№ 12572
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110116084 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „----“ срещу С--, с която е предявен
осъдителен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ с искане за осъждане ответника да заплати
сумата от 252.54лв., представляваща регресно вземане по щета № -, ведно със
законната лихва от исковата молба до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател на л.а. „С-“, рег.№ ---- по застраховка „Каско
Стандарт“ по полица № -, в срока на застрахователно покритие на която, на
25.07.2022г. в гр.С-“ в посока бул. „В--“, преди магазин БИЛЛА, по време на движение
застрахования л.а., управляван от Б. З., попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, с което били нанесени вреди, за което било образувана щета
№ -, бил изготвен опис на претенцията и доклад по щетата, въз основа на които на
автосервиза, който отремонтирал увредените части на автомобила, била заплатена
сумата от 252.54лв. с преводно нареждане от 08.11.2022г. Встъпвайки в претенцията за
заплатеното обезщетение ищецът изпратил до ответника покана за заплащане на
сумата, но ответникът отказал плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С--, в
който предявените искове се оспорват. Не се оспорва факта на заплащане на
застрахователното обезщетение. Твърди, че поддържането и ремонтът на ул. „-“ от ул.
„П--“ до бул. „В--“ бил възложен на „-“ ЕООД, ЕИК: -, гр.П-, поради което се прави
искане за привличането му като ТЛП на страната на ответника.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица № -, се установява, че ищецът
е застраховател по застраховка „Каско стандарт“, клауза „Пълно Каско“, на МПС „С-“
рег.№ ---, със срок на застраховката от 30.05.2020г. до 29.05.2023г. От приетите по
1
делото общи условия се установява, че клаузата „Пълно Каско“ включва покрити
рискове, причинени от „ПТП“ – събитие, възникнало в процеса на движение на
пътното превозно средство и предизвикало повреда на пътното превозно средство,
какъвто е и настоящият случай.
От искане за оценка на вреди по щета № - се установява, че е подадено искане по
полица № - за завеждане на претенция по повод на събитие от 25.07.2022г., като от
приетите опис на претенция № 50-01600-11390/22/26.07.2022г. се установява, че
застрахователят е приел щетата за обезщетяване на констатирани щети и по изготвения
доклад за щета № - е прието да се изплати на сумата от 252.54лв. по банков път.
С приетия за окончателен доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че по образувана при ищеца щета № - била заплатена
сумата от 252.54лв. на автосервиза, който отремонтирал увредените части на
автомобила с преводно нареждане от 08.11.2022г.
От регресна покана изх. № 353/26.01.2023г., се установява, че ищецът е отправил
до ответника покана за заплащане на сумата. Поканата е получена на 31.01.2023г.,
което се доказва от приложеното към делото известие за доставяне.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б. З., които съдът кредитира
като последователни, логични и пълни се установява, че същият е бил водач на л.а.
„С-“ и движение на автомобила от ул. „Л--“ в посока към бул. „В--“, в непосредствена
близост до кръстовището на бул. „В--“, спрял преди изкуствен ограничител на
скоростта и след пропускане на пешеходец, непосредствено след преминаване на
препятствието, автомобилът попаднал в дупка на пътното платно с големина около 60
см на 35 см и дълбочина около 20 см, при което една от гумите се спукала. Посочва, че
дупката не е била обозначена и обезопасена, както и че след събитието не е подаван
сигнал до МВР, тъй като нямало пострадали лица, както и че във връзка със случая
била заведена щета при ищеца.
От показанията на свидетеля Б. А., които съдът кредитира като обективни и
последователни, се установява, че на процесната дата е пътувал в л.а. „С-“ и при
движение на автомобила от ул. „Л--“ в посока към бул. „В--“, като в близост до магазин
„Била“ автомобилът попаднал в дупка на пътното платно непосредствено след
преминаване на изкуствена неравност на пътя, при което се спукала гума на
автомобила, като автомобилът се движел в съответствие с ограничението на скоростта
за мястото на настъпване на събитието.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено
от страните, като от него се установява, че всички увреждания по застрахования лек
автомобил, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислени на база средни пазарни цени,
е в размер на 252.54лв. към датата на ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49
ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
2
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
възложителя на причинителя на вредата.
Процесният застрахователен договор е сключен за основно покритие „Пълно
Каско“, като извършеното от ищеца - застраховател плащане на пълното
застрахователното обезщетение е по покрит от застрахователния договор риск,
доколкото настъпилите по увредения лек автомобил имуществени вреди са от ПТП.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е общински път
(собственост на С-- съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС) по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1
и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност/препятствие на пътното платно с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението и
съобразно чл.13 ЗДвП. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а чл.167, ал.1 от ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно
препятствията по него. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на находящата се на пътното платно дупка, е довело и до неизпълнение
на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Механизмът на ПТП от процесния тип (повреда от навлизане в неравности по
пътя) може да се доказва посредством всички законово допустими доказателствени
средства (по арг. от решение 98/25.06.2012г. на ВКС по т.д. 750/2011г., II т.о., на ВКС,
съгласно което протоколът за ПТП не освобождава съда от задължението да изследва
механизма и с други доказателствени средства, както и по арг. от чл.125 ЗДвП,
съгласно който ПТП при навлизане в неравности по пътя не е сред хипотезите, при
които службите на МВР посещават задължително мястото ПТП, съответно съставят
протокол за ПТП, следователно след като няма изискване за съставяне на протокол за
ПТП от службите на МВР, доказване на същото може да става с всички допустими от
ГПК доказателствени средства). Въпреки това от приетия по делото протокол за ПТП,
който е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, вкл. по
отношение на обстоятелството около наличие на необезопасена дупка на пътното
платно, размерите и местоположението й, така и видимите щети по увреденото МПС,
се установява механизма на ПТП. Съвкупно от протокола за ПТП, както и от
показанията на разпитаните свидетели и от заключението на вещото лице по
допуснатата и приета САТЕ, се установява механизмът по настъпването и размерът на
вредите, които са на стойност на заплатената, поради което регресното вземане е в
3
размера на платеното, така и причинно-следствената връзка.
По делото не са събрани каквито и да било доказателства, че водачът на увредения
лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани
със скоростта или на други правила, установени в нормативен акт, поради което при
приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на
вредоносния резултат.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ищецът, който е поискал присъждането им и е доказал, че реално
е сторил разноски от 50лв. за държавна такса, 300лв.- разноски за експертиза, 60лв.
изплатен депозит за свидетели, като е претендирал и адвокатско възнаграждение в
размер на 480лв. с ДДС, за което е представил доказателства за плащането му по
банков път. Съдът не следва да присъжда внесения от ищеца депозит за свидетели в
размер на 30лв., доколкото същият не е изплатен на един от разпитаните свидетели,
поради което подлежи на възстановяване по искане на страната. На ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 860лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД С--, гр.С-,
представлявана от кмета Й.ка А-, да заплати на ЗЕАД „----“, ЕИК: -, със седалище и
адрес на управление: гр.С-, сумата от 252.54лв., представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“, клауза
„Пълно Каско“ по застрахователна полица № -, във връзка с щета - за нанесени
имуществени вреди на МПС „С-“, рег.№ ---, от ПТП на 25.07.2022г. в гр. С-“ в посока
бул. „В--“, преди магазин „Билла“, вследствие на навлизане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 29.03.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С--, гр.С-, представлявана от кмета Й.ка
А-, да заплати на ЗЕАД „----“, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр.С-,
разноски по делото в общ размер на 860лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
С-- - „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК -, представлявано от М-, със седалище и адрес на управление
гр. П--.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4