Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ................../20.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи април през
2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
гражданско дело номер
4570 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 15211 от 17.01.2020 г. постановено
по гр.д. № 18179/2019 г. на СРС, 120 състав, е признато за установено по установителни
искове по чл.422 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ, че ответникът „С.П.“ ЕООД, дължи на “Т.С.” ЕАД, сумата от 3578,05 лв. представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.9.2015 г. до
30.4.2017 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищцовото дружество, ведно със законна лихва от 29.10.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 902,33 лв. за периода от 28.9.2018 г. до
23.10.2018 г., сумата от 9,35 лв. представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.9.2015 г. до 30.4.2017 г., с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно
със законна лихва от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането , като е и осъден
ответника да плати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК за разноски в заповедното производство сума в размер на
139.79 лв. и за разноски в исковото производство сума в размер на 639.79 лв.
Това решение е обжалвано от ответника „С.П.“
ЕООД, чрез пълномощник адв.В.Г. от САК, с оплаквания за неправилност на
решението, постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон, и
необоснованост и вътрешно противоречие на мотивите. Оспорва се извода на СРС,
че налице правна връзка между ищеца и
ответника, произтичаща от клаузата на чл.З, ал.5 на Договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 04.01.2015г., сключен между ответното дружество и НЧ „Цар
Борис Ш-1928“, тъй като този договор обвързва само страните по него, но не и
страните по делото, като ищецът не е
страна по този договор, оспорва при този извод че отговорността на ответното
дружество към ищеца е ангажирана на основание горецитирания договор, а съдът е направил
и извод че е налице хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД и на това основание е уважил изцяло предявените искове, при което обжалваното
решение се явява и вътрешно противоречиво, оспорва пропуск на съда да обсъди
възраженията на ответника за недължимостта на сумите за дялово разпределение,
законна и мораторни лихви, оспорва извода на съда базиран на заключението на
СТЕ за начин на изчисляване на разхода за топла вода в процесния имот на база
„5 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие“ като противоречи
на Директива ЕС 2006/32/ЕО, предвиждаща отчитането на консумираната енергия да
се извършва с надлежни документи, при точно отчитане на реално консумираното
количество енергия от крайния потребител, изготвяне на сметки въз основа на
реално енергийно потребление и необходимостта съдържащата се в сметките
информация да е представена по ясен и разбираем начин, даващ максимална
информация на клиента. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени
решението и исковете се отхвърлят изцяло, претендира разноски по списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД
оспорпва жалбата с
писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, като неоснователна, като се
позозава на нежеланието на ответника да сключи договор за ползване на ТЕ за
стопански нужди. Претендира разноски за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, и допустимо. Изложени са достатъчно мотиви, от които да се
направи извод как е формирана волята на съда, отразена в диспозитива.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакването с въззивната жалба по преценката на
събраните по делото доказателства и значението на липсващите такива, както и
относно приетите и кредитирани от СРС заключения на експертизите, които
оплаквания относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната
проверка за правилност.
Не се спори между
страните, че между тях не е сключван
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди в помещенията за киносалон на ул.******,
София, въпреки направено искане за това от страна на ответника до ищеца. Ето
защо и съгласно разясненията по т.1 от ТР № 2 ОТ 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, не е създадена облигационна връзка между страните по
делото. Не се спори обаче, и се установява от писмените доказателства, че в исковия период помещенията за киносалон
на адреса се ползват от ответното дружество по силата на договор от 04.01.2015
г. с трето лице- НЧ“Цар Борис ІІІ-1928“ със срок 5 години, като с ползваните от
ответника по този договор помещения има само монтиран водомер за топла вода. Ето защо отговорността на ответника би лежала
на плоскостта на неоснователното
обогатяване, както е предявен иска, ако се установи, че е потребявана ТЕ за
топла вода в ползваните от ответника помещения за киносалон по силата на
договора с трето лице.
Въззивният съд намира
възраженията на ответника за липсата на доказателства с обвързваща ответника
доказателствена сила – такива за реален
отчет на ТЕ, за основателно. Липсата им сочи, че ищецът не е доказал и
количеството доставена ТЕ за топла вода в имота, който се ползва от ответника
по силата на договор с читалището, доколкото доказателствата по делото сочат,
че в ползвания от ответника имот-помещения за киносалон, се доставя само топла
вода и има монтиран водомер, видно от протоколи № 1 и № 2 от 21.07.2015 г.,
които документи не са оспорени в процеса и имат материална доказателствена сила
за страните по делото. Протокол № 2 от
21.07.2015 г. сочи показания за „старо“ и „ново“ на водомера за топла вода, но
към дата 21.07.2015 г. , а исковият период започва след това- 01.09.2015
г.-30.04.2017 г., за който исков период ищецът не е представил доказателства за
реален отчет на водомера като средство за търговско измерване /СТИ/.
Заключенията на
вещите лица по СТЕ и ССчЕ не може да служат като самостоятелно доказателство за
това, а за изясняване дали правилно ищецът е определил количеството ползвана ТЕ
за топла вода за исковия период, и на базата на първичните документи за това,
съобразно изискването на ЗЕ- документи за отчет на индивидуалните измервателни
уреди в имота, респ. протоколи за
неосигурен достъп като основание за служебно начисляване на ТЕ, и др. касаещи
отчитане на ТЕ в абонатната станция. Непредставянето на такива документи по
делото лишава ответната страна от оборване удостовереното с тях, а вещото лице
с оглед чл.195 от ГПК, може да изясни спора дали отразеното в тях съответства
на изискванията на ЗЕ и подзаконовата уредба по прилагането му, касаещи
топлоснабдяването, но не и изцяло да замести липсата на тези доказателства по
делото. Действително, вещите лица носят наказателна отговорност за даденото от
тях заключение, но съдът не е длъжен автоматично да възприеме заключенията им
като достатъчно доказателство са установяване на количеството ТЕ, а преценява
същите с оглед другите събрани по делото доказателства и доводите и
възраженията на страните. При липсата на представени по делото писмени
доказателства, изискуеми по ЗЕ за установяване на количеството консумирана ТЕ
за топла вода, въззивният съд намира, че приетите експертизи не могат сами да
докажат основателността на иска по отношение на количество потребена реално ТЕ за
топла вода, и нейната цена. След като в ползваните от ответника помещения за
киносалон има монтирал водомер за отчитане потреблението на топла вода, няма
основание за това потребление ТЕ да се начислява на база брой лица ползватели-определени
неясно как на 5, доколкото не се установи по делото ответникът да е създал
пречки да се извършва реален отчет на водомера като СТИ, поради което следва
извод, че ищецът не е доказал да е
потребено реално количество топла вода в ползваните от ответника помещения за
киносалон в посочения в исковата молба период от време, и не е налице
следователно нито обогатяване на ответника, нито обедняване на ищеца от
потреблението на топла вода. Искът за главницата следователно е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По вземането за лихви
за забава: Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен
срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на
преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл.
69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Доколкото не се
установи наличие на главно задължение за обезщетение за неоснователно
обогатяване, не е налице и задължение за лихва за забава. И този иск се явява
неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
По вземането за
услугата дялово разпределение: В случая не намират приложение Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди на „Т.С.“ ЕАД, тъй като главното вземане на
ищеца черпи своето основание от института на неоснователното обогатяване, а не
от сключен между главните страни договор, действащ в исковия период, за който
договор тези Общи условия се отнасят, при което и това вземане е неоснователно.
Поради
несъвпадане изводите на двете инстанции, решението следва да се отмени и
исковете отхвърлят.
По разноските: При този изход на
спора, ищецът няма право на разноски.
Въззивникът-ответник има
право на разноски за двете съдебни инстанции съгласно списъците по чл.80 от ГПК- 544 лв. за адв. възнаграждение за първана инстанция при липсата и на
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, и 121,56 лв. за държавна такса по обжалването
за въззивната инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 15211 от 17.01.2020 г. постановено
по гр.д. № 18179/2019 г. на СРС, 120 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.П.“ ЕООД, ЕИК ******,
представлявано от С.Л.Л., със седалище и адрес на управление:***, съдебен
адрес:***, чрез адв.В. Г., установителни искове по чл.422 от ГПК във връзка с
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ, че ответникът „С.П.“ ЕООД дължи
на “Т.С.” ЕАД, сумата от 3578,05 лв. представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.9.2015 г. до 30.4.2017 г., с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество,
ведно със законна лихва от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 902,33 лв. за периода от 28.9.2018 г. до 23.10.2018 г.,
сумата от 9,35 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.9.2015 г. до 30.4.2017 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със законна
лихва от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането , за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от 12.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 69152/2018 г. на
СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на„С.П.“
ЕООД, ЕИК ******, с горепосочените
адреси, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 544 лв. разноски за първата
инстанция и 121,56 лв. за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.