РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. ХАСКОВО , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500294 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба подадена от ЕТ „В.
ГВ - В. В." ****
С решение № 260126/25.02.2021 г. постановено по гражданско дело № 467/2020 г.
Районен съд-Хасково е осъдил ЕТ „В. ГВ - В.В.", ****, седалище и адрес на управление в
****, представляван от В. Г. В. да заплати на Г. П. Г. от **** сумата от 3 300 лева,
включваща дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 10.05.2019 г.
– 05.11.2019 г., в т.ч. за м.05.2019 г. - 420 лв., за месеците 06., 07., 08., 09., - сумите от по
560 лв., и за м.11.2019 г. - 80 лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
21.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 872.01 лева за деловодни
разноски,като е отхвърлил иска за трудовото възнаграждение за разликата до пълния му
предявен период,респ. и за датата 09.05.20219 г., както и искът по чл.220 ал.1 от КТ за
сумата от 560 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и искът по чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 195лв. за 8 дни
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане.
Районен съд Хасково е отхвърлил предявения иск от ЕТ „В. ГВ - В. В.",**** против
Г. П. Г. от ***** за сумата от 2 670,31 лв., която била неоснователно получена без правно
основание за това, включваща, както следва: по протокол от 18.06.2019 г. - сумата от 325,91
лв. и по останалите 5 протокола от дати 04.07.2019 г, 30.07.2019 г, 14.08.2019 г., 11.10.2019 г
1
и 07.10.2019 г. - сумите от по 434,55 лв., а в последния и сумата от 171,65 лв. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на този иск до окончателното изплащане.
Съдът е осъдил страните да заплатят разноски в производството и ДТ.
С Решението си съдът е допуснал предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242 ал.1 от ГПК, в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение в частта, в която съдът е уважил предявените
искове по чл.128 от КТ и в частта, в която е отхвърлил предявения насрещен иск е останал
ЕТ „В. ГВ - В. В." ****,който го обжалва в срок. Навежда доводи за неправилност на
постановеното съдебно решение в обжалваните части поради неговата необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът присъдил брутно трудово
възнаграждение,каквото не било поискано в исковата молба. В исковата молба било
формулирана претенция за изплащане дължимо трудово възнаграждения за исковия период,
а в последствие и в самото протичане на производството ищецът обсъждал неизплатени
трудови възнаграждения, но не и техния брутен размер. Ето защо счита,че следва да бъде
присъдено неплатено трудово възнаграждение, но не и неговия брутен размер.
Въззивникът навежда доводи за неправилност на постановеното решение и в частта,
в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения насрещен иск. В разрез със
закона РС-Хасково приел,че командировъчните пари били обезщетение по КТ,поради което
за тях била приложима хипотезата на чл.271 ал.I от КТ,също така липсвала и изрично
договорка за размера на командировъчните пари между страните по делото.
Командировъчните пари нямали характера на обезщетение по трудово правоотношение.Те
не били доходи,поради което и не се облагали по КСО,не се дължали данъци и осигуровки
върху тях.Поради това за тези средства не бил приложим чл.271 ал.I от КТ. Работникът не
бил длъжен да възстановява на работодателя само трудовите средства и обезщетения по
трудовото правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в
обжалваните части и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло
исковете по чл.128 от КТ и уважи предявения насрещен иск. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Г. П. Г., с който оспорва
подадената искова молба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение в обжалваните
части е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
2
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. Д. поддържа
подадената въззивна жалба. Поддържа доводите, изложени във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Ч. оспорва
подадената въззивна жалба. Поддържа доводите, изложени в писмения отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустими. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззивиаемия направените по делото разноски, пред въззивната инстанция, в размер на 800
лв., съгласно договор от 26.04.2021 г.
Районен съд Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 128 т.2, чл.220 ал.1 и чл. 224 ал.1 от КТ , предявени от Г. П. Г. против ЕТ „В. ГВ - В. В."
****.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Изложените мотиви, на основание чл.272 от
ГПК, се споделят от въззивният съд. Пред въззивния съд не се сочат нови доказателства,
които да дават основание да се направят изводи, различни от направените от решаващия съд
.
Неоснователно е направеното от въззивника възражение, за неправилност на
постановеното от РС Хасково решение, в частта, в която е уважил исковете по чл.128 т.2 от
КТ и присъдил брутното трудово възнаграждение. Постоянната съдебна практика е в насока,
че се присъжда брутен размер на трудовото възнаграждение,ако така е заявен.В случая
ищецът е претендирал сумата от 3300 лева, отговаряща на общия брутен размер на
трудовото му възнаграждение за исковия период.По силата на чл.272 ал.I т.3 4 т.4 от КТ
работодателят има задължение, предвидено в чл.42 ал.IV от ЗДДФЛ и задължение,
предвидено в чл.6 от КСО да удържа дължимите от работника или служителя данъци и
осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието
на работника или служителя, поради което е прието, задължението му към последния е в
размер на остатъка от чистата сума за получаване.Следователно и при постановяване за
изплащане на брутния размер на трудовото възнагреждение като обезщетение,респ. като
неизплатено такова, работникът или служителят не може да получи частта от брутното
трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и
осигурителни вноски,поради императивността на посочените норми от фискално естество.
Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй като
данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания-чл.162 ал.II т.1 от ДОПК.
3
Ето защо може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата
сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в
решението на съда следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или
се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия
данък върху общия доход и осигурителните вноски. Искът с правно основание чл.128 т.2 от
КТ правилно е уважен от съда в размера, за който са ангажирани доказателства, като
мотивите в тази част, както се посочи се споделят от въззивната инстанция.
По делото безспорно е установено, че сумите, предмет на насрещния иск от страна на
работодателя,съставляват командировки предвид осъществяваните в рамките на трудовото
правоотношение международни превози от страна на Г.. Тези суми са предавани от
работодателя на същия именно за изпълнение на трудовите му функции по осъществяване
на международен превоз в качеството му ***. Исковата сума се вмества и е по-малка от
възможните суми,изчислими на основание чл.31 ал.I от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина и приложение №3 т.1 към нея,изведени от
вещото лице пред РС-Хасково,доколкото няма изричен акт на работодателя в тази
насока.Следва да се посочи и че Г. е осъществявал престирането на работната си сила като
***** добросъвестно съобразно чл.8 ал.I от КТ.Тази хипотеза извежда една оборима
презумпция-ал.II на текста,която обаче работодателят в хода на процеса не е
оборил.Следователно той е действал добросъвестно и при получаване на въпросните суми,
предмет на насрещния иск, тъй като същите очевидно са обезпечавали изпълнението на
трудовите му функции и за което са били изплатени от страна на работодателя. Ето защо
тези суми са получени с правно основание,добросъвестно,в рамките на трудовите функции
на Г.,поради което същият не дължи тяхното връщане.Същите съставляват е негово
субективно право при осъществяване на трудовите си задължения по процесния трудов
договор и негово естество. Ето защо предявеният насрещен иск с правно основание чл.55 от
ЗЗД от страна на работодателя е неоснователен и недоказан, извод до който е достигнал и
решаващият съд. Решението и в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126/25.02.2021 г. постановено по гражданско дело №
467/2020 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА ЕТ „В. ГВ - В. В.", ****, седалище и адрес на управление в ****,
представляван от В. Г. В. да заплати на Г. П. Г. ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес
гр. Хасково, ул. „ П.Р.Славейков“ № 3, офис 8, адв. Ч., сумата от 800 лева направени по
делото, пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5