолу или настрани от тялото
му, доколкото операцията по пренасяне на месото от производствената лента за
поставянето му в касата, не е предполагала въобще употребата на нож. Не
на последно място, ако не бе нарушил всяко от посочените по - горе правила за
безопасност и здраве на труда и имайки предвид, че в момента на инцидента Н. е
носел зачисленото му предпазно облекло (метална престилка - ризница и метална
ръкавица], той в никакъв случай и по никакъв повод не би могъл да нарани
анатомичната област от тялото си, която в крайна сметка е наранил.
Имайки предвид изложеното,
ответното дружество твърди, че единствената причина за настъпването на
инцидента с Н. е собственото му поведение, изразило се в грубо неспазването на
предписанията за безопасна работа при транжиране, за които е бил инструктиран,
и на елементарни житейски, опитни и технологични правила. Няма
нито едно допуснато от работодателя нарушение на правила за здравословни и
безопасни условия на труд, което да е в пряка причинна връзка с полученото от
ищеца телесно нараняване и с настъпилата злополука. Това
е видно и от посочените за нарушени в протокол № 5101-03-106#5/02.08.2019 г. от
работодателя нормативни разпоредби. Протоколът не
установява конкретно нарушение от работодателя, което да е в причинна връзка
със злополуката. Действащите инструкции за безопасни условия към датата
на злополуката са разбираеми, а „извлечените от опит заключения при
използването на работното облекло" вменяват задължения на работодателя,
които той е следвало да изпълни след настъпването на трудовата злополука, а
именно: за извършване на извънреден инструктаж на всички работници и служители,
както и за допълване на инструкцията за безопасност и здраве при първична
обработка на месо с извлечените от опит заключение по повод вече настъпилата
конкретна трудова злополука. Следователно няма причинна
връзка между посочените за нарушени от работодателя нормативни разпоредби в
протокола и настъпилата трудова злополука. Трудовата
злополука се дължи единствено и само на небрежното поведение на пострадалия
работник.
Относно медикобиологичните
характеристики на полученото от Н. телесно увреждане и търпяните от него
неимуществени вреди се излага , както следва:
В резултат от
инцидента Н. получил прободна /не прорезна / рана в областта на левия бицепс,
малко над лакътната сгъвка, с размери около 2 см. на дължина и 2,2 см. в дълбочина. Незабавно бил транспортиран в
спешен кабинет, където раната била зашита и бил изписан веднага след това.
След датата на инцидента Н. бил в болнични и престоял в Германия до началото на
месец юни 2019 г., тъй като изчаквал да му премахнат
шевовете. След това предпочел да се завърне в България и да
ползва обезщетения за временна неработоспособност. До
момента в който заминал за България, ищецът демонстрирал добро настроение и
тонус сред колегите с в Германия, с които живеел в една квартира. Не давал вид да изпитва болки, още по -малко да не може да си служи
със засегнатия крайник.
В резултат на
злополуката не е бил прерязан мускул или ръководещ го основен нерв, както
невярно твърди ищецът. От представената от ищеца медицинска документация е видно, че няма
данни за сериозна увреда в двигателната или хватателната функцията на горния му
ляв крайник, нито има данни за „слабост на мускула" и невъзможност същият
да си служи пълноценно с него. Има данни за
незначителни сензорни (сетивни) нарушения в малка анатомична област на
предмишницата, които макар и неприятни, не са свързани с продължителни силни
болки, както твърди ищецът. За факта, че ищецът не е страдал от силни
болки, както и че телесното му увреждане е минимално, говори и обстоятелството,
че никой от лекарите, които са го прегледали в амбулаторни условия в България,
не му е предписал медикаментозна терапия, още по - малко обезболяваща такава.
Нещо повече, ищецът е провел ядреномагнитно - резонансно изследване (ЯМР) в
областта на прободната рана на левия бицепс, заключението от което е, че освен
образувалата се съединителна тъкан (белег) на мястото на травмата, не се
визуализират други патологични лезии в тази зона, още по - малко върху нервус
мускулус кутанеус (кожнения нерв), който единствен преминава в близост до
анатомичната област на прободната рана.
За незначителността на раната на Н.
говори и обстоятелството, че същият не е пролежал нито ден в болнично
заведение, не е претърпял оперативни процедури, не се е налагало крайникът му
да бъде имобилизиран или по друг начин превързван, освен направените още в
Германия няколко шева на мястото на раната. Не е провеждал и
специализирано медикаментозно и/или друго лечение с оглед преодоляване на
негативни последици от нараняването. Затова и с
експертно решение № 4189/09.12.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина" -
Варна, ищецът е бил освидетелстван като „работоспособен".
За обстоятелството, че получената
от Н. прободна рана не е засегнала в ни най - малка степен качеството му на
живот, говори и водения от него след инцидента начин на живот, включващ
посещения с приятели на питейни заведения (дискотеки и барове); пътувания в
чужбина; управление на електронни тротинетки с приятели в Букурещ; демонстрация
на завидна физическа форма през лятото на 2019 г., От ранната есен на 2019 г.
ищецът работи „на черно" като международен шофьор на малка платформа за
транспорт на автомобили.
Относно претендираното
обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 529,16
лева се излага , както следва:
Ответното дружество твърди, че за
месец април 2019 г. (последният пълен отработен месец преди настъпването на
трудовата злополука) Б.Н. е получил брутно трудово месечно възнаграждение в
размер на 2433, 94 лева, за което работодателят е издал фиш, а работникът е
разписал ведомост. От посоченото брутно трудово месечно
възнаграждение, сумата от 653, 91 лева сборно представлява основно трудово
възнаграждение за отработени дни и допълнително възнаграждение с постоянен
характер за професионален опит, както и платен годишен отпуск. Остатъкът
от възнаграждението на ищеца за месец април в размер на 1780, 03 лева, представлява
сбор от получени допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер,
съответно: 99, 75 лева (възнаграждение за работа в неделни и празнични дни);
111, 48 лева (възнаграждение за качество на труда) и 1568, 80 лева
(възнаграждение за временна промяна в условията на труд). Последните поначало
не са база при изчисляване на обезщетението за имуществени вреди, тъй като
поради непостоянния им характер, тяхното получаване не е било сигурно в периода
от м. юни 2019 г. до м декември 2019 г.
Така за месец
април 2019 г. ищецът е получил брутно трудово месечно възнаграждение, включващо
основно и допълнително такова с постоянен характер, в размер на 653, 91 лева. За всеки от претендираните от него месеци в
периода от юни 2019 г. до ноември 2019 г., освен за м. декември 2019 г., обаче
е получил от държавното обществено осигуряване месечно обезщетение за временна
неработоспособност, което надхвърля сумата от 653, 91 лева. Затова и за периода
от м. юни 2019 г. до м. ноември 2019 г. ищецът не е претърпял имуществена вреда
под формата на пропусната полза.
За месец
декември 2019 г. ищецът не би получил пълния размер на трудовото си
възнаграждение, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено, считано от
13. 12. 2019 г. по
негова инициатива, а срокът на командировката му в Германия, ако бе здрав,
изтича на 07. 12. 2019 г. За месец декември 2019 г. ищецът е получил
обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване
в размер на 296, 49 лева. Следователно същият не е претърпял
имуществена вреда под формата на пропусната полза и през този месец, а ако е
претърпял същата е в пренебрежимо малък размер.
б/ В условията на евентуалност се
твърди, че дори за база за изчисляване на пропусната от ищеца полза в периода
от м.юни 2019 г. до 7-ми декември 2019 г. (вкл.) да бъде взето брутното трудово
месечно възнаграждение на ищеца за месец април 2019 г. в пълния му размер от
2433, 94 лева, то и в този случай претенцията му за заплащане на имуществени
вреди от 16 529, 16 лева е силно завишена. Като се вземе предвид размерът на
брутното трудово месечно възнаграждение на ищеца за м. април 2019 г. и
полученото от него всеки месец обезщетение за временна неработоспособност в
периода от м.юни 2019 г. до м.декември 2019 г., размерът на обезщетението възлиза
максимум на ищецът би могъл да претендира максимум за сумата от 8 382,80 лв.
(/2433,94x6/ - 6220, 84 /сборът на получените
обезщетения за болничен/), тъй като командировката на ищеца в Германия би
приключила на 07.12.2019 г., ако не се бе самонаранил, а трудовото му
правоотношение е било прекратено, считано от 13. 12. 2020 г.,
т.е. за месец декември 2019 г. той в никой случай не би получил възнаграждение
за пълен отработен месец от 2433, 94 лева. Този размер на
обезщетение следва да бъде намален и с процента на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца поради допуснатата от него груба небрежност, който според
ответното дружество е 95 %.
Твърди се, че на
13. 12. 2019 г., т.е.
близо 7 месеца след настъпването на трудовата злополука и след постановяване на
разпореждането на НОИ, с което злополуката е била приета за трудова, ищецът
подписал декларация, с която признал, че няма никакви финансови претенции към
„Навона - МД" ЕООД при прекратяването на трудовото му правоотношение.
Излага се, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди от 25000 лева е силно завишено по размер, не е съобразено с обхвата и
степента на претърпените от ищеца физически болки и душевни страдания, както и
с моралната категория за справедливост, възведена в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Прави се възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е
допринесъл за настъпването на трудовата злополука поради допусната от него
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Счита се, че ищецът е допуснал груба небрежност и е
допринесъл за противоправния резултат -собственото си телесно страдание, като в
процентно съотношение приносът му възлиза на 95 %. Допусната
от работника грубата небрежност се състои в липсата на проявено елементарно
старание у ищеца и пренебрегването на основни технологични правила и правила за
безопасност на труда, за които същият е бил надлежно инструктиран от
работодателя си. Настъпването на трудовата злополука се дължи изцяло на
небрежното поведение на ищеца, което в случая се изразява в допускането на
такива нарушения на правилата за безопасност и опитните правила при транжиране
на месо, каквито и най - небрежният не би допуснал в подобни условия и в сходна
ситуация- при липса на каквито и да е странични обективни фактори той се е
самонаранил в опита си да хване /без да е необходимо/ изпуснатото парче месо,
вместо да го остави да падне на земята и след това при оставен нож да се наведе
спокойно и да го вземе. Ищецът е нарушил чл. 125, чл. 126, т. 6, т. 10, т. 13 КТ, вр.
чл. 187, т. 3, т. 5 и т. 10 КТ;
задълженията си по длъжностна характеристика и тези по ЗЗБУТ в частност тези по
чл. 33 и чл. 34, ал. 1, т. 5. Затова и намираме, че
определените от съда обезщетения за неимуществени и имуществени вреди следва да
бъдат редуцирани с 95 % всяко.
Счита се ,
че претендираният размер на
обезщетението за имуществени вреди е необосновано завишен.
Излага се, че на 13. 12. 2019 г., с нарочна писмена
декларация, издадена от ищеца Н. седем месеца след настъпването на инцидента и
шест месеца след приемането му за трудова злополука, същият е признал
неизгодния за него факт, че няма парични вземания от работодателя си, свързани
с трудовото му правоотношение. Декларацията е издадена доброволно от ищеца и с
цел да удостовери, че предвид допуснатата от него груба небрежност, с която е
причинил изцяло трудовата злополука, и полученото от него обезщетение от
застрахователя в размер на 455 лева, същият няма никакви парични претенции към
своя работодател при прекратяването на трудовото му правоотношение. Затова и ответното дружество възразява, че исковете са изцяло
неоснователни предвид извънсъдебното признание от ищеца на неигодния за него
факт, че вече е бил изцяло и напълно обезщетен за причинените му вреди от
трудовата злополука.
Ответното
дружество възразява, че предявените искове подлежат на цялостно отхвърляне
поради липсата на влязъл в сила акт по чл. 60, ал. 1
КСО.
Излага се, че работата ,
която ищецът е извършвал по трудов договор е била в рамките на трудовите
задължения и тази работа е възприета като негова възможност да се изпълнява;
към датата на настъпване на трудовата злополука ищецът не е полагал извънреден
труд, трудовата злополука е станала в рамките на деня , в рамките на работното
време, като се поддържа твърдението, че тя е в резултат изключително на
проявена на ищеца груба небрежност при изпълнение на задълженията му.
По изложените съображения ,
се моли да се отхвърли предявената искова претенция.
Третото лице
помагач на ответника "З. "А.Б." АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** изразява становище за неоснователност на предявената искова
претенция , като се придържа към доводите и съображенията , изложени от
ответната страна.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните по делото обстоятелството , че към
20.05.2019 г. ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника по силата на
трудов договор от 23.10.2018 г., като е заемал
длъжността „транжор", на
основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Видно от приобщения
по делото Трудов договор , сключен на 23.10.2018г. между ищеца Б.К.Н., в
качеството му на работник, и ответното
дружество „Н.“ ЕООД , в качеството му на работодател , ищецът е бил назначен в
ответното дружество на длъжност „транжор", с място на работа - магазин за
продажба на месо с транжорна „Трапезица", с работно време от 4 часа и при
уговорен размер на основното месечно трудово възнаграждение от 325 лева и
допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.6 % от основното за придобит
трудов стаж.
Представена
е Длъжностна характеристика на длъжността „ТРАНЖОР“ , в която като основни длъжностни задължения са
посочени, както следва: 1.Участва в
добива и разфасоването на месо под ръководството на технолога или управителя на
фирмата. ; 2. Спазва технологичните
изисквания за определените видове месни продукти, които се добиват при разпада
на трупни меса в предприятието; 3. Следи
за работата на машините, съоръженията и състоянието на инвентара; 4.
Поддържа изискваната производствена хигиена на работното място съгласно
санитарните изисквания. 5. Спазва
правилата за организация и охрана на труда в предприятието. 6. Изпълнява и други конкретно възложени
задачи, свързани с длъжността. Като основни отговорности, присъщи за длъжността
са посочени , както следва: 1. Отговаря за количеството и
качеството на добиваните месни
продукти в предприятието в съответствие с установените технологични
норми; 2.Носи отговорност за вреди от рекламации за приготвените от него месни
Видно от Декларация
от 23. 10. 2018 г. ищецът Б.К.Н. е
декларирал, че е запознат с длъжностната характеристика за заеманата от него
длъжност и с правилника за вътрешен трудов ред на предприятието.
От служебна
бележка № 276/24.10.2018 г. е видно, че на 24.10.2018 г. на ищеца Б.К.Н. е бил
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
От
представеното по делото Допълнително споразумение към трудов договор от
19.11.2018г. , сключено между ищеца Б.К.Н., в качеството му на работник, и ответното дружество „Н.“ ЕООД , в качеството
му на работодател , се установява, че ищецът
се командирова във Федерална република Германия, град Олденбург, фирма „Курант
флайшхандел"ООД за 365 дни, за да изпълнява длъжността транжор
(разфасоване и обработка на месо) от 07.12.2018 до 06.12.2019 година. Посочено
е ,че размерът на основното часово
трудово възнаграждение е 8.75 евро. Продължителността на работния ден е 8 часа,
а продължителност на работната седмица - 40 часа; Междудневна почивка -
най-малко 12 часа; Междуседмична почивка- два дни.
Приета по
делото е Декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-106/31.05.2019год.,
издадена на името на Б.К.Н., в която е посочено , както следва : „...работещият
е изтървал парче меси и инстинктивно се пресяга с двете ръце да го хване, при
което ножът, който държи с дясната си ръка се забива в лявата му ръка, над
металната ръкавица...Вид на уврежданията: Прободна рана над лакътната гънка на
лявата ръка..."
Видно от Разпореждане
№ 5104-03-175 от 14.08.2019 г. от Териториално поделение-гр.Варна към
Национален осигурителен институт , на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване , декларираната злополука вх. № 5101-03-106 от 31.05.2019
г. на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ -ВАРНА от осигурителя „Н." ЕООД, станала с Б.К.Н.,
ЕГН ********** на 20.05.2019 г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1
от КСО. Посочено е , че злополуката е станала през работно време и при ръчно
отделяне на месо от свински бут. Б.К.Н. държи с лявата си ръка парче месо, а в
дясната си ръка държи нож. Парчето месо се изплъзва пострадалият посяга да го
хване с две ръце, ножът който държи в дясната ръка се забива в областта на
лявата му мишница, вследствие на което Б.К.Н. получава открита рана на
неуточнена област от тялото.
Вследствие на изложеното , предвид влезлия в сила
административен акт- Разпореждане № 5104-03-175 от 14.08.2019 г. от
Териториално поделение-гр.Варна към Национален осигурителен институт, безспорно
се установява , че настъпилият инцидент с ищеца Б.К.Н. е трудова злополука.
Видно от
представения Амбулаторен лист № 933/17.06.2019год., издаден на името на Б.К.Н.
, е поставена основна диагноза: Последици от травма на нервите на горен крайник.
Посочва се като обективно състояние, както следва: МРД - липсва. ЧМН - б.о. ДД
- запазени активни движения. Хипотрофия на м.бицепс брахи синистра. СНР -
липсващ бицепс рефлекс в ляво. ПР - липсват. Координация - б.о. Сетивност
-липсва болезненост в т. на Вале паравертебрално в шийна област. Хипестезия по
вътрешната повърхност на лява предмишница. TP контролира. ВКФ -
б.о....Изследвания: ЕМГ на лява ръка - данни за увреда на н.мускулокутанеус
синистра по типа на аксонална дегенерация и вторична сегментна демиелинизация -
тежка степен...Терапия: Насочва се за консулт с ортопед..."
От
Амбулаторен лист № 3026/17.06.2019год., издаден на името на Б.К.Н. се
установява, че е поставена основна диагноза: Открита рана на неуточнена област
от тялото. Придружаващи заболявания и усложнения: Травма на кожнен сензорен
нерв на ниво раненен пояс. Посочва се
като обективно състояние, както следва: Цикатрикс в областта на проксималния
край на лява мишница. При палпация се получава силна болка отиваща към
предмишницата. Движенията в областта на раменната става предизвикват
болки...Изследвания: ЕМГ данни за увреда на н.мускулокутанеус синистра по типа
на аксонална дегенерация и вторична сегментна демиелинизация -тежка
степен..."
Приобщени
по делото са Амбулаторни листи №№ 3360/02.07.2019год., 6363/03.07.2019год.; 4886/04.10.2019год.;
4734/26.09.2019год.; 7051/30.09.2019год.; 4244/02.09.2019год.; 6571/01.08.2019год.; 3721/01.08.2019год.;
7343/04.11.2019год.; 5506/01.11.2019год., издадени на името на Б.К.Н. , с
поставена основна диагноза: Открита рана
на неуточнена област от тялото. Придружаващи заболявания и усложнения: Травма
на кожнен сензорен нерв на ниво раненен пояс. Посочва се като обективно
състояние, както следва: Цикатрикс в областта на проксималния край на лява
мишница. При палпация се получава силна болка отиваща към предмишницата.
Движенията в областта на раменната става предизвикват болки...Изследвания: ЯМР
- в горната част на средна трета на мишницата се визуализира цикатрикс на
кожата и подкожната мастна тъкан и капут бревис на мускул бицепс брахии
синистра с дълбочина около 22. Нервус мускул катанеус проекционно се намира в
близост до цикатрикса, но не се визуализират патологични лезии в тази
зона..."
Представени
са Болнични листи №№
Е20197567272/03.06.2019год.; Е20197567418/13.06.2019год.;№Е20197567661/03.07.2019год.;20197567979/01.08.2019г.;Е20198394854/03.09.2019год.;Е20198702492/02.10.2019год.;Е20198702854/04.11.2019г.,
издадени на името на Б.К.Н..
От
представените болнични листи се установява, че ищецът е бил в болничен за
периода от м. юни 2019 г. до 7-ми декември 2019 г. вкл.
Видно от
приобщеното по делото Експертно решение № 4189/207/09.12.2019год., издадено на
името на Б.К.Н., на същия е поставена водеща диагноза: Открита рана на
неуточнена област на тялото...Трудова злополука: Вулнус сцизум антелбрахии син.
Сутура..." След преглед
е установено, че ищецът има движения в лява раменна става, лява лакетна става и
лява гривнена става в пълен обем.Ищецът е оценен като работоспособен.
Видно от
приобщеното по делото Експертно решение №1602/17.07.2020г., на ищеца Б.К.Н. е
призната нетрудоспособност в размер на 20%.
Представен
е Медицински протокол на лекарска консултативна комисия ЛКК №
**********/04.11.2019год., издаден от ДКЦ III ЕООД, на името на Б.К.Н.: в който
като заключение се посочва, както следва: Протокол до ТЕЛК за продължаване на
вр.нетрудоспособност. Решение на ЛКК-7343/04.11.2019г..."
От резултат
от образно изследване - MP изследване на лява мишница, от 25.06.2019год.,
издаден от Център по Образна диагностика при МБАЛ „Св. Марина"ЕАД, на
името на Б.К.Н.: в заключение се посочва, че в горната част на средната трета
на мишницата по предната повърхност, се визуализира цикатрикс в кожата,
подкожната мастна тъкан и m. bic***, проекционно в зоната на caput brevis.
Дълбочината на цикатрикса е около 22мм. Съдово-нервния сноп (a. brachialis, v.
basilica, n. medianus и др.) изглежда незасегнат, като остава медиално и
куадално. Единствено п. muscuiocutaneus проекционно се намира в близост до цикатрикса,
но не се визуализират патологични лезии в тази зона..."
Видно от
заключението на вещите лица проф. д-р С.К.К.,
д.м., д.м.н. специалист неврохирург, началник Клиника по Неврохирургия при МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД и д-р Д.А.Д.- началник Отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД по приетата към доказателствения материал
комплексна съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обосновано
и компетентно изготвено, както следва: Здравословното състояние на ищеца в
момента на прегледа е много добро. Извършва свободно всички възможни движения с
цялата лява ръка, включително флексия в лявата лакътна става и супинация т.е.
външна ротация на лява предмишница. Оплаква се от изтръпване на кожата на лява
предмишница в зона която не се инервира от предполагаемия засегнат периферен
нерв. Очакваният развой на заболяването
причинено от трудовата злополука е пълно функционално оздравяване. Тъй като от злополуката са изминали почти две
години, по принцип след този срок не може да се очаква динамика във
възстановителния процес при периферно-нервни увреди. Посочва се, че видно от издадените амбулаторни листи от
прегледи на ищеца не е изписвано лекарствено лечение, нито в кориците на делото
са открити изписани рецепти. По тези причини не могат да се интерпретират
никакви стойности на медикаменти и лечение.
Причиненото телесно увреждане се състои в прободна рана в
горномедиалната част на горна трета в областта на m. bic***. и дълбочина около
2,2 см., която е първично заздравяла. Тъй като в момента на прегледа не се
констатират клинични данни за увреда на периферен нерв, в частност n.
musculocutaneus, нараняването може да се квалифицира като леко. Дори да се
приеме, че при прободното нараняване преди около две години е имало засягане на
левия нервус мускулокутанеус, то към настоящия момент основните функции на
нерва са възстановени, което е видно и от резултата на направената ЕМГ на
09.03.2021г.
Видно от
заключението на вещото лице Е.Й.Т.-лицензиран съдебно-счетоводен експерт , по
приетата към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, както следва: на база
на брутно трудово възнаграждение на ищеца
за месец април в общ размер на 2 433,94 лв. за пълен отработен месец, а за
периода м. 12,2019г. при 19 р.д. или по 128,10 лв. на ден, обезщетение за
имуществени вреди за периода от юни 2019г. до декември 2019г. (вкл.),
представляващо разликата между получаваното брутно трудово месечно
възнаграждение от ищеца преди инцидента и получените от него обезщетения от
държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, се равнява общо на 9 072,71 лв.
По делото
са събрани гласни доказателства посредством разпит на водените от ищцовата
страна свидетели Г.В. П. и Р. К. Н. и
водения от ответната страна свидетел А. Р. К.
Видно от
показанията на водения от ищцовата страна свидетел Г. В. П., роден 1980
г., без дела и родство със страните по
делото, същият излага, че през 2019г. е работил като транжор при ответното
дружество. Свидетелят Пенев излага, че работата е била изключително тежка и продължително време се е
работело в извънработно време. Посочва, че
с ищеца са работили на поточна линия, върху която имало транжирани бутове
, като са отделяли мускулните групи от месото и са ги хвърляли през
поточната линия в каси , поставени отзад. Свидетелят излага, че са работили с
механични ножове. Ножът , с който е работел свидетеля , е бил с дължина около
17 см. Според свидетеля работниците е
следвало да работят бързо, т.к. бутовете
месо са идвали един след друг. На процесната дата е имало много работа. При
опит на ищеца да вдигне отрязаното месо
и да го хвърли в касата, ищецът извикал и свидетелят разбрал, че е порязал
лявата си ръка. Дошли отговорниците и
извикали Бърза помощ. Свидетелят излага, че ищецът бил заведен в болница, където била зашита
раната му. Свидетелят
сочи, че работниците са били облечени с куртка, върхя която имало ризница, а
надолу и панталон. Твърди ,че ризницата е метална, но не обхваща ръката.
Ръкавицата, която е пазила лявата ръка е била
до лакътя. Свидетелят твърди, че са работили докато цялата продукция не се обезкости и не
се нареди в касетки. По отношение на
регламентираната почивка твърди, че са стояли и до 12 и до 1 часа вечер, с три
почивки от по двадесет минути. Св.Пенев твърди, че ищецът имал силни болки в
предмишницата и не можел да движи ръката си и
да работи с нея. През нощта свидетелят чувал , че ищецът през нощта вика
от силните болки.
Видно от
показанията на водения от ищцовата страна свидетел Р. К. Н., родена 1983
г., сестра на ищеца Б.К.Н., същата
излага, че ищецът й е споделил, че на процесната дата е работил на конвейер и
обязкостявал някакъв бут. При самото обезкостяване, понеже много бързо е
трябвало да работят, казал, че нещо му се е подхлъзнал бутът и за да не го
изтърве на земята, за да не отиде брак, се е опитал да го хване и в това време
се е наръгал с ножа, с който работи. В
момента на инцидента ищецът е бил с ризница и ръкав. Свидетелката Неделчева
излага, че след инцидента ищецът се е прибрал в България. Ръката много го е
боляла и изпитвал „зверски болки“. В
продължение на месец и нещо след това ищецът е пиел обезболяващи лекарства.
Ръката почти му е била обездвижена. Свидетелката излага, че около четири-пет
месеца е била обездвижена ръката му. Ищецът е ходел на рехабилитация да се
възстановява. Нямал усещания в някои пръсти и просто не можел да вземе торба с
покупки и тя трябвало да му помага. Св.Неделчева твърди , че ищецът се сринал
психически, защото не можел да си намери работа.
По делото
са събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от ответната
страна свидетел А. Р. К. роден 1976г., без дела и родство със страните по
делото, същият излага , че е бил
работник в ответното дружество за периода от 2010г. до 2019г. Свидетелят
твърди, че на процесната дата е работил на съседна маса до поточната линия,
където е работил ищецът. Свидетелят чул , че се изохква и видял, че ищецът бяга
от стаята на майстора да му окажат първа помощ, но не е успял да види какво
точно е станало. Свидетелят излага, че не е работил на поточната линия.
Свидетелят твърди, че на потоната линия „Работи се с нормално темпо, бързо“ и че
работниците трябва да обезжилят месото по линията, като след това трябва да
оставят ножа и да хвърлят месото в
палета, който е зад работника. Свидетелят твърди ,че не се е наранявал по време
на работа , но е имало други трудови злополуки.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на
предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи да установи в
условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва: че ищецът и ответника са се намирали към момента на
увреждането в трудово правоотношение, че увреждането представлява трудова
злополука, в резултат на което са настъпили твърдените имуществени и
неимуществени вреди, техния размер,
както и наличието на причинна връзка между вредите и трудовата злополука.
От своя страна в тежест на
ответника по делото е установи евентуално наведените от него положителни факти,
от които черпи благоприятни за себе правни последици , включително възражението
за груба небрежност проявена от работника.
Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна намалена
неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на
работодателя по чл.
200 от КТ по своята правна характеристика е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника или служители при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно
лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Легалната дефиниция на понятието "Трудова злополука" е дадено от
законодателя в разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
лед като злополуката от 20.05.2019
г. , на осн. чл.
60, ал. 1 от КСО е призната за трудова по чл.
55, ал. 1 от КСО, на осн. чл.
200, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение за претърпените от ищеца
болки и страдания, пряка и непосредствена последица от претърпяната вреда.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че и
сковата претенция е установена по основанието си.
За да бъде определен размера на обезщетението, съдът има предвид
разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, която повелява, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на справедлив размер се взема
предвид обстоятелствата, при които е
настъпил инцидента, вида на увредата, наложилите се интервенции, продължителността
и интензитета на търпяните от пострадалия болки.
Съгласно чл.
51, ал. 1 ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл. 200 КТ по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е
ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта - чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. /Раздел II-ри от
Постановлението/ определянето на размера на паричното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди
събраните доказателства и да го определи по справедливост, на осн.чл. 52 ЗЗД,
като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените
от ищците неимуществени вреди, като съобрази и степента, характера на болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект. Т.е. свързано е
с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, каквито
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и пр. /ППВС № 4/1968г /.
В случая неимуществените вреди за
ищеца са настъпили, вследствие на
травматично нараняване с нож на предмишницата на лявата ръка на ищеца. Въз
основа на приобщената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се
установява , че е настъпила увреда на периферен нерв на лявата ръка на ищеца, в
частност n.musculocutaneus, като от събраните по делото гласни доказателства ,
посредством показанията на водените от ищцовата страна свидетели, които съдът
кредитира, доколкото кореспондират на събрания по делото доказателствен
материал , се установява, че ищецът е претърпял болки и страдания. От заключението на приобщената по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза, се установява , че нараняването може
да се квалифицира като леко.
Предвид изложеното, съдът намира,
че е справедливо ищецът да получи удовлетворение чрез парична стойност за
претърпените неимуществени вреди, , вследствие на настъпилите вследствие на
трудова злополука болки и страдания , в размер на 8000,00 лева.
Съдът намира , че от събрания по делото доказателствен материал не може да се установи , че ищецът е действал при условията на груба небрежност.
"Грубата небрежност", според решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 387/2010 г. на IV г.о., постановено по реда на чл. 290
от ГПК, не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на
правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост
от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да
обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато
неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на
трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност
има своите степени (степен на съпричиняване). В този смисъл са още Решение №
135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4075/2013 г. на IV г.о, Определение №
1285/18.11.2013 г. по гр.д. № 3040/2013 г. на IV г.о., Решение от 19.10.2005 г.
на ВКС по гр.д. № 1202/2003 г. на III г.о., Решение № 1884/14.12.2005 г. на ВКС
по гр.д. № 1404/2003 г. на III г.о., Решение № 291/11.07.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 951/2011 г. на IV г.о., Решение № 414/21.11.2013 г. на ВКС по гр.д. №
1543/2011 г. на IV г.о., Решение № 432/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 392/2009
г. на IV г.о. и Решение от 25.04.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2615/2003 г. на III
г.о.
В настоящия казус, изхождайки от гласните показания на свидетеля
Пенев, които съдът кредитира , доколкото намира същите за достоверни, съдът счита, че ищецът не е можел да
предотврати настъпването на процесното нараняване , доколкото същият не е бил
обезопасен с предпазни средства, които да предотвратят същото в областта на
лявата предмишница на ищеца. В тази връзка съдът намира, че не може да
съобразява показанията на св. Ахмед Кемилов , доколкото същият не е работил на поточната линия, поради
което няма лични впечатления за процеса обработка на транжираното месо на тази
линия. От показанията на св.Пенев е
видно, че линията се е движила бързо,
почивките не са били достатъчни и с оглед характера на длъжността на
ищеца – транжър , свързана с обекостяване на месо с остър нож, намира, че
ищецът не е допуснал груба небрежност при работата си.
Вследствие на изложеното, предвид на това , че
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателна в размер на 8000,00 лв., то искът по чл.200 от КТ следва да бъде
отхвърлен за разликата до претендирания размер.
По отношение на искът за
присъждане на имуществени вреди, съдът съобразява , че съгласно задължителната
съдебна практика обезщетението за имуществени вреди - пропуснати ползи се
определя като разлика между получаваното преди инцидента брутно трудово
възнаграждение за цял отработен месец към момента на настъпването на
злополуката, като се вземат предвид компонентите на това възнаграждение, които
са с постоянен характер и полученото обезщетение за временна
неработоспособност. Видно от заключението на вещото лице по приобщената
съдебно-счетоводна експертиза, обезщетението са процесния период възлиз на
сумата вразмер на 9072,71 лв., поради което искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен в този размер и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер като неоснователен.
С оглед направеното искане, върху присъдените суми се дължи и законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, а ответникът
съобразно отхвърлената част от иска. Релевираните от страните възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователни, с
оглед фактическата и правна сложност на производството. Ищецът претендира
разноски за платено адв.възнаграждение в размер от 3000,00 лева, като е
представил списък по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателства за
заплащане. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно уважената част на исковете
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 1233,31 лева. Ответникът
претендира разноски в общ размер от 3915,00 лв., от които съразмерно на отхвърлената
част на исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2305,54
лева.
Същевременно на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
държавна такса върху уважената част на исковите претенции , както и направените от бюджета на
ВРС разноски за СМЕ, в размер на 1669,91
лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н." ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Приморски , бул./ул. ул. „М.“, бл.**транжорна "Трапезица" ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.Н.
ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата в размер на 8000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие
на настъпила на 20.05.2019г. трудова злополука , ведно със законната лихва
върху тази сума , считано от датата на увреждането - 20.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението , на
основание чл. 200 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 25000,00лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Н." ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Приморски , бул./ул. ул. „М.“, бл.**транжорна "Трапезица" ДА ЗАПЛАТИ
на Б.К.Н. ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата в размер на 9072,71
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
пропуснати ползи, вследствие на трудовата злополука от 20.05.2019 г., изразяващи се в разликата между получаваното
от ищеца брутно трудово възнаграждение и полученото от ищеца обезщетение за
временна неработоспособност, за периода от юни 2019г. до декември 2019г.
включително, ведно със законната лихва
върху сумата , считано от датата на увреждането - 20.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението , на
основание чл. 200 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 16529,16 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н." ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Приморски , бул./ул. ул. „М.“, бл.**транжорна "Трапезица" ДА ЗАПЛАТИ
на Б.К.Н. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 1233,31 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.К.Н. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Н."
ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Приморски , бул./ул. ул. „М.“, бл.**транжорна "Трапезица" сумата от 2305,54 лв., представляваща сторени
от ответната страна съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част
на исковата претенция, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Н."
ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 1669,91 лв., представляваща дължима държавна такса по
уважените искове и разноски за вещи лица, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на З. "А.Б." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в качеството
му на ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: