Решение по дело №876/2014 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 697
Дата: 30 септември 2014 г. (в сила от 13 януари 2015 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20143630100876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

697/30.9.2014г.

 

 

№....................                                     30.09.2014г.                                      гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                               Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 876 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, във вр. с чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Б.П.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** насочена срещу Протоколно решение № 1 от 06.07.1998г. на Поземлена комисия – с.Венец, обл.Шумен. В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорвания акт, поради постановяването му от некомпетентен състав на комисията по чл.60 от ППЗСПЗЗ. Счита се, че същият е издаден в нарушение на административно-производствените правила, като в тази връзка се сочи, че атакуваното решение е издадено от четен брой членове на Поземлената комисия – с.Венец, в противоречие с цитираната прана норма и без необходимото обикновено мнозинство на комисията при неговото гласуване. В тази връзка е отправил искане до съда да се произнесе с решение, с което да прогласи нищожността на Протоколно решение № 1 от 06.07.1998г. на Поземлена комисия – с.Венец, обл.Шумен, поради постановяването му от некомпетентен орган.

В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител П. Д. – адвокат от ШАК, поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я уважи и да прогласи нищожността на атакувания с нея акт.

Ответната страна – Общинска служба “Земеделие” с.Хитрино, конституирана на основание чл.153, ал.3 от АПК, чрез процесуалния си представител П. Н. – юрисконсулт при Областна служба „Земеделие и гори”, гр.Шумен, в писмено възражение срещу жалбата я оспорва като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, респ. не взема становище по жалбата.

Ответната страна – Общинска служба “Земеделие” с.Венец,  чрез процесуалния си представител П. Н. – юрисконсулт при Областна служба „Земеделие и гори”, гр.Шумен, в писмена молба оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила атакуваното решение. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, респ. не взема становище по жалбата.

Заинтересовани страни не са депозирали писмени възражения срещу жалбата и не вземат становище по отношение на същата в проведените съдебни заседания.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като съображенията за това са както следва:

В производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ районният съд упражнява съдебен контрол върху актовете на ОбСЗ, които са органи на поземлената собственост. Законодателят с разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ има предвид спора между органа на поземлената собственост и заявителя, който иска да му бъде възстановена земеделската земя. Той няма предвид други спорове за материални права върху земята, които могат да съществуват между заявителя и трети лица. В това производство активно процесуално правно легитимирани са заявителя, респективно неговите наследници. Ето защо жалбоподателят Б.П.Й. като заявител по преписка Вх. № ***/28.12.1991г. е упражнил надлежно правото си на оспорване на административния акт - предмет на настоящото дело. Оспорването е направено пред местно компетентния районен съд /съдът по местонахождение на имота - предмет на индивидуалния административен акт/. С  оглед наведеното основание за оспорване, а именно - позоваването на нищожност на административен акт приложима е разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, според която норма, оспорването не е обвързано със срок и може да бъде направено без ограничение във времето.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Шуменският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложената за послужване административна преписка Вх. № ***/28.12.1991г. е видно, че същата е образувана по заявление, депозирано от Б.П.Й. /настоящ жалбоподател/ в качеството му на наследник на П.Й. М., починал на 20.09.1977г. Не е спорно обстоятелството, а това се установява и от съдържащите се в административната преписка удостоверение за наследници, че жалбоподателя е пряк законен наследник на П.Й. М.. 

Приложена е и молба с Вх. 63/30.11.1997г., депозирана от наследниците на П.Й. М. в срока на жалба по § 31 и § 34 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с искане за обезщетяване с 15.500 дка земеделска земя, вместо тази, на която е построено училище и кметство в с.***, обл.Шумен. Допълнително към молбата са приложили и Препис – извлечение от Решение № 118 по Протокол № 13, на проведено на 18.12.1997г.  заседание на Общински съвет с.Венец, с което последните дават съгласието си да се обезщетят наследниците с общинска земя от 15 250 кв.м. в местността „***“ в с.***.

Впоследствие, комисия, назначена със Заповед № ***/08.12.1997г. на Началника на Главно управление „Поземлена собственост“ на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, е изготвила Протокол № 19/18.12.1997г., по-късно одобрен от Началника на Главно управление „ПС“, съобразно който е предложено на Поземлена комисия с.Венец да преразгледа и се произнесе с решение по уважаването възражение по преписката. След това, с Решение № 1 от 06.07.1998г., постановено от тогавашната Поземлена комисия с.Венец, което решение е предмет на настоящият съдебен контрол, е уважена жалбата на наследниците на П.Й. М. и е признала възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в стари реални /нови реални/ граници на 15 250 кв.м. в землището на с.***, с мотив, че с Решение № 118 по Протокол № 13, на проведено на 18.12.1997г.  заседание на Общински съвет с.Венец, дава съгласието си да се обезщетят наследниците с общинска земя от 15 250 кв.м. в местността „***“ в с.***. В титулната част оспореното решение е вписан поименно състава на ПК-с.Венец, който към момента на постановяването му е бил следния: 1. Й.М.Й. – председател на ПК, С.Б.Н.  -секретар, членове: Н.А.К. и Ю.Н.Х.. Видно от разпоредителната /диспозитивната/ част на атакувания акт същият е подписан от четирима членове на комисията.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Доколкото в настоящия казус се претендира прогласяване на нищожност на решението на органа по земеделска реституция, районният съд следва обсъди дали са налице пороци, водещи до нищожност. Ако такива са налице, то административният акт от самото си постановяване не поражда каквито и да било правни последици, няма как да е влязъл в сила и на практика не съществува в правния мир и следователно не представлява стабилен административен акт. Именно поради това, когато един административен акт бъде счетен за нищожен, същият не се отменя, а се прогласява за нищожен с решение, което има установително, а не конститутивно действие.

Нищожността на административния акт е последица от издаването му от некомпетентен орган /в нарушение на материалната, териториална или по степен компетентност/ или в случаите, когато въпросът е вече решен с влязъл в сила стабилен административен акт или актът е издаден в такова съществено противоречие на закона, че нито един друг държавен орган, въз основа на каквато и да било друга законова норма не би могъл да издаде акт със същото съдържание. В останалите случаи на нарушение на материалните и процесуални норми издадения административен акт ще бъде унищожаем и ще подлежи на отмяна.

Жалбоподателят релевира основание за нищожност на оспорения акт, обосноваваща материалната му незаконосъобразност, развивайки довод, че атакуваният акт е постановен от некомпетентен орган /действащ в незаконен състав/, тъй като поземлената комисия е заседавала в състав с двама членове, в противоречие със законовото изискване за нечетен брой членове.

Към момента на постановяване на атакувания акт е действала правната норма на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й от 1997г., според която норма поземлените комисии /ПК/ се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, което означава, че правната норма определя щатния състав на поземлената комисия и този извод се извлича от цялостното съдържание на нормата. Съгласно изречение второ на цитираната правна норма председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието и хранителната промишленост /тогава/ нейни членове задължително се назначават на щат. Оттук следва недвусмисления извод, че нормата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ определя само какъв е състава /по щат/ на поземлената комисия, но не сочи в какъв състав следва да бъдат постановени решенията й. Нито в ЗСПЗЗ, нито в Правилника за неговото прилагане е посочен в какъв състав поземлената комисия следва да постановява решенията си. При липса на правна норма в специалния закон по този въпрос следва да намери приложение общия административно - процесуален закон, който е действал към този момент, а това е ЗАП /отменен с приемането на АПК ДВ. бр.30/11.04.2006г./. В текста на чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП /отм./ е посочено, че когато органът е колективен, актът следва да бъде подписан от председателя и секретаря. Това е съставът, определен от закона, в който поземлена комисия е следвало да постанови решението си. Така комисията е процедирала и в конкретния случай. Решението е прието с пълно мнозинство  от четен брой членове на ПК, които са подписали решението, включително от председателя и секретаря. При тези данни не може да се направи извод, че оспорения административен акт страда от порока нищожност, поради материална незаконосъобразност.

В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която изискването на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ съставът на поземлената комисия да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията, а когато такова мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой членове.  В този смисъл е Решение № 912 от 18.01.2011г. на ВКС по гр. дело № 1753/2009г., І г.о., ГК, Решение № 750 от 04.11.2010г. на ВКС по гр. дело № 1794/2009г., І г.о., ГК, І г.о., ГК, Решение № 820 от 27.05.2010г. на ВКС по гр. дело № 768/2009г., І г.о., ГК, които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК е задължително за съдилищата.

Ето защо жалбата, инициирала настоящото производство се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И :     

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** за прогласяване на нищожност на Протоколно решение № 1 от 06.07.1998г. на Поземлена комисия – с.Венец, обл.Шумен, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: