РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Троян, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Е.ия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20254340100327 по описа за 2025 година
Съдебният акт се постановява при условията на чл. 237 от ГПК –
признание на иска.
Предявена е искова молба от К. Т. Я. от гр.Т., с адрес на призоваване и
кореспонденция ***, адв. Е. Ц. от АК-Т., против Ц. С. Д. от ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за обявяване
нищожността на нот. акт №75, том 14, дело №2904/08.09.2022г. на СВ при РС-
Троян, с който ответникът се легитимира като собственик на целия имот с
идентификатор 15703.504.55.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на Р. Г. Т. /М./, б.ж.
на ***, починала на *** год. / баба на ищцата по бащина линия/.
Сочи се, че Р.Г.Т. /М./ е придобила описания по-горе имот по силата на
Протокол от 01.07.1943 год. по гр.д.№69/1940 год. за съдебна делба на
наследствени имоти, в който под т.ІІ е записано, че Р. Г. М. получава „Дворно
място „*" от 921 кв.метра, при съседи - от две страни път, Д.П.К. и М. В.",
като в скоби е записано - „/парцела 1-565/". Така споменатата парцела I - 565 е
съгласно кадастралния и регулационен план на с.***, одобрен със Заповед
№2239/16.06.1934 год. и Указ №175/09.06.1934 год. Парцелът е с площ от
около 1800 кв.метра и Г. Г.Т. /М./ е получила в дял 1/2 /една втора/ идеална
част от имота с площ от около 921 кв.метра. Другата 1/2 /една втора/ идеална
част от същата парцела е получил непълнолетния син на В. М. З. - М. В., което
е видно от описаното в t.IV на същия Протокол, а именно - „На В. М. З. като
1
законен представител на непълнолетния си син М. се дава в дял - дворно място
„*", 921 кв.метра, със съседи - Р. Г. М., Г. М., път и Д. К.. Непълнолетният
тогава М. е наследодател на Ц. В. М., който през 1975 год. по силата на
Протокол за доброволна делба по гр.д.№ 193/1975 год. е получил в дял
„половината идеална част от дворно място, представляващо парцел - I, пл.
№565, в квартал 149, цялото около 1800 кв.метра.
Твърди се, че парцел 1-565, квартал 149 по плана от 1934 година на с.
*** е бил съсобствен на Р. Г. Т. /М./ и М. В., всеки с по 1/2 идеална част, по
силата на Протокол от 01.07.1940 година, по гр.д.№69/1940 година по описа на
Троянския районен съд.
Излага, че в последствие, от този парцел се обособяват два поземлени
имота с идентификатори 15703.504.55 /собственост на Р. Т. /М./ и
15703.504.1052 /записан на Ц. В. М./.
Сочи, че границите, описани в Протокол от 01.07.1943 година по гр.д.
№69/1940 год. на ТРС са актуални и понастоящем - спорния имот граничи от
две страни с път, с имот на Д. К. и имот с идентификатор 15703.504.1052 на Ц.
В. М., като наследник на М. В., съгласно Протокол от 01.07.1943 год. по гр.д.
№69/1940 год. на ТРС и Протокол за доброволна делба от 07.10.1975 год. по
гр.д.№193/1975 год.
Твърди, че описаният по-горе имот бил владян от бащата на ищцата - Т.
Г. М. до смъртта му през 1996 година, а след неговата смърт описаният имот е
владяла само и единствено ищцата К. Я., като го стопанисвала, обработвала и
поддържала в добро състояние.
Излага, че имотът винаги е бил заграден и от както се помни и до сега,
границите му и оградата не са променяни. Твърди, че никой никога не е
оспорвал собствеността на описания имот, нито някой е предявявал претенции
за него.
Твърди се, че в края на 2022 год. случайно ищцата узнала, че ответникът
Ц. С. Д. се е снабдил с нотариален акт №75, том 14, дело №2904/08.09.2022
год. на СВ при PC Троян за собственост на описания по-горе имот по
обстоятелствена проверка.
Излага, че не го познава, никога не го е виждала в имота, както и че нито
той лично или чрез някого е предявявал претенции за собственост върху
същия.
Твърди, че ответникът неправомерно се е сдобил с нотариален акт за
собственост на процесния имот, тъй като в нито един период от време не е
владял или демонстрирал собственическо поведение върху същия.
Ищцата посочва, че е собственик на този имот по силата на
наследствено правоприемство и давностно владение, което е непрекъснато и
спокойно и към днешна дата.
Моли съдът да признае по отношение на ответника Ц. Д., че ищцата е
собственик по наследство и давностно владение на Поземлен имот с
2
идентификатор 15703.504.55 по КККР на с. ***, общ.Троян, обл.Ловеч,
одобрени със Заповед РД-18-44/01.06.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с
адрес на имота - ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, с площ 975
/деветстотин седемдесет и пет/ квадратни метра, номер по предходен план - 55
/петдесет и пет/, квартал - 42 /четиридесет и две/, парцел - V /пет римско/, при
съседи – ПИ №15703.504.4974, ПИ №15703.504.1052, ПИ №15704.110.205 и
ПИ №15703.504.2083.
При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, в
законовия месечен срок ответникът, чрез адв.Р. С. от АК - Л. депозира писмен
отговор, с който излага аргументи за основателност и доказаност на
претенцията. С отговора е изразено становище, че не оспорват собствеността
на ищцата и на основание чл.237 от ГПК признават иска.
В съдебно заседание ответникът Ц. С. Д., редовно призован не се явява,
представлява се от упълномощен защитник - адв.Р. С. от АК-Л., който заявява,
че доверителят му признава исковата претенция.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го
счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува,
което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето защо и
с оглед заявеното признание, съдът прекрати съдебното дирене и преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да
постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави
собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. искът
следва да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се укаже в
мотивите, че решението се основава на признание на иска в който смисъл е и
съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в
някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от
нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният
иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради което
не излага мотиви по посоченото по-горе решение.
По разноските:
В проведеното на 20.08.2025г. открито съдебно заседание,
3
процесуалният представител на ищцата - адв. Е. Ц. заявява, че претендира
заплащане на разноски в размер на 1550.00 лева.
Процесуалният представител на ответника – адв. С. моли съда на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, да не осъжда ответника да заплаща разноските
на ищеца.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 1550
лева, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Искането е допустимо,
като настоящия съдебен състав намира, че направените по делото разноски
следва да се уредят по правилата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Признанието на
ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски,
тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а
именно: с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го
признава.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на Ц. С. Д. от ***, ЕГН **********, че К. Т. Я. от ***, ЕГН
**********, е собственик по наследство и давностно владение на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 15703.504.55 по КККР на с. ***,
общ.Троян, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-44/01.06.2009 год. на
Изп.директор на АГКК, с адрес на имота - ***, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за
жилищни нужди, с площ 975 /деветстотин седемдесет и пет/ квадратни метра,
номер по предходен план - 55 /петдесет и пет/, квартал - 42 /четиридесет и
две/, парцел - V /пет римско/, при съседи – ПИ №15703.504.4974, ПИ
№15703.504.1052, ПИ №15704.110.205 и ПИ №15703.504.2083.
ОТМЕНЯ изцяло, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 48, том
IV, peг. № 4516, дело № 593/2022 г. на Нотариус Д. К., peг. № 525 в НК, с
район на действие РС-Троян, вписан в Служба по вписванията гр. Троян с Вх.
peг. № 3540, Акт № 75, т. XІV, дело 2904/08.09.2022 година.
ОСЪЖДА Ц. С. Д. от ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Я. от
****, ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 1550.00 – хиляда петстотин и петдесет
лева, съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Решението е постановено при признание на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки Окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
След влизане в сила на решението, същото подлежи и на вписване
съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС в 6-шест месечен срок.
4
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5