№ 1433
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100514250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20145781 от 24.06.2021 г., постановено по гр. д. № 43562/2020 г. на
Софийски районен съд, 178 състав, е признато за установено, че И. Д. П., ЕГН: **********,
дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *******, по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1. пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 1199,15 лв. - главница за доставяни ВиК
услуги по клиентски номер ******* за имот, находящ се в гр. София, бул. „******* за
периода от 19.04.2017 г. до 02.02.2020 г., както и сумата от 189,88 лева - мораторна лихва
върху главницата за периода от 04.06.2017 г. до 02.02.2020 г.,за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 23406/ 2020 г., по описа на СРС, 178
състав, като са отхвърлени претенцията за главница за разликата над уважения размер от
1199,15 лв. до пълния претендирай размер от 3923,96 лева, както и за периода от 06.03.2012
г. до 18.04.2017 г. и иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 189,88 лв. до
пълния претендирай размер от 1495,39 лв., както и за периода от 06.04.2012 г. до 03.06.2017
г.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - И. Д. П.,
действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодните за него уважителни части.
Изложените доводи в неговата въззивна жалба са за неправилност в обжалваната част на
съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на вземанията на
„Софийска вода” АД. Поддържа се, че липсва възникнало правоотношение между страните
за доставяни ВиК услуги. Изтъква се в тази насока, че за евентуално доставяни ВиК услуги
за апартамента следва да дължи съответната цена лицето, което е носител на вещното право
на ползване, а не „голият“ му собственик, какъвто е И. Д. П.. Оспорва се и дължимостта на
мораторна лихва, предвид обстоятелството, че въззивникът не е бил поставен в забава. Моли
се да се уважи въззивната жалба като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира
се присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
1
Ответникът по въззивната жалба - „Софийска вода” АД, не е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ) обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване на изискванията на
този закон. В § 1, т. 2 ДР ЗРВКУ е дадено легално определение на понятието „потребител на
ВиК услуги“ - това са: 1. юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; 2. юридически или физически лица
- собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия, ползващи
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди и подаващи я
на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители на услугите
ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В разглежданият случай от събраните по делото доказателства, разгледани в
съвкупност, се установява по категоричен начин наличието на облигационни отношение
между страните. На първо място от писмото на Столична община, дирекция „Общински
приходи“, отдел „Общински приходи, р-н Средец/ Триадица, е видно, че за периода от 1998
г. до датата на писмото /14.05.2021 г./, като данъчно задължено лице за имот в гр. София,
ж.к. „******* е посочен И. Д. П.. Също така от съдебно-техническата и съдебно-
счетоводната експертиза, изслушани и приети по делото пред районния съд, който
въззивният съд изцяло кредитира, се установява, че за имот в гр. София, ж.к. „********* е
открита партида с клиентски № ********** с титуляр И. Д. П.. Нещо повече приетите като
2
доказателства 4 бр. талони за пломбиране на водомери, подписани през процесния период-
на 03.02.2014 г., 19.05.2014 г., 21.09.2016 г. и 12.12.2015 г., отнасящи се за процесния са
подписани лично от И. П. като клиент на „Софийска вода” АД. Ето защо напълно правилен
и обоснован е изводът на районния съд, че ответникът е клиент на ВиК услуги и следва да
отговаря за цената на потребените ВиК услуги.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява по
категоричен начин също така, че количеството изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора е измервана чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение
водомери съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост -
въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните
потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални
водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на
представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал.
2 и 3 от Наредбата. В тази насока от приетата съдебно-техническа експертиза се доказва, че
през процесния период процесният имот е водоснабден, както и че потребеното количество
вода през периода от 01.02.2012 г.-28.02.2014 г. (консумираната вода) е таксувана „на база“
за 4-ма човека. В периода от 03.02.2014 г.-18.10.2016 г. по показанията на 4 –те броя
водомери общото количество доставена вода през исковия периода от 06.03.2012 г.-
04.02.2020 г. възлиза на 2007,76 куб.м. Съобразно извода на вещото лице, се установява, че
са начислените и фактурирани количества вода са в съответствия с направените измервания
за потребеното по посочените водомери. Въззивният съд кредитира изцяло това експертното
заключение. При така изложеното, основателно районният съд е приел, че е доказана
реалната доставка на ВиК услуги от ищеца в имота на ответника през посочения период,
като операторът на ВиК услуги се е съобразил с максималния праг на цените, определени с
решения на КЕВР за отчетните периоди. Предвид изложеното обоснован се явява изводът на
районния съд, че процесният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1. пр. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер от 1199,15 лева, като липсват данни
длъжникът да е заплатил процесната сума.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни са възражения на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Доколкото И. Д. П. е собственик на процесния апартамент, то същият през процесния по
делото период е имал качеството на клиент на „Софийска вода” АД и по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение носи отговорност за заплащането на
доставените ВиК услуги. Напълно безпочвени и недоказани са твърденията, че друго лице, а
не И. Д. П., е носител на вещно право на ползване на процесния апартамент през процесния
период.
Напълно неоснователни са и възраженията на въззивника, касаещи твърдения за
липсата на забава за плащане на дължимата цена на извършените ВиК услуги. Мораторната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата
при изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Към посочената разпоредба препращат и клаузите на чл. 42 от Общите условия от
2006 г., респ. чл. 44 от Общите условия от 2016 г., които гласят „При неизпълнение в срок
на задължението си заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
3
оператора“. Срокът за погасяване на дължимите месечни суми е 30-дневен след датата на
фактуриране. Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от
главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна претенция
за главницата. Следователно, върху приетата за основателна претенция в размер на 1199,15
лева, размерът на мораторната лихва за периода от 04.06.2017 г. до 02.02.2020 г., правилно е
определен от районния съд по реда на чл. 162 ГПК на 189,88 лева.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемият се дължат разноски
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. В разглеждания случай обаче липсва искане за
присъждане на такива от „Софийска вода” АД, поради което въззивният съд не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20145781 от 24.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 43562/2020 г. на Софийски районен съд, 178 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4